Решение по дело №352/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/

Оспорваща община Лом, Булстат *********, [населено място], [улица], представлявана от кмета на общината, чрез пълномощника адв.Ил.Ш., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.5, обжалва решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г., издадено от зам.министър и ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/2014-2020, с което е отказана верификация по искане за плащане № 7/окончателно/ на разходи по т.2 от решението в размер на 8 726.40 лева и по т.3 от решението в размер на 4 912.40 лева, по административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1. 034-0001-C06“Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]“ по ОПРР 2014-2020. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди, че посоченото основание са неотносими към издаването на акта или не били обосновани от фактическа страна. Заявява, че това нарушило правото на защита на бенефициента. Твърди, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Заявява, че всички разходи били допустими, като липсвало основание за отказ от верификация. По т.2 твърди, че по време на спиране изпълнението на договора за периода от 12.01.2021 г. до 03.04.2022 г., като договорът с изпълнителя на услугата за одит е сключен на 05.09.2018 г., а възлагателното писмо е от 11.01.2021 г., като услугата е извършена във връзка с подаване на искане за междинно плащане по договора, поради което и изпълнителят “Брейн сторм консулт–ОД“ ООД е издал фактура № ********** на 08.11.2023 г., при приключване на услугата и очевидно много след срока на спиране изпълнението на договора. По т.3 твърдят, че посоченият разход в размер на 4 912.40 лева, съставлява ДДС по фактура № 20000007301/14.09.2020 г., издадена от доставчика “Пип електроникс“ ЕООД на стойност 29 474.40 лева с ДДС, като основанието посочено в решението е, че същата не е вписана в дневника за продажби/ във връзка с т.17.3 указание на министъра на финансите ДФН № 3/23.12.2016 г./, поради което органът няма увереност, че данъкът е невъзстановим по реда на националното законодателство за облагане с ДДС. Заявява, че неправилно е приложен и материалния закон. Счита, че оспореното решение не съответства с целта на закона, тъй като всички извършени разходи били предвидени като допустими в представените документи. Разходите били действително извършвани и съответно заплатени. Спирането на изпълнението на договора било наложено от обективни обстоятелства, а не от поведението на бенефициента, но това не давало основание да се приеме, че през това време са извършвани дейности по договора с изпълнителя на услугата за одит. А твърдението, че органът нямал увереност относно дали ДДС по посочената фактура, не вписана веднага в дневника за покупки, е допустим разход е формално и не е подкрепено с доказателства. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло решението, като неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата страна, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител адв.[населено място], която поддържа жалбата. В писмена защита излага подробни доводи в подкрепа на жалбата. Твърди се, че нито една от изчерпателно посочените предпоставки за неверифициране на разходи не е налице, предвид разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗУСЕФСУ. Както и, че посочените като установени липси на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУСЕФСУ условия, всъщност не намират основание, предвид изложените фактически основания.

Административният орган – зам.министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител юрк.З.И., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като излага съображения, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, и целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита, че жалбата е неоснователна, решението на административния орган е мотивирано, последователно и правилно и моли съда да го остави в сила.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Няма спор, че община Лом е бенефициент по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР, № BG16 RFOP001-1. 034-0001-C06“Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]“, сключен между Управляващия орган на ОПРР и община Лом. Оспорването е по отношение отказ за верификация по т.2 и т.3 от решението.

В решението си административният орган сочи, че във връзка с постъпило искане за плащане №7/окончателно/, „ Не извършвам верификация и плащане на разходи:

По т.2 в размер на 8 726,40 лева, отчетени в описаното по- горе искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022г.. приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия, във връзка с чл. 84 и чл. 82. ал. 1. т.2 от Общите условия към сключения на 05.10.2017 г. АДБФП № BG16RFOPOO1-1.034-0001-С06 между МРРБ и бенефициента Община Лом, по договор № BG16RFOPOO1-1.034-0001- С01-U-11/05.09.2018 г., с изпълнител „Брейн сторм консулт – ОД“ ООД не се верифицират разходи в размер на 7 272 лева без ДДС (8 726,40 лева с ДДС) за извършвани дейности по одит в период на временно спиране на АДБФП, съгласно доклад от проверка на място.Разходите са отчетени с фактура № ********** от 08.11.2023 г. и са разпределени, както следва: По бюджетен ред 111,37.1 „Разходи за одит“ не се верифицират разходи в размер на 7 272 лева; По бюджетен ред V.50.9 „Разходи за одит“ не се верифицират разходи в размер на 1 454,40 лева.

Посоченият чл.82, ал.1, т.2 от общите условия гласи: “ .. чл. 82 (1) УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната чинил (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява едновременно: т. 2. Действителността на извършения разход-дали действително разходът е разплатен от Бенефициента (партньора) на изпълнителя или служителя на Бенефициента (партньора) в периода на изпълнение на договора, освен в случаите на опростени възможности за финансиране, съгласно чл. 67, параграф 1. първа алинея, букви б). в) и г) на Регламент №1303/2013 г. ;..“

При извършена проверка на място през периода 06 - 09.02.2024 г. от екип на отдел СЗР, ГД СППРР - Управляваш орган на Оперативна програма „Региони растеж“ 2014-2020, съгласно заповед № РД-02-36-173/31.01.2024 г., след преглед на документите, доказващи изпълнението на дейността финансов одит по договор BG16RFOPOO 1-1.034-0001-CO 1-U-11/05.09.2018 г., с изпълнител „Брейн сторм консулт – ОД“ ООД, е установено извършване на дейности по време на временното спиране на АДБФП. Изпълнението на дейностите по АДБФП № BG16RFOPOO1-1.034-0001-С06 са били временно спрени в периодите от 15.10.2019 г. до 31.08.2020 г. и от 12.01.2021 г. до 03.04.2022 г. С възлагателно писмо с изх. № 92-00-581(4)/11.01.2021 г. е възложено да бъде извършена процедура по проверка и потвърждаване на разходите за организация и управление, извършени от възложителя по проекта за периода 01.11.2017 г. до 31.12.2020 г., във връзка с предстоящо подаване на междинно искане за плащане № 6. Горепосочените дейности са възложени на изпълнителя един ден преди временното спиране на АДБФП за периода от 12.01.2021 г. до 03.04.2022 г., което е разрешено - писмо изх.№ 99-00-6-1888(10)от 25.01.2021 г. С приемо-предавателен протокол от 01.02.2021 г. е предаден на възложителя междинен Доклад за фактически констатации № 2/01.02.2021 г., наличен е протокол от 02.02.2021 г. от проведена работна среща на екипа за управление на проекта, па която са разгледани представените документи от изпълнителя във връзка с извършените дейности по одит, възложени с възлагателно писмо с изх. № 92- 00-581(4)/11.01.2021 г.

Посочено е, че „ видно от наличните документи са извършвани дейности по одит в период на временно спиране на АДБФП. В писмо до бенефициента с изх. № 99-00-6- 1888(10)/25.01.2021 г., Управляващият орган разрешава временно спиране по проекта, считано от 12.01.2021 г., като изрично е дал указания на бенефициента, ,,В период на бременно спиране на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициентът не следва да изпълнява дейностите по проекта. Разходи за дейности, извъртени по време на спирането им, няма да бъдат верифицирани от Управляващия орган. В период на временно спиране се допуска издаване на разходооправдателен документ и извършване на разплащане САМО на разходи за дейности, извършени преди временното им спиране. „ А съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия към сключения АДБФП. Управляващият орган па ОПРР има право да дава указания на бенефициента във връзка с изпълнение на проекта, които са задължителни за бенефициента и неспазването им може да доведе до неверифициране на разходи, налагането на финансови корекции по АДБФП и/или прекратяване на Договора. Указанието към бенефициентите е публикувано и в „Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020“.

По т.3 „…в размер на 4 912,40 лева, отчетени в описаното по-горе искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ {ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия, във връзка с чл. 69, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 във връзка с § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, сьфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 (ПМС № 189 от 28 юли 2016 г.), във връзка е т. 17.3 от Указание на министъра на финансите ДНФ № 3 от 23.12.2016 г. не се верифицира разходът за ДДС по фактура № **********/14.09.2020г., издадена от „Пип електроникс“ ЕООД. Недопустимият разход е в размер на 4 912.40 лева, отчетен по бюджетен ред V.50.10 „Закупуване на оборудване, съоръжения и обзавеждане“, извършен в изпълнение на договор № BG16RFOPOOI-1.034-0001 -СО 1-D10/15.03.2019 г. с „Пип електроникс“ ЕООД.

Посочено е, че съгласно чл. 69, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, данъкът върху добавената стойност е допустим разход, когато не е възстановим по националното законодателство за облагане с ДДС. С цел да даде указания относно третирането на ДДС като допустим разход по оперативните програми, както е заложено в § 4 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 189 от 28 юли 2016 г., министърът на финансите е издал Указание ДНФ № 3 от 23.12.2016 г. То третира документалната отчетност при възстановяване на допустим ДДС. Съгласно т. 17.3 от указанието, за включения в искане допустим ДДС бенефициентът, регистрирано лице по ЗДДС, представя на Управляващия орган заверено копие с гриф „вярно с оригинала“ от дневника за покупки за съответните данъчни периоди по чл. 72, ал. I от ЗДДС. от който е видно, че не е ползвал данъчен кредит“. Във връзка с гореописаното, Управляващият орган на ОПРР 2014-2020, при отчетен и поискан за възстановяване извършен разход за невъзстановим по смисъла на данъчното законодателство ДДС, изисква от съответния бенефициент да представи сканирани копия на дневници за покупките, в които да бъдат включени съответните разходооправдателни документи, по които данъкът е начислен. При проверка на първоначално представените от бенефициента документи към окончателното искане за плащане, УО е установил, че не е представен дневник на покупките, в който да е включена фактура № **********/ 14.09.2020 г., издадена от „Пип електроникс“ ЕООД, с обща стойност 29 474.40 лева с ДДС. Впоследствие, УО е изискал доказателства за включването на гореописаната фактура в дневник за покупките в свое писмо до бенефициента, изпратено в съобщение № BG16RFOPOO1-1.034-0001-С06- М 162/29.01.2024 г. В свое писмо с изх. № РД-02-06-146(1)/24.04.2024 г., приложено към коригирания пакет отчетни документи по искането за плащане в ИСУН, представен на 24.04.2024 г., бенефициентът потвърждава, че фактура № **********/14.09.2020 г., издадена от „Пип електроникс“ ЕООД, не е включвана в дневник на покупките. Същото обстоятелство е потвърдено и от екипа на УО, извършил проверка па място при бенефициента в през периода 06.02 - 09.02.2024 г., като обстоятелството е вписано в доклада от проверката на място.

Предвид изложеното УО стига до извода, че не е спазена т. 17.3 от Указание на министъра на финансите ДНФ № 3 от 23.12.2016 г., относно отчетността при възстановяване на допустим ДДС, тъй като описаната фактура не е включена в дневник па покупките. В тази връзка, УО не може да потвърди допустимостта на извършения -разход за ДДС по фактурата, тъй като няма увереност, че данъкът е невъзстановим по реда на националното законодателство за облагане с ДДС.

Такава е посочената фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), какъвто е и настоящия случай, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. В този смисъл, като е посочил действащите към този момент редакции на закона, административния орган е спазил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Действително тези приложими норми включват и наименованието ЗУСЕСИФ, но посочването на сегашното наименование на този нормативен акт – ЗУСЕФСУ, с уточнението на приложимата редакция, не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение или несъответствие с изискването на материалния закон.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ/редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г./. Издателят на акта – зам.министър и ръководител на УО на ОПРР, е подписал с валиден квалифициран електронен подпис акта и актът е подписан от лицето, което е посочено като негов издател. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.

В тази връзка е неоснователно възражението на оспорващия за неспазване на установената форма, доколкото същата като писмена е спазена. Изложените твърдения за неточно посочване на правните основания нямат отношение към изискването за форма.

Уредбата на производството по верификация се съдържа в Глава пета, Раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ от ЗУСЕСИФ - чл. 60 – 68 от закона /редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г./. Съгласно тези разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. По силата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.

Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ/редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г./. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от закона предвижда допустимост на разходите, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. По аргумент на противното, ако разходите, чието възстановяване се иска, не попадат в някоя от горепосочените хипотези, то се считат за недопустими.

В случая производството за верификация е по инициатива на бенефициера, който е депозирал пред административния орган искане за плащане № 7/окончателно/ по АДБФП.

По делото няма спор относно фактите изложени в оспорения административен акт. Спорът е относно тяхната интерпретация и приложимата правна норма.

По отношение на разходите по т. 2 от акта, решението за отказ е мотивирано с несъответствие на дейностите с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.84 и чл.82, ал1, т.2 от Общите условия на сключения АДБФП от 05.10.2017 г., като релевантното обстоятелство е, че в периода на временно спиране на АДБФП от 12.01.2021г. до 03.04.2022 г., според органа изпълнителят на услугата за одит „Брейн сторм консулт – ОД“ ООД е извършвал дейности, възложени с писмо с изх.№ 92-00-581(4)/11.01.2021 г., което е дало основание на УО да приеме, че тази услуга/дейности/ е осъществена по време на временното спиране изпълнението по АДБФП, без да е ясно въз основа на какво административният орган приема, че услугата е извършена само по време на временното спиране на АДБФП. Тук обаче съдът намира за основателно възражението, че това не е надлежно установено в хода на административното производство. От една страна възлагането, и то за част от услугата е станало на 11.01.2021 г., т.е. преди да временното спиране по АДБФП, което макар и да е посочено с дата 12.01.2021 г., всъщност е постановено едва на 25.01.2021 г. От друга страна услугата за одит не е еднократно действие, като се има предвид, че по АДБФП са направени 7 плащане – има 2 авансови плащания, 4 междинни и последно №7/окончателно/. Следва да се обърне внимание и, че изпълнителят на услугата „Брейн сторм консулт – ОД“ ООД, е издал фактура № ********** на 08.11.2023 г., т.е. очевидно дружеството нееднократно е извършвало услуга по одит, а не както се твърди само в периода на временно спиране дейността по договора. Съдът споделя изложеното от община Лом становище, че посочените от УО - междинен доклад за фактически констатации 2/01.02.2021 г. и протокол от 02.02.2021 г. от проведена работна среща на екипа за управление на проекта не съдържат данни за извършени дейности, относими към предмета и съдържанието на услугата по фактура № ********** от 08.11.2023 г., разходите по която са отказани за верифициране.

Предвид което, съдът намира, че от приложените доказателства не може да се направи извод, че заявеният за верификация по фактура № ********** от 08.11.2023 г. разход за услуга за одит касае услуга/дейност са извършени в периода на временно спиране на АДБФП от 12.01.2021 г. до 03.04.2022 г..

Основателно е и възражението, че посоченото правно основание за отказ за верификация чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ“Разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи;“, не кореспондира с фактическите констатации на УО, като видно от представените доказателства разходите са допустими съгласно посочената разпоредба, а УО не е представил безспорни констатации в обратния смисъл.

Следва да се сподели изложеното от община Лом, че съгласно „чл. 58, ал, 1 от ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. В случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и т.З разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Процесиите разходи са извършени в съответствие с изискванията на нормата на чл. 58. ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл.55, ал.1, т.2 и т.З. Нормата на чл. 57 определя критериите на които ако разходите отговарят се считат за допустими. Не е установено от административния орган неизпълнение на някой от критериите по чл. 57 от ЗУСЕФСУ, поради което следва да се приеме, че процесният разход е допустим.“

Правилно се възразява също, че основанията даден разход да не се верифицира са посочени в чл.64, ал.1 ЗУСЕФСУ „В случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.“, като в настоящия случай нито една от тези предпоставки не е налице.

Поради което съдът намира, че от страна на УО не са изпълнени и указанията да бъдат посочени фактическите и правни основания по т.2 от решението.

По отношение на т.3 от акта, решението е мотивирано единствено с формалния факт, че фактура № № **********/14.09.2020 г.,, издадена от доставчик “Пип електроникс“ ЕООД на стойност 29 474.40 лева с ДДС, не е вписана в дневника за покупки, поради което УО не може да потвърди допустимостта на извършения разход за ДДС по фактурата, тъй като няма увереност, че данъкът е невъзстановим по реда на националното законодателство за облагане с ДДС.

Тук следва да се посочи, че за да е допустим разход по АДБФП, разходът за ДДС следва да е невъзстановим по реда на националния ЗДДС.

Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 72 от ЗДДС – Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Съгласно ал. 2, т.2 правото се упражнява, като лицето: посочи документа по чл. 71 (чл.71,т.1 във вр. чл. 114 ЗДДС -фактурата в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

УО е подходил формално, без да е извършил необходимата проверка, доколко общината след като не е включила фактурата в дневника за покупки, доколко същият е възстановим или не е по националното законодателства, респективно допустим разход по АДБФП.

Логично е, че ако фактурата не е включена в дневника за покупки, т.е. не са изпълнени условията по чл.72, ал.2, т.2 от ЗДДС да се ползва приспадане на данъчния кредит, общината да не е ползвала данъчен кредит по тази фактура.

УО не е изяснил всички относими факти и обстоятелства, подходил е формално, като очевидно въпросния разход за ДДС по посочената фактура или следва да е възстановен по реда на националното законодателство ЗДДС, или следва да е невъзстановим по ЗДДС и допустим разход по АДБФП.

В случая не намира соченото Приложение № 2 от цитираните Указания на министъра на финансите ДНФ №3/23.12.2016 г./ раздел „Подобряване на инфраструктурата на публичните институции от културната и образователна сфера“/, където е посочено, че „Доставките на стоки и/или услуги за дейност за подобряване на инфраструктурата на публични институции, извършени от общината, са извън рамките на независимата икономическа дейност, когато са извършени безвъзмездно…“, т.к. в случая не е налице безвъзмездност.

В случая посоченото общо правно основание за отказ за верификация - чл.57, ал.1 т.4 ЗУСЕФСУ „разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд..“, не е налице, поради липсата на предпоставките на посочената разпоредба, като същите не са и посочени в мотивите на решението.

Наред с гореизложеното е налице допусната необоснованост на издадения акт, изразяваща се в разминаване между посочените от органа правни основания и фактически такива. Като фактически основания са посочени извършени разходи в нарушение на изискванията и условията описани в Общи условия към АДБФП, т. е. от се твърдят недопустими разходи. В този смисъл е налице противоречие в мотивите поради разминаването между фактическите установявания и правната норма под които са подведени, тъй като не е ясна волята на административния орган при отказа за верификация на кое точно основание е отказано, като по този начин съдът трудно може да извърши преценка дали е спазен материалния закон.

Правното основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 ЗУСЕФСУ. В обжалваното решение, УО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУСЕФСУ – Издателят на акта обаче не е уточнил кое точно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 е имал в предвид, дали разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 или в категориите разходи по одобрения проект, като хипотезите са различни, а в т.4 разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд, също е с различни основания. От друга страна следва да се има в предвид и, че основанието по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ само по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел наличие на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59 ЗУСЕФСУ, на които счита, че конкретният разход несъответства. Това са както съответният акт на Министерския съвет – Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189), така и актовете по алинея 2 на чл. 59 ЗУСЕФСУ за съответната програма и по точно Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

В случая органът е посочил хипотезите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУСЕФСУ, но не е посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ, което е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение. Посочването само на фактическите основания за издаване на акта, не води до извод за неговата законосъобразност, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изрично изисква кумулативно посочване както на фактическите, така и на правните основания. В тази насока е и практиката на ВАС - решение № 16992/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1802/2019 г., на ВАС, VII отд.; решение № 11257/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5594/2018 г., на ВАС, VII отд.; решение № 10639/25.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5524/2017 г., на ВАС, VII отд., решение № 4072 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2019 г., VII отд.

Следва да се отбележи и че УО е издал акта при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. По делото не е спорно, че процесните разходи са платени след възобновяване изпълнението на АДБФП и в срокът по чл. 3, ал. 1 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 65 § 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година. В цитираните правни норми като условия за допустимост е посочен моментът на заплащане на разходите, а не моментът на извършване на дейностите до които се отнасят. Като е приел обратното УО е издал акта си в противоречие с материалния закон.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като делото бъде върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда за излагане на конкретика относно спазените и нарушени, в случай, че прецени такива за налични, критерии за допустимост на заявените разходи.

При този изход на делото и съобразно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които съобразно представения списък на разноските възлизат на 2 629.11 лева, от които 109.11 лева разноски за платена държавна такса и 2100/2520 с ДДС/ лева адвокатско възнаграждение. Същите са в размер малко над минимума по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. не е налице прекомерност предвид фактическата и правна сложност на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба на община Лом, решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г., издадено от зам.министър и ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, с което е отказана верификация по искане за плащане № 7/окончателно/ на разходи по т.2 от решението в размер на 8 726.40 лева и по т.3 от решението в размер на 4 912.40 лева, по административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1. 034-0001-C06“Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]“ по ОПРР 2014-2020.

ВРЪЩА преписката за ново разглеждане от страна на административния орган, при съблюдаване на указанията за приложение на материалния и процесуалния закон, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Определя 40-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на община Лом, направените разноски по делото в размер на 2 629.11лева /две хиляди шестстотин двадесет и девет лева и единадесет стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.