РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1689
гр. Пловдив, 06. 08. 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 190 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на ТПК „Бутилираща
компания Хисар“, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***,
представлявано от С.Т.М., председател на УС на кооперацията, срещу Предписание
№ 0003441 от 23.01.2017 г., издадено от Д.С. на длъжност главен инспектор към
Областна дирекция за безопасност на храните, гр. Пловдив (ОБДХ), с което е разпоредено на кооперацията да отстрани нередовностите
по чл. 9, ал.3 от Закона за храните и чл. 9 от Наредбата за етикиране и
представяне на храни относно допълнителна информация, определена в Приложение V
на Регламент ЕО/1333/2008 и чл. 7, т. 1, б. „г“ от Регламент ЕО/1169/2001.
Жалбоподателят
счита оспорения административен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
Развива доводи, че оспореното предписание представлява индивидуален
административен акт, като по отношение на неговото издаване са приложими
правилата, уредени в Глава Пета, Раздел I
на АПК. Подчертава, че съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, когато индивидуалният
административен акт се издава в писмена форма, същият трябва да съдържа
фактически и правни основания за издаването му. Посочва в този смисъл, че
оспореното предписание не съдържа фактически констатации за обосноваване на
крайния извод за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал.3 от ЗХ, чл.
9 от Наредбата за изискванията за етикиране и представяна на храните
(Наредбата) и чл. 7, т.1, б. „г“ от Регламент 1169/2011/ЕО, които са ползвани
всъщност като правно основание за издаване на оспорения акт. Счита в тази
връзка, че липсва яснота по отношение на обстоятелствата, какви са
действителните съображения на административния орган за издаване на
предписанието. По същество се развиват подробни доводи за неоснователността на
заключението на административния орган, че съдържанието на етикетите на
продукта нарушава практиките за
обективна информираност, тъй като в указаното на етикета съдържание на
продукта няма означение за вложен в
напитката „естествен“ ароматизант, добит от
естествени съставки на плода.
Иска се
издаденото предписание да бъде отменено и се претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата (съгласно решение № 746 от 17.01.2019 г. по адм.дело № 12177/2017 г. на ВАС), главен инспектор към ОДБХ Пловдив, издал Предписания № 0003441 от 23.01.2017 г. представя по делото писмени бележки за неоснователност на същата. В открито заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Б., поддържа тезата за законосъобразност на оспореното предписание, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства (представената административна
преписка и приетите по делото при заключения по двете експертизи), съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в предвидения за това преклузивен
срок. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 23.01.2017 г.,
видно от направеното върху него отбелязване за това (л.20), а жалбата е подадена чрез ответната администрация на 03.02.2017
г. съобразно
поставения върху същата входящ номер, от което следва
да се направи извод, че е спазен срокът
по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорващият е страна в административното производство за
издаване на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси са засегнати
непосредствено от вмененените му задължения по процесното предписания, съответно има правен интерес от оспорването.
Предмет на
оспорване е Предписание № 0003441 от 23.01.2017г., издадено от Д.С. на длъжност
главен инспектор към Областна дирекция за безопасност на храните, Пловдив (ОБДХ),
с което е разпоредено на кооперацията да отстрани нередовностите по чл. 9, ал.3 от Закона за храните и чл. 9
от Наредбата за етикиране и представяне на храни относно допълнителна
информация, определена в Приложение V на Регламент ЕО/1333/2008 и чл. 7, т. 1,
б. „г“ от Регламент ЕО/1169/2001. (л.20 и л.57).
Процесното предписание е издадено в резултат на извършени
проверки на 13.01.2017 г. и на 23.01.2017 г от представители на ответната
страна, в присъствието на С.М.–
председател на УС на кооперацията и А.К.В.– технолог в предприятието, на обект
за производство и бутилиране на безалкохолни напитки с адрес ***, собственост
на ТПК „Бутилираща компания Хисар“, резултатите от която са обективирани
в Констативен протокол 0019115 (л.21 и л. 58) и Констативен протокол № 0034734
от 13.01.2017 г. (л.23).
Именно в хода
на тези проверки, от предоставените технически и продуктови спецификации на
използваните в ТПК „Бутилираща компания Хисар“ ароматизанти
се установява, че същите са определени като химични вещества със свойства на ароматизант, и не отговарят на специалните изисквания,
посочени в чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1334/2008, тоест безалкохолните напитки
не съдържат естествени съставки, добити от ягоди, горски плодове, ябълки, лимон
и други плодове и/или ароматизант, получени от тях
/т.е. естествени ароматични вещества/.
Списъкът на
съставките, който се намира на етикетите, залепени на бутилките с безалкохолни
напитки, произведени в ТПК „Бутилираща компания Хисар“ отговарят на
използваните и описани във фирмената технологична документация добавки и ароматизанти.
В действителност, в безалкохолните напитки не се съдържат
естествени съставки от плодове, картинно изобразени върху етикетите, което може
да заблуди потребителя за наличието им и което е в несъотвествие
с практиките за обективна информираност, изискани от чл. 7, ал.1, б. „г“ на
Регламент (ЕС) № 1169/2011 и чл. 9, ал.3 от ЗХ, което е довело до констатация,
отразена в Констативен протокол с № 003473 от 13.01.2017 г. за несъответствия с
изискванията за етикиране и представяне на храните.
Именно това е
довело и да издаването на процесното Предписание №
0003441 (л.20), с констатации, че етикетите на произвежданите в организацията
безалкохолни напитки не отговарят на изискванията на чл. 9, ал.3 от Закона за
храните; чл. 9 от Наредбата за изискванията за етикетиране и представяне на
храните, приета с ПМС № 383/04.12.2014 г. и чл. 7, т.1/г/от Регламент
1169/2011/ЕО и на основание чл. 30а,
ал.1 и ал.2 и във връзка с чл. 30, ал.1, т.4 от Закона за храните е предписано
да се отстранят несъответствията по чл.9, ал.3 от Закона за храните; чл. 9 от
Наредбата за изискванията за етикетиране и представяне на храните, определена в
Приложение V на Регламент/ЕО/1333/2008 и чл. 7, т.1/г/от Регламент
1169/2011/ЕО.
Оспореният акт по своята същност представлява
предписание по чл. 30а, ал.1 и ал.2 от ЗХ ,във вр. с
чл. 30, ал.1, т.4 от същия закон, които разпоредби надлежно са посочени като
правно основание за издаването му. Със същото са дадени задължителни
предписания за отстраняване на нарушения, установени при инспекцията в
производствен обект на ТПК „Бутилираща компания Хисар“, находящ
се в ***.
Оспореният акт
е издаден от компетентен административен орган с оглед разпоредбата на чл. 28,
ал. 1 от ЗХ - главен инспектор при ОДБХ, Пловдив, при БАБХ. В изпълнение на
предоставените му правомощия, компетентният да предприеме административните
мерки по чл. 30, ал.1 от ЗХ, орган на държавна власт е преценил, че с
констатираните по време на проверката деяния, кооперацията жалбоподател е
извършила нарушения на изискванията на чл.9, ал.3 от Закона за храните; чл. 9
от Наредбата за изискванията за етикетиране и представяне на храните,
определена в Приложение V на Регламент/ЕО/1333/2008 и чл. 7, т.1/г/от Регламент
1169/2011/ЕО.
Същият е
издаден и в установената от закона форма, при спазване административнопроизводствените
правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби
на чл.9, ал.3 от ЗХ във връзка с чл.7, ал.1, буква „г“ на Регламент (ЕС) №
1169/2011.
Този извод се
налага съобразявайки приетите по делото две съдебни експертизи.
Съгласно чл.
9, ал. 3 ЗХ етикетирането и рекламата на храните не трябва да въвеждат
потребителите в заблуждение.
Предписанието
е издадено на основание констативен протокол № 0019115 от 23.01.2017 г. Изложените
фактически и правни основания в констативния протокол представляват част от мотивите на самото предписание. Като
констатация на проверката изрично е изведено в КП, че от представените
технически и продуктови спецификации на използваните в ТПК“Бутилираща компания
Хисар“ ароматизанти се установи, че същите са
определени като химични вещества със свойства на ароматизант
и на отговарят на специалните изисквания, посочени в чл.16 от Регламент (ЕО) №
1334/2008 г., т.е.безалкохолните напитки не съдържат естествени съставки,
добити от ягоди, горски плодове, ябълки, лимон и други плодове и/или ароматизанти получени от тях /т.е. естествени ароматични
вещества/. Констатирано е също така, че списъкът на съставките, който се намира
на етикетите залепени за бутилки с безалкохолни напитки, произведени в ТПК
„Бутилираща компания Хисар“ отговаря на използваните и описаните във фирмената
технологична документация добавки и ароматизанти. В
действителност в безалкохолните напитки не се съдържат естествени съставки от
плодовете, картинно изобразени върху етикетите, което може да заблуди
потребителя за наличието им и което е в несъответствие с практиките за
обективна информираност, изискани от чл.7, ал.1, буква „г“ на Регламент (ЕС) №
1169/2011 и чл.9 ал.3 от Закона за храните.
Именно
вземайки предвид тези констатации по КП, конкретно, че в безалкохолните напитки
не се съдържат естествени съставки от плодовете, картинно изобразени върху
етикетите, което може да заблуди потребителя за наличието им, е издадено и процесното предписание.
Съгласно чл.
7, ал.1, буква „г“ на Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните не
трябва да бъде заблуждаваща, особено като се внушава посредством външния вид,
описанието или картинното изображение наличието на определена храна или
съставка, докато в действителност даден естествено присъстващ компонент или
обичайно използвана съставка в тази храна са заменени с различен компонент или
различна съставка. От изслушаната и приета по делото СТЕ се установи, че
натуралните плодове не могат да бъдат използвани като присъщ компонент или обичайно
използвана съставка за храни, съставляващи газирани безалкохолни напитки.
Обстоятелството, че натуралните плодове не са обичайно използвана съставка в
газираните безалкохолни напитки, навежда на извод, че няма как потребителя да
бъде заблуден посредством замяната тъй като реално няма замяна на обичайно
използвана съставка. За производството на плодови напитки натуралната плодова
компонента се внася в състава на напитката под формата на сокове, екстракти,
концентрати, бази и други плодови продукти с определено /различно за различните
материали/ плодово участие /концентрация/, което не е обичайна практика при
производството на газирани безалкохолни напитки.
Освен това, по съдебно икономическата
експертиза се установява, че след като се съобразят всички елементи от
структурата на етикета и поместената върху него информация, съдържаща подробно
означение за наличието на изкуствени ароматизанти, не е
естествено /нормално/ визуалния елемент върху същия да въведе в
заблуждение потребителя.
При тези обстоятелства – наличието на подробно вярно
съдържание на газираната напитка на всички използвани оцветители, консерванти и
аромати, както и обстоятелството, че става въпрос за газирана напитка, а не плодова
такава, според Съда поставянето на етикета на картинно изображение на
съответния плод, съобразно който е ароматизирана напитка, не е налице
заблуждаваща информация с оглед обстоятелството, че натуралната компонента от
лимон, ягода, зелена ябълка, горски плодове, не са естествено присъщи или
обичайно използвани съставки от храна от вида „газирана безалкохолна напитка“.
Съдържанието, указано на етикета на процесните
газирани безалкохолни напитки, е с ясно обозначаване за наличието на изкуствени
източници на аромати, съответстващо и на
установеното в Технологична документация за продукта. Следователно, не
са налице предпоставките, които да налагат извода, че посочения плод е вложен
непосредствено в производството на продукта и представлява основен ингредиент на етикетираната храна – газирана безалкохолна
напитка.
Както посочва в тази връзка вещото лице по приетата съдебна
експертиза, наличието на стилизирано картинно изображение на плод /лимон,
ягода, зелена ябълка и горски плодове/ върху етикетите, с които жалбоподателят
етикетира произвежданите от него газирани безалкохолни напитки, нямат
доминантен характер при формиране на представата на средни, добре информиран
потребител относно съдържанието на безалкохолната напитка.
Предвид
заключенията по двете приети по делото експертизи, се налага единствения
възможен извод, че стилизираното картинно изобразяване на плод върху етикетите,
с които жалбоподателят етикетира произвежданите от него продукти, при наличието
на недвусмислено и конкретно посочване на съдържанието му и обстоятелството, че
става въпрос не за плодова, а за
газирана безалкохолна напитка, дават основание да се приеме, че неправилно
административният орган е приел, че са налице предпоставки за въвеждане в
заблуждение на клиента за състава на продукта.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна.
За
разноските:
При този изход на делото, на жалбоподателя се
следват направените в производството разноски. Съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 АПК,
съдът присъжда по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ето защо съдът намалява размера на адвокатското възнаграждение на 600
лв. При това на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в
размер на 1 100 лв. – 50,00 лв. ДТ, 450,00 лв. за вещи лица и адвокатски
хонорар в размер на 600,00.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Предписание № 0003441 от 23.01.2017 г., издадено от Д.С. на длъжност
главен инспектор към Областна дирекция за безопасност на храните, гр. Пловдив,
с което е разпоредено на ТПК „Бутилираща компания
Хисар“, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***,
представлявано от С.Т.М. – председател на УС на кооперацията, да отстрани нередовностите по чл. 9, ал.3 от Закона за храните и чл. 9
от Наредбата за етикиране и представяне на храни относно допълнителна
информация, определена в Приложение V на Регламент ЕО/1333/2008 и чл. 7, т. 1,
б. „г“ от Регламент ЕО/1169/2001.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, да заплати на ТПК „Бутилираща компания Хисар“, гр.
София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от
С.Т.М. – председател на УС на кооперацията направените в производството
разноски в размер на 1 100 лв. (хиляда и сто лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :