Р E Ш Е
Н И Е
гр. София ,27.11.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ - ти Въззивен
състав , в публичното
заседание на двайсет и
втори октомври през двехиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
Членове : 1 .АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. П.
ГЕНЕВ
при участието
на секретаря Пандурска и като разгледа
докладваното от съдия Йорданова
В. Н. Ч. Х .
Д . №
3741 по описа
за 2018 година ,
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 313
от НПК .
С присъда
от 28.06.17г. по Н .Ч .Х .Д . № 19309
/16г , СРС, НК , 17 с - в е признал подсъдимия Х.Т.Б.
виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1, вр.
чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност
като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 (хиляда) лева, платими
в полза на държавата.
С присъдата осн.
чл. 304 от НПК е оправдан подсъдимия Х.Т.Б. по повдигнатото му с
тъжбата обвинение, че в писмената жалба с вх. № 513002-334/16 до Държавен
инспекторат на МВР чрез изразите „След това посегна и ме удари с фенер през
лицето. Разцепи устната ми и аз паднах на земята. От устата ми протече кръв.”
да е приписал на тъжителя Д.С.Н. ,и
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 130, ал. 1 НК. С присъдата е осъден подсъдимия Х.Т.Б.
на
основание чл. 189 ал.З НПК да заплати на частния тъжител Д.С.Н. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1648.80 лева - заплатеното
адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото и банкова
такса.
Срещу присъдата
е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия
- адв.П. , с която се иска
да се
отмени постановената
присъда и подсъдимия да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение
.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от частния тъжител Д.С.Н. чрез неговия
повереник – адв. С. , с която
се иска да се отмени присъдата в нейната оправдателна
част , като подсъдимия бъде осъден
изцяло по повдигнатото му обвинение ,
както и да бъде изменена присъдата ,като
бъде увеличено наложеното
административно наказание глоба до
размер от 5000 лв.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител Д.С.Н.– адв. С. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част , като подсъдимия бъде осъден изцяло по повдигнатото му обвинение , както и да бъде изменена присъдата ,като бъде увеличено наложеното административно наказание глоба до размер от 5000 лв , а също и се иска присъждане на направени разноски - адвокатско възнаграждение пред въззивния съд .
В съдебно заседание частният тъжител Д.С.Н. редовно призован не се явява .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. А. подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение .
В съдебно заседание подсъдимият Х.Т.Б. подържа изложеното от своя защитник .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбите са неоснователни .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Х.Т.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********,
с настоящ адрес ***.
Подсъдимият
Х.Б. и частният тъжител Д.Н. не са се познавали преди 02.07.2016 г. На
01.07.2016 г. следобед майката на подсъдимия- свидетелката Н.Н., предала сумата от 3200 лева на сина си Х.Б.,
тъй като двамата щели да почиват заедно на море, а синът й трябвало да пътува
преди нея. Свидетелката Н. оставила на сина си и сумата от 50 лева за бензин,
като видяла, че той разполага с още няколко дребни банкноти, след което двамата
се разделили.
По-късно вечерта, подсъдимият Б. и неговия приятел – свидетелят П. излезли заедно, като в ранните часове на
02.07.2016г. около 03:00 часа те се намирали в заведение „Фаворит“ в ж.к. Света
Троица, където консумирали алкохол. Там те били свидетели на скандал, по повод
на който до заведението дошли патрулни автомобили със служители на 03 РУ СДВР.
Към този момент подсъдимият носел в портфейла си предадената от майка му сума
от 3250 лева, както и останалите му лични пари в дребни банкноти, като в
заведението той платил сметката и му останали 3240 лева.
Частният тъжител Д.Н. към
02.07.2016 г. заемал длъжността „старши полицай“ в 04 взвод на група OOP в сектор ОП при 03 РУ СДВР. В процесната нощ частният тъжител бил на смяна
като патрул в района на ж.к. „Св. Троица“ и бил един от полицейските служители
повикани за съдействие пред заведение „Фаворит“, заедно с неговия колега
свидетеля Б.И..
Тъжителят Н. и свидетеля И. се намирали пред заведението, където
разпитвали хората отвън и когато видели подсъдимият Б. и свидетеля П., се насочили към тях. Тъжителят Н. отвел
подсъдимият отстрани на заведението в близост до градинка на ул. „Хайдут Сидер“
до патрулния им автомобил, а свидетеля И.
отвел свидетеля П. настрани и пристъпил
към проверка и личен обиск. През това време тъжителят Н. проверил документите
на подсъдимия и извършил обиск на подсъдимия, като от джоба му извадил
портфейла му и го отворил. През това време подсъдимият бил с гръб към полицая,
но му се сторило, че чува специфичен шум от сгъване на банкнота, поради което
решил, че тъжителят Н. е взел банкнота от 100 лева от портфейла му, което го
възмутило и той викнал към тъжителя да му върне парите. Този вик бил чут както
от свидетеля П., който нямал пряка видимост
към приятеля си, така и от случайно минаващия през градинката свидетеля Б.. В
този момент частният тъжител Н. се обърнал към подсъдимия с думите „Ти
крадец ли ме наричаш?!“ и с ръката си, в която държал фенер, ударил през устата
подсъдимия Б.. Ударът бил видян от свидетеляБ., но не и от свидетеля П.. След удара подсъдимият паднал на земята, а
тъжителят Н. оставил до него личните му вещи и влязъл в патрулния автомобил.
Тогава към автомобила се приближил и свидетеля И., който бил приключил с проверката на
свидетеля П. и двамата полицейски служители отпътували с патрулния автомобил.
Свидетелят П. изтичал при подсъдимия и
заедно с притеклия се на помощ свидетелБ. изправили подсъдимия и той им
разказал, че видял как полицаят, който го обискирал му взел една банкнота от
100 лева и после го ударил по лицето. През това време подсъдимият Б. записал
данните на свидетеляБ., който му разказал, че е чул и видял всичко.
Вследствие на удара с
фенер в областта на устата, на подсъдимия Б. му било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в 2 линейни рани по
лигавицата на устната кухина на долната устна, с дължини 0.6 и 0.7 см. с остри
ъгли и неравни ръбове, както и подкожен хематом с площ 1.5/1.5 см и
чевеникаво-синкаво кръвонасядане, а в областта на брадичката в ляво имал мораво
кръвонасядане с размер 2/1.5 см. Непосредствено след удара устната на
подсъдимия се подула и имало кръв.
Той не знаел името на полицейския
служител, който го ударил, затова с приятеля си свидетеля П. се насочил към 03 РУ СДВР, за да подадат
оплакване за станалото. Около 5.30 часа сутринта на 02.07.2016г. подсъдимият и
свидетеля П. стигнали до сградата на 03 РУ СДВР. Но двамата не носели документи
за самоличност и били видимо повлияни от консумирания алкохол, поради което служителите на 03 РУ СДВР
отказали да приемат жалбата му. Но подсъдимият се държал агресивно и грубо,
обиждал и заплашвал полицейските служители, поради което бил задържан със
заповед по ЗМВР № *********/02.07.2016г. изготвена от свидетеля И., като свидетеля П. също бил задържан. Подсъдимият бил отведен
в стаята за задържани лица в 03 РУ СДВР, където той видял и частният тъжител Н..
Тогава подсъдимият го разпознал, като лицето което го ударило малко по-рано и
го обвинил. Поради невъздържаното поведение на подсъдимия и продължаващите
обиди по техен адрес, срещу него била употребена сила от полицейските
служители, като те му сложили белезници и го принудили да седне, но той не се
подчинявал, вследствие на което неустановени по делото лица от 03 РУ СДВР го
бутали и държали грубо за раменете. Всичко това било заснето от монтираните в
сградата на 03 РУ СДВР камери, записите на които са приобщени по делото. В
същото време в стаята за задържане при подсъдимия се намирали и свидетелитеЧ.и Г.
Н., които също били задържани, като двамата станали свидетели на употребеното
насилие срещу подсъдимия Б. и чули обвиненията му, че полицейският служител му
е взел 100 лева от портфейла и го е ударил по лицето, като и двамата свидетели
видели кръвта по лицето на Х.Б..
С оглед задържането
на подсъдимия, му бил извършен обиск, за което е съставен протокол по ЗМВР от
частният тъжител Д.Н.. В стаята за задържане пред свидетелите Н. и пред
подсъдимия, служителите на СДВР преброили наличната сума в портфейла на
подсъдимия, като установили, че основната част била в купюри по 100 лева, а
общата сума била 3240 лева. Полицейските служители разпитвали подсъдимия откъде
има тази сума, като той им обяснил, че майка му я е дала за море. В този момент
подсъдимият осъзнал, че не му липсва сумата от 100 лева, но въпреки това
продължил да твърди, че тъжителят Н. я бил взел от портфейла му.
След отвеждането му в
арестните помещения на 03 РУ СДВР срещу подсъдимия бил изготвен акт за
установяване на дребно хулиганство и следобеда той бил отведен до СРС, където
му била наложена глоба за извършеното от него в районното управление дребно
хулиганство. Подсъдимият бил освободен от ареста на 02.07.2016г.около 15.00ч.,
когато бил доведен за съдебното заседание. След освобождаването му, в протокола
за обиск, подсъдимият Б. написал, че вещите са му върнати без липси.
На
03.07.2016 г. сутринта подсъдимият бил прегледан от д-р А.М.А.,
специалист по съдебна медицина към „С.М.Е.“ ЕООД, като същият установил освен
нараняванията по устната и брадичката на подсъдимия, така и кръвонасядания по
слепоочието, теменната и челната област на главата, по носа, по мишниците и
предмишниците и по дясната подбедрица, които според експерта са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота
На 13.07.2016г подсъдимият Х.Б. *** подал
писмена жалба с вх.№ 513002-334/2016 г. по описа на СДВР до Държавния
инспекторат на МВР, като въз основа на нея била образувана полицейска проверка,
в хода на която били снети писмени обяснения от участниците в инцидента и
свидетелите. Майката на подсъдимия - св. Н.Н. също подала писмена жалба с вх.№
513002-335/2016 г. до Държавния инспекторат на МВР на същата дата.
В жалбата от подсъдимия било изложено, че на
02.07.2016 г. пред заведение Фаворит в ж.к. Света Троица е бил обискиран от
полицейски служител, като поведението на служителя било описано по следния
начин „Същият полицейски служител извади от
джоба на панталонките ми портфейла. В него имах голяма сума пари. Мога с
точност да посоча сумата, тъй като майка ми ми я бе дала, защото на следващия
ден възнамерявах да пътувам за морето. Сумата бе точно 3250 /три хиляди двеста
и петдесет/ лева. Успях да видя как същият полицейски служител извади от
портфейла ми една банкнота от 100 лева и я смачка в ръката си. Казах му да ми
върне парите, а той ми каза : „ Ти крадец ли ме изкарваш, бе! “ След това
посегна и ме удари с фенер през лицето. Разцепи устната ми и аз паднах на
земята. От устата ми протече кръв. Почти веднага полицейският служител запали
колата и потегли. В последствие разбрах, че това е полицай Н.. “ В жалбата си подсъдимият описал и отиването си до
03 РУ СДВР за да депозира жалба, последвалото му задържане и упражненото срещу
него насилие от страна на полицейските служители. В жалбата е изразена молбата
на подсъдимия да се предприемат „действия за изясняване на ситуацията и да се
приложат адекватни мерки спрямо описаните полицаи“. Жалбата била подписана от
подсъдимия Х.Б..
Въз основа на жалбата заместник-директорът на СДВР
издал заповед за създаване на комисия, която да извърши проверка. След събиране
на сведения и запознаване със записите от охранителните камери в 03 РУ СДВР, на
07.09.2016 г. комисията излязла със становище, че подадената жалба е
неоснователна и не са събрани доказателства за неправомерни действия на
полицейските служители
След
като узнал за резултата от проверката, частният тъжител депозирал настоящата
тъжба на 03.11.2016 г. срещу подсъдимия Х.Б..
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства : гласни доказателствени средства - обясненията на
подсъдимия Б., показанията на разпитаните свидетели - В.Б., И. П., Г. иЧ.Н., Б.И.,
Н.Н., показанията на свидетеля Ц.П.С.разпитан пред въззивния съд ; заключението
на видео- техническата експертиза, както и писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, включително и СМУ № V-217/2016г., материалите по
административни преписка по описа на СДВР, образувана по повод подадена жалба с
вх. № 513002-334/13.07.2016 г. по описа на СДВР до Държавен инспекторат на МВР
от подсъдимия Б., включително и самата жалба, справка за съдимост на подсъдимия
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1, вр.
чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, а
именно това ,че на 13.07.2016 г., в гр. София, в писмена жалба
с вх. №
513002-334/16 до Държавен инспекторат на МВР чрез изразите „Същият полицейски
служител извади от джоба на панталонките ми портфейла. В него имах голяма сума
пари... Успях да видя как същият полицейски служител извади от портфейла ми
една банкнота от 100 лева и я смачка в ръката си. Казах му да ми върне парите,
а той ми каза : „Ти крадец ли ме изкарваш, бе!” е приписал престъпление (извършването на грабеж по чл. 198, ал. 1 НК) спрямо
длъжностно лице - тъжителя Д.С.Н. - на длъжност „младши инспектор” при 03 РУ
СДВР, по повод изпълнение на службата му (във връзка
задържането и извършения обиск на подсъдимия от тъжителя).
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място , в
писмена жалба с вх. № 513002-334/16 до Държавен инспекторат на МВР чрез изразите „Същият
полицейски служител извади от джоба на панталонките ми портфейла. В него имах
голяма сума пари... Успях да видя как същият полицейски служител извади от
портфейла ми една банкнота от 100 лева и я смачка в ръката си. Казах му да ми
върне парите, а той ми каза : „Ти крадец ли ме изкарваш, бе!” е приписал престъпление (извършването на грабеж по чл. 198,
ал. 1 НК) спрямо
длъжностно лице - тъжителя Д.С.Н. - на длъжност „младши инспектор” при 03 РУ
СДВР, по повод изпълнение на службата му (във връзка
задържането и извършения обиск на подсъдимия от тъжителя).
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, от страна на подсъдимия по делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни ,тъй като в тази
насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . В тази насока следва да се посочи ,че извършването на инкриминираното деяние се установява по безсъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото
свидетели ,както и заключението на видео- техническата експертиза. Неоснователно е изложеното от защитата ,че наличното объркване от страна на
подсъдимия към момента на изшумуляването на банкнотата и последвалото нанасяне на удара с
фенер през устата от страна на частния
тъжител по отношение на подсъдимия ,
както и отиването на подсъдимия в районното управление ,
където същия е бил съблечен гол по време на извършване на обиска
,сочат на нелогичност на
действията на подсъдимия ,сам да си причини тези неволи и да наклевети едно
лице - тъжителя Н., който същия до този
момент не е познавал, тъй като видно от
протокола за обиска
му по ЗМВР в протокола е записано, че установената в портфейла му сума е 3240
лева, като след освобождаването си, подсъдимият е написал в същия протокол, че
всички вещи са му върнати без липси и следователно, същия сам е потвърдил наличието на сума в размер на
3240 лева в портфейла му при задържането му в 03 РУ СДВР, което опровергава твърдението
на Б. за липсваща една банкнота от 100 лева, както е завил в жалбата , дори с
оглед заявената от него първоначална наличност от пари , с която е разполагал, което
свидетелства по безсъмнен начин за
наличието и на субективната страна на деянието .
Правилно СРС с присъдата на осн. чл. 304 от НПК е
оправдал подсъдимия Х.Т.Б. по
повдигнатото му с тъжбата обвинение, че в писмената жалба с вх. № 513002-334/16
до Държавен инспекторат на МВР чрез изразите „След това посегна и ме удари с
фенер през лицето. Разцепи устната ми и аз паднах на земята. От устата ми
протече кръв.” да е приписал на тъжителя Д.С.Н. ,и престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл.
130, ал. 1 НК ,тъй като по делото безспорно от фактическа страна се
установява ,че изнесените твърдения в жалбата отговарят на истината ,при което
следва да се приложи разпоредбата на чл. 147, ал.2 от НК.Това е така
,тъй като от фактическа страна по делото безспорно се установява ,че от страна
на тъжителя Н. по отношение на подсъдимия, е бил нанесен удар е фенер по устата на
подсъдимия, който му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК ,като това е станало по време на извършване на полицейска проверка на
подсъдимия от тъжителя - полицейски служител при изпълнение на службата му.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че при определянето на предвиденото наказание в нормата на чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК от НК по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и
обществено порицание , са налице
основанията на чл. 78 А от НК за
освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание , с оглед на предвиденото наказание , както и
че подсъдимият не е осъждан, от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, които да следва да бъдат възстановени с оглед изискването на чл. 78а,
ал. 1,6. „в“ от НК, нито са налице и „множество престъпления” по
смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК. При определяне на конкретния размер
на административното наказание ,визирано в разпоредбата
на 78 А от НК от 1000 до 5000лв ,са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното
деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно първоначално
съществуващата заблуда в подсъдимия за липсващата сума, начина на задържането
му и доказаната истинност на част от твърденията му по отношение на нанесена му
лека телесна повреда от страна на тъжителя ,които са смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства . Правилно СРС не
е констатирал наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, отчитайки , че
длъжностното качество на тъжителя е отразено в правната квалификация на
деянието и не представлява допълнително отегчаващо обстоятелство ,при
което правилно е прието , че следва да бъде наложен минималния размер от 1000 лв админинистративно наказание
глоба .
Законосъобразно
с присъдата с оглед
изхода на делото е осъден подсъдимия Х.Т.Б.
на
основание чл. 189 ал.3 от НПК да заплати
на частния тъжител Д.С.Н. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1648.80 лева - заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса
за образуване на делото и банкова такса.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК с оглед изхода
на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Д.С.Н. направени разноски за адвокатско възнаграждение на неговия
повереник пред въззивния съд в размер на
1000 лв съгласно представената разписка за получена сума представена пред въззивния
съд .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбите да се оставят без уважение .
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда
от 28.06.17г. по
Н .Ч .Х .Д . № 19309 /16г , СРС, НК , 17 с - в .
О С Ъ Ж
Д А на осн. чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия Х.Т.Б. да заплати на частния
тъжител Д.С.Н. направени разноски за адвокатско възнаграждение на неговия
повереник пред въззивния съд в размер на
1000 лв съгласно представената разписка за получена сума представена пред въззивния
съд .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1. 2.