№ 682
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100501638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20155421 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 56773
по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 55 състав, е признато за установено по
предявените от „****“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответникът К. Г. Д.-А., ЕГН **********, дължи на ищеца сумите, както
следва: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.149 от ЗЕ - сумата
1331,67 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. –
30.04.2019г., както и на сумата 67,58 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.03.2017г. – 30.04.2019г., за топлоснабден имот –
апартамент № 30, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ведно със законната
лихва от 01.06.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 145,56 лева – лихва за забава
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2017г. –
20.05.2020г. и 12,84 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2017г.- 20.05.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21022/2020г. на СРС, 55 състав, като е
отхвърлен искът за главница за доставена топлинна енергия за горницата над
присъдения размер до пълния заявен от 1979,56 лева и за главница за
осъществено дялово разпределение за горницата над присъдения до пълния
заявен размер от 72,88 лв., както и иска мораторна лихва върху главницата за
доставена топлоенергия над присъдения размер до пълния заявен от 316,56
1
лева и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение над
присъдения размер до пълния заявен от 14,34 лева.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника К. Г. – Д. – А., ЕГН **********, в
която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
оспорва да е потребител на топлинна енергия, като твърди, че не се е доказало
наличие на право на собственост върху процесния имот. Сочи, че
първоинстанционният съд изобщо не е установил за кой период сумите са
погасени по давност, като размерът на погасените по давност вземания е по-
голям от този, приет от съда. Поддържа се, че съдът неправилно е присъдил
и лихви, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството, респ. не е установил
изпадането в забава на ответника. Въззивникът твърди, че неправилно е бил
осъден да заплати и законни лихви, доколкото искът е установителен, а не
осъдителен. Във въззивната жалба се поддържа, че ищецът не е представил
доказателства да е заплатил сумата за извършване на дялово разпределение,
поради което и няма право да претендира посочената сума, респ. предвид
липсата на главно вземане, неоснователен е и искът за лихва върху сумата.
Въззиваемият „****“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Моли
за потвърждаване на обжалваното решението и присъждане на сторените
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "****" ЕАД
2
против К. Г. Д.-А., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 21022/2020 г. на СРС, 55 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. Пред първоинстанционния съд е депозирана
молба вх. № 4292-411/1991 г. на Държавна спестовна каса до I нотариус при
СНС, за вписване на законна ипотека върху процесния апартамент № 30,
находящ се в гр.София, ж.к. ****,, като е отразено, че същият е за
обезпечаване на отпуснат на ответницата заем за жилищно строителство в
размер от 6680 лв. за закупуването му. Съдът намира, че описаното
доказателство, макар и косвено, установява факта, че ответницата е закупила
процесния недвижим имот през 1991 г. Доколкото по делото не са събрани
никакви доказателства за промяна правото на собственост върху процесния
недвижим имот, то съдът намира, че ответницата е била собственик на имота
и през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на
правото на собственост ответникът е и страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът
касае обект с абонатен № 128651. Неоснователни са възраженията на
ответника, че не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество на
основание ЗЗП - за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите – в този смисъл Тълкувателно Решение №
2/2016 на ОСГК на ВКС. По изложение съображения наведения довод във
въззивната жалба за липса на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия се явява неоснователно.
С отговора на исковата молба ответникът е признал изрично размера и
стойността на доставената в имота топлинна енергия през исковия период.
Спорно между страните се явява обстоятелството е каква част от вземанията
са погасени по давност. Основателен е доводът във въззивната жалба, че с
решението по делото първоинстанционният съд не е формирал извод за
периода, за който вземанията са погасени по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
3
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 01.06.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 25.03.2017 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода
01.05.2016г. – 31.01.2017 г. са погасени по давност – за м.01.2017 г.
задължението е станало изискуемо на 18.03.2017 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 25.05.2020 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече),
т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 01.06.2020 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.02.2017
г. – 30.04.2019г. Макар първоинстанционният съд да не е изложил изводи
досежно вземанията, които са погасени по давност, респ. относно
непогасените по давност вземания, същият е присъдил установената от СЧЕ
дължима сума за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. в
размер от 1331,67 лв., както и дължимата сума за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер от 67,58 лв.
Видно от изготвената СЧЕ и представените съобщения от фактури дължимата
сума за топлинна енергия и стойност на извършена услуга дялово
разпределение за непогасения по давност период - 01.02.2017 г. – 30.04.2019г.,
са в по-висок размер, респ. районният съд неправилно е определил /макар и
чрез позоваване на СЧЕ/ периодът, през който вземанията са били погасени
по давност, както и размера на непогасените по давност вземания.
4
Същевременно обаче това е довело до присъждане на по-ниски суми от
дължимите, което обосновава извод и за неоснователност на подадената
въззивна жалба в посочената част от ответника. Ищецът „****“ ЕАД не е
подал въззивна жалба срещу отхвърлителната част, респ. решението в тази
част и влязло сила и не може да бъде предмет на въззивна проверка.
По отношение въззивната жалба в частта относно присъдените лихви,
съдът намира следното:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Изготвената СЧЕ установява, че дължимата мораторна лихва върху
присъдената главница от 1331,67 лева е в размер от 145,56 лв., поради което и
предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се
явява основателен за посочения размер. Ето защо и подадената въззиввна
жалба в тази част също се явява неоснователна.
Въззивната жалба се явява основателна в частта относно претенцията
за мораторна лихва върху вземането за извършена услуга дялово
разпределение,. По отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Ето защо решението на първоинстанционния съд в частта, в
която в полза на ищеца е присъдена мораторна лихва върху вземането за
дялово разпределение в размер от 12,84 лева следва да бъде отменено, а искът
в тази част отхвърлен.
По отношение на присъдената законна лихва, съдът намира наведеното
5
оплакване във въззивната жалба за неоснователна – без значение за
основателността на акцесорната претенция е обстоятелството, че искът е за
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение -
съгласно законовата фикция на чл.422,ал.1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415,ал.4
ГПК, като от тази дата ищецът разполага и с правото на присъждане на
законна лихва при наличие на законовите предпоставки за това.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед частичното отхвърляне на исковете, дължимите на ищеца разноски са
313,99 лв. в първоинстанционното производство и 63,30 лв. по заповедното
производство, поради което и решението на районния съд в частта, в която са
присъдени разноски над посочения размер, следва да бъде отменено. На
процесуалния представител на ищеца адв. С. К. следва да бъдат присъдени
допълнително адвокатско възнаграждение в размер от 2,17 лв. за
производството пред СРС.
За въззивното производство на процесуалния представител на
въззивника адв. С. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ЗА в размер от 4,12 лв. На въззиваемия следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 99,17 лв.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК
по сметка на СРС държавна такса в размер от 0,25 лв. с оглед частичната
основателност на подадената въззивна жалба и обстоятелството, че
въззивникът е освободен от заплащането на държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20155421 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д.
№ 56773 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 55 състав, в частта, с която е
признато за установено по предявените от „****“ ЕАД, ЕИК ****, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът К. Г. – Д. –
А., ЕГН **********, дължи на „****“ ЕАД, сумата от 12,84 лева – лихва за
6
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017г.-
20.05.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
21022/2020г. на СРС, 55 състав, както и в частта, в която К. Г. – Д. – А., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „****“ ЕАД, разноски за сумата над
313,99 лв. в първоинстанционното производство и за сумата над 63,30 лв. по
ч.гр.д.№ 21022/2020г. на СРС, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ЕАД, ЕИК ****, срещу К. Г. – Д. –
А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено, че К. Г. – Д. – А., ЕГН **********, дължи на
„****“ ЕАД сумата от 12,84 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.05.2017г.- 20.05.2020г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21022/2020г. на СРС, 55 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20155421 от 12.07.2021 г., постановено
по гр. д. № 56773 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 55 състав, в частта, в която е
признато за установено по предявените от „****“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. Г. Д.-А., ЕГН **********, дължи на „****“
ЕАД сумите, както следва: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр.чл.149 от ЗЕ - сумата 1331,67 лева за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2016г. – 30.04.2019г., както и на сумата 67,58 лева за
осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2017г. – 30.04.2019г., за
топлоснабден имот – апартамент № 30, находящ се в гр.София, ж.к. ****,
ведно със законната лихва от 01.06.2020г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 145,56
лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода
15.09.2017г. – 20.05.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 21022/2020г. на СРС, 55 състав.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати
на адв. С. К., сумата от 2,17 лв, представляваща допълнително адвокатско
възнаграждение за производството по гр. д. № 56773 по описа за 2020 г. на
СРС, ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 38 ЗА
на адв. С. К., сумата от 4,12 лв, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
ОСЪЖДА К. Г. – Д. – А., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на „****“ ЕАД, ЕИК ****, разноски в размер от 99,17 лв. за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78,ал.6
ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 0,25 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД, на страната на въззиваемия „****“ ЕАД.
7
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8