Определение по дело №9/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 43
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Синков
Дело: 20222000600009
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Й. М. Гр.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции. (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по жалба от адв. Д.П., служебен защитник на
засегнатото лице – ИВ. Ж. Ж., срещу Решение № 62 от 15.12.2021 г. на
Ямболски окръжен съд, постановено по ЧНД № 275/2021г., с което съдът
признал и допуснал изпълнение на Решение № MS016004796 от 23.11.2020г.,
в сила от 13.01.2021г., издадено от Служба за административни производства
в Бон, Федерална Република Германия за налагане на финансова санкция на
българския гражданин ИВ. Ж. Ж. – административно наказание „глоба“ в
размер на 80 евро, и са му възложени разноските в размер на 28,50 евро,
всичко 108,50 евро за извършено на 29.09.2020г. нарушение на Закона за
движение по пътищата на ФРГ, с левова равностойност на санкцията и
разноските – 212,21 лева.
С жалбата защитникът отбелязва, че в нарушение на чл.5, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
25.02.2005г. приложеното към удостоверението заверено копие от решението
на издаващата държава не е преведено на допустимите езици: български и
английски език. Според защитника липсата на превод е пречка да се установи
кога решението е връчено на засегнатото лице и на коя дата изтича
погасителната давност на наложеното наказание. Счита, че посочването на
тези обстоятелства в удостоверението не е достатъчно, поради невъзможност
те да бъдат доказани. В тази връзка твърди, че удостоверението е непълно по
смисъла на чл.35, т.1, предл.2 от ЗПИИРКОРНФС. Предвид наличието на
факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата
1
санкция, моли за отмяна на решението на Окръжен съд – Ямбол.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, засегнатото лице
И.Ж., редовно призован, не се явява. За него се явява служебно назначения му
защитник – адв. Д.П.. Поддържа наведените в жалбата доводи и настоява за
отмяна на решението, като бъде приложена разпоредбата на чл.35, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС поради непълнота на удостоверението. Представя пред съда
платежно нареждане за презграничен превод в евро за европейското
икономическо пространство и моли същото да бъде прието като
доказателство за надлежно изпълнение в пълен размер на наложеното на Ж.
от ФРГ наказание „глоба“.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата
за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно поради наличие на всички законови условия за
признаване и допускане изпълнение на немското решение за налагане на
финансова санкция. Относно представеното платежно нареждане счита, че
следва да бъдат уведомени органите на НАП, за да бъде уведомен
административнонаказващият орган във ФРГ за извършеното плащане.
В деловодството на Бургаския апелативен съд постъпи писмо от ОС-
Ямбол (вх.№ 1771/21.02.2022г. по описа на БАС), с което се представя писмо
(вх.№ 700/15.02.2022г. по описа на ЯОС) от компетентния орган на
Федерална Република Германия, ведно с Формуляр 1 „Информация за
решение за финансова санкция, основана на членове 11, 12 и 15 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР“, с който е заявено оттегляне на молбата за
оказване на помощ при изпълнение.
Бургаски апелативен съд като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намира жалбата за
основателна, макар и не по изложените в същата съображения.
Настоящата инстанция напълно споделя като вярно изведено от
данните по делото приетото от Окръжен съд - Ямбол, че Федерална
Република Германия е държава – членка на Европейския съюз. Като такава се
явява издаваща държава по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПИИРКОРНФС. Видно от приложените по делото материали, с Решение
№ МS016004796 от 23.11.2020г., постановено от Служба за административни
производства гр. Бон, Федерална Република Германия, влязло в сила на
13.01.2021г., на засегнатото лице И.Ж. е наложена глоба в размер на 80 евро,
съгласно §3, ал.3, §49 от Наредба за движението по пътищата, §24 от Закон за
движението по пътищата и 11.1.5 от Каталог за глобите, за допуснато от Ж.
2
административно нарушение, изразяващо се в това, че на 29.09.2020г. при
управление на товарен автомобил е превишил допустимата максимална
скорост извън населени места с 24 км/час.
Описаното решение представлява влязъл в сила акт на несъдебен
орган на издаващата държава за налагане на български гражданин на
задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с
нарушение на правилата за движение, поради което отговаря на изискванията
на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Като не е установил абсолютни и факултативни основания за отказ да
бъде признато Решението на несъдебния орган на Федерална Република
Германия, съобразявайки съдържанието на документите по делото и
приложимите норми, първоинстанционният съд е счел искането на
издаващата държава за основателно. Този извод се подкрепя и от настоящата
инстанция, тъй като приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и по чл. 4 от националния закон –
ЗПИИРКОРНФС, от формална страна съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложеното решение на компетентен орган на
издаващата държава за налагане на финансова санкция. Също така,
Ямболският окръжен съд след обективен анализ е изключил всяка една от
хипотезите в чл.35, т.1-11 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже
признаване и изпълнение на решението на издаващата държава. Ето защо,
атакуваното решение на ОС-Ямбол, с което е постановено признаване и е
допуснато изпълнение на немското решение, е правилно и законосъобразно.
Независимо от изложеното, при извършване на преценката за
основателността на жалбата, Апелативен съд – Бургас взе предвид
представеното в съдебно заседание пред въззивната инстанция платежно
нареждане за презграничен превод, удостоверяващо заплащане на цялата
процесна сума от 108,50 евро на несъдебния орган на ФРГ. Тъй като
плащането е извършено на 21.01.2022г. – след датата на постановяване на
първоинстанционното решение, то представлява нововъзникнало
обстоятелство, което ОС-Ямбол не е имал възможност да вземе предвид при
постановяване на съдебния акт. Информацията в представеното платежно
нареждане кореспондира и е потвърдена в постъпилото писмо от
компетентния орган на Федерална Република Германия, ведно с Формуляр 1
„Информация за решение за финансова санкция, основана на членове 11, 12 и
3
15 от Рамково решение № 2005/214/ПВР“, с който е заявено оттегляне на
молбата за оказване на помощ при изпълнение.
С оглед изложените факти, настоящата инстанция намира, че е
налице хипотезата на чл.37 вр. чл.23 от ЗПИИРКОРНФС, според която когато
бъде уведомен от компетентен орган на издаващата държава за оттегляне на
решението или за друга причина, поради която по-нататъшното му
изпълнение е недопустимо, българският съд незабавно постановява
прекратяване на изпълнението.
Съобразявайки законовата разпоредба и вземайки предвид изричното
изявление на издаващата държава за оттегляне на молбата за оказване на
помощ при изпълнение, Апелативен съд – Бургас намира за недопустимо
продължаването на производството по признаване и изпълнение на
решението на несъдебен орган на ФРГ. Ето защо, съдебният акт на ОС-
Ямбол, признаващ Решение № МS016004796 от 23.11.2020г., постановено от
Служба за административни производства гр. Бон, Федерална Република
Германия, следва да бъде отменен, а производството по ЧНД № 275/2021г. по
описа на ОС-Ямбол – прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.37 вр. чл.23 от
ЗПИИРКОРНФС, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 62/15.12.2021г., постановено по ЧНД №
275/2021г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
ПРЕКРАТЯВА производството по изпълнението на Решение №
МS016004796 от 23.11.2020г., постановено от Служба за административни
производства гр. Бон, Федерална Република Германия, влязло в сила на
13.01.2021г., с което на българския гражданин И.Ж. е наложена финансова
санкция в издаващата държава в общ размер от 108,50 евро с левова
равностойност 212,21 лева.




4

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5