РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Благоевград , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501153 по описа за 2020 година
Намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 460/17.07.2020г. постановено по гр.д.№114 по описа му за 2020г., РС Петрич е
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на К.Д., ЕГН ..., с адрес гр.Петрич, ул."Б." №
20 срещу П.О., ЕГН ..., с адрес гр.П., ул."Г." № 4 за изменение на съдебно определения
режим на лични контакти на ответника с малолетното дете Х.О., ЕГН ... като същите бъдат
ограничени до посочените в пункт 1, 3, 6 и 7 в раздел „Режим на лични контакти“ на
спогодбата, одобрена с решение № 119/26.04.2018г. по гр.д. № 84/2018г. по описа на РС-П.
Със същото решение РС е ИЗМЕНИЛ размера на издръжката, която ответникът П. Х.О.,
ЕГН ..., с адрес гр.П., ул.“Г.“ № 4, е задължен да заплаща на малолетното си дете Х.О., ЕГН
... по силата на решение № 119/26.04.2018година, поставено по гр.дело № 84/2018година по
описа на Районен съд-Петрич, влязло в сила на 26.04.2018година, като УВЕЛИЧИЛ същата
от
130.00 /СТО И ТРИДЕСЕТ/ лева на 200.00 /ДВЕСТА/ лева, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 23.01.2020година до настъпване на правоизменящи или
правопогасяващи издръжката обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения размер до
претендирания размер - 250.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Недоволен от така постановеното решение, ищецът Д. обжалва решението на РС в
1
отхвърлителните му части, като неправилно, необосновано, незаконосъобразно. Моли за
отмяната му и за постановяване на ново такова, с което по същество въззивният съд да
уважи исковете изцяло като редуцира режима на лични отношения между детето и бащата,
както и уважи претендираната издръжка в пълен размер.
С депозиран в срок отговор, въззиваемата страна е оспорила основателността на жалбата.
Въззивникът се явява лично в насроченото по същество на жалбата му о.с.з. Чрез
процесуално представляващият го по пълномощие адвокат, развива съображения за
допусната с обжалваното решение неаконосъобразност поради несъобразяването му с
предвиденото в чл.59, ал. СК. Счита исковите си претенции за доказани и моли за
уважаването им. На релевираните основания моли за отмяна на обжалвания акт и за
постановяване на решение, с което искът ѝ да бъде уважен.
В о.с.з., лично и чрез процесуално представляващият по пълномощие адвокат, въззиваемият
моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обоснвано и
законосъобразно постановен съдебен акт. Оспорва наведените възражения във ВЖ. В
съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК БлОС намира, че като подадена в
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е
допустима.
Решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е
от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по
същество на иницииран с иса на въззивника по чл.127 СК и висящ му на производство спор
за упражняването на родителските права по отношение на родените от фактическото
съжителство на страните малолетни деца.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В този си състав съдът не констатира
релевираните с нея основания за отмяна на постановеното от РС решение. Въведените с
атакуваното решение правни изводи, кореспондират на установената по делото фактическа
обстановка и сочат на съответно прилагане на материалния закон. Направеният от РС
анализ е задълбочен, всестранен и продиктуван изцяло от интересите на детето.
Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил
процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и
съответно на търсената с исковете защита е разпределил доказателствената
тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от
страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа
страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си
сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на
делото факти.
Пред тази инстанция, въззивницата не ангажира, допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателства и не навежда обстоятелства, от които да следва за установена фактическа
обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство,
която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Единствено е приобщено като ново
писмено доказателство служебна бележка, видно от която дъщерята на страните през
2
на 21.04.2021 г. е записана и посещава курс по английски език в дните вторник и четвъртък.
Обжалваното решение е допустимо и изцяло постановено в рамките на заявената по реда на
исковата защита. Анализирайки доказателствата в тяхната съвкупност, преди да достигне до
постановения с обжалваното решение резултат, в мотивите си първоинстанционният съд е
дал обоснован отговор на всеки един от визираните в 51, ал. 4 СК и в чл.59, ал.4 СК въпроси.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
касаеща периода до постановяване на първоинстанционният съдебен акт, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв
по чл.51 ал.4 от СК, с който се претендира изменение на режима на лични контакти на
въззивника с малолетната му дъщеря и изменение размера на присъдената й издръжка.
Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране,
извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е
дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото,
по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита
в производството. Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение не се приемат за основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на
доказателствата, достига до идентични изводи с РС, че не са налице изменени обстоятелства,
налагащи промяна на определения с решението за прекратяване на брака, режим на лични
контакти между бащата и детето. От друга страна, въззивната инстанция счита и че
определения нов размер на определената издръвка на този етап е сравнително адекватен при
съпоставка нужди на детето и възможности от гл. т. доходи на бащата.
СК предписва възможност при изменение на обстоятелствата, съдът по искане на единия от
родителите, по искане на Дирекция Социално подпомагане или служебно да може да измени
постановените по-рано и да определи нови такива. Безспорно е, че в производството
искането е направено от единия от родителите – майката. В този смисъл основен за
производството остава само въпросът налице ли е изменение на обстоятелствата, водещи до
промяна на така постановените вече мерки. Изискуемото се от закона изменение на
обстоятелствата може да съставлява както изменение на предишни приети обстоятелства,
така и наличие на нови обстоятелства, влияещи на предприетата мярка и на нейната
рационалност. В процесния случай, предвид спецификата на предходното съдебно
производство, в което брачният съд не е изследвал кой от двамата родители е по-подходящ
да упражнява родителските права по отношение на детето Х., мотивите за определения
режим на лични контакти, защото по този въпрос е било налице споразумение между
съпрузите, майката твърди наличие на нови обстоятелства, водещи до исканата промяна в
одобрената от съда мярка. Основното, което се поддържа, както в ИМ, така и във ВЖ е, че
първоначално определения режим на лични контакти на бащата на детето нарушава
комфорта /физически и психически/ на детето, доколкото детето на практика
3
непрекъснато е в движение, не може един празник да празнува спокойно, „невъзможни са
дори и най-елементарните неща, които се правят през почивните и празничните дни - да си
поспи докогато иска, да си поиграе или да отидем някъде, да посетим някое място...“. По
отношение на издръжката се твърди и поддържа, че от определяне на дължимата от
ответника на детето издръжка са изминали няколко години, променен е размерът на
минималната за страната работна заплата, детето е пораснало, увеличили са се нуждите му.
Принципно, определянето на режима на личните отношения между родителите и децата
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
детето, както и по друго време. За да бъде основателен предявения иск, е необходимо да
бъде установено по безспорен начин наличие на съществено изменение на обстоятелствата,
при които първоначално е бил определен режима на лични отношения между родителя и
детето. Тежестта на доказване наличието на съществени промени в обстоятелствата носи
ищеца и той следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи
релевантните за този иск обстоятелства - а именно, че в сравнение с предходното определяне
на режима на лични отношения са настъпили такива значими и съществени факти, които
обуславят определяне на нов режим. Съгласно т.V от ППВС № 1/1974г. под "изменение на
обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
Основанието за допускането на промяна е свързано с интереса на детето. Този интерес е
винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на
всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на
детето, чрез преценка на родителските качества, полагането на грижи и умения за
възпитание на децата, за придобиване на знания и трудови навици, моралните качества на
родителите, обкръжение, битови условия, възраст и пол на децата и прочие, като желанията
на децата не са задължителни. Съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват
на положението на детето и на ефикасността на по- рано взетите мерки.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е
налице такова съществено изменение на обстоятелствата, което да обуславя промяна на
първоначално определения режим на лични отношения между родителя - ищец и детето.
Факта, че въззивницата обича дъщеря си, че е емоционално привързана към нея, че мисли
само и единствено за доброто на детето се и че иска повече време да бъде с нея не се
оспорва от никой в процеса. Но спецификата на отношенията между страните, породена от
раздялата им налага майката да се съобрази с последиците от същата, сред които е именно
ограниченото време, с което разполага бащата за контакт с детето си на този етап. Още
повече, че от предходното и постигнато между родителите споразумение за лични контакти
и родителски права, влязло в сила през м.април 2018г. не е изминал толкова съществен
период, през който да са налице причини и обстоятелства налагащи промяна в режима и то
чрез неговото редуциране. Съдът отчита, че действително детето Х. е пораснало и е вече по-
ангажирано, че посещава курс по английски, пеене, пиано, рисуване, но само тези
4
обстоятелства само не налагат изменяване на режима на лични отношения. Потенциала на
детето, неговата амбиция, ведно с желанието на майката свързано с неговото образование не
могат да са основания, които да се противопоставят или конкурират с режима на лични
контакти между бащата и детето. Според настоящия състав на съда действащият режим е
съобразен с интересите на детето и няма необходимост от промяна на първоначално
определения режим на лични отношения на бащата и детето. Съдът следва да се ръководи
единствено от интересите на детето, които налагат бащата да взима активно участие при
неговото отглеждане и възпитание, с цел съхраняване близостта му тях.
Факт е, че детето посещава учебни занятия, както и извънкласни уроци, които са с различна
продължителност факт е и че детето има необходимост спокойно да си почине и подготви
уроците си за следващия учебен ден. И понеже всичко това е свързано със здравето,
психическата устойчивост и емоционалната стабилност на детето, родителите като еднакво
загрижени и добронамерени към дъщеря си, трябва при всеки конкретен повод да реагират
адекватно съобразно нуждите на детето. Поддържането на лични отношения е жизнено
необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава
възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско чувство, да изразява
своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва
в неговото възпитание. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства
естествена потребност да общува със своите родители. Чрез личните отношения се избягва
отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на
неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния.
Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява
детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях.
Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите,
подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за
развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния
най-широк контакт между родителя и детето. Конкретно в казуса, между бащата и детето
съществува привързаност и потребност от общуване, поради което и доколкото не се
установиха обстоятелства, сочещи на противното, съдът счита че именно този режим на
лични контакти ще спомогне за правилното личностно развитие и израстване на детето без
да се нарушава душевния му, емоционален и физически комфорт, създаден към момента от
двамата родители. Важно обстоятелство, установено в процеса чрез свидетелските показания
е и факта, че страните живеят в непосредствена близост едни от други, „на 100 метра, на 20-
30 крачки една от друга са къщите им, почти на една улица“ /св.Д., св.М., св. О./. Тази
близост, сравнима със съседство улеснява изпълнението на този по-широк режим на лични
контакти, тъй като спестява време и предоставя гъвкавост и мобилност в срещите, които по
необходимост е възможно да зачестяват или да се разреждат съобразно личната
необходимост на детето.
Нито законът, нито съдът са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител -
дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е
5
ограничена до намаляване на негативните последици за детето. А съгласно социалния
доклад детето Х. е заявило пред социалните работници, че то се чувства еднакво
добре при майка си и при баща си и желае да общува по равно с всеки от тях, затова и за да
максимално безболезнено за детето, на този етап промяна не е наложителна, още повече че
детето е свикнало с този режим и не са налице доказателства, че същия е в негова вреда.
В заключение, СК не е инструмент за регулиране на семейни отношения. СК задава рамки, в
които нещата се решават при сериозен конфликт, който родителите не могат да решат
помежду си. СК не спира нито един родител да участва ежедневно в грижите за детето, стига
той и бившият му партньор да са постигнали съгласие в тази връзка. Когато обаче двамата
не могат да се разберат, ролята на съда не на възпитател, а да зададе ясна регулация на
отношенията им единствено спрямо детето и в негов интерес.
От друга страна, налице е изменение на обстоятелствата, при които първоначално е
определена дължимата от ответника издръжка на детето Х., свързани с нарасналите
нужди на детето. За в бъдеще издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева за детето Х.
следва да бъде поета от бащата. Този размер е съобразен както с възможностите на бащата,
така и с нуждите на детето, с неговата възраст, а се взе предвид и факта на по-разширения
режим на лични контакти и времето, през което прекарвайки заедно бащата поема
разходите.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон .
По првилото на чл.78 ГПК в полза на въззиваемата се следват разноски. Същата обаче не
претендира такива и не ангажира доказателства за сторени такива, поради което БлОс не
присъжда разноски.
Водим от горното и в условията на чл. 27 ГПК,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460/17.07.2020г. по гр.д.№114/2020 по описа на РС Петрич.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6