№ 164
гр. гр.Несебър, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101646 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу С.В.П., Н.А.П. и В.В.П. са предявени искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за присъждане на сумата от 243,49 лв. (219,14 лв. за С.В.П. и по 12,17 лв. за Н.А.П. и В.В.П.
съобразно квотите им в собствеността) – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и на сумата от 62,72 лв. (56,45 лв. за С.В.П. и по 3,14 лв. за
Н.А.П. и В.В.П. съобразно квотите им в собствеността) – лихва върху главницата за периода
27.12.2018г. – 02.12.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 23.06.2016г. – 22.10.2019г. (по издадени фактури
в периода 26.11.2018г. – 25.11.2019г.) до имот, находящ се в гр. *******, с идентификатор *****,
аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 243,49 лв., като за тези суми от ищеца са
издавани фактури – фактура № ********** от 26.11.2018г. за сумата от 311,26 лв. (от които се
претендират 156,66) и фактура № ********** от 25.11.2019г. за сумата от 86,83 лв. Наведено е, че
сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да
уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че не се установява някой от ответниците
да е титуляр на партидата или да е ползвал имота. Развиват се подробни съображения в тази насока
с цитиране на разпоредби от Общите условия на оператора. Излага се, че ищецът доказва
собствеността на ответниците с 1 бр. справка от имотния регистър, но квотите им в
съсобствеността са неясни. Прави се възражение за погасителна давност във връзка със
задълженията по фактурата от 26.11.2018г. От съда се иска да отхвърли претенциите.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответниците са собствениците на имота при посочените в исковата молба квоти.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 55 – л. 57 от делото) се
установява, че С.В.П. и Н.А.П. (при квоти 95/100 идеални части за П. и 5/100 идеални части за П.а)
придобили на 03.07.2013г. собствеността върху имот, находящ се в гр. *******, с идентификатор
*****. От приложена към исковата молба справка до Служба по вписванията (на л. 12 от делото)
се установява, че впоследствие – на 14.08.2013г. било вписано прехвърлянето на 5/100 идеални
части чрез дарение от С. П. на В. П.. Т.е. по делото са представени достатъчно доказателства, от
които се установява, че С.В.П., Н.А.П. и В.В.П. са собственици на процесния имот при квоти –
90/100 идеални части за първия и по 5/100 идеални части за всеки от другите двама. Ето защо
възраженията на особения представител на ответниците за неустановена собственост върху имота
са неоснователни, а освен това не следва да се вземат предвид доводите, че не е ясно кой е
собственик на партидата, тъй като по арг. от чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участвува в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Видно от фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г.
(на л. 11 – л. 12 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № 719058 към „В.и
К.” ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 – л. 8 от
делото) е видно, че на монтираните в имота водомери (1649/18 и 1649/19) са правени отчитания за
периодите 23.03.2016г. – 14.11.2018г., 15.11.2018г. – 30.04.2019г. и 01.05.2019г. – 22.10.2019г. При
всички отчитания водомерите са „видяни“, като при за водомер 1649/18 първото старото показание
е било 27 куб. метра, а новото – 94 куб. м., при второто отчитане не е констатирана промяна в
показанията, а при третото отчитане старото показание е било 94 куб. метра, а новото – 113 куб.
метра. За водомер 1649/19 – при първото отчитане старото показание било 72, а новото – 107, при
второто отчитане не било констатирано потребление, а при третото отчитане – старото показание
било 107, а новото - 117. Видно от справки на централните водомери (на л. 9 – л. 10 от делото) за
процесните периоди били начислени и количества „от разпределение“. От фактурите се
установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № ********** от
26.11.2018г. (общото за двамата водомера и от разпределение) била начислена сумата от 311,26
лв., а по фактура № ********** от 25.11.2019г. – общо за двамата водомера сумата от 86,83 лв.
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в
следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване
(Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335
лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР), а за 2019г. - 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619
2
лв. за пречистване (Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВРИ). Видно от фактурата различните
цени през различните периоди са съобразени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. *******, с идентификатор *****, аб. № ***,
за процесния период (23.06.2016г. – 22.10.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. По
делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който
за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по
делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответниците са
били потребители на вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което
съдът приема за доказано, че ответниците са потребители за доставената до цитирания адрес вода.
Наред с това не е оспорено и съдържанието на общите условия, поради което същите са обвързали
(по силата на облигационна връзка) ищецът и ответниците.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 14.11.2018г.,
30.04.2019г. и 22.10.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от приложените по делото Общи
условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти
годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, които са правени два пъти годишно.
Налице е по-дълъг срок единствено между отчитането от 23.03.2016г. и това от 14.11.2018г., но
следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава
възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на
достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от
чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след
като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни
отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от
ОУ), като е отчетено действително потребеното количество вода.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
26.11.2018г. и 25.11.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия сумите по фактура № ********** от 26.11.2018г. са станали изискуеми на
26.12.2018г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече
именно от този момент и към датата на изпращане на исковата молба – 03.12.2021г., не е била
изтекла. В случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за
стари периоди (вкл. и от 2016г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и
предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С
оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество
потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответниците са
защитени, тъй като са отчетени реално потребени от тях количества вода, а не прогнози такива по
чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно
отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
3
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява
отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради
тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 243,49 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от 219,14 лв. за
С.В.П. (90 % от 243,49 лв. съобразно квотата му в съсобствеността) и по 12,17 лв. за Н.А.П. и
В.В.П. (5 % от 243,49 лв. съобразно квотата им в съсобствеността) се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 27.12.2018г. – 02.12.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 26.12.2018г. и 25.12.2019г., поради което ответниците
действително са изпаднали в забава още към 27.12.2018г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е от 62,72 лв. (със съобразяване на периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г., за който не е начислявана лихва), т.е. 56,45 лв. за С.В.П. и по 3,14 лв. за Н.А.П. и
В.В.П., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 450 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 650 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността ответницата С.В.П. следва да бъде осъден да заплати сумата
от 585 лв., а Н.А.П. и В.В.П. – по 32,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С.В.П., роден на ****г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в
гр.*********, БУЛСТАТ: *****, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. ********, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 219,14 лв., съотвестваща на коватата му в съсобствеността –
90/100 идеални части - от цялата дължима сума - 243,49 лв., представляваща незаплатена стойност
по издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. *******, с идентификатор *****,
аб. № ***, с отчетен период 23.06.2016г. – 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 56,45 лв. – лихва върху
главницата съотвестващата на квотата му в съсобствеността – 90/100 идеални части - от цялата
дължима лихва от 62,72 лв. за периода 27.12.2018г. – 02.12.2021г., а на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 585 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 90/100 идеални части -
от цялата дължима сума от 650 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които
100 лева държавна такса, 450 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.А.П., родена на ***г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес в
гр.*********, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. ********, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 12,17 лв., съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 5/100
идеални части - от цялата дължима сума - 243,49 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. *******, с идентификатор *****,
аб. № ***, с отчетен период 23.06.2016г. – 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,14 лв. – лихва върху
главницата съотвестващата на квотата й в съсобствеността – 5/100 идеални части - от цялата
дължима лихва от 62,72 лв. за периода 27.12.2018г. – 02.12.2021г., а на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 32,50 лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността – 5/100 идеални части -
от цялата дължима сума от 650 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които
100 лева държавна такса, 450 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.П., роден на ****г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в
гр.*********, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. ********, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 12,17 лв., съотвестваща на коватата му в съсобствеността –
5/100 идеални части - от цялата дължима сума - 243,49 лв., представляваща незаплатена стойност
по издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. *******, с идентификатор *****,
аб. № ***, с отчетен период 23.06.2016г. – 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,14 лв. – лихва върху
главницата съотвестващата на квотата му в съсобствеността – 5/100 идеални части - от цялата
5
дължима лихва от 62,72 лв. за периода 27.12.2018г. – 02.12.2021г., а на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 32,50 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 5/100 идеални части -
от цялата дължима сума от 650 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които
100 лева държавна такса, 450 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6