№ 709
гр. В., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501605 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 281490/02.04.2021г. от АН. АНГ. К., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Д. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Т.И.“ № 20, ет.1, ап.1, срещу решение № 260908 от
15.03.2021г., постановено по гр.дело № 10353/2019г. на Варненския районен съд, ХX-ти
състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЕТ „Д-р
Марина Владимирова Р. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по
дентална медицина“ (АИПППДМ), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул. Т.И. № 15, ет.1, ап.З искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за разликата над
присъдената сума от 2200,00 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от
5000,00 лв., както и за разликата над присъдената сума от 6000 лв. за неимуществени
вреди до пълния заявен размер от 7000 лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваните му
части, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
мотивите си всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и наведените
възражения и доводи, поотделно и в тяхната съвкупност. Изразява несъгласие с извода на
съда за недоказаност твърденията за претърпени неимуществени вреди, свързани с
1
обстоятелството, че поради изваждане на кучешки зъб, ищцата е следвало да носи брекети
вместо шини, като и за недоказаност на причинно-следствената връзка между това деяние и
вредата. Необосноваността на решението се извежда от противоречието между събраните по
делото доказателства и направения краен извод за неоснователност на исковете в
отхвърлителните части.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 281899/05.04.2021г. срещу решение №
260908 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело № 10353/2019г. на Варненския районен съд,
ХX-ти състав, в частите, с които са уважени исковете за неимуществени вреди в размер на
6000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2200 лв.
Въззивникът намира исковете за изцяло неоснователни, тъй като исковете претенции
не са свързани с извършени плащания за поправяне на причинените от ответницата вреди,
както и не е съобразен принципът на определяне на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост. Излага се, че единствената грешка допусната от д-р Р. е несъобразявАН.о
по вида на зъба, че той е постоянен. Намира, че изваждАН.о на постоянен зъб е случайно
деяние. Оспорва кредитираните от съда свидетелски показания, като заинтересовани.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, в
които изразява становище за липса на конкретни оплаквания срещу постановеното решение
в обжалваните му части, което намира за правилно и законосъобразно и моли за тяхното
потвърждаване. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от АН. АНГ. К., действаща чрез
нейната майка и законен представител Д. Г. К. срещу ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. –
амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от 5000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени и бъдещи имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение
на ищеца, както и сумата 7000 лв., претендирани като обезщетение ца причинени
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт в
ежедневието и общувАН.о, които вреди за претърпени в резултат на изваден 3-ти кучешки
зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на
исковете – 03.07.2019 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е провеждало лечение за изправяне на зъбите
с шина при д-р ГР., специалист ортодонт, която в тази връзка препоръчала млечните зъби на
детето да бъдат поетапно извадени от д-р М.Р., действаща като ЕТ. На 05.10.2017г.
последната е извадила 84 и 85 зъб, а на 01.02.2018 г. - 53 и 54 зъб, както и 63 и 64 зъб, без
отбелязана дата на вадене. На 29.06.2018г. следвало да бъдат извадени още два млечни зъба
на детето - трети и четвърти, долу в ляво, за което били заплатени 40 лв. Преди
манипулацията ответникът гледала рентгенова снимка от 11.01.2018г., въпреки че разполага
с необходимото оборудване да направи нова. След като извадила четвърти млечен зъб на
АН., която била под упойка, ответникът започнала да вади трети. Той обаче не излизал и тя
сменила клещите с по – големи, като обяснила на майката на ищцата, че зъбът излиза
трудно, защото се вади преждевременно. След екстракцията майката видяла, че коренът на
2
зъба е много голям, но ответникът продължавала да твърди, че зъбът е млечен. Твърди се, че
венецът на детето получил голяма и болезнена рана от опитите за вадене, като била
увредена и костта. Момичето изпитвало силни болки и страдания от екстракцията, плакало
цяла нощ и не могло да спи. След няколко часа родителите установили, че всъщност във
времето между датата на снимката от 11.01.2018г. до деня на изваждАН.о 29.06.2018г. трети
млечен зъб паднал без детето да разбере, а постоянният трети зъб израснал и при липсата на
актуална снимка д-р Р. приела, че е млечен и го извадила. В проведения телефонен разговор
ответникът отричала грешката си, но признала на следващия ден, след като родителите
изпратили чрез вайбър актуална снимка, на която ясно се виждала липсата на трети
постоянен кучешки зъб, различим на снимката от 11.01.2018г. На 03.09.2018 г. ответникът
изпратила визитка на адвокат.
Поддържа се, че съгласно становище № 706-2/08.04.2019г. на проверяващите от
Комисията по професионална етика при Районна колегия на Български лекарски съюз,
ответникът е извадила постоянен зъб вместо млечен, без да спази правилата, предвидени в
Кодекса за професионална етика и е нарушила правилата за добра медицинска практика.
Твърди се също, че в писмо с изх. № ИАМН-96-00-276/10.06.2019г. на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор” е посочено, че в период, характеризиращ се с интензивна
смяна на временното съзъбие при детето и въпреки, че са изминали повече от пет месеца от
датата на снимката (11.01.2018г.), без да направи нова снимка и да информира родителя, д-р
Р. поставя анестезия и преминава към екстракция на четвърти и трети временен зъб долу в
ляво. И в двете писма изрично било посочено, че ответникът е нарушила проведения
диагностично лечебен процес на детето.
Сочи се, че на 29.06.2018г. ответникът не е упражнила задълженията си,
произтичащи от чл.2, ал.2 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална
медицина. Поддържа се, че неосъзнавАН.о на допуснатата груба небрежност е довело до
невъзможност от извършване на реинплантация на извадения зъб, което следвало да се
извърши в срок от 24 часа след екстракцията. Ищцата сочи, че за процесното увреждане на
детето А.К. ответникът е и наказателно-отговорна по чл.134, ал.1 от НК за нанесена средна
телесна повреда, причинена поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие.
Родителите на детето били консултирани от различни специалисти, че при лечението,
което следвало да се проведе на детето през годините до навършване на 21г. възраст не може
да се ползва шина, а само брекети. Твърди се ползвАН.о им да е свързано с много
ограничения в хранителния режим, неудобства и дискомфорт за детето, което е балерина и
навлиза в тийнейджърска възраст, когато външният вид е от особено значение. Това се
отразявало негативно на психоемоционалното състояние и поведение на детето, на неговото
самочувствие и социални контакти с връстници, както и му причинявало стрес, който
трудно превъзмогвало. Твърди се, че момичето не се усмихва, за да прикрие липсата на зъба,
притеснява се да общува и е станало по-затворено.
Излага се, че доколкото ответникът по занятие изпълнява медицинска дейност е
могла да предвиди, че е възможно видимият на рентгеновата снимка от 11.01.2018 г. млечен
зъб междувременно да е паднал, съответно да направи нова снимка, още повече, че зъбът не
поддавал и не се вадил лесно. Поддържа се, че в „Дентален център I - Велико Търново”
ЕООД е констатирана екстракционна рана в областта на засегнатия зъб. Бил изготвен план
за спешно ортодонтско лечение, тъй като детето се намира във фаза на смесено съзъбие и
липсата на зъба би довела до трайни челюстни деформации, които биха се отразили на
постоянното съзъбие. Налагало се лечение с фиксирана техника на горна и долна челюст с
цел осигуряване на място за поставяне на интраосален имплант на мястото на липсващия
зъб, когато детето навърши 21 години. Сочи, че цената на това лечение, система Damon Q, е
5000,00 лв., а прогнозната цена за поставяне на имплант и прилежащата към него корона
след навършване на 21г. - 2400,00 лв. Ищцата излага, че до момента са платени 4000,00 лв.
за ортодонтско лечение с фиксирана техника. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
3
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва ищцата да е
плащала за поправяне на пряко причинени от ответника вреди, като сочи че представените
касови ордери не касаят манипулацията извършена от нея, а ортодонтски услуги за лечение
на диагноза, получена по рождение или придобита в резултат на вредни навици в ранна
възраст. Ответникът сочи, че детето и майка му са посетили спешно кабинета на
29.06.2018г., тъй като на 30.06.2018г., се налагало ортодонтско лечение при д-р ГР. на
диагноза „Двучелюстна компресия", представляваща стеснение на двете челюсти на детето.
Поддържа, че при предходни посещения по повод на ортодонтското лечение с поставяне на
брекети и по предписание на ортодонта е извадила шест от осемте млечни зъба на АН., а на
29.06.2018г. са останали за изваждане трети и четвърти млечен зъб.
Ответникът сочи на следващо място, че от Комисията по професионална етика при
Районната колегия на Български зъболекарски съюз, Министерство на здравеопазвАН.о,
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Регионална Здравноосигурителна каса са му
наложени наказателни мерки за допуснати нарушения във връзка с процесния случай. В тази
връзка сочи, че към момента не е влязло в сила единствено НП № 1/10.06 2019г на
Председателя на УС на PC на БЗС, което е обжалвано пред ВАдмС.
На следващо сочи, че при вадене на млечен или постоянен зъб няма задължение да
прави рентгенография, като се ползват предходни изследвания, или екстракцията се
извършва по преценка на лекаря. Поддържа, че формата, цвета и ваденето на постоянен зъб
не се различава много от това на млечен зъб, както и че смяната на клещите не е нещо
необичайно при екстракция. Поддържа, че грешката при ваденето е съпричинена в голяма
степен от небрежното поведение на родителя на детето, който не е заявила промените в
състоянието на млечните зъби от последното посещение при ответника и след консулта с
ортодонт. Освен това майката настоявала за бързо изваждане на двата зъба, защото детето
имало урок по балет, а на следващия ден имали час при ортодонта. Оспорва наличието на
нарушение по чл. 88, ал.1 от Закона за здравето свързан с получаване на информирано
съгласие. Такова не било необходимо, тъй като не се касаело за болен зъб, който да се
нуждае от лечение. Излага, че диагнозата на пациента била ясна и единствено следвало да се
извади млечен зъб, по подобие на предходните шест. Твърди, че се касае за една и съща
продължаваща във времето манипулация, поради което родителят не следвало да се
информира отново при ваденето на всеки зъб. Излага, че визуално картината в устата на
детето, при вече израснал зъб била същата от снимката от януари 2018г. Наред с това
лекарят не би могъл да предположи, че родителите на детето няма да забележат или разберат
от него, нито че разположения на видно място трети зъб вече е паднал, нито бавния растеж
на новия зъб. В тази връзка излага, че с оглед проблемите на детето и решението за
поставяне на брекети родителят е следвало да полага по-големи грижи от обикновените.
Сочи, че веднага след втората снимка, която потвърдила изваждАН.о на постоянен
зъб, ответникът заявил готовност да заплати разходите за поставяне на имплант по средни
пазарни цени, вариращи от 500,00 лв. до 1500,00 лв. Майката на детето отказала и поискала
сума близка до исковата, която включва цялостното ортодонско лечение на детето по
фиксация на челюстите с брекети, което обаче се сочи да не стои в причинно-следствена
връзка с инцидента, а с поставената диагнозата. Оспорва носенето на брекети да причинява
болки и страдания, наред с което родителят и детето са били подготвени за това предвид
поставената диагноза. Оспорва носенето на брекети да налага спазвАН.о на хранителен
режим, детето тежко да е преживяло ваденето на зъба, тъй като два месеца преди това нито
то, нито родителите са забелязали липсата на млечния зъб. Твърди, че видът на устата и
общото състояние на детето преди и след изваждАН.о на постоянния зъб били еднакви.
Наред с това в епикризата, от 25.02.2019г. при определяне на екстраоратен статус е записано
- „без особености“. Определя като неоснователни обвинението, че стоматологът не е
предприел мерки за реимплатиране на извадения зъб са неоснователни, тъй като към
момента на вадене ответникът не е предполагал, че е екстрахиран постоянен зъб, наред с
което реимплантирАН.о е несигурен и нетраен метод.
Поддържа, че в исковата молба за пръв път ищцата твърди, че детето е щяло да бъде
4
лекувано с шина, тъй като ортодонтът бил предписал лечение с брекети. В тази връзка сочи,
че шина се поставя до 10 годишна възраст, а при продължително лечение след тази възраст
се слагат брекети. Сочи, че дори и за временно поставяне на шина не е необходимо да се
вадят млечни зъби. Последните се екстрахират само при слагане на брекети, които се
поставят само на постоянни зъби. Сочи, че към момента не може да се сложи имплант на
мястото на извадения по грешка зъб с оглед диагнозата на детето, поради което и към
момента ищцата не е претърпяла имуществени вреди за заплащАН.о им. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С обжалваното решение предявените искове са уважени за сумите от 2200 лв. и 6000
лв., представляващи съответно обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена графично изображение с номериране на постоянните и
временните зъби в човешката уста, компактдиск, съдържащ рентгенови снимки на зъбите на
детето АН. от 11.01.2018г. и 30.06.2018г., както и бланки за рентгенови изследвания от
11.01.2018г. и от 30.06.2018г.
От представеното по делото медицинско направление от 15.09.2018г. се установява,
че на 15.09.2018г. д-р специалист по орална хирургия е прегледал детето АН. и е заключил,
че липсва долен ляв кучешки зъб на момичето, а на рентгенова снимка от 30.06.2019г.
лекарят е разпознал екстракционна рана в областта на долния кучешки зъб в ляво.
Представени са три квитанции от Дентален център I – Велико Търново от дати
11.01.2019г., 22.03.2019г. и 04.04.2019г. за платени суми от по 1000,00 лв. Приложени са и
преписи от пет касови бона, издадени от „Дентален център I В.Търново“ ЕООД на
14.01.2019г., 04.02.2019г., 25.03.2019г., 09.04.2019г. и 18.06.2019г., удостоверяващи
плащания за стоматологични услуги в общ размер на 5094,30 лв.
Като доказателство по делото е приета и епикриза изх. № 38/25.02.2019 г. на А.К.,
издадена от „Дентален център I – Велико Търново“ ЕООД, с която на детето е поставена
диагноза „двучелюстна компресия“. Установено е наличието на смесено съзъбие и
екстракционна рана в областта на 33 –ти зъб. В плана за лечение е посочено, че липсата на
33-ти зъб би довела до трайни челюстни деформации, които биха се отразили на
постоянното съзъбие, което се сочи да налага спешното прилагане на ортодонтско лечение с
фиксирана техника на горна и долна челюст с цел осигуряване място за поставяне на
интраосален имплант на липсващото място, когато детето навърши 21 години. Посочена е
цена на лечението с фиксирана техника (ситема DAMON Q) – 5000,00 лв. и цена за
поставяне на импланта и прилежащата към него корона от 2400,00 лв.
По делото е приета и втора епикриза на А.К. от „Дентален център I В.Търново“
ЕООД от дата 20.11.2019г. в която д-р ГР. е описала хода на лечението на АН. като изрично
е посочено, че състоянието на съзъбието и оклузията са основанието за решението
ортодонтското лечение да продължи с фиксирана техника на горна и долна челюст.
Отразено е, че заплатената сума за лечението възлиза на 5094,30 лв.
На л. 132-133 по делото са приложени 2 стр. ръкописен текст, подписан от д-р ГР., в
който е описан приложеният до този момент план за лечение на А.К. в периода 07.11.2015г.
– 05.03.2020г. при диагноза дистална дълбока захапка, двучелюстна компресия, диастема 11,
12 и устно дишане.
От становище изх. № 706-2/08.04.2019г. от Комисия по професионална етика на
Районна колегия на БЗС – В. относно жалба вх. № 33/01.03.2019г., подадена от Д.К., се
5
установява, че след като се е запознала с жалбата, становището по нея на д-р Р. и след
извършен преглед на детето АН. комисията е взела становище, че в случая е извършена
дентална дейност без медицински показания, а именно екстракция на постоянен трети
кучешки зъб на долната челюст на момичето, която промяна в денталния статус на пациента
налага изработвАН.о на изцяло нов план за ортодонтско лечение, свързан с нови времеви
срокове за провеждАН.о му, както и промяна на финансовата му себестойност. Посочено е
още, че комисията ще състави акт за констатирано нарушение и наложено наказание, който
ще бъде подложен на гласуване от УС на РК на БЗС – В..
С писмо изх. № ИАМН-9600-276/10.06.2019г. от Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ към Министерство на здравеопазвАН.о ищцата е уведомена за резултатите от
проверка на ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – АИПППДМ“, в хода на която са
констатирани нарушения в проведения диагностично-лечебен процес на детето, доколкото в
документацията на лечебното заведение не се съдържа информация за назначено/извършено
актуално рентгеново изследване, писмено декларирано информирано съгласие от АН. АНГ.
К., съответно от родител за извършване на хирургични интервенции и попълнен
амбулаторен лист за извършения преглед и дейности на 29.06.2018г. В писмото е посочено,
че за установените нарушения ИА е образувала административно-наказателно производство.
С писмо изх. № 9400-4930/1/30.04.2019г. от Районна здравноосигурителна каса – В.,
Д.К. е уведомена, че след извършена проверка е установено, че д-р Р. е нарушила
критериите за качество и достъпност в извънболничната дентална помощ като не е спазила
изискванията за извършване на обстоен преглед за установяване на орален статус на АН.
АНГ. К., който е неточно снет и неправилно вписан в амбулаторен лист от 09.03.2018г., като
са нарушени и условията и реда за оказване на извънболнична дентална помощ при
попълвАН.о на здравноосигурителната книжка АН. АНГ. К.. В писмото е посочено, че за
установените нарушения на ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – АИПППДМ“ ще бъде
наложена предвидената в закона санкция.
С решение по а.н.д. № 4991/2019 . по описа на ВРС е потвърдено Наказателно
постановление № 13-50/03.09.2019 г. на изп. директор на ИА „Медицински надзор” при МЗ,
с което на ответника са наложени три административни наказания „глоба“ общо в размер на
3300 лв., за нарушения на чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, чл. 9б от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена на основание чл. 81, ал. 3
от ЗЗ и Наредба № 50 от 26 ноември 2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт
„Орална хирургия“, Раздел I „Обща част“, в частта на т. 5.2.2.3. във връзка с чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения. Видно от мотивите на решението, третото нарушение се
състои в това, че на 29.06.2018г. след поставена анестезия ответникът е извършил
екстракция на четвърти и трети временен (млечен) зъб долу вляво на детето без да извърши
диагностичен преглед или да назначи рентгенологично изследване
Като доказателство по делото е приета жалба вх. № 157/18.06.2019г. от д-р М.Р. до
ВРС чрез председателя на УС на Районна колегия на БЗС срещу НП № 1/10.06.2019 г., с
което е наложена имуществена санкция - глоба от 1120,00 лв. В тази връзка по делото е
представен препис от решение, постановено по а.н.д. № 5069/2019 . по описа на ВРС, с
което НП е отменено.
Със заповед за налагане на санкции № РД-09-882/17.05.2019г. РЗОК – В. е наложила
на ответника във връзка с процесния случай имуществени санкции в общ размер от общо
200,00 лв.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства в процеса посредством
разпитите на водените от ищцата свидетели Д.ЙО. К. – баба по бащина линия на детето АН.
и ИР.Т.Р., както и на водения от ответника свидетел М.З.ЯН., нейн служител.
Първата свидетелка сочи, че знае за случая с извадения зъб, в който ден - 29.06.2018г.
тя пътувала от Несебър до В., за да гледа по-голямата сестра на АН.. Свидетелката сочи, че
АН. била разстроена и си личало, че е претърпяла болка, имала и рана на венеца, която
засягал дори устната. Детето плакало цяла нощ, най-вече като разбрало, че няма да
6
порасне нов зъб и мястото ще остане празно. Изпитвало и болка, която отшумяла след
няколко дни, но притеснението останало за повече от месец. Излага, че детето имало
затруднение при хранене и всичко следвало да се реже на много ситно. Свидетелката знаела
от родителите на АН., че детето ходило на ортодонт, за да се сложи шина за изправяне на
зъбите подобно на по-голямата си сестра, която също се лекувала при доктор ГР.. Излага, че
момичето ходи на уроци по рисуване, а от доста време и на балетна школа. Сочи, че АН. е
много чувствително дете, което винаги е държало на външния си вид. След изваждАН.о на
зъба за дълъг период от време внучката станала по-мълчалива и по-малко се усмихвала. И
понастоящем детето имало проблеми с храненето, защото било трудно за захапва, като
проблемът идвал основно от извадения зъб. В момената детето носило брекети и понякога
една пластина се изваждала и забивала в бузата, което налагало намеса на зъболекар.
Свидетелката сочи, че горе-долу веднъж на два месеца идва във В., защото живее в Несебър.
Излага, че не е забелязала кога е паднал млечния зъб на внучката . Сочи, че при усмивка
ясно се вижда мястото на липсващия постоянен зъб.
Свидетелката Радева сочи, че е учител по балет на АН. от около 6-7години. Излага, че
е разбрала за случая с извадения зъб. Сочи, че в школата имали последна репетиция за важен
конкурс, когато се обадила майката на АН., за да предупреди, че е възможно да не дойдат,
защото имат час при зъболекар. В крайна сметка двете дошли, но АН. била с подпухнали
очи, бледо лице и видимо изтощена. След случката момичето станало по-апатично и по-
затворено в себе си, докато преди било комуникативно и имало приятелки в школата.
Свидетелката сочи, че понастоящем АН. се притеснява да се усмихва и да изрази някаква
радост. Излага, че преди ваденето на зъба момичето не е носило брекети. Сочи, че не е
забелязвала липсващия зъб, докато детето не ѝ казало.
Свидетелката ЯН. сочи, че работи като дентален асистент при д-р Р. от септември 201
г. Излага, че АН., заедно с майка си, е идвала няколко пъти през 2018г. За пръв път дошли
през февруари месец с панорамна снимка, на която били отбелязани млечни зъби, които
трябвало да бъдат извадени по назначение на ортодонта д-р ГР., тъй като на детето
предстояло ортодонтско лечение с брекети поради ортодонтска аномалия – двучелюстна
компресия и тези зъби трябвало да бъдат извадени за определен период от време. През
февруари били извадени първите два зъба, а около месец по-късно дошли за вторите два
зъба. Последните два зъба били извадени в края на месец юни, като когато записвала час за
прегледа на свидетелката направило впечатление, че майката бързала, тъй като на
следващия ден имали час за ортодонт, а тези зъби трябвало да бъдат извадени много по-
рано, а и детето имало репетиция по балет. Когато дошли в кабинета ответникът прегледал
детето, видял снимката и че са написани тези зъби, попитал майката дали това са зъбите и
дали е сигурна, а тя потвърдила. Ответникът погледнал зъбите и видял, че са там, поставил
местна упойка и пристъпил към ваденето им. Извадил първият зъб, след което пристъпил
към вадене на другия, който излязъл малко по-трудно, което не било нещо необичайно.
Сочи, че двете много бързали, защото АН. имала репетиция. Излага, че пациентката дошла
със снимката от първия път, като на обложката били написани зъбите, които били назначени
от доктор ГР. за екстракция. Майката споделила, че на детето предстои слагане на брекети и
че ако не се извадят зъбите преди следващото посещение при д-р ГР., тя ще им се кара.
Свидетелката сочи, че е с образование за медицинска сестра. Сочи, че поне два месеца
минават от падАН.о на стария зъб и израствАН.о на нов. Излага, че извадените 3-ти и 4-ти
зъб долу в ляво се виждат и при говорене и при усмивка и липсата на млечен зъб не може да
се пропусне. На следващия ден ответникът я уведомилю, че е изваден постоянен зъб на
детето. Месец по-късно майката и бащата на АН. дошли да разговарят с д-р Р., като
разговорът им се провел в чакалнята. Изложили, че първоначално нямало да предявяват
претенции, но д-р ГР. ги посъветвала за обратното. Ответникът им казал, че е съгласен да
сподели разходите за поставяне на имплант, защото вината била споделена и тя била
подведена от родителите и от ортодонтката да извади този зъб. Пред свидетелката обаче те
поискали 5000 лв. на ръка, но ответникът възразил, че сумата е твърде голяма и ги помолил
да направят консулт за друг ортодонт дали не е приложимо и друго лечение, освен с
имплант. Родителите се съгласили и дори взели координати на друг ортодонт от ответникът.
7
Сочи, че при разговора родителите не изразили вина или съмнение, а директно я обвинили,
че е трябвало да разбере, че зъбът е постоянен. Същевременно, свидетелката узнала от д-р Р.,
че в деня след ваденето на зъба майката била силно притеснена и изпитала вина, като се
наложило ответникът да я успокоява по телефона. Свидетелката сочи, че при самата
манипулация детето не изпитвало болка извън обичайната, защото било анестезирано. Не си
спомня да се е наложила смяна на клещи, но счита, че това е нещо обичайно. Излага, че в
кабинета на д-р Р. има възможност за правене на снимки и е имало случаи да върне пациент
за актуална снимка, което обичайно се налагало при кореново лечение и съмнение за
гранолом. В този случай не счела за необходимо, тъй като разполагала със снимка. На
предявената панорамна снимка от 11.01.2018г. разпознава, че четвъртият зъб на долна
челюст от ляво на дясно е кучешки.
Като доказателство по делото е прието заключението на първоначалната съдебно-
медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Пламена Срур. При прегледа на
детето АН. вещото лице е установило, че постоянният 33-ти зъб липсва, като сочи, че при
отварянето на устата мястото на този зъб е видимо. Сочи, че по приложените рентгенови
снимки не може да установи дали след екстракцията на зъба са били налице и наранявания
на костта. Излага, че липсва нормативно задължение за рентгенография преди изваждАН.о
на млечен зъб. Сочи, че е възможно постоянен скоро израснал зъб да бъде с подобно
оцветяване и форма както при млечен такъв. Излага, че всички млечни зъби са с корени,
които са по-къси и при кътниците са по-отдалечени един от друг. Вещото лице сочи, че
детето е с поставена диагноза от 07.11.2015г. - дистална дълбока захапка, двучелюстна
компресия, диастема на 11,12, устно дишане. Сочи, че не е препоръчително да се поставя
имлант на мястото на извадения 33-ти зъб до навършване на 18-годишна възраст. Сочи, че в
денталната ортодонтска практика се практикува ваденето на здрав зъб, за да се осигури
място за нареждАН.о на останалите зъби. Излага, че по принцип е възможно липсата на 33-
ти зъб да способства нареждАН.о на останалите зъби, като в зависимост от растежа на
челюстта и да не се налага поставянето на имплант, но на този етап сочи, че не е възможно
това да се предположи. Сочи, че поставянето на брекетите може да се е наложило както от
диагнозата „двучелюстна компресия“, така и от изваждАН.о на зъба. Експертът е установил
от документацията по делото, че е било започнато лечение с подвижни ортодонтски апарати,
без да е ясно от кога, които обаче на 12.01.2018г. били временно отстранени с цел
екстракция на млечни зъби. Излага, че при прегледа детето е било с фиксирана система за
горна и долна челюст и пазител на мястото на липсващия 33-ти зъб. Вещото лице не е могло
да посочи средната себестойност на лечението, което е следвало да бъде проведено от д-р
ГР. и заради което се е наложило изваждАН.о на шестте млечни зъба. Излага, че средната
пазарна цена само за поставянето на зъбен имплант варира от 500,00 лв. до 1850,00 лв. и
нагоре. Излага, че лечението на екстрахираният зъб включва поставяне на някакъв
местопазител чиято стойност варира от 40,00 лв. до 150,00 лв. в зависимост от материалите,
а след 18-годишна възраст следва да се постави имплант. Поддържа, че е възможно детето да
не разбере за падАН.о на млечен зъб, но има период от време до израствАН.о на постоянния
и празното място няма как да остане незабелязано. Сочи, че от 10-ата до 13-ата година
пробива 3-ти постоянен зъб. Вещото лице сочи, че не може да отговори точно на въпроса
каква би била разликата в стойността, продължителността и търпяните от пациента
неудобства на провеждано ортодонтско лечение с брекети във връзка с поставената диагноза
на детето АН., спрямо такова провеждано с шини. Излага, че липсват данни за назначеното и
провеждано от ортодонта лечение преди изваждАН.о на зъба. Сочи, че по делото липсва
документация за предписано лечение с поставяне на ортодонтска фиксирана система с
брекети преди предписаното вадене на млечните зъби. Излага, че може да се проведе
лечение с шина след екстракцията на постоянен зъб, като сочи, че подвижните апарати се
ползват по-скоро като предхождащ етап на друг вид ортодонтски системи. Вещото лице
сочи, че към днешна дата няма затвърдени медицински стандарти в денталната медицина
освен по орална хирургия. Излага, че не може да се определи има ли допуснато отклонение
от добрата медицинска практика в случая, поради липса на правила за добрата медицинска
практика на лекарите по дентална медицина. Експертът сочи, че в случая д-р Р. е действала
8
в съответствие с ортодонтското указание, а екстракцията на постоянния зъб счита за
случайно деяние, доколкото ответникът е действал по указания на ортодонта д-р ГР. и не е
могъл да предвиди, че временният кучешки зъб е паднал междувременно. Сочи, че
изваждАН.о на млечни зъби може да се наложи, както при лечение с шина, така и при
лечение с брекети. Излага, че е възможно при наличие и на млечни зъби и на постоянни да
се проведе лечение с ортодонтски системи с фиксирана техника чрез брекети в зависимост
от случая.
В о.с.з. вещото лице сочи, че лекарят пристъпва към преглед преди екстракция. Сочи,
че кучешкият зъб се води с най-дълъг корен. Излага, че екстракционната рана се затваря в
рамките на 7 до 14 дни и не може да се наблюдава след шест месеца. Излага, че в процесния
случай ортодонтът е следвало да прегледа детето в рамките на ден-два или същата седмица
и да е даде актуално състояние на съзъбието и тогава да изпрати бланка със зъба, който
трябва да бъде изваден. Сочи, че при предприето ортодонтско лечение, ортодонтът е този,
който следи заболявАН.о, своевременно трябва да направи своите прегледи и казва точно
кога и в каква последователност се налага определени зъби да бъдат извадени. Излага, че
пациент като детето АН. трябва да дойде при стоматолога с бланка с печат от ортодонта, за
преглед от предходния ден или предната седмица, което ще означава, че ортодонтът е видял
какво е състоянието в устата му, за да не се налага стоматологът да прави допълнителни
изследвания, доколкото пациентът не постъпва за изясняване на диагноза. По предявената
панорамна снимка на челюст горна и долна от 11.01.2018г. сочи, че се вижда млечният и
постоянният трети зъб, както и че не се вижда корен на млечния зъб. По данните от
документите от делото заключава, че поставянето на брекети е станало през 2019г.
Експертът сочи, че по снимката от 11.01.2018г. лекарят не би могъл да разбере, че това е
постоянният зъб, защото няма актуална снимка и може да се сбърка по форма. Вещото лице
сочи, че не би пристъпило към лечение докато не говори с предходното лечебно заведение,
за да види до къде са стигнали, като сочи, че е задължително да се разговаря с ортодонт.
Излага, че при провеждане на лечение със шини след изваден постоянен зъб, зъбите не биха
се подредили прецизно, докато с брекетите биха се наредили така. Сочи, че след
изваждАН.о на кучешкия постоянен зъб не може да се различи, че е изваден такъв, а не
млечен, каквито случаи има и вещото лице в своята практика. Сочи, че на снимката от
януари 2018 г. е видно, че има и млечен и постоянен зъб. Излага, че д-р Р. е трябвало да
върне пациента на ортодонта, защото няма актуална снимка и защото няма актуален преглед
с дата и бланка от ортодонта. Излага, че е било възможно д-р Р. да го реинплантира обратно
зъба, като успеваемостта за реинплантиране на зъба в първите два часа е 85%, а след това е
минимална. Сочи, че брекетите следва да се носят приблизително 2 години.
По част от въпросите поставени към първоначалната експертиза е назначена
повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. Г.П. и д-р Д.М.-Д..
Вещите лица сочат, че ранната загуба на постоянен зъб, преди приключване на растежа и
възможността за протетично възстановяване, включително с дентален имплантат при
достигане на възраст 21 години, налага поставяне на местопазител за запазване на мястото
на загубения зъб какъвто е изваденият 33-ти зъб. Излагат, че поставянето на местопазител в
най-кратки срокове след загубата на зъба е гаранция за запазване на размера на мястото
между съседните на загубения зъб зъби и възможността за протетичното му възстановяване,
след края на основния растеж. Излагат, че ако липсата на зъба е съчетана с друга
зъбночелюстна деформация местопазителят може да е част от конструкцията на подвижен и
неподвижен лечебен апарат, т.е. както от шина, така и от брекети, а другият вариант е да се
изработи специално за целта. Експертите сочат, че в първия случай, цената на местопазителя
ще е част от цената на ортодонтското лечение и добавянето му няма да оскъпи значително
цената му, а именно от 0 до 300,00 лв. При липса на провеждано ортодонтско лечение
средната пазарна цена на труда и материалите би възлизала на 200,00 - 300,00 лв. Вещите
лица излагат, че е възможно да се наложи повторно изработване на местопазител във връзка
с промените в челюстите свързани с растежа и дългия период до приключвАН.о му. В
експертизата е посочено, че ако не се постави местопазител, мястото на извадения зъб се
затваря като към него се придвижват съседните му зъби, което пък би наложило провеждане
9
на спомагателно ортодонтско лечение с цена около 1000 – 1500 лв. Експертите поддържат,
че не е възможно липсата на 33-ти зъб да способства нареждАН.о на останалите зъби, тъй
като кучешкият зъб има важно значение за дъвкателната функцията и е един в зъбна група.
Излагат, че при необходимост от създаване на място за подреждане на зъбите чрез
изваждане на зъби се предпочитат най-вече предкътни зъби, рядко кътни зъби и резци.
Сочат, че средната пазарна цена за възстановяване на липсващ зъб с помощта на дентален
имплантат възлиза на приблизително 2000 лв. Според вещите лица лечението с брекети е
златният стандарт при ортодонтско лечение, поради което не може да се сравнява с
лечението с шини. Излагат, че средната продължителност на ортодонтското лечението не
зависи от това дали се използват подвижни апарати - шини или неподвижни - брекети, а от
конкретната деформация и лечебен подход. Сочат, че основната разлика между двата вида
лечение е, че шините са снемаеми, което улеснява хигиената, докато при брекетите тя е
затруднена. Наред с това, шините могат да се свалят по време на хранене, а брекетите не,
което пък определя нуждата от съобразяване консистенцията на приеманата храна с цел
предотвратяване на разлепвания и счупвания, както и по отношение на последващото
почистване. Експертите излагат, че единственият утвърден медицински стандарт при
лекарите по дентална медицина е по орална хирургия. Експертите сочат, че в случая са
налице отклонения от правилата за добрата медицинска практика поради неразличавАН.о на
млечен от постоянен зъб и непълна преоперативна диагностика.
В о.с.з. вещото лице П. посочва, че към лечение с имплант може да се пристъпи
когато детето навърши между 18 и 20г. тъй като костите няма да нарастват повече. Тогава
може да се определи и нуждата от процедура по костозаместване, която би струвала между
500,00 лв и 1100,00 лв. - 1200,00 лв. Вещото лице М. сочи, че когато се налага да се вадят
зъби, за да се подредят други, най-често се вадят предкътни зъби, но кучешки зъби като
процесния не се вадят по ортодонтски указания. Сочи, че по-точният начин за корекция на
зъбите са брекетите, които обикновено се използват, когато вече съзъбитието е оформено и
не се очакват някакви промени, но в случая детето е било в процес на смяна на зъби, при
който е пробивът им е можело все още да се насочва с подвижни апарати и така да се
постигне някакъв задоволителен резултат. В. л. П. сочи, че приемАН.о на Правилата на
добрата медицинска практика е утвърдило обичайната практика. Д-р М. сочи, че в момента
детето има поставен местопазител, който е част от апарата, с който се лекува. Доц. П. сочи,
че в случаи като процесния се налага поставяне на местопазител, както и че нуждата от
костозаместител може да се установи едва при поставяне на имплант. Вещото лице П. сочи,
че на рентгенография по принцип има разлика между млечен и постоянен зъб, но понякога
си приличат и не се различават. Излага, че задължение на този, който вади зъбите е да
направи снимка преди ваденето. Д-р М. сочи, че много често преди падАН.о на млечния зъб
постоянният е пробил и се вижда, въпреки че е по-къс. Поддържа, че ако се прави преглед
ежедневно на детето израствАН.о на нов зъб щеше да е забележимо, но за лаик може да не е,
както и ако родителите не мият зъбите на детето. Излага, че обикновено при усмивка
долните зъби не се виждат. Доц. П. сочи, че има описани случаи за реимплантация на зъби с
доста спорен и неясен резултат с оглед дълготрайната прогноза. Поддържа, че има описани
единични случаи при които се получава ревитализиране, но в повечето случаи тези зъби
срасват с костта, което би имало доста неблагоприятен резултат.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира решението в обжалваните части за валидно, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и в
изискуемата форма.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/85г.,
съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното искане в исковата молба и по
10
начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното
основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо. В
конкретния случай, исковата молба е предявена от АН. АНГ. К., представлявана от своята
майка и законен представител Д. Г. К., чрез пълномощник адв. М.Т.. В обстоятелствената
част на исковата молба са изложени фактически твърдения за осъществен деликт от
ответника по отношение на детето АН.. Заявеното искане е да се осъди ответника да заплати
на А.К. сумата от 5000 лв. за причинени имуществени вреди и 7000 лв. да неимуществени
вреди. Като приложение към исковата молба е приложено пълномощно, по силата на което
Д.К., в качеството на законен представител на А.К., е упълномощила адв. Т.. При така
очертаните рамки на исковия процес, районният съд е постановил решение, при което е
осъдил ответника да заплати на Д. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2200 лв. Присъдено е обезщетение на лице, което няма качеството на страна в процеса, а е
законен представител на ищеца, като и същото не е предявило иск в лично качеството, както
е приел първоинстанционния съд. Като е разгледал непредявен иск, районният съд е
постановил недопустимо решение, поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК
решението в тази част, както и в частта за разноските, следва да бъде обезсилено, а делото
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт в останалата
му част, съобразно разпореждАН.о на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
съотносимост на кумулативност следва да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от
ЗЗД това са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо
вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера
на работата.
В конкретния случай е безспорно установено по делото, че А.К. е лекувана в периода
от 2017г. до 29.06.2018г. от ортодонта д-р ГР. по повод поставена водеща диагноза
„двучелюстна компресия“, както и че по назначение на ортодонта във връзка с
провежданото лечение, д-р Р. е вадила млечни зъби на детето и преди процесната дата
29.06.2018г. Не е спорно и обстоятелството, че на 29.06.2018г. детето и неговата майка
отново са посетили кабинета на ответника за вадене на млечен зъб по указания на
ортодонта, но вместо трети млечен зъб, долу в ляво, лекарят по дентална медицина д-р Р. е
извадил трети кучешки зъб, долу в ляво. Последното е извършено виновно, тъй като е в
нарушение на правилата на добрата медицинска практика, за което специалистът е понесъл
административна отговорност. Няма съмнение, че ако служителят на ответния търговец не
11
бе извършил неправилната екстракция на постоянен зъб на детето АН., то за последното не
биха настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер.
С оглед изложеното съдебният състав намира за доказани предпоставките за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника за противоправно
действие на неин служител при извършвАН.о на стоматологична манипулация на ищеца.
Получените увреждания несъмнено са причинили неимуществени вреди на ищеца,
под формата на болка и продължителен и продължаващ дискомфорт от липсата на
постоянен зъб. От събраните гласни доказателства и от заключението на повторната
медицинска експертиза, се установява, че макар болките от екстракцията на зъба да са
отшумели в рамките на няколко дни, то липсата на зъб не може да бъде преодоляна с
поставяне на имплант, докато детето не навърши 18-20 години. АН. е била на 12 години при
настъпвАН.о на деликта и ще търпи негативни психически преживявания свързани с
естетичния дефект, възникнал изцяло по вина на ответника, поне до 18 годишна възраст.
От показанията на водените от ищцата свидетели се установява, че детето не е било в
добро общо състояние на въпросната дата. От показанията на бабата на детето се
установява, че АН. е била много разстроена на 29.06.2018г., плакала е и е имала рана в
устата си на мястото на извадения зъб, а от показанията на свидетелката Радева се извличат
данни, че детето и понастоящем се притеснява да се усмихва с оглед липсата на постоянния
зъб. Съдът кредитира посочените показания, доколкото същите са преки и непосредствено
придобити от свидетелите.
Правилно районният съд приема като недоказани твърденията в исковата молба за
претърпени от детето неимуществени вреди, както и бъдещи такива свързани с
обстоятелството, че поради изваждАН.о на зъба момичето ще следва да носи фиксирани
оротодонтски апарати - брекети вместо подвижни такива – шини за лекуване на
констатираната двучелюстна компресия и така ще следва да търпи по-големи неудобства в
ежедневието си. Настоящият състав споделя изложените в тази насока мотиви на
първоинстанционния съд и препраща към тях, на осн. чл.272 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика,
съдът по справедливост определя размера на обезщетението за търпените от пострадалата
неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред
двете инстанции:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
1011,43 лв., представляваща сторени разноски пред първата инстанция и сумата от 225 лв.
/25 лв. д.т. и 200 лв. адв. хонорар/ пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от
12
121,43 лв., представляваща сторени разноски пред първата инстанция.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260908 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело №
10353/2019г. на Варненския районен съд, ХX-ти състав, в частта, с която ЕТ „Д-р Марина
Владимирова Р. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална
медицина“ (АИПППДМ), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.
Т.И. № 15, ет.1, ап.З е осъдена да заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Т.И.“ № 20, ет.1, ап.1 сумата от 2200,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени и
бъдещи имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение на детето АН. АНГ. К., в
резултат на изваден 3-ти кучешки зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба – 03.07.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и е отхвърлен иска за разликата над
присъдената сума от 2200,00 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от 5000,00
лв., като неоснователен; както и частите, с които ответникът е осъден да заплати на Д. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.И.“ № 20, ет.1, ап.1 сумата от 1557,92 лв.,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и Д. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.И.“ № 20, ет.1, ап.1 е осъдена да заплати на ЕТ „Д-р
Марина Владимирова Р. – АИПППДМ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул. Т.И. № 15, ет.1, ап.3 сумата от 725,01 лв., представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от АН.
АНГ. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Д. Г. К., ЕГН
**********, срещу ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – АИПППДМ“, ЕИК ********* за
заплащане на сумата от 2200,00 лв. претендирана като обезщетение за претърпени и бъдещи
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в резултат на изваден 3-ти кучешки
зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260908 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело №
10353/2019г. на Варненския районен съд, ХX-ти състав, в частите, с които ЕТ „Д-р Марина
Владимирова Р. – АИПППДМ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
ул. Т.И. № 15, ет.1, ап.3 е осъдена да заплати на АН. АНГ. К., ЕГН ********** сумата от
6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, стрес и дискомфорт в ежедневието и общувАН.о, претърпени вследствие
на изваден 3-ти кучешки зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума от
6000,00 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от 7000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – АИПППДМ“, ЕИК *********, със
13
седалище и адрес на управление: гр.В., ул. Т.И. № 15, ет.1, ап.3 да заплати на АН. АНГ. К.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.И.“ № 20, ет.1, ап.1 сумата от 1011,43 лв. /хиляда
и единадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция по иска за неимуществени вреди, както и сумата от 225 лв. /двеста
двадесет и пет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АН. АНГ. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната
майка и законен представител Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.И.“ № 20,
ет.1, ап.1 да заплати на ,ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – АИПППДМ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. Т.И. № 15, ет.1, ап.3, сумата от 121,43 лв. /сто
двадесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски пред
първата инстанция по иска за неимуществени вреди, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчвАН.о му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14