№ 1847
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203651 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалваното е наказателно постановление № 36-0000345 от 23.04.2021г.
на И.П.А. на длъжност За Директор РД“АА“ Пловдив с което на Т. АТ. В. с
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл.43, т.1, буква “б“ от Наредба № 34 от 06.12.199г. на МТ.
С жалба от Т. АТ. В. се прави искане за отмяна на обжалваното НП поради
неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Представят
се и съображения по същество на искането, както и че приетите в НП
обстоятелства не отговарят на обективната истина. Представят се и доводи за
формалното произнасяне на АНО по отношение приложението на чл.28 от
ЗАНН и не представяне на мотиви че не е налице маловажен случай. Прави се
искане за присъждане на деловодни разноски, в размер съобразно
представения списък.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
1
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход по същество представя писмено становище с
което счита жалбата на Тодор Т.В. за неоснователна. Представя доводи за
правилно и законосъобразно издадено НП. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при надвишаване минимума,
определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 04.03.2021г. против жалбоподателя В. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия А – 2020 № 285048 за това, че на
21.01.2021г. около 08:21 часа в гр.Стамболийски, бул.Марица № 31 в КТП с
Разрешение № 1750 издадено на „Ем Ви Адвенс“ ЕООД, като **** в КТП
извършил периодичен технически преглед на МПС Рено Меган Сценик кат.
М1 с Рег. № **** с VIN (рама) **** с протокол № 24577367 от 25.01.2021г.
извършва следното нарушение:1. Не е прекратил извършването на ППП.Т.И
на посоченото МПС, след извършената автоматична проверка, при която е
установено несъответствие между данните в СРМПС и действително
представеното МПС, съгласно Част ІІ, Раздел І, т.1, т.2, буква „б“ от
приложение № 5 от Наредба № Н-32 на МТИТС от 27.12.2011г. В СРМПС е
посочено два вида горивна система Бензин и Втечнен нефтен газ, а в
действителност е извършена промяна в конструкцията като е демонтирана
системата на В.Н.Г., без МПС да е преминало пререгистрация в органа за
регистрация. Акт № 285048 е съставен след справка в информационната
система на ИА“АА“, раздел „ТП“ при извършена комплексна проверка в КТП
№ 1750 гр.Стамболийски с което е нарушил разпоредбите на чл.43, т.1, буква
„б“ от Наредба № Н 32 на МТИТС ДВ 104 от 27.12.2011г. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който е вписал „нямам възражение“ при
запознаване със съдържанието на акта. Актът е подписан от посочените в
него лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
2
В законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и посоченото в него
нарушение. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2021г. В
срок е обжалвано издаденото НП пред Районен съд Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание ИВ. Г. СТ. потвърди
авторството на съставения АУАН, както и посочи че няма спомен как е
установено нарушението, тъй като понякога правят проверка в пункта и
установяват нарушението, а друг път преглеждат записи в Дирекцията където
установяват нарушението. По отношение на самото нарушение свидетелят
заяви че МПС което е преминало проверка е било с монтирана газова бутилка
с изтекъл срок на експлоатация, тъй като е монтирана 2005 година и е
следвало да бъде монтирана нова или махната за да премине технически
преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно
безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях се установяват по несъмнен начин приетите от съда факти, така
както са посочени по-горе.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал съдът
приема, че по-подробното му обсъждане е ненужно, съгласно разпоредбите на
чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, която норма следва да намери
приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на
ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в
ЗАНН.При така установената фактическа обстановка и при условията на
чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество Жалбата е основателна.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
3
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
4
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона. При разглеждане на дела по оспорени НП настоящата съдебна
инстанция /районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.314,
ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право
и задължение) съдът служебно съгласно чл.13, чл.107, ал.2 и чл.чл.313,314 от
НПК, вр. чл.84 от ЗАНН констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл.189, ал.12 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, в предвидения ред
и писмена форма чл.42 и 57 от ЗАНН. Но в конкретния казус, както
процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение
не отговарят на установените от закона реквизити – липсва посочване на
конкретна дата и място на извършване на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които то е извършено. Касае е се за нарушение на
императивните разпоредби на чл.42, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
В съставения АУАН е посочено че датата на извършване на
нарушението е 21.01.2021г., което не се потвърждава от приетите по делото
доказателства. Съгласно приетия по делото Протокол за извършен
периодичен преглед за техническата изправност на ППС № 24577367 от
25.01.2021г. прегледа на ППС е било извършен на дата 25.01.2021г. за
извършен преглед на ППС на посочената дата сочи и приложеното
извлечение със снимково изображение от информационните системи на
ИА“АА“. Датата 21.01.2021г. като дата на извършване на нарушението е
повторена и от страна на АНО в издаденото от него НП. Съдът счита че в
случая АНО не е издал НП при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН тъй като не е
констатирано той да е проверил съставения АУАН, да е установил посочване
на друга дата като такава на извършване на нарушението и да е упражнил
своите правомощия по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочването на точната дата и
мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които
е извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са
5
абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
НП видно от цитираните законови разпоредби. Ясно е при това положение,
че прежде цитираните части от наказателното постановление и АУАН, въз
основа на който е то издадено, не дават задоволително обяснение на въпроса
кога и къде е извършено твърдяното нарушение. В хода на настоящето
производство не се установи имало ли е реално извършена проверка в КТП,
или се касае за ползване информационните масиви на ИА“АА“, кога е
започнала и кога е завършила, както надлежното отразяване на установеното
от проверката. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се,
според чл.57, ал.1, т 5 и т.6 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва
да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, като се посочи законовата разпоредба която е нарушена. Това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата
разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са
доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната
разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание,
съответно нарушената материалноправна разпоредба.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Административнонаказващият
орган е следвало изрично да посочи, коя дата е приел за дата на извършване
на нарушението, респективно да посочи кое е населеното място, което приема
за място на извършване на нарушението, както и подробно да опише
обстоятелства, при които то е извършено. Необходимо е да се посочи, че
доказателства в тази насока, а именно обосноваващи извършеното
нарушение, е недопустимо да се събират едва в хода на съдебното
производство, тъй като описанието на нарушението, обстоятелствата, при
6
които е било извършено и доказателства, следва задължително да се
съдържат в АУАН, т.е още от образуването на
административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин
да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се
ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице.
Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. Така
констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на
административнонаказателното производство са от категорията на
съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, който прави искане с жалбата си но не удостоверява реално
направени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне с настоящето
решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000345 от 23.04.2021г.
на И.П.А. на длъжност За Директор РД“АА“ Пловдив с което на Т. АТ. В. с
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл.43, т.1, буква “б“ от Наредба № 34 от 06.12.199г. на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7