№ 1406
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110202936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. В.
Г., против Наказателно постановление № 20-0445-000993/ 22.02.2021 г. на Началник
група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което на Г. В. Г. е наложено в пункт
първи административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183
ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и в пункт втори административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от четири месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
В съдебно заседание въззивната страна поддържа жалбата, като изпраща писмени
бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща
писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.11.2020 г. вечерта въззивникът Г. управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС
АКТРОС“ с рег.номер peг. № ЕВ4499ВМ с прикачено към него полуремарке с
рег.номер ЕВ0421ЕВ, в община Аксаково, по Автомагистрала № А-2. В
района на пътен възел „Летище“, при излизане от АМ "Хемус" в посока гр.
Добрич бил установен екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св.
А- и св. Пенев. Полицейският екип бил оборудван с автомобил със
1
съответната маркировка, както и с полицейски униформи. При излизане на
автомобила от АМ "Хемус" в посока гр. Добрич, въззивникът не съобразил
поведението си с наличния пътен знак и не спрял на пътен знак "Б2" на
регулирано кръстовище. На въззивникът бил подаден сигнал да преустанови
движението си, като това било сторено посредством стоп- палка и светлинен
сигнал от електрически фенер. Тъй като въззивникът не преустановил
движението си, а продължил по пътя, полицейските служители го последвали
със служебния автомобил и успели да го спрат до бензиностанция "Енерджи"
на път втори клас номер 2 км.4. За несъобразяването с пътен знак Б2, както и
за несъобразяването с подадения сигнал да спре, св. А- съставил акт за
установяване на административно нарушение, в съдържанието на който
подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като такива по
чл.6 т.1 и по чл.103 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия
орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства – показанията на св. А- и св. Пенев, както и приложеният по
административнонаказателната преписка АУАН. Преди да приеме за
установена изложеното по – горе фактическа обстановка, съдът прецени
възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не
възприема подобна позиция, предвид на следното: Видно от показанията на
св. А- сигналът за спиране е бил подаден по надлежния ред – от униформен
служител, посредством стоп- палка, което го прави ясен за възприемане. От
действията на въззивника се извежда, че той е възприел сигнала и умишлено
не е преустановил движението си , като е избягал от полицейските
служители. Св. А- е възприел лично, че въззивникът управлява автомобила,
като същия бил спрян впоследствие, след като бил последван със служебния
автомобил. В унисон с твърдяното от този свидетел са и заявеното от св.
Пенев, поддържащ описаното в акта за установяване на административно
нарушение, както и годното писмено доказателства по делото – АУАН,
подписан с вписване, че въззивникът няма възражения по него. Съдът не
кредитира позиция, че на място е имало спрян друг камион и той препятствал
възможността на въззивника да спре при подадения сигнал. На първо място в
показанията си св. А- и св. Пенев изясняват, че такъв автомобил не е имало, а
2
и дори при наличието на такъв, за въззивника , като участник в движението
императивно съществува задължение да изпълни разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение. В конкретния казус, въззивникът е бил длъжен при
подадения му сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Вместо да
съобрази поведението си с подадения сигнал, въззивникът продължил
управлението на превозното средство, като това наложило последването му
от страна на контролните органи и той бил спрян на място, значително
отдалечено от мястото на проверката. На 22.02.2021 г. въз основа на
съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На
нарушенията била дадена правна квалификация по ЗДП.
На основание санкционните норми на чл.183 ал.2 т.3 и чл.175 ал.1 т.4 от
същия закон, на въззивника били определени административни наказания. За
да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН
констатира следното : по отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и
НП съдържат реквизитите изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения по ЗДП и е дал правилна правна
квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа на
квалификацията на деянията правилно е бил определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното
постановление по т.2 е определено административно наказание,
съответстващо на тежестта на извършеното административно нарушение, в
рамките на предвидения размер и предвидената санкция. Наказанието по т.1 е
с императивно определен размер и не е предоставена възможност за
3
прецизирането му.
В жалбата въззивникът счита, че липсва умисъл за извършване на
нарушение. Излага фактическа обстановка, такава, каквато е според него.
Сочи, че имало паркиран товарен автомобил бордови с полуремарке, спрян на
аварийни светлини При изравняване с товарния автомобил видял в
огледалото, което се намира в горен среден ъгъл на десния прозорец на
кабината човек в полицейска униформа. Видял, че махна и подал десен мигач
за да отбие и спре. Точно където бил полицейския служител пред спрения
товарен автомобил нямало място за два камиона. След отбивката имало
разклон за гр. Варна, но там нямало възможност да спре товарния автомобил
и той спрял веднага след разклона, на не повече от стотина метра от
патрулния автомобил, като спрял в нарушение, тъй като спирането в района
на кръгово движение е забранено. Обяснил на полицейските служители защо
не е спрял веднага, но те му казали, че е трябвало да спра на средата на пътя
нищо че заема платното за движение и съставили АУАН. Едва при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение видял, че са
посочили, че не е спрял на знак Б2, и възразил. Въпреки това акта му бил
съставен на място и го подписал, но не успял да депозира писмени
възражения в три дневния срок, защото отишъл да разтовари в Румъния по
график. Съдът не кредитира заявеното с жалбата, доколкото, на първо място
изходи от показанията на св. А- и св. Пенев, видно от които в района на
подаване на полицейския сигнал не е имало други спрени автомобили, както и
въззивникът не е съобразил поведението си с наличния пътен знак. На
следващо място, както вече беше коментирано по- горе, въззивникът е
следвало да преустанови незабавно, плавно движението си и да спре, което не
е сторил, осъществявайки по този начин състав на административно
нарушение. Счита се още, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато още едно процесуално нарушение. В АУАН и в НП
е посочен регистрационен номер ЕВ4455ВМ. а управляваният от него товарен
автомобил е с peг. № ЕВ 44 99 ВМ. Доколкото с АУАН и НП се сочи, че
въззивникът Г. е управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег. номер
ЕВ4499ВМ , съдът намери, че последващото изписване на две от последните
цифри в номера като „55“, а не –„99“, представлява техническа грешка. Счита
се, че в АУАН и НП всички обстоятелства, които характеризират в пълен
обем нарушението, не са отразени, което води до непълно и неточно описание
4
на нарушението. Освен това е налице разминаване между описанието и
квалификацията на нарушението в АУАН и в НП. Съгласно чл. 42 ал.1 т.5 и
чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се посочат правните
разпоредби които са нарушени. Трябва да е налице правно единство между
цифровата квалификация на нарушението посочена в акта и в наказателното
постановление. Съдът при проверка на АУАН и НП констатира единствено,
че в обстоятелствените им части са описани всички признаци на състава на
нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице. В
същите се съдържат както описание на нарушението, дата и място на
извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го
потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на всяко нарушение,
като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на
адекватна защита. АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което и не може
да се сподели и позицията относно неясна компетентност на актосъставителя
и наказващия орган. На последно място се сочи, че АУАН е съставен в
присъствие и подписан на 12.11.2020 год. същият е представен на
административно наказващият орган още на 13.11.2020 год. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН наказващият орган е бил длъжен да се
произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от
получаването и, а видно от датата посочена в наказателното постановление
същото е било съставено на 22.02.2021 год. повече от 3 месеца от датата на
нарушението. Предвид на факта, че наказателното постановление е издадено
в рамките на преклузивния шестмесечен срок за издаването му, съдът намери,
че неспазването на инструктивния едномесечен срок за произнасяне не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид
изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
5
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0045-000993/22.02.2021 год. на Началник
група РУ Аксаково към ОДМВР Варна, с което на Г. В. Г. е наложено в пункт
първи административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183
ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и в пункт втори административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от четири месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. В. Г. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6