Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9855/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.Л.Т., действащ чрез законен представител Л.Н.Т. – баща, с която е
предявен срещу З.Б.И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 70000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.07.2016 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал като пешеходец при ПТП,
настъпило на 14.07.2016 г., в резултат на което е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания. Претендира обезщетение за неимуществените си вреди,
ведно със законната лихва от деликта.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
настъпването на твърдените от ищеца вреди да са настъпили и да са в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че
настъпването на произшествието се дължи изцяло на поведението на пешеходеца,
евентуално – че е налице съпричиняване от негова страна. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 14.07.2016 г. – л.4,
протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на
местопроизшествието и фотоалбума към него – л.6 и сл.), гласните доказателства (разпитания свидетел К.И. –
л.96) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 14.07.2016
г. около 18.20 ч. в гр.София, на ул. А.Л., пред бл.*** е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Форд“ с рег. № *****, управляван от В.О.Б., и
пешеходеца Н.Л.Т., при следния механизъм: Лекият автомобил се е движел по ул. А.Л.,
с посока на движение към ул. ***** със скорост около 20 км/ч, като в лявата
лента е имало плътна линия от паркирани автомобили, които ограничават
видимостта на водача. В същото време отляво на посоката за движение на
автомобила – измежду паркираните автомобили, ищецът е предприел пресичане на
платното за движение пред автомобила, от което е последвал удар. Заключението
на ващото лице и разясненията, дадени в съдебно заседание, сочат, че ударът е
бил непредотвратим за водача при движение със скорост от 20 км/ч, тъй като
опасната зона при тази скорост е приблизително 8,75 м, което е повече от
разстоянието, от което водачът е възприел пресичащия пешеходец. Вещото лице
уточнява, че при движение на пешеходеца с нормален ход, ударът е предотвратим
при движение със скорост от 10 км/ч. От показанията на свидетеля К.И. се
установява, че при предприемане на пресичането ищецът е излязъл на пътната
лента измежду паркирани автомобили, движейки се „ходейки“ (определението е на
свидетеля), без да бяга. Поради това съдът приема, че скоростта на движение на
пешеходеца е спокоен ход, при която предотвратимост на удара има при движение
на автомобила със скорост под 10 км/ч. От показанията на свидетеля става ясно
още, че в непосредствена близост до платното за движение има детска площадка,
на която са били ищецът и свидетеля, заедно с техни приятели, преди настъпване
на произшествието.
За да отговори на въпроса дали е налице противоправно
деяние от страна на водача на лекия автомобил, съдът следва да определи
дължимото поведение от гледна точка на скоростта за движение, съобразена с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие (чл.20, ал.2 ЗДвП). Видно
от констативния протокол, настоящият адрес на водача е на същата улица А.Л., на
която е настъпило произшествието. От събраните гласни доказателства се
установява наличието на детска площадка в непосредствена близост до улицата.
Съдът приема, че близостта на специализирано съоръжение за деца и непрекъснатия
ред от паркирали автомобили обуславя извод за повишен риск от внезапно излизане
на дете на платното за движение, който риск е предвидим – паркиралите
автомобили са видими, а наличието на площадка не може да не е известно на
живеещите на улицата, а освен това и е видимо, с оглед непосредствената близост
на площадката. Ето защо съдът приема, че водачът е бил длъжен и е могъл да
съобрази внезапното излизане на дете на пътното платно, от където следва, че
скоростта му на движение следва да е съобразена с тази опасност и да е такава,
че с оглед ограниченията във видимостта да е възможно да спре когато възникне
опасност за движението. Съдът приема, че е налице противоправно деяние от
страна на водача В.Б. – в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП
водачът не е намалил скоростта и не я е съобразил с ограничените условия на
видимост и опасността от излизане на деца на пътя, съответно – не е спрял при
възникване на опасност за движението – преминаващ на необозначено за пресичане
място пешеходец.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: изкълчване на капачката на дясното коляно и счупване на края на дясната
бедрена кост към дясното коляно. Ищецът е получил спешна медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е приет за болнично лечение в клиниката по
детска ортопедия и травматология. Под местна упойка му е извършено закрито
наместване на капачката и крайния участък на дясната бедрена кост, поставено му
е гипсово обездвижване на десния крак. Оздравителния период на този тип
увреждания е от 45 до 65 дни, а след сваляне на гипса следва физиотерапия и
раздвижване за период от 30 дни. В първите 5-6 дни след произшествието ищецът е
търпял интензивни болки. В момента на настъпване на травматичното увреждане
ищецът е бил на 12 години. Към момента на изготвяне на експертизата и личния
преглед от вещото лице ищецът е на 14 години, без оплаквания в пострадалия
десен долен крайник. От извършена рентгенова снимка се установява пълно
възстановяване на дясната бедрена кост с участъка към колянната става, без
деформации и смущения. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че макар на актуалната
рентгенова снимка да си личат срастващите места, е налице пълно възстановяване.
От показанията на свидетеля Л.Т. – баща на ищеца се
установява, че след произшествието ищецът е бил изключително стресиран,
пребледнял и трепереш, с охлузвания по тялото. След поставянето на гипсовата
имобилизация е бил три дни на болнично лечение, а впоследствие се е лекувал
вкъщи, изпитвал е болки, имал е затруднения в прохождането след сваляне на
гипса. През първия срок от учебната година, следваща произшествието е бил
освободен от часовете по физическо възпитание, преустановил е и тренировките си
по футбол – заради болки в счупения крак. След произшествието е станал плах и
притеснителен при излизане навън и пресичане.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Форд“ с
рег. № *****, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП водачът не е намалил скоростта
и не е спрял при възникване на опасност за движението – преминаващ на
необозначено за пресичане място пешеходец. От представените медицински документи,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля Т.
се установи причинната връзка между получените от пострадалия увреждания и
произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен
от водача В.О.Б. при управление на лек автомобил „Форд“
с рег. № *****.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието
на която е настъпило процесното ПТП. Съществуването на процесната полица,
издадена от ответното дружество, с период на валидност: 09.05.2016 г. – 05.05.2017
г., се потвърждава и от извършеното удостоверяване на това обстоятелство от
органите на ОПП-СДВР в констативния протокол от 14.07.2016 г. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия, наличие или липса на пълно възстановяване.
Установи се от показанията на свидетеля С., че ищецът е изпитвал болки и е имал
затруднения при раздвижването след махане на гипса, преустановил е тренировките
си по футбол и един срок не е провеждал часове по физическо възпитание, станал
плах и притеснителен. Според заключението на СМЕ към момента счупванията са
зараснали и ищецът е напълно възстановен. Съдът съобрази негативните
изживявания на пострадалия, който към датата на произшествието е бил на 12
години; ранната му възраст, при която личността е в процес на развитие и
психиката му не е така устойчива, както при възрастен индивид; формиралия се в
резултат на произшествието страх от автомобили, сведения за който се съдържат в
показанията на свидетеля Т.. При съобразяване на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение на необозначено
за това място, на което няма функционираща и обозначена пешеходна пътека, като
е излязъл от редица с плътно паркирани автомобили, напълно ограничаваща
видимостта на водачите, движещи се по платното за движение, като не се е
съобразил със забраните, установени в чл.114. т.1 и 2 ЗДвП (да не навлиза
внезапно на платното за движение и да не пресича платното при ограничена
видимост), нито е изпълнил задължението си по чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1 ЗДвП
- преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се
пътни превозни средства. Следователно, като е предприел пресичане на
необозначено за целта място, при ограничена видимост и без да съобрази
приближаващия се автомобил. пешеходецът обективно е допринесъл в равна степен с
водача за настъпване на произшествието – т.е. налице е форма на
съизвършителство, поради което е налице съпричиняване, което съдът определя на
1/2. Определеното обезщетение следва да бъде намалено до сумата от 12500 лв.,
като искът следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 70000 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С молба от 26.10.2016 г. ищецът е отправил до застрахователя искане за
заплащане на обезщетение, поради което съдът приема, че това е момента на
уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищцата законна
лихва върху определеното застрахователно обезщетение.
По разноските:
На ищцата следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 262,50 лв., представляваща частично внесената държавна
такса и разноски за експертизи, съобразно уважената част от иска.
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 469,64 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3, ГПК, сумата от 3819,64 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС остатъкът от дължимата държавна такса – в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК:********, да заплати на Н.Л.Т., ЕГН:**********, чрез законен представител – баща – Л.Н.Т.,
ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 12500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от произшествие, осъществено на 14.07.2016 г., заедно със законната
лихва от 26.10.2016 г. до
окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 262,50 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 70000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на Адвокатско
дружество „В.,У.и П.“, Булстат:********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от
469,64 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН:**********,
да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3819,64
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 300 лв., представляваща
дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: