Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
17.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа гр.д. №14331 по описа на
СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на Р.И.Н. ЕГН **********, чрез адв.Л. К. В.
***, с която е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на П. на РБ да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато и поддържано срещу него обвинение в престъпление по чл.346 ал.2 т.1,
пр.1 и т.3 вр. ал.1 вр чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, по повод
на което било образувано досъдебно производство и наказателно производство,
което е приключило с оправдателна присъда /влязла в законна сила на 09.03.2017г./,
както и за имуществени вреди в размер на сумата от 120,57лв. – представляващи
законна лихва върху внесена гаранция от 200лв. за периода 23.11.2012г. до
29.10.2018г., ведно със законна лихва върху претендираните суми, считано от 09.03.2017г.
до окончателното им изплащане и направените разноски по делото.
Ищeцът твърди, че с постановление от 06.02.2012г.,
е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №ЗМ 3845/2011г. по описа на 06
РУП-СДВР, пр.пр.№68242/2010г. по описа на СРП за престъпление по чл.346 ал.2
т.1, пр.1 и т.3 вр. ал.1 вр чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. По
отношение на него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с
Определение по чнд №24238/2011г. по описа на СРС, потвърдена с Опредеение на
СГС по внчд №6195/2011г.
На 21.02.2012г. бил изготвен срещу него
обвинителен акт, внесен в съда, въз основа на който било образувано нохд№3871/2012г.
по описа на СРС.
С определение по нохд№3871/2012г. на СРС от
13.06.2012г. мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ била изменена в
„Парична гаранция в размер на 200лв.“.
С присъда №4203 от 01.06.2016г. ищецът бил
оправдан, но поради внесен протест срещу присъдата от СРП, тя влязла в сила на
09.03.2017г.
В резултат на всичко това ищецът твърди, че е
преживял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и
репутация, притеснения, обида от извършените против него действия и повдигнати
обвинения. Изпадал в състояния на безпокойство в продължителен период от време
– около шест години, поради нарушение на
човешките му права и свободи. Появило се ежедневно главоболие, което доста
често се усилвало. Принудителното му ограничаване на правото му на свободно придвижване,
следствие на наложената мярка за неотклонение допълнително влошило психическото
и физическото му състояние. Бил под непрекъснат стрес, подтиснат и се страхувал
от осъдителна присъда. Срамувал се от близки и приятели и ограничил много
социалните си контакти. Освен това делото продължило прекалено много, извън
всякакви разумни срокове.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не са настъпили в
резултат на постановен акт на П.. Липсвали доказателства, установяващи
причинната връзка между твърдените увреждания и воденото досъдебно
производство. Твърди, че търпените болки и страдания на ищеца са в резултат на
други наказателни производства, образувани срещу него. Оспорва размера на
претендираните неимуществени вреди, който не бил в съответствие с разпоредбата
на чл.52 ЗЗД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства и нохд №3871/2011г. по описа на СРС се установява, че ищецът е бил привлечен с Постановление от 15.12.2011г.,
в качеството му на обвиняем по ДП №ЗМ 3845/2011г. по описа на 06 РУП-СДВР,
пр.пр.№68242/2010г. по описа на СРП за престъпление по чл.346 ал.2 т.1, пр.1 и
т.3 вр. ал.1 вр чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
От приложената и приета като доказателство по
делото присъда №4203 от 01.06.2016г. по нохд№3871/2012г. на СРС се установява,
че ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатите срещу него обвинения.
Тази присъда е влязла в законна сила на 09.03.2017г.,
видно от положения печат на СРС.
Приложено е към материалите по делото нохд №3871/2012г.
на СРС.
От приетата като доказателство по делото
справка за съдимост от 28.11.2018г. се установява, че ищецът Н. има богато
съдебно минало – десет осъждания за различни по вид престъпления от общ
характер като само за първото осъждане като непълнолетен не е бил задържан.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Станка Д.У.– майка на ищеца.
От показанията св.У., които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че образуваното срещу сина
й наказателно дело му се отразило много зле както психически, така и физически,
което продължавало и към момента. Бил задържан за шест месеца в ареста заедно
със съпругата му. Детето им било на шест години. Тогава ищецът за първи път бил
задържан до този момент. Загубил работата си, приятелите, нямал средства. Преди
това работел като таксиметров шофьор. Бил зле с нервите, притеснявал се да не
влезе в затвора. Свидетелката твърди, че не знае синът й да е осъждан, да е
лежал в затвора, да е имал други присъди и да е имал проблеми с правосъдието.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката поради противоречие с писмените доказателства по делото и
най-вече със справката за съдимост от която е видно, че ищецът не само е бил
многократно осъждан, но е бил задържан под стража и е бил лишаван от свобода.
При съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема, че е осъществен фактическия състав на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на П.,
като резултата е постановяване на оправдателна присъда. Само по себе си
предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем,
представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна
репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на
лицето, чието репариране се претендира. Следва да се има предвид, че самия
факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление,
води до накърняване на достойнството му
и личната му сфера. Постановяването на оправдателна присъда е достатъчна
предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било
незаконно, поради което той има право на обезщетение за всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице
(чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е
безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на
твърдените за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите
са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни
мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.346
ал.2 т.1, пр.1 и т.3 вр. ал.1 вр чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК (виж
чл. 93, т. 7 НК), наказателното производство е приключило с постановяване на
оправдателна присъда в сила от 09.03.2017г., била е взета мярка за неотклонение
“задържане под стража”, а следи изменението й – в парична гаранция в размер на
200лв. Вследствие на образуваното досъдебно производство, привличането в
качеството му на обвиняем, няма доказателства здравословното състояние на ищеца
да се е влошило.
Относно оплакването на ищеца в исковата
молба, че наказателното дело не е приключило в разумен срок съгласно чл.6 от
ЕКЗПЧОС следва да се има в предвид следното. В разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1
ЕКЗПЧ. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени
примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/, като са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ. С тази норма се създава национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че
никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална
дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно
производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно
конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат
предвид заложените в разпоредбата на чл.2, ал.2 критерии. Механизмът, по който
се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се
установява продължителността на релевантния период и след това се преценява
дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по
делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да
получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на
делото, 2. поведение на жалбоподателя (и поведението на другите страни), 3.
поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за
лицето. Тъй като в случая искът е насочен към П. на РБ и се разглежда приносът
й за твърдените неимуществени вреди от страна на ищеца следва да се отбележи,
че от привличането му в качеството на обвиняемо лице с постановление от
21.11.2012г. до внасянето на 27.02.2012г. на обвинителен акт срещу него в съда
от районна прокуратура София, срокът е изключително разумен с оглед
фактологията по делото.
От изложеното съдът достига до извод, че справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди в случая е сумата от 5 000лв.,
отговарящ на критерия за справедливост и която ще обезщети вредите на ищеца от
незаконното обвинение. За разликата над 5 000 лева до предявения размер от 50
000 лева, съдът счита, че искът трябва да се отхвърли, като завишен.
Върху сумата от 5 000лв. се дължи и законна
лихва от 09.03.2017г.
В исковата молба са претендирани за
репариране на осн.чл.2, т.3 ЗОДОВ имуществени вреди в размер на 120лв. законна
лихва върху паричната гаранция от 200лв. за периода от 23.11.2012г. до
29.10.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая е претендирано ангажиране на
обективната отговорност на Държавата за обезщетение за имуществени вреди във
формата на претърпени загуби. Този иск е изцяло основателен и съдът ще го
уважи.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 10лева, заплатена държавна такса по
сметка на СГС и на адв.Л. К. В. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 580лв. на осн. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.38 ал.2 от ЗА.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да заплати на Р.И.Н. ЕГН **********,
съдебен адрес *** сумата от 5 000 лв./пет
хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и поддържано срещу него
обвинение в престъпление по чл.346 ал.2 т.1, пр.1 и т.3 вр. ал.1 вр чл.195 ал.1
т.3 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, по повод на което било образувано досъдебно
производство и наказателно производство, което е приключило с оправдателна
присъда /влязла в законна сила на 09.03.2017г./, ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане, като в останалата част за разликата
до претендирания размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да заплати на Р.И.Н. ЕГН **********,
съдебен адрес *** обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 120,57лв./сто и двадесет лева и 57ст./ –
представляващи, законна лихва върху внесена гаранция от
200лв. за периода 23.11.2012г. до 29.10.2018г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 09.03.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във
вр.с чл.78 ал.1 ГПК П. на Р.Б.да заплати на Р.И.Н. ЕГН **********,
съдебен адрес *** деловодни разноски в размер на 10лв. /десет/.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да заплати на адв.Л. К. В.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. на осн. чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр.
чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: