№ 1788
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110144444 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Г. М. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумите 298,63 лева
(двеста деветдесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб.№ *** за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 52,22 лева (петдесет и два лева и 22
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 30.05.2022 г.,
54,15 лева (петдесет и четири лева и 15 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,73 лева
(десет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима върху ценатата на
услугата за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.05.2022 г.,, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 30565/2022 г. на СРС, 179-ти с-в.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че не оспорва претенциите по размер, а по отношение на тяхната
дължимост, поради което счита, че съдът не следва да допуска поисканите в исковата молба
експертизи. Оспорва се, обстоятелството, ответникът да е клиент на ищцовото дружество,
както и дължимостта на претендираните лихви и цена на услуга за дялово разпределение.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на
реално доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за собственост на
1
недвижим имот от 23.08.2016г. по нот. Дело. 448/2016г. на нотариус Х..В. видно от който В.
Г. М. е признат за собственик на недвижим апартамент № 17 , находящ се в *
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че претендираните от ищцовото дружество суми са в сочените размери.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната
връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на
ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на собственост
върху имота, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през
релевантния период е бил ответникът и той е носител на всички права и задължения за
заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, като страната не оспорва техните
размери.
Предвид установеното съдът приема, че искът за главница за доставена топлинна
енергия е основателен, предвид наличието на облигационно правоотношение между
страните. Не се доказват по делото възраженията на ответника, че е притежава гола
собственост върху процсния имот, доколкото липсват доказателства, че имотът се ползва
или държи от трето лице.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
2
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 08.06.2022 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че
вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. са погасени по давност, тъй като
задължението за м.03.2018 г. е следвало да бъде изпълнено до 15.05.2021 г. включително.
Към 08.06.2022 г. е изтекъл тригодишният давностен срок за него. Непогасените по давност
вземания обхващат периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. Същите са в размер на 196,22
лева изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК, като искът подлежи на отхвърляне за
разликата над посочената сума до претендираните такива.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, услугата е действително
предоставена, поради което се дължи и заплащането на нейната цена. С оглед периода на
претенцията не се явяват погасени по давност вземания, поради което съдът намира, че
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер – 54,15лв..
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Доколкото с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, акцесорната претенцията за
обезщетение за забава върху погасената по давност главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена или мораторна лихва не се дължи върху
претендираната сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.
до м.03.2019 г. включително. Дължимата се мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
30.05.2022 г., върху останалата част от сумата за доставена топлинна енергия изчислено по
реда на чл.162 ГПК възлиза на 24,09лв, за която сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата над нея – следва да се отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство размер на 150 лева, от които:
50 лева държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от
99,03лв. За заповедното производство ищецът претендира сумата от 75лв. разноски - 25лв. –
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
3
исковете ответникът дължи сумата от 49,51лв.
Ответникът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ по реда
на чл.38 ЗА. В цитираната хипотеза адвокатското възнаграждение се определя от съда. За
заповедното производство съдът определя същото да е в размер на 50лв., а за исковото
производство в размер на 400лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
дължи на адвокат С. К. сумата от 135,92лв. – разноски за исковото производство и 17лв. –
разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че В. Г. М. с ЕГН:
********** и адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** сумата 196,22 лв. за доставена в периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна
енергия за имот, находящ се в ***, аб.№ ***, сумата 24,09 лв. - лихва за забава върху
главното вземане за периода от 15.10.2020 г. до 30.05.2022 г., сумата от 54,15 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
заявлението – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 30565/2022 г. по описа на СРС,
179 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване за
установено, че В. Г. М. дължи сумата над 196,22 лв. до предявения размер от 298,63 лв. и за
периода м.05.2018 г. до м.03.2019 г. ; сумата над 24,09 лв. до предявения размер от 52,22лв. -
лихва за забава върху дължимата главница; и иска за сумата от 10,73 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.05.2022г.;
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 99,03 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 49,51 разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат С. К. К., със съдебен адрес:*** на основание чл.38 ЗА сумата от 135,92лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 17лв. – разноски за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4