Решение по дело №547/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 319
Дата: 6 ноември 2019 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20195001000547
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 319

 

гр. Пловдив, 06.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                             РАДКА ЧОЛАКОВА

                                             

при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело N 547 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от З.к. “Л.и.” АД ***, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. В.Д., със съдебен адрес:***, пл. „К. Ч.“ №…, вх…., ет…. против решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта с която е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати на В.Д.Т. ЕГН ********** ***, като наследник на Д. Х. Т., починал на 23.05.2011г., сумата 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр.С. с участници М.М.- водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №… и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати на В.Д.Т. ЕГН **********, като наследник на Д. Х. Т., починал на 23.05.2011г., сумата 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр. С. с участници М.М. - водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №… и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва,считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати на В.Д.Д. ЕГН**********, като наследник на Д. Х. Т., починал на 23.05.2011г., сумата 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр.С. с участници М.М. - водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №… и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва,считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати  по сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса в размер на 2979.07 лева -на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, а на В.Д.Т., В.Д.Т. и В.Д.Д. разноски по делото общо в размер на 113.75 лева.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната осъдителна част за недопустимо и моли същото да бъде обезсилено. Счита, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право, което не се наследява, като само ако пострадалият приживе е предявил иск, делото може да бъде продължено от неговите наследници. В тази връзка намира предявените искове за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация. Евентуално – ако съдът намери решението за допустимо, моли то да бъде отменено в осъдителната му част, а по същество да бъде постановено друго, отхвърлящо изцяло предявените искове.

Въззиваемите В.Д.Т. ***, В.Д.Т. *** и В.Д.Д. ***, и тримата чрез процесуалния им представител адв. С.А. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба на З.к. ”Л.и.” АД ***. Считат, че обжалваното решение не е недопустимо на посочените основания, тъй като претендираните от тях обезщетения са на тяхно лично основание – за претърпените от самите ищци вреди. Намират за несъществено и без –значение обстоятелството, че първоинстанционното решение обезщетения им се присъждат в качеството им на наследници на починалия Д. Т.. Молят решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач М.М.М. – чрез назначения особен представител адв. В.Т. с писмен отговор изразява становище за основателност на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за недопустимо по съображения, че с допълнителната искова молба ищците са изменили своя иск като са заявили претенциите си в лично качество, за претърпените от самите тях болки и страдания, а не като наследници на пострадалото лице. Такъв иск е приет за разглеждане с доклада по делото. С решението обаче съдът се е произнесъл по първоначалната искова молба, която е изменена впоследствие от ищците. Тъй като намира, че е налице произнасяне не по предявения иск, счита решението за недопустимо. Евентуално – поддържа доводи за неговата неправилност.

Постъпила е въззивна жалба от В.Д.Т. ***, В.Д.Т. *** и В.Д.Д. ***, и тримата чрез процесуалния им представител адв. С.А. против Решение №67/13.06.2019г., постановено по т.д. №60/2016г. по описа на ОС – Хасково, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, а на практика е допълнено посоченото решение, като са отхвърлени предявените от В.Д.Т. ***, В.Д.Т. *** и В.Д.Д. *** против З.к. ”Л.и.” АД *** обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби за заплатени разходи за лечение на пострадалия при ПТП Д. Т., общо в размер на 1300 лева, от които за всеки от ищците по 433.33 лева, като неоснователни. Молят това решение да бъде отменено и по същество – постановено друго, уважаващо изцяло предявените искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди.     

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.226 от КЗ/отм./.

С искова молба вх. №4050/15.04.2016г., изпратена по пощата на 13.04.2016г., ищците В.Д.Т. ***, В.Д.Т. *** и В.Д.Д. *** твърдят, че при ПТП на 13.04.2011г., причинено от М.М.М. /ответник по евентуалните искове/, са причинени неимуществени вреди на техния наследодател Д. Т. – черепно-мозъчна травма, счупване на черепа, контузии на мозъка в тилния и в челния дял, счупване на лявата бедрена кост, разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване движението на левия крак, като същият и след изписването му от лечебното заведение търпял болки, дискомфорт, замайване и тежест в областта на главата, чувствал се е безпомощен, тъжен, изплашен  и апатичен. Твърди, че отговорността на виновния водач е била предмет на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗК „Л. и.“ АД. Претендират осъждане на З.к. ”Л.и.” АД *** да им заплати сумата 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – описаните по-горе болки и страдания, причинени на техния наследодател Д. Т. в резултат на ПТП, настъпило на 13.04.2011г. на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр.С. с участници М.М. - водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №… и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., сумата 1300 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се заплатени разходи за лечение на пострадалия при ПТП Д. Т., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Евентуално – при отхвърляне на иска против застрахователя – претендират осъждане на виновния водач М.М. за същото по размер обезщетение.

Ответникът З.к. ”Л.и.” АД *** е депозирала в срок отговор на исковата молба. С него се изразява становище за нередовност на иска, тъй като липсва индивидуализация на претенциите на всеки един от тримата ищци. Изразява становище и за недопустимост на предявените искове, тъй като счита, че ищците предявяват чужди права – тези на починалия им общ наследодател, без самият той да е предявил такъв иск преди смъртта си. Твърди също, че претенциите са погасени по давност. В случай че съдът ги намери за допустими – изразява становище за тяхната неоснователност. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците.

С определение от 09.09.2016г. ответникът по евентуалните искове М.М.М. е конституирана като трето лице – помагач на ЗК „Л. и.“ АД по главните искове.

Третото лице – помагач М.М.М. – чрез назначения и особен представител адв. В.Т. изразява становище за недопустимост на исковете, респ. – тяхната неоснователност.   

С допълнителната искова молба от 26.03.2018г. ищците уточняват размерите на своите претенции като посочват, че В.Д.Т. претендира 40 000 лева, а В.Д.Т. и В.Д.Д. – по 20 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди 1300 лева, уточняват, че всеки от тях претендира по 433.33 лева. Уточняват, че претендират законна лихва, не от 13.04.2011г. – когато е настъпило ПТП, а считано от 13.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите като за периода от 13.04.2011г. – 1304.2013г. оттеглят искането си. С допълнителната искова молба ищците изменят и основанието на своите искове – твърдят, че обезщетенията се дължат за претърпените от тях вреди – полагане на интензивни грижи за своя баща, изоставяне на обичайни ежедневни дейности, осигуряване на непрекъснатото му наблюдение, преживян от тях самите изключителен дискомфорт, стрес и притеснения, силно травмиране от състоянието на техния баща. Така претенциите им са изменени и се иска осъждане на З.к. ”Л.и.” АД да заплати на В.Д.Т. сумата 40 000 лева, а на В.Д.Т. и В.Д.Д. – по 20 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от самите ищци болки и страдания вследствие на ПТП от 13.04.2011г., при което е пострадал баща им Д. Т., но което е причинило на тях самите описаните вреди - полагане на интензивни грижи за своя баща, изоставяне на обичайни ежедневни дейности, осигуряване на непрекъснатото му наблюдение, преживян от тях самите изключителен дискомфорт, стрес и притеснения, силно травмиране от състоянието на техния баща, както и на тримата по 433.33 лева – обезщетения за имуществени вреди, представляващи заплатени от тях с,уми за лечението на общия им наследодател, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите. Евентуално – при отхвърляне на исковете против застрахователя, се иска осъждане на виновния водач М.М. за същите суми.

С отговор от 16.04.2018г. на допълнителната искова молба третото лице – помагач М.М. – чрез назначения особен представител адв. Т. изразява становище за неоснователност на претенциите, доколкото след изменение на исковете с допълнителната искова молба /ако съдът допусне изменението/ се иска обезщетение за претърпените от самите ищци вреди. Намира, че същите не подлежат на обезвреда, тъй като се касае за косвени такива.   

Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 18.06.2018г. /стр.298-301 от делото на ОС/, с доклада си по делото съдът е приел, че е сезиран с искове, така както същите са били уточнени и изменени с допълнителната искова молба – за осъждане на ЗК „Л. и.“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за преживения от тях /ищците/ стрес и изключителни неудобства, свързани със състоянието на наследодателя им и грижите, които са полагали за него и за заплащане на обезщетения за имуществени вреди  за заплатените суми за лечението на наследодателя им. Приел е, че размерите на претенциите са такива, каквито са уточнени с допълнителната искова молба. Едновременно с това е дал указания на ищците да събират доказателства за това, че настъпилата смърт на техния наследодател е в резултат на противоправното поведение на водача М.М., причинила ПТП – обстоятелства, които изобщо не са наведени в исковата молба. Дал е указания и на ответника да ангажира доказателства за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците, въпреки че се търси обезщетение от ищците на лично основание.  

С обжалваното решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, съдът се е произнесъл по исковете, така както те са предявени с първоначалната искова молба и само уточнени по размер с допълнителната такава. Приел е, че се касае за искове на наследниците на Д. Т. за вредите, причинени на пострадалия при ПТП Д. Т. и търпени от него до смъртта му на 23.05.2011г.

Това са различни претенции от тези, изменени с допълнителната искова молба. Съгласно чл.372 ал.2 изр. 2-ро от ГПК с допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната такава и да измени предявения иск. В настоящия случай е направено именно уточняване на размерите на отделните искове поотделно за всеки от ищците, тъй като първоначално са заявени като общ размер. Направено е и изменение на исковете, като е заявено лично основание за тях – търси се обезвреда за лично търпените от всеки от ищците болки и страдания - вследствие на ПТП от 13.04.2011г., при което е пострадал баща им Д. Т., но което е причинило на тях самите вреди - полагане на интензивни грижи за своя баща, изоставяне на обичайни ежедневни дейности, осигуряване на непрекъснатото му наблюдение, преживян от тях самите изключителен дискомфорт, стрес и притеснения, силно травмиране от състоянието на техния баща. С другия иск се настоява за осъждане на застрахователя, респ. – при отхвърляне осъждане на виновния водач - да заплати на тримата ищци по 433.33 лева – обезщетения за имуществени вреди, представляващи заплатени от тях суми за лечението на общия им наследодател. С доклада по делото претенциите са приети от съда за разглеждане именно като такива след изменението им.  Впрочем и законната лихва е присъдена, считано от 13.04.2011г., а не както се иска – от 13.04.2013г. – съобразно изявлението в допълнителната искова молба.

Налице е произнасяне - както с решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в обжалваната му част, така и с допълнителното Решение №67/13.06.2019г., постановено по т.д. №60/2016г. по описа на ОС – Хасково, - по искове, различни от тези, с които съдът е бил сезиран след изменението на същите с допълнителната искова молба. Това е равнозначно на хипотезата, при която е разгледан непредявен иск. Налице са предпоставките по чл.270 ал.3  изр. 2 от ГПК.

Съгласно чл.269 от ГПК по допустимостта въззивният съд се произнася само в обжалваната част на решението. В необжалваната то е влязло в сила и по аргумент от горната разпоредба - не е предмет на настоящия контрол. Ето защо решението на първоинстанционния съд в обжалваната му осъдителна част, както и допълнителното такова, с което се поправя очевидна фактическа грешка, а на практика се допълва диспозитива,  като недопустими следва да бъдат обезсилени. Делото следва да се върне на Окръжен съд - Хасково за ново разглеждане от друг състав.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта с която е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати на В.Д.Т. ЕГН ********** ***, като наследник на Д. Х. Т., починал на 23.05.2011г., сумата 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр.С. с участници М.М.- водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №… и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати на В.Д.Т. ЕГН **********, като наследник на Д. Х. Т., починал на 23.05.2011г., сумата 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр. С. с участници М.М. - водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №… и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва,считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати на В.Д.Д. ЕГН**********, като наследник на Д. Х. Т., починал на 23.05.2011г., сумата 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на кръстовището на ул.“И. В.“ и ул.“Х. Ш.“ в гр.С. с участници М.М. - водач на управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №. и пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва,считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъден жалбоподателя З.к. ”Л.и.” АД *** да заплати  по сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса в размер на 2979.07 лева -на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, а на В.Д.Т., В.Д.Т. и В.Д.Д. разноски по делото общо в размер на 113.75 лева, като недопустимо.

ОБЕЗСИЛВА Решение №67/13.06.2019г., постановено по т.д. №60/2016г. по описа на ОС – Хасково, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, а на практика е допълнено посоченото решение, като са отхвърлени като неоснователни предявените от В.Д.Т. ***, В.Д.Т. *** и В.Д.Д. *** против З.к. ”Л.и.” АД *** обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени агуби за заплатени разходи за лечение от пострадалия при ПТП Д. Т., общо в размер на 1300 лева, от които за всеки от ищците по 433.33 лева, като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване – на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

                  Председател:

 

 

 

                      Членове: 1.

 

 

 

                                      2.