№ 116
гр. Ямбол , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДАГАЗ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: с.***, представлявано от Г.З.Т. – управител , чрез пълномощника адв. А.П.
от АК Ямбол срещу Наказателно постановление № 530526-F560494/21.01.2021 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Със жалбата се
прави искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с целта на закона, като по-конкретно се излага, че не е обсъдено в
наказателното постановление приложението на разпоредбата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН.
Алтернативно с жалбата се прави искане за намаляване размера на наложената
административна санкция към минималния такъв, предвид това, че извършеното
нарушение е за първи път.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен
процесуален представител – адв. П. от АК – Ямбол и пледира за отмяна на
наказателното постановление или да бъде намалена наложената санкция. Претендира
се присъждане на направените разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 01.07.2020 г. в 23:26 часа свид. Г. съвместно със свид. М. – служители в ЦУ
на НАП извършили проверка в търговски обект – пицария, намираща се в гр.***,
стопанисван от „Дагаз“ ЕООД. При извършена покупка в 23.16 ч. на 1 брой салата
„Цезар“, 1 бр. палачинка с шоколад и банан и 2 бр. минерална вода на обща стойност
13,90 лв. е извършено плащане от свид. Г., за което плащане не е издадена фискална
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство модел Dateks DP – 25 KL.
Плащането е прието от П.А.Х., ЕГН *** на длъжност сервитьор в обекта. Неиздаването
на касова бележка се потвърждава и от контролната лента на електронния носител, от
която се установява, че не е регистрирана такава продажба на 01.07.2020 г. в 23:16 ч. в
горепосочения обект. Констатациите от проверката били отразени в протокол за
извършена проверка № *** г. и на 22.07.2020 г. в присъствието на представляващия
дружеството-жалбоподател и в присъствието на свидетеля М. бил съставен АУАН №
F560494 от същата дата за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Впоследствие, на 21.01.2021 г., въз основа на
АУАН и при идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо описание на
нарушението, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля М., дадени в съдебно заседание и към доказателствения материал по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
От процесуалноправна страна наказателното постановление е законосъобразно
– издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата
и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и
ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат нормативно установените реквизити по
2
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото
нарушение. Посочени са точно нарушените разпоредби в АУАН, които са
възпроизведени и в наказателното постановление.
От материалноправна страна, също не са налице основания за отмяна на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
действаща към момента на установяване на нарушението, преди да бъде изменена с ДВ
бр.68 от 2020 г., за всяко плащане, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Безспорно е установено, че
на посочената в АУАН и НП дата в търговския обект, стопанисван от жалбоподателят,
при плащане на 1 брой салата „Цезар“, 1 бр. палачинка с шоколад и банан и 2 бр.
минерална вода на обща стойност 13,90 лв., представителят на жалбоподателя,
осъществяващ продажбите, не е издал фискална касова бележка от монтираното в
обекта, въведено в експлоатация и работещо ФУ, като нарушението е установено и от
изисканите документи. С това е осъществен състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, въвеждащ
задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на
лицата. Поради изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително
е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на административно
нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление административно нарушение. Правилно наказващият орган
санкционирал дружеството на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като за неизпълнение
на задължението си, административно-наказателната разпоредба предвижда налагане
на имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от
500 до 2000 лв. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е имуществена санкция
в максималния размер, предвиден в закона без да изложи никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган
да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази
санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка, съдът като взе
предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до
3
минималния, предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер на
500 лв.
Относно възражението, изложеното при съставяне на АУАН за наличието на
предпоставките за квалифицирането на нарушението като маловажен случай, съдът
намира същото за неоснователно, поради следното:
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. постановено по т.н.д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път, не води автоматично до извода за неговата маловажност.
Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е
индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието.
Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е
достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на
регулиране с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира
върху сигурността на документооборота и отчетността на търговеца и обществената му
опасност не е явно незначителна.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. се явява частично основателно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, тези разноски следва да се възложат в тежест
на органа, издал изменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18,
ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2
възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 530526-F560494/21.01.2021 г.,
4
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС на ДАГАЗ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.***,
представлявано от Г.З.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), като намалява размера
на наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „ДАГАЗ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: с.***, ЕИК:, представлявано от Г.З.Т. – управител направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5