№ 287
гр. Бургас, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.а
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Гражданско дело №
20222100100877 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Г. Х. Я., ЕГН **********, с
адрес: ******, подадена чрез адв. Ралица Мутафова, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар
Асен“№1, ет.4 против ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария
Масларова- Гъркова, Павел Димитров, София Антонова и Валентин Илиев, с която се моли
да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 160 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат от ПТП, настъпило на 27.05.2021г., вследствие на което е
причинена смъртта на баща й Х.Я.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.09.2021г.- датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноските в настоящото производство.
Ответната страна- ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, чрез процесуалния си представител,
е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание
и размер.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните,
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :
Ищцата твърди, че на 27.05.2021г., около 20,16 ч., по АМ“ Тракия“ в посока
гр.Бургас е настъпило ПТП, с лек автомобил „Хюндай Н1“, рег.№А 8894 НР, управлявано от
Д.Н.С., при което на пътника в автомобила Х.Я.С. са причинени телесни увреждания,
вследствие на които, въпреки проведеното лечение, е починал на 03.06.2021г. Твърди се, че
инцидентът е настъпил поради не контролиране непрекъснато на МПС-то, което се ударило
вляво в мантинела, при което от удара автомобилът отскочил и се преобърнал вдясно извън
пътното платно. За ПТП-то е бил съставен Констативен протокол №769р-8788/27.05.2021г. и
е образувано досъдебно производство №247/2021г. по описа на Второ РУ на МВР- Бургас.
Ищцата е дъщеря на починалото лице Х.Я.С., за което е представено по делото
удостоверение за наследници.
Ищцата твърди, че изключително тежко приема загубата на баща си. Били сплотено и
1
задружно семейство, силно привързани един към друг. Х.С. отгледал и възпитал ищцата в
атмосфера на любов, доверие и подкрепа. Той бил най-важният човек в живота й и най-
голяма опора. Ищцата го загубила едва на 23 години. Загубата на баща си преживява и до
настоящия момент изключително болезнено. Страда от силно безпокойство и тази загуба се
отразила изключително отрицателно на психиката й, дълбоко травмирана е, емоционално
нестабилна, не може да преодолее смъртта на баща си. Починалият бил добър и грижовен
баща. Ищцата имала дълбока емоционална и духовна връзка с него; бил до нея във всеки
един важен момент; споделяла му всичко и търсела съвети от него; оказвал й подкрепа във
всичко; обичала да прекарва време с него и да му споделя ежедневните си проблеми; той
бил авторитетът и стожерът на семейството, всеотдаен и отзивчив; стараел се нищо да не й
липсва. След инцидента, у ищцата настъпили сериозни промени в емоционалното й
състояние, наред с оплакванията за силно главоболие, нарушение на съня и безапетитие.
Сънувала баща си всяка вечер след произшествието, още се стряскала на сън, лесно се
разстройвала, напрегната е и силно тревожна. Затворила се в себе си, отказвала да общува и
излиза с други хора извън близките си. Станала мрачна и обезпокоена. Ритъмът й на живот
сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба.
Сочи, че към момента на събитието, виновният водач, управлявал лекия автомобил
„Хюндай Н1“, рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица
№/22/120002442844, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г.
На 02.09.2021г. ищцата отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния
за ПТП-то водач, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. Твърди, че към настоящия момент, въпреки изтеклия законоустановен срок,
застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция.
Ответната страна- ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А чрез процесуалния си представител е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и
размер.
Оспорва твърдението, че между ищцата и баща й са съществували отношения на
привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с
настъпилото ПТП.
Оспорва твърдението за претърпени болки и страдания от страна на ищцата.
Оспорва твърдението за причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта на
Х.Я.С..
Оспорва размера на претенцията като прекомерен и некореспондиращ с твърденията
и доказателствата.
Оспорва твърдението за вина на водача на автомобила за настъпване на летален
изход за Х.С..
Алтернативно, в случай, че се установи виновно поведение от страна на водача на
автомобила, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалият, който като пътник в автомобила, в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП, е пътувал без обезопасителен колан.
Оспорва и претенцията за лихви, като не отрича, че ищцата е подала молба на
02.09.2021г. пред „ЗК Лев Инс“ АД, по която е образувана преписка по щета №0000-1000-
01-21-7457, но не е представила изисканите й документи, поради което на основание чл.497,
ал.1, т.2 КЗ счита, че не дължи лихви. Представено е по делото и писмото-отговор до нея от
27.09.2021г.
За безспорно е прието по делото, че към момента на събитието, виновният водач,
управлявал лекия автомобил „Хюндай Н1“, рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД
2
с полица №/22/120002442844, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г.
Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Уважаването на иска предпоставя
валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща
отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45
ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма
на ПТП. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от
деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото
обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки,
страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата,
въведено от ответника, изисква установяването на наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат за него. Приносът на
увредения, представляващ обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но поведението му трябва да е довело до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Следва да се прецени доколко
действията на пострадалият са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи
обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното
проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Следва да бъде
направено разграничение между допринасянето за възникване на самото пътно -
транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който
факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Налице е първото условие за уважаване на иска, а именно- безспорно съществувалото
застрахователно правоотношение към датата на събитието.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която е установило механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие. Безспорно се установи, че на 27.05.2021г., около 20,16ч. на км
356+250 на автомагистрала „Тракия“ в участъка гр.Карнобат- гр.Бургас, в посока гр.Бургас е
настъпило ПТП-то, при което е пострадал тежко бащата на ищцата Х.С.. Лекият автомобил
„Хюндай Н1“ с рег.№А8894НР се е управлявал от водача Д.Н.С.. Той изпреварил друг лек
автомобил, движейки се в лявата лента със скорост около 122 км/ч. Пред и зад автомобила
нямало други коли, но водачът Съсков по субективни причини изгубил контрол над
автомобила и ударил левия бордюр на пътното платно с предна лява гума, в разстояние на
30 м се протрил с предна лява част на автомобила по мантинелата в разделителния остров,
спукала се предна лява гума, джантата се деформирала от асфалтовата настилка, водачът
отклонил рязко надясно, преминавайки от лявата лента в дясната, в лентата за принудително
спиране, през десния банкет, през канавката. Заорал в затревения скат и се преобърнал по
наклона през лявата си страна по таван, скъсал част от телената ограда с циментови колове.
В процеса на преобръщане, от автомобила изпадали петима пътници, между които и бащата
на ищцата. В колата останали само шофьорът- притиснат между волана, седалката и
деформираната предна лява врата и още един пътник- В.К., който бил с поставен предпазен
колан. Починали шофьорът и трима от пътниците, между които и Х.С.. Вещото лице е
констатирало, че водачът на автомобила самостоятелно напуснал пътното платно, без
участието на други пътни превозни средства, няма обективна причина, която да е
допринесла за настъпване на ПТП-то, а инцидентът се е случил вероятно поради задрямване
3
на водача или отклонение на вниманието, поради умора.
Според вещото лице, причината за произшествието е загуба на контрол над
автомобила от страна на водача му Д.С., който допуснал удар с предна лява гума в лекия
бордюр на пътното платно и последващо напускане на пътното платно през десния банкет и
преобръщане по таван по наклона на затревения в скат. В допълнение към обстановката,
вещото лице е установило, че времето е било ясно, сухо, в светлата част на денонощието.
Видимостта е била добра, пътният участък- прав, асфалтът- сух. Пътят е бил регулиран с
пътни знаци и пътна маркировка. Магистралата е с две платна, разделени в разделителни
ивици с двойна мантинела. В посоката на движение на автомобила е имало две ленти и
лента за принудително спиране, вдясно от която- банкет, следван от канавка и затревен скат
с дълбочина около 1,6 м. Имало и телена ограда с циментови колове. В автомобила освен
водачът, са били и още шестима мъже, които се връщали от работа на пътен строителен
обект. Автомобилът бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, но само
седящият на средния ред на средна седалка В.К., бил с предпазен колан. Пострадалият е
седял на третия ред на задната седалка без поставен предпазен колан. Според вещото лице,
ако водачът на автомобила е контролирал непрекъснато МПС-то, произшествието е нямало
да настъпи. Вещото лице е констатирало още, че скоростта е била една и съща преди удара
и към момента на удара- 122 км/ч.
Както бе посочено, пострадалият е бил без поставен предпазен колан, поради което
при обръщане на автомобила, тялото се е движело свободно вътре в купето и изпаднало
навън през задно обзорно стъкло. Таванът на автомобила бил пречупен и хлътнал навътре
към купето, но пострадалият не получил увреждания от навлезли материални части от
интериора на колата в купето.
Вещото лице е изготвило експертизата, запознавайки се с протокола за оглед на
местопроизшествието и приложения фотоалбум, протоколите за оглед на лекия автомобил
от 02.06.2021г. и 09.06.2021г., и приложените към тях фотоалбуми, протоколите за разпит на
свидетелите, Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №769р-8788/27.05.2021г.,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на съдебната
химикотоксилогична експертиза, протоколите за химическа експертиза за определянето на
концентрацията на алкохол в кръвта и характеристичните данни на л.а.“Хюндай Н1“ с рег.
№А 8894 НР.
Без противоречие с установеното от експертизата са и свидетелските показания на св.
В. Г., който е бил на мястото на инцидента непосредствено след случването му. Той не е
видял как точно се е ударил и излязъл извън пътя автомобила, но е видял обстановката
непосредствено след инцидента. Видял голям облак прах, поради което е преценил, че нещо
се е случило и е спрял. Микробусът е бил обърнат по таван, в него е бил заклещен
единствено шофьорът, един човек е бил прав извън микробуса, а всички останали са били
извън него, паднали в различно състояние след изхвърчането им.
Относно гореустановената фактическа обстановка, няма доказателства по делото,
разколебаващи верността й. Единствената причина за настъпилото ПТП е загубата на
контрол от страна на шофьора над автомобила по субективни причини.
По делото е назначена и приета, неоспорена от страните, съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която е установило, че пострадалият Х.Я.С. е получил мозъчна
травма с травматичен субарахноиден кръвоизлив с контузия на мозъка, което увреждане се
квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Контузия на
бял дроб и наличните плеврални изливи водят разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Непосредствената причина за смъртта на Х.Я.С. е съчетаната мозъчна и гръдна
травми, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, причинени от
съприкосновение с предмети вътре в автомобила. Непосредствено след настъпване на ПТП-
то пострадалото лице е прието за лечение в реанимация на УМБАЛ-АД Бургас на
27.05.2021г., но въпреки проведените манипулации- торакоцентеза за овладяване на
плевралните изливи и медикаментозна терапия, той умира на 03.06.2021г. Освен това,
вещото лице е уточнило, че няма травми по тялото, които да са причинени от навлезли
4
материални части от интериора на колата в купето. Няма описана травма, нито при
аутопсията е установено, чу мозъчната травма е от притисскане на капака на микробуса.
Вещото лице е описало всички получени от пострадалия външни и вътрешни травми, при
което заключава, че най-вероятно той е бил без закопчан предпазен колан. Макар и да е
възможно при поставен предпазен колан да се получат и по-тежки травми, вещото лице д-р
Милева обяснява, че при установения механизъм на ПТП-то и при поставен колан, черепно-
мозъчната травма можеше и да е по-лека. По отношение на гръдната травма счита, че тя е
получена в резултат на удара на тялото в твърди предмети и след това от изхвърчането,
макар че и при изхвърчането от автомобила може да се получи сътресение на вътрешните
органи. При установените вътрешни и външни травми, пострадалият най-вероятно е бил без
предпазен колан, но е възможно и при поставен предпазен колан в конкретната ситуация и
при преобръщане на автомобила, пътник с поставен предпазен колан да получи по-тежки
травми, обяснява вещото лице.
Относно твърденията на ответника, че именно поради липсата на поставен предпазен
колан, пострадалият е получил установените травми, се установява следното от двете
експертизи: Вещото лице по медицинската експертиза в съдебно заседание е посочила, че
животозастрашаващите травми не са получени само при изпадането от автомобила.
Съчетанието на черепно-мозъчната и гръдната травма са причините за смъртта на Х.С..
Липсата на рани по главата дават основание да се приеме, че черепно-мозъчната травма не е
от прегънатия капак, а както се посочи по-горе- от удари в предмети в купето на
автомобила. Освен това, вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза обяснява в
съдебно заседание, че няма данни от коя страна на последния ред седалки е седял
пострадалият. Вероятно, казва вещото лице, при предпазен колан не би достигнал до тавана
на автомобила и със сигурност, според двете вещи лица, не би излетял от него.
Предвид установеното, обстоятелствата по случая сочат, че увреденото лице не е
допринесъл за възникване на пътно-транспортното произшествие- каквото твърдение,
всъщност, няма от ответника, но има принос за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД /и в който смисъл е твърдението
на ответника/. На първо място, безспорно се установи, че увреденото лице не е било с
поставен предпазен колан, което е в нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Предпазни колани е имало и те са били в изправност. Той е бил един от
изхвърчалите от автомобила, като липсата на поставен предпазен колан е позволило тялото
му да се движи свободно нагоре- надолу и настрани из автомобила, след което да изхвърчи
от задното обзорно стъкло. Установи се, че таванът е хлътнал на няколко места, но не е
причината за мозъчната травма. Ако пострадалият е бил с колан, вероятността да не
достигне тавана е била реална, тъй като има преобръщане и коланът би прибрал тялото към
седалката. Установено е, че раните, които е получил не е възможно да са само от
изхвърчането от автомобила. Дори и да е получил травмата на главата в резултат на
прегънатия таван на автомобила, безспорно се установи, че смъртта на пострадалият е
настъпила не само от нея, а от съчетанието на черепно-мозъчната травма с гръдната, което
предвид съвкупния и внимателен анализ на експертизите, вкл. при отделяне на раните,
които са резултат от изхвърчането през стъклото, налага извод, че преди това, тялото на
пострадалия действително се е удряло нагоре, надолу и настрани из автомобила, тъй като
лицето е било без поставен предпазен колан. Предвид изложеното, съдът намира, че
конкретният принос на пострадалия, който е допринесъл за понасянето на тежки травми,
впоследствие довели до смъртта му, при настъпилото изцяло по вина на водача на лекия
автомобил ПТП, може да бъде определен на 20%. В останалата част, отговорността за
деликта безспорно следва да се понесе от водача на пътното превозно средство.
Относно твърденията на ищцата за претърпените и търпените, и към настоящия
момент от нея болки и страдания, по делото са ангажирани съдебно-психологична
експертиза и свидетелски показания.
Съдебно-психологичната експертиза дава заключение относно отражението на
инцидента върху психологическото състояние на ищцата, фазите и интензитета на нейните
5
страдания. Вещото лице описва петте състояния, през които преминава човек при загубата
на близък и възможността за приспособяване към нея според индивидуалните
характеристики на всеки. Пред психолога ищцата е разказала, че знае, че баща й не е искал
да я припознае, година-две не я е виждал изобщо, след това баща й е показвал интерес и
загриженост към нея. Имал е активно поведение, за да създаде по-близка връзка между тях.
Ищцата е разказала, че баща й я водел на сладкарници, разхождали се, била е с него на
яхтата, когато той е имал клиенти. По-забавно и интересно било с него. Споделила е, че той
изпитвал чувство на вина към нея. Ищцата обичала да споделя с него, защото е чувствала, че
той ще й даде съвет, без да й се кара. За себе си е обяснила, че сама се справя с чувствата си,
не мрънка, не се лигави. За да изясни въпроса, как ищцата се справя личностно със
случилото се в живота й събитие, вещото лице е определило личностните й и характерни
качества. Установило е, че тя е типичен интроверт и меланхолик, сдържана, дистанцирана,
освен от близките си, контролира чувствата и емоциите си, но чувствителна личност,
преживява вътрешно, изпитва чувство на безпокойство и вина. Пред вещото лице е описала
нормален стресов отговор на изживяванията си във връзка със загубата на баща си.
Чувството на тъга и скръб са нормалните реакции, които е изпитала след смъртта на баща
си. Наличието на болезнени чувства са на приливи и отливи, често смесени с позитивни
възпоминания за починалия. Ищцата е преминала през всички етапи на скръбта. По-изявени
са били поведенческите и вегетативни симптоми, а именно проблеми със съня, загуба на
апетит. Липсата на доверие и враждебност в междуличностните отношения са засилили
тревожността й. След анализ и оценка на личностовите фактори /личните, социални,
психически и когнитивни ресурси, с оглед диспозицията и стратегиите на личността и
задачите на възрастовото развитие- създаване на съмейство и фокус върху изграждането на
кариера/ , вещото лице счита, че у ищцата липсват към настоящия момент атипични реакции
на смъртта. Липсват данни за блокиране на нейното функциониране в основните сфери на
нейния живот- семейство и работа. Съхранена е способността й да идентифицира проблеми
и да търси начин да ги решава. Чувства се по-сама и незащитена, но винаги може да се
обърне към майка си и баба си, при необходимост, както самата ищца заявява. Към
настоящия момент, ищцата е адаптирана към случилото се.
Освен за преживените от ищцата болки и страдания, свидетелските показания са
ценни и относно установяване на връзката на ищцата с баща й.
Разпитан в качеството на свидетел е брата на майката на ищцата Б.Б., който обяснява,
че три-четири години след раждане на ищцата, баща й Х.С., който свидетелят познава
добре, не е поддържал контакти с нея и майка й, след което е започнал да се интересува, да
ходи у свидетеля и да взима ищцата. Свидетелят заявява „през седмица, през две идваше да
взима Г.“. Криел се от роднините си, за да не го видят с нея. Свидетелят лично ги е водил в
***, за да не ги види някой в ***. Обяснява, че ищцата винаги много се е радвала на срещите
с баща си. Свидетелят заявява, че не знае тя да му е ходила на гости. Той разказа още, че от
ищцата е разбрал за смъртта на баща й и споделя, че тя е била много разстроена .
Свидетелят я определя като „мъжко момиче“ и заявява увереност, че тя ще се оправи.
Няколко пъти са говорили с ищцата, че й липсва баща й, липсва й комуникацията с него.
В качеството на свидетел е разпитан В.К., приятел на ищцата, с който тя живее в
момента. Свидетелят се е запознал с ищцата след смъртта на баща й. Тя му е споделила за
инцидента и загубата, и за това, че той много й липсва, вкл. в трудни моменти. Когато са
били в *** и са минавали през някое място, свързано със спомени с баща й, тя му е ги е
разказвала.
В качеството на свидетел е разпитана и Р.С., сестра на починалия Х.Я.С.. Тя, заедно
със семейството на починалия й брат, както и майка им, живеят в една къща в гр.***.
Уточнява, че семейството на брат й се състои от двете му дъщери Я. и Т., и снаха й А..
Според свидетелката, връзката на ищцата с брат й е единствено това, че я е припознал.
Свидетeлката заявява, че не са били в близки отношения. Когато двете му дъщери
навършили дванадесет години, той решил да им каже, че имат сестра, но не поддържали
връзка с Г.. Заявява, че тя е имала две срещи с ищцата- едната, когато Г. е била докарана на
6
рождения ден на брат й от негов приятел, на която среща ищцата казала на баща си „ЧРД,
И.!“, останала 10 минути и си тръгнала, а втората- на погребението на брат й, на което
ищцата дошла без цветя, с ръцете в джоба, при това демонстрирала веселост включително,
когато го погребвали. Според свидетелката, ищцата никога не е търсила контакт с баща си,
нито със семейството му. Според свидетелката, те са се виждали само един-два пъти.
Звъняла му е, когато е имала финансови проблеми. Разказва за случай на начет в нейната
работа, когато се е обърнала към баща си за финансова помощ. Ищцата се обръщала към
баща си по име. Свидетлката твърди още, че последните шест месеца, брат й не е поддържал
никакви контакти с ищцата, което можело да се установи от разпечатките на мобилния
оператор, от които било видно, че нямат нито един разговор помежду си. Отношения между
ищцата и другите две дъщери на Х.С. е имало по повод инцидента и смъртта му. Ищцата
никога не се поинтересувала кога ще се провеждат помени и панихиди. Свидетелката
обяснява, че е била изключително близка с брат си, поради което знае, че той също не се е
интересувал много от Г., заплащал е само присъдената издръжка. Не се виждал често с нея,
защото не е бил допускан до детето от майката и родителите й. Свидетелката подчертава, че
брат й не е търсил ищцата, тя него-също, единствено при финансови проблеми се обаждала.
Също така заявява и, че на брат й му било обидно, че се избягва комуникацията с него.
Правил бил няколко неуспешни опита, просто не бил допускан до детето. И това е
причината тя да се чувства нежелана. Свидетелката категорично отрича брат й да е правил
тайни срещи с ищцата, тъй като били много близки, много сплотено семейство, спазвали
традициите, споделяли си всичко и, ако е имало такива срещи, той щял да й сподели.
Според свидетелката, целта на ищцата била, вкл. в настоящото производство, „да вземе
каквото може“ от наследството на починалия си баща, тъй като цял живот била крита. Това
били думи на ищцата, споделени пред голямата й племенница- една от другите дъщери на
починалия.
Ответната страна е представила разпечатки от телефонните разговори от телефона на
Х.С. за половината от 2021г., от които действително не се установява той да е водил
разговори с ищцата на посочения от майка й телефон, освен ако тя не разполага и с друг
телефонен номер, за което няма данни по делото или, ако комуникацията се е осъществявала
чрез мобилните и-нет приложения, с отчетена активност в разпечатките.
В качеството на свидетел е разпитана и майката на ищцата И.Б.. Нейните показания
не се различават от тези на св. Б. и св. С. по отношение на факта, че връзката между баща и
дъщеря е започнала няколко години след раждането й, поради това, че той е имал вече
създадено семейство. По отношение на осъществяваните контакти между баща и дъщеря
противоречие между нейните показания и тези на брат й също няма. Майката допълва, че
бащата не е присъствал на рождените дни на детето поради същите онези обстоятелства,
поради които е спазвана конфиденциалност за съществуването на ищцата, както и, че
ищцата е била само на един рожден ден на баща си. Свидетелката обяснява, че ищцата и
баща й са имали прекрасни отношения, като в началото срещите са се осъществявали тайно
извън гр.***, където всички се познават. Срещали са се в дома на ищцата и майка й, в ***, в
***. Когато двете са се преместили в ***, срещите са били по-лесни. И двете страни са се
съобразявали с това, че имат семейства, т.е. срещите на бащата с детето са били тогава,
когато и за двете страни е било възможно и удобно. Свидетлката обяснява, че бащата
изпитвал чувство на вина затова, че е изоставил дъщеря си до един момент и чрез всички
срещи е опитвал да компенсира- правел е всичко възможно тя да се чувства щастлива и
обичана, носил й филмчета, подаръци, помагал със съвети , обсъждали проблемите и
бъдещето на ищцата, гордеел се с нейните успехи, бил е и на бала на ищцата при
завършване на училището. Свидетелката обяснява още, че когато ищцата е била представена
на семейството на ***, е започнала първоначално нормална комуникация между нея и
сестрите й, впоследствие прекъсната поради ревност, според свидетелката. До
четиринадесетата година от раждането, съществуването на ищцата е било крито от другите
две дъщери на починалия. Свидетелката разказа и за тежкото преживяване от страна на
ищцата на смъртта на баща й. Свидетелката е живяла тогава в Испания. Разказва за
изживените притеснения и страхове на ищцата, докато баща й е бил в болницата, както и за
7
тежко понесената загуба. Версиите от кого е научила ищцата за катастрофата и смъртта на
баща си са различни за всички свидетели. Този факт не е от особено значение по делото,
предвид отношенията, които съществуват между ищцата и семейството на баща й. Ищцата е
отишла при майка си в Испания за известно време след смъртта на баща си, за който период
свидетелката обяснява, че Г. е била много тъжна, апатична, безразлична към всичко и явно е
била в тежка фаза от преживяването на смъртта на баща си.
В случай на смърт, право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-
близките на починалия, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., каквато е настоящата
ищца, но и тези, за които може да се обоснове изключение от правилото по критериите,
възприети в ТР по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Безспорно е по делото, че ищцата е дете на починалия от връзката му с майката на
ищцата, отпреди създаване на настоящото му семейство, състоящо се от съпруга и още две
дъщери . Безспорно е установено, също така, че той е припознал ищцата известно време
след раждането й, започнал да се вижда с нея след втората-третата й година, а на
семейството си е споделил за нея към четиринадесетата година на ищцата. През това време,
след като се е появил в живота на ищцата, той е опитвал да се грижи, доколкото е възможно
при условията на тайнственост, за нея като първоначално срещите се организирали или в
дома на майката, или в дома на брат й, после я е вземал отвреме- навреме, водил я на
разходки и сладкарници, качвал я на яхти, прекарвал кратко време с нея, носил й филмчета,
говорил си с нея винаги, когато тя е имала нужда или просто са се чували. От ангажираните
по делото свидетелски показания става ясно, че ищцата действително е била в „тайна
връзка“ с баща си, за да не разбере семейството, което е създал, за нея, след като
първоначално само я е наблюдавал от разстояние. Както всички свидетели обясняват, гр.***
е малък град, всички се познават и явните му срещи с детето, биха му създали проблеми в
семейството. Затова, опитвайки се да компенсира липсата си и бащинството, починалият се
е стремял да осигури на ищцата подкрепа, както финансова, така и родителска. Следва да се
посочи, че сестрата на починалия, свидетелката Съръчобанова, има отношение към майката
на ищцата, а от там и към ищцата, поради причината, която посочи за прекъсване на
отношенията им. Макар и много близка с брат си, едва ли е знаела всичко, което той е
изпитвал, още повече, че самата тя обяснява за патриархални отношения и традиции в
семейството, със сигурност несъвместими с извънбрачен живот или дете. Така, вероятно от
една страна починалият е изпитвал вина към ищцата, от друга-към семейството си. След
запознанството между другите му две дъщери и ищцата, на четиринадесетата година на
последната, след като вече е нямало тайна, житейски оправдано е да се приеме, че
отношенията между баща и дъщеря са се развивали по-свободно и по- интензивно. Макар да
е свикнала да се справя сама, както стана ясно не само от разказа на свидетелите- вуйчо й и
майка й, ищцата е имала нужда от баща си и вероятно не само финансова. Всъщност,
всички свидетели единодушно сочат, че само веднъж ищцата е имала нужда от неговата
финансова помощ. Няма нито свидетелски показания, нито други доказателства, които да
сочат, че отношенията между ищцата и баща й са били на подобна основа. Ако между
ищцата и баща й не са съществували нормални за ситуацията отношения, тя не би
споделила за подобна връзка нито с приятеля си, нито би преминала през всички етапи на
скръбта, което се установява от съдебно-психологическата експертиза и от показанията на
всички свидетели, с изключение на сестрата на починалия, която със сигурност няма как да
знае състоянието на ищцата. Ако не е съществувала връзка между родителя и детето, по
каква причина ищцата ще се интересува от инцидента с баща си и ще преживява смъртта му.
Още повече, че свидетелите сякаш спорят кой пръв й е съобщил и обсъждат реакцията й.
Съдът не кредитира оценката, давана й от св. С. по време на погребението или след това,
защото от една страна- тя и семейството й я отхвърлят, от друга- сякаш искат тя да ги
притеснява с обаждания и присъствие, вкл. на панихиди. Държането на един човек в
подобна ситуация е въпрос на възпитание или вътрешна защитна реакция. Както стана ясно,
ищцата е интроверт, не показва истинските си чувства, сдържана е в изразяване на
истинските си емоции и усещания. От свидетелските показания става ясно, че към момента
на смъртта на Х.С., отношенията между ищцата и семейството му не са били добри, така че
8
освен неодобрение към нея във всяко отношение, едва ли може да се очаква друга реакция.
Но, всъщност, на ищцата цял живот й се е налагало да сдържа емоциите си и да се
съобразява с грешките на възрастните. Съдът не кредитира напълно показанията на св. С. и,
защото те са вътрешно противоречиви. От една страна заявява, че брат й е бил
дезинтересиран от ищцата и не я е търсил, от друга- че брат й е бил лишен от майката на
ищцата от възможността да има връзка с ищцата и това била причината тя да е нежелана.
При насложените отношения между ищцата, майка й и семейството на баща й, едва ли може
да се очаква, че Х.С. е демонстрирал отношение към ищцата и е споделял в дома, в който е
живял със своите близки, вкл. със сестра си, изживяванията, емоциите и постъпките си
спрямо ищцата. Опитвал е да пази баланс с трите си деца, като при изложеното от
свидетелите, е нормално на ищцата да е отдавал най-малко внимание. Той никога не е живял
с нея в едно домакинство, грижите му са били като на родител с режим на лични отношения,
но чиято честота на срещите е била определяна от него. Винаги, когато е можел, той е бил с
ищцата и е комуникирал с нея. Вярно е, че от разпечатките на представения телефонен
номер, няма данни той да се е обаждал на дъщеря си на посочения телефонен номер,
предоставен като неин единствен такъв от свидетелката- майка на ищцата, но разпечатката
касае само изходяща комуникация, между която и многобройно използване на мобилен
интернет, т.е. вкл. чрез приложения, поради което само по себе си това доказателство
разколебава твърдението на ответната страна за липса на комуникация между ищцата и
баща й през последните шест месеца от живота му.
Представените доказателства водят до извод, че между ищцата и починалият й баща
е съществувала връзка, повлияна от усложнената житейска ситуация и за двамата. Те не са
били ежедневно заедно откакто ищцата се е родила, никога не са живели заедно, връзката
им се е развила по-късно във времето. Ангажираните свидетелски показания на майката и
вуйчото на ищцата са на близки роднини, което обстоятелство от една страна създава
колебания относно пълната им достоверност, от друга обаче- те са преките участници и
свидетели в живота и израстването на ищцата. Дори и да не бъдат ценени в цялост, наред с
останалите доказателства сочат, че между ищцата и баща й са съществували отношения като
между баща и дъщеря. Макар и разделени, родителите на ищцата са опитали, след
определен момент, да заздравят връзката между баща и дъщеря. Дали е съществувалата
духовна и емоционална връзка е била особена или особено близка, надхвърляща нормалната
такава, не се установи по делото. Не се установи и твърдението на ищцата за изградено“
задружно“ и „сплотено семейство“ между нея, майка й и баща й, но за съда е безспорно, че
емоционална връзка между ищцата и баща й е съществувала. Дори в светлината на
установената чрез свидетелските показания житейска ситуация, ищцата е имала отношение
към баща си като такъв, а спомените й с него и за него са само положителни. При всички
случаи обаче, по делото се установи, че ищцата е преживяла тежко смъртта му. И няма
данни той да е бил само вписан като баща, без да изпълва със съдържание от емоционален
характер ролята си на такъв. Преки свидетели на тъгата й са били само майка й и вуйчо й, а
за съществуващата и към момента болезненост разказа свидетелят К.. Предвид изложеното,
съдът не кредитира показанията на св. С. във вложения смисъл, че между ищцата и брат й не
е съществувала близка връзка. Влошените отношения между семейството на баща й и
ищцата, за които се установява основно от свидетелските показания на св. С., вероятно са в
основата на гневната реакция на ищцата, демонстрирана пред една от сестрите й, за което
разказа свидетелката, но в настоящия случай не става въпрос за наследствени
правоотношения, а само за справедливо репариране на болките и страданията на ищцата от
загубата на баща й.
Съдебно- психологичната експертиза установи, че ищцата е преминала през всички
описани състояния на скръб от загубата на близък. Чувство на загуба не се изпитва към
някого, към когото е налице безразличие или незаинтересованост, нито биха могли да са
налице нарушения, както в обичайния ритъм на живот, така и изяви с поведенчески и
вегетативен характер като безсъние, липса на апетит, тревожност, социална изолация,
безразличие. Към настоящия момент, тя се е съвзела и животът й продължава в нормален
ритъм. Все пак, ищцата е млада, фокусирана върху важните аспекти в живота й- семейство и
9
кариера, поради което и, според вещото лице, болезнените чувства ще останат на приливи и
отливи смесени с позитивни възпоменания за починалият й баща. Както се сочи пак в
съдебно-психологическата експертиза, преодоляването на загубата никога не е изцяло
завършен процес, като въздействието на такова събитие продължава да дава отражение през
целия живот на човек. При ищцата, предвид характера и способността й да се справя с
проблеми, е съхранена способността й да ги решава.
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и
част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника .
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Понятието неимуществени вреди, включва всички онези увреждания и претърпени болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултат, настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди, възрастта на ищцата към датата на деликта и настоящия момент,
възможността за психическо възстановяване, изживеният спектър от физически и
психически болки и страдания, донякъде възстановеното влошаване качество на живот в
резултат на изживяното страдание, указанията на ВКС за съобразяване на социалните и
икономически условия в страна към 27.05.2021 г., при съобразяване на изложеното по-горе,
като се вземат предвид всички посочени обстоятелства от значение за прилагане на критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание
и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди са в размер на 80 000 лева, от които, следва да се отчете
приетия принос на пострадалият в размер на 20%.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично
изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията, претърпени от ищцата вследствие
на настъпилото произшествие, в резултат на което е загубила баща си. Визираният от
законодателя критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Съобразно горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди са в размера посочен по-горе, до който предявеният иск
следва да бъде уважен, а в останалата част до заявения с исковата молба такъв от 160 000
лв., отхвърлен.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за лихва върху
присъдените обезщетения.
Ищцовата страна е поискала присъждане на законна лихва върху размера на
присъденото обезщетение, считано от 02.09.2021г.- датата, на която застрахователната
претенция е била предявена пред застрахователя от ищцата до окончателното изплащане на
сумата, позовавайки се на чл.429, ал.3 КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя(Решение №128/04.02.2020г. по т.д.
№2466/2108 на ВКС; Решение №50106/03.11.2022г. по т.д.№1865/2021г. на ВКС и др.),
поради което и съдът намира претенцията за основателна. Застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията от увреденото лице- 02.09.2021г., а след изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Съобразно изхода на спора, следва да се присъдят и разноските.
10
Процесуалният представител на ищците адв. Р. М. е поискала с исковата молба
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
по делото. Преупълномощила е адв. Б. В.. Списък по чл.80 ГПК не е представен обаче до
приключване на последното съдебно заседание пред настоящата инстанция, нито
доказателства за размер и заплатено адвокатско възнаграждение.
С Определение от 15.11.2022г. съдът е признал на основание чл.83, ал.2 ГПК, че
ищцата няма достатъчно средства да заплати държавната такса в размер на 6400 лв. за
настоящото производство, поради което я е освободил от заплащането й. По отношение на
разноските обаче, съдът е оставил искането на ищцата без уважение, поради което и тя
дължи разноските в настоящото производство, една част от които са заплатени от съда в
периода преди произнасяне по молбата с правно основание чл.83, ал.2 ГПК. Ето защо,
ищцата е следвало да заплати 200 лв. за съдебно-медицинската експертиза, 300 лв. за
съдебно-автотехническа експертиза за вещите лица по сметка на съда и 511,20 лв. да
възстанови по сметка на БОС, заплатени от последния за извършване на съдебно-
психологическата експертиза, за които суми следва да бъде осъдена.
Ответната страна е направила своевременно искане за присъждане на разноските и е
представила списък по чл.80 ГПК. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 558 лева, представляваща направени от него разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК, дължимата такса върху присъдения размер обезщетение следва да се възложи
върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 2560 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария Масларова- Гъркова,
Павел Димитров, София Антонова и Валентин Илиев да заплати на Г. Х. Я., ЕГН
**********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“№1, ет.4, адв.
Ралица Мутафова сумата от 64 000 /шестдесет и четири хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от
смъртта на баща й Х.Я.С. в резултат от ПТП, настъпило на 27.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 160 000 /сто и
шестдесет хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва, ОТХВЪРЛЯ претенциите.
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария Масларова- Гъркова,
Павел Димитров, София Антонова и Валентин Илиев да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 2560 / две хиляди петстотин и шестдесет лева/ лв., представляваща
дължима държавна такса върху размера на уважената претенция, както и сумата от 5 /пет
лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Цар Асен“№1, ет.4, адв. Ралица Мутафова да заплати на ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано от Мария Масларова- Гъркова, Павел Димитров, София Антонова и
Валентин Илиев сумата от 558 /петстотин петдесет и осем/ лева, представляваща направени
от ответника съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
11
ОСЪЖДА Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Цар Асен“№1, ет.4, адв. Ралица Мутафова да заплати на Окръжен съд- Бургас,
ул."Александровска" №101 сумата от 511,20 /петстотин и единадесет лева и двадесет
стотинки/ лв., заплатена от бюджета на съда за съдебно-психологична експертиза, както и
сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за служебното издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Цар Асен“№1, ет.4, адв. Ралица Мутафова да заплати ПО СМЕТКА на Окръжен съд-
Бургас сумата от 200лв. за изплащане на възнаграждението на вещото лице д-р Галина
Стефанова Милева за извършената съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Цар Асен“№1, ет.4, адв. Ралица Мутафова да заплати ПО СМЕТКА на Окръжен съд-
Бургас сумата от 300лв. за изплащане на възнаграждението на вещото лице инж. Ж. А. Е. за
извършената съдебно-автотехническа експертиза.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12