№ 43
гр. К., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600079 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 12/02.02.2022 г., постановена по НОХ дело № 57/2022 г.,
К.йският районен съд е признал подсъдимият Д. С. (D.S.), роден на
**********г. в Република Г., живущ в с.Ш. п., общ.К., обл.К., немски
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, за
виновен в това че: На 11.07.2021г. в гр.К. управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „М.” модел „С220CDI“ с рег.№ ****** след
употреба на наркотични вещества- амфетамин, поради което и на основание
чл.343б, ал.3, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година като на основание чл.66
ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години, както и кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500лв.
Постановил е, след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство
представляващо 1 брой тестова касета „Дръг тест 5000“ да се унищожи като
вещ без стойност и е осъдил подсъдимият да заплати по сметка на ОДМВР-К.,
направените по делото разноски в размер на 371.95 лв.
Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
1
прокурор при РП- К., в който се твърди, че всяко от двете наложени
наказания са съобразени с личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства с оглед постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция. Същевременно обаче първоинстанционния съд не бил
приложил императивната норма на чл.343г от НК и не бил лишил
подсъдимият от правото да управлява МПС в предвидения в закона срок
въпреки, че подсъдимият бил правоспособен водач на МПС. В тази връзка
моли присъдата на РС – К. да бъде изменена, като се наложи на подс.Д. С. на
основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. поддържа протеста и моли
същият да бъде уважен.
В съдебно заседание защитника на подс.Д. С. – адв.Л.Б. от АК - К.
счита протеста за основателен и се солидаризира с искане на прокурора
присъдата да бъде изменена като се добави и исканото с протеста наказание
на подсъдимия, а именно -„лишаване от право да управлява МПС“.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:
Протеста е основателен, макар по съображения различни от изложените
в него.
Производството по делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия
Д. С., който е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание и е
упълномощил защитник, който да го представлява. Делото е протекло по реда
на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като защитникът на
подсъдимия е изразил съгласие да не се провеждат разпити на всички
свидетели и на вещото лице, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертното заключение от досъдебното производство. На основание чл.372
ал.3, във вр. с чл.371 т.1 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.
На база събраните на ДП доказателства, районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. С. (D.S.), роден на **********г. в Република Г., живущ
2
в с.Ш. п., общ.К., общ.К., немски гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан. Подсъдимият Д. С. е немски гражданин,
но всяка година посещавал Република България, тъй като родителите му
живеели в с.Ш. п., общ.К.. По този повод на 11.07.2021г. той бил в страната и
се намирал в гр.К.. Този ден управлявал лек автомобил марка „М.” с
регистрационен № ******. Движел се по булевард „Б.” в гр.К., като до
магазин „Л.” в 17.05ч. бил спрян за проверка от свидетеля Т. Н., който бил на
работа като командир на отделение сектор „Охранителна полиция” при РУ -
К.. Последният извършил проверка на водача, който бил Д. С.. Той
представил немска лична карта и немско свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Поради съмнения за употреба на наркотични
вещества свидетелят Т. Н. поканил подсъдимия С. в РУ-К., който се отзовал
заедно с автомобила, който управлявал. Междувременно за съдействие бил
извикан и екип от сектор „Пътна полиция“- К. при ОДМВР- К. в състав
свидетеля Т.Т., който бил на работа този ден като младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- К.. Той извършил проба с техническо
средство Дръг тест 5000 на водача Д. С., който отчел употреба на амфетамин.
Резултатът бил представен на подсъдимия С.. След това свидетелят Т. издал
талон за медицинско изследване № 079065, както и съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 426289 за
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата. От
заключението на съдебно- токсикохимична експертиза обективирана в
Протокол за извършена експертиза №21/ ТКХ-252 от **,**,**** се
установило наличие на амфетамин както в кръвната проба, така и в проба
урина взети от подсъдимия Д. С. на инкриминираната дата.
Със заповед № 21-1300-000324 от 11.07.2021г. на РУ- К. за принудителна
административна мярка, било отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство № B04004A**** на подсъдимия Д. С. до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със заповед № 21-
1300-000325 от 11.07.2021г. на РУ- К. за принудителна административна
мярка, била прекратена регистрацията на ППС управлявано от дееца С. на
11.07.2021г. за срок от 6 месеца.
При така възприетата фактическа обстановка на база събраните
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Д. С. е
осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд, а именно -
3
чл.343б, ал.3 от НК, като е изложил съображения за наличието на
обективните и субективните елементи на престъплението. Обсъдил е
обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложил на подс.С. наказание
в размер на 1 година „лишаване от свобода”, което на основание чл66, ал.1 от
НК е отложил за изпълнение за срок от 3 години, както и и кумулативно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
При разглеждане на делото и постановяване на обжалваната присъда
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
страните, което нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция.
На първо място при провеждане на разпоредителното заседание по
делото при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.4 от НПК – налице ли са
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, защитника
на подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на гл.27 от
НПК – съкратено съдебно следствие, при условията на чл.372, т.1 от НПК,
при отсъствие на подсъдимия и без неговото изрично съгласие. Останалите
участниците в производството, в случая – прокурора от РП е изразил
съгласие делото да се разгледа по така искания ред, след което районният съд
е пристъпил към разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. Съгласно
разпоредбата на чл.370, ал.1 от НПК, решение за предварително изслушване
на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. В
закона не е предвидена възможност, с която искането или съгласието на
подсъдимия да бъде изразено при негово отсъствие от защитник.
Разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК, също повелява, че при предварително
изслушване на страните подсъдимият и неговият защитник, гражданският
ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да
не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Изброявайки изчерпателно страните, в т.ч. подсъдимият и
неговият защитник, които могат да дадат въпросното съгласие, законодателят
е използвал съюза „и“, а не „или“, от което следва извода, че съгласието на
подсъдимият не може да бъде заместено от това на неговия защитник. По
4
този начин съдът в нарушение на правилата за провеждане на съкратено
съдебно следствие в производство пред първата инстанция – без изричното
съгласие на подсъдимия е започнал, провел и приключил
първоинстанционното производство и е постановил присъдата си. Всяко
наказателното производство, което е проведено не по установения в НПК ред
води до опорочаване и незаконосъобразност на процеса. Описаното
нарушение безспорно е довело до нарушаване на процесуалните права на
подсъдимият, който има право да оспори или не определени факти и
обстоятелства събрани на досъдебното доказателства, които биха били от
значение при решаване на въпросите по чл.301 от НПК и съответно
възможността в пълен обем да организира и реализира процесуалните си
права на защита. Посоченото представлява съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и е основание
по чл.335, ал.2 от НПК за отменяване на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Друго съществено нарушение на процесуалните права на страните
първоинстанционният съд е допуснал при постановяване на присъдата, като
видно от присъдата за извършеното от подсъдимият С. престъпление съдът е
му е определил наказание на основание чл.343б, ал.3, във вр. с чл.58а, ал.1,
във вр. с чл.54 от НК. Цитираната от съда разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК е
приложима единствено в случаите, когато съдебното производство е било
проведено по реда на гл. ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
каквото в случая не е проведено. В същото време в мотивите към присъдата
съдът не е посочил, че е определил наказанието „лишаване от свобода” с
приложението на чл.58а, ал.1 от НК, която разпоредба въобще не е
обсъждана. От изложеното следва извода, че е налице неяснота и
несъответствие какъв е размера на наложеното с присъдата наказание от 1
година „лишаване от свобода”- след намаляване с една трета на наложеното
от съда наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК, както е посочено в
присъдата или в размер 1 година „лишаване от свобода” без приложението на
чл.58а, ал.1 от НК, а на основание чл.54 от НК, както е посочил в мотивите.
Описаното несъответствие представлява на самостоятелно основание
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3,
т.1 от НПК, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на
подсъдимия и на прокурора да разбере какво точно наказание е наложил съда
5
и съответно, ако някой от тях е недоволен да го обжалва или протестира.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да
извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество с
оглед наведените в протеста доводи. Прочие с оглед допуснатите на
съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила на
основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК,
обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2
във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 12/02.02.2022 г., постановена по НОХД №
57/2022 година по описа на Районен съд - К. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6