Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***,10.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно заседание на първи март през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4799 по описа за 2020г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
„Т.П.“ ***със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона 128,
представлявано от ***против А.П.П.. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот, апартамент, находящ се в ***. Ищецът
твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153
ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1411/2020г. по описа на ПлРС. Представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза със задачи,
посочени в исковата молба. В съдебно заседание поддържа предявените искове.
Ответникът чрез определения особен представител
оспорва исковите претенции. В съдебно заседание моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявените искове.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 1411 /2020г., ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. За издадената заповед
ответницата е уведомена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът
е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си.
Съобщението е получено от кредитора на 20.08.2020г. и в едномесечния срок, на
21.09.2020г. (20.09.2020г. - неделя), кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1411/2020г.
по описа на ***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представения
по делото препис от ***. на ***с рег.№ 506 на НК и район на действие РС ***, че
ответницата А.П.П. е дарила на сина си ***свой собствен недвижим имот,
представляващ апартамент ***. Видно от нотариалния акт ответницата е запазила
правото си на ползване върху имота, с оглед на което съдът приема, че има
качеството на потребител по смисъла на ЗЕ.
По делото са
приложени фактури за задълженията на ответника за процесния период, за който се
претендира заплащане и които фактури не са оспорени по делото.
При така представените от ищцовото дружество и
неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът приема, че ответникът като
ползвател на имота има качеството на потребител на топлинна енергия и е страна
по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
От приетото по делото заключение на
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от „Т.П.“ ***по изготвяни отчети от
фирмата, осъществяваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети. Установява
се от заключението, че за имота има начислено отопление от един ИРУ за период
на стойност 814,12 лева. Вещото лице заяви, че е установило, че в имота има
ползвана топла вода на стойност 191 лева, както и отопление от щранг лира в
банята – 281,03 лева и сградна инсталация на стойност 267,35 лева, което е
начислено правилно съобразно методиката. Заяви, че плащания за отчетния период
не са правени.Видно от заключението, на партидата на ответника е начислена и
такса за дялово разпределение в размер общо на 38,29 лева. На партидата на
ответника е начислена и сума за услуга дялово разпределение, която за периода в
исковата молба е в общ размер на 58,80 лева. Общия размер по трите начисления е
432,24 лева.
От
заключението на вещото лице се установява, че лихвата за забава върху
главницата от 1591,79 лева за периода 02.02.2018г. до 04.03.2020г. е в размер
на 180,89 лева.
С оглед на
така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът
е ползвател на топлоснабден имот с абонатен номер 16674, в сграда в режим на
етажна собственост на адрес гр.***, ***. Ответникът не е представил
доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в
определението за насрочване, нито е посочил правоизключващи или правопогасяващи
факти и обстоятелства.
При така
събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че страните са били в
облигационни отношения, като през процесния период 01.12.2017г. до 31.01.2020г.
ищцовото дружество е продало на ответника топлоенергия на стойност 1591,79
лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото дружество, поради което съдът
приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за сумата от 180,89
лева лихва за забава върху главницата от 1591,79 лева за периода 02.02.2018г.
до 04.03.2020г. е основателен и с оглед заключението на вещото лице следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в
размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 160 лева за вещо лице, 354 лева за особен
представител и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 689 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника А.П.П., с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на кредитора „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата 1591.79 лв. – главница, за периода от 01.12.2017г. – 31.01.2020г.;
сумата 180,89 лв. лихва от 02.02.2018г. до 04.03.2020г. и законна лихва от 11.03.2020г. до изплащане на вземането ето, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 810/12.03.2020г. по ч.гр.дело № 1411/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА А.П.П., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата 689 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.П.П., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 75 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 1411/2020г. по описа на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: