МОТИВИ:
Подсъдимата Е.Р.Ю. *** е предадена на съд за престъпление
по чл.343 ал.3 предл. последно б.”а” предл.2 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК,
осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В производството пред съда пострадалото лице е
конституирано като частен обвинител.
Подсъдимата Е.Ю. не се признава за виновна. Дава
обяснения, в които изразява съжаление от
случилото се. Твърди, че управлявайки лекия си автомобил по булеварда на
инкриминирана дата, в средната лента, при наличие на три такива там, била
изпреварена от друга черна на цвят кола, която минала пред нея и спряла
внезапно. За да избегне удара между двете МПС- та тя навила волана надясно и
натиснала клаксон и спирачки. В този момент след пешеходната пътека, която се
намирала там, пресичала от ляво надясно пешеходка, която тя не видяла, тъй като
била закрита от изпреварилия черен автомобил. Поради това тя с управлявания от
нея автомобил ударила пешеходката, при което последната се подпряла с ръце на
капака и от там седнала на земята. В своя защита отново изразява съжаление за
случилото се, но нямало какво да направи, тъй като нямала видимост. В последната
си дума не се признава за виновна и моли за оправдателна присъда.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На
18.10.2018г. след 13.00ч. подсъдимата Е.Ю. управлявала лек автомобил марка
„Опел Корса“ с рег.№ К0769ВК, в който пътували свидетеля Г.С., който седял зад
водача, и свидетелката Б.Ю., която се намирала на задна дясна седалка. Автомобилът
се движел по бул. „Христо Ботев” в гр.Кърджали, кв.Възрожденци, в посока към
кв. „Веселчане”. Булевардът бил с по две платна и в двете посоки на движение.
Преди достигане на кръстовището с ул. „Петър Берон” по посоката, в която се
движела подсъдимата Ю., булевардът преминавал в три платна. Преди до достигне
това кръстовище тя се движела в средната пътна лента, когато била изпреварена
от неустановен по делото автомобил марка „БМВ“ черен на цвят. Последният след
предприетата маневра продължил движението си в средната пътна лента, при което
достигайки кръстовището с ул. „Петър Берон” спрял пред пешеходната пътека, за
да осигури предимство на движещата се по нея пешеходка- свидетелката Е.М..
Последната пресичала пътното платно на бул. „Христо Ботев” отляво на дясно
спрямо посоката на движение на двата автомобила описани по- горе. В този район
движението било регулирано с пътни знаци „Б3“ указващ движение по път с
предимство и „Д17“ сигнализиращ за пешеходна пътека. На пътното платно на бул.
„Христо Ботев”, на кръстовището непосредствено преди ул.Петър Берон, била
очертана напречна маркировка М8 означаваща „пешеходна пътека“.
По това време подсъдимата Е.Ю. въпреки наличието на пътна
маркировка и пътен знак, указващи наличието на пешеходна пътека, не намалила
скоростта на управлявания от нея автомобил и не спряла. Поради това, че тъмният
автомобил бил спрял в средната лента, поради пресичащ пешеходец по пешеходната
пътека, Е.Ю. предприела маневра престрояване /заобикаляне/ в дясно на спрелия
тъмен автомобил, но не спряла, а само намалила скоростта на управлявания от нея
автомобил. Точно тогава свидетелката Е.М. пресичала по пешеходната пътека в
посока от ляво на дясно спрямо движещото се превозно средство с водач-
подсъдимата, поради което била блъсната. Пострадалата в този момент преминавала
средната пътна лента, в която се намирал тъмния автомобил, при което достигнала
дясната такава на пътното платно в тази посока, когато видяла лекия автомобил
„Опел Корса“, управляван от подсъдимата. Пешеходката била ударена с централната
предна част на описания автомобил „Опел Корса“ в областта на лявото коляно. От
удара свидетелката Е.М. загубила равновесие и паднала върху предния капак на
автомобила, при което ударила лицето си в него. След това е пренесена на
известно разстояние от автомобила и при спирането му паднала на земята.
Виждайки настъпилото произшествие свидетелят Е.Е., който по това време работел
като таксиметров шофьор и с управлявания от него автомобил бил първа кола на
кръстовището, образувано от ул. „Петър Берон”, където изчаквал да се включи в
движението по бул. „Христо Ботев”, слязъл от таксито, отишъл при пострадалата и
веднага се обадил на единен европейски номер 112 и съобщил за случилото се. По
това време на местопроизшествието пристигнал и свидетелят А.Ч.,*** Ботев и
видял, че в насрещното пътно платно имало настъпило ПТП. Той установил
пострадалото лице, което било на земята и провел разговор с подсъдимата Е.Ю.,
която му обяснила, че не е видяла пешеходката, но тя е трябвало да гледа пътя,
а не телефона си. Свидетелят Ч. разговарял и с таксиметровия шофьор Е.Е., който
го уверил, че видял случилото се произшествие. Не могъл да разговаря с
пострадалата, защото тя била безмълвна, а след това започнала да плаче. Тъй
като свидетелят А.Ч. бързал, той се обадил по служебната радиостанция и повикал
колегите си от сектор „Пътна полиция“. На место пристигнали свидетелите Ж.И. и Т.Т.,
на които свидетелят Ч. посочил за очевидец свидетеля Е.Е., след което си
тръгнал. Двамата полицейски служители И. и Т. обезопасили местопроизшествието и
извикали дежурната оперативна група. Те провели разговор с подсъдимата Е.Ю.,
както и с посочения за очевидец Е.Е.. Не могли да разговарят с пострадалата,
тъй като дошъл екип на спешна медицинска помощ, който я отвел в СПО при МБАЛ“Д-
р А. ***. При огледа на место свидетелите Ж.И. и Т.Т. открили на земята пред
автомобила марка „Опел Корса“ три броя зъби, които били иззети като веществени
доказателства с Протокол за оглед на ПТП, на основание чл.212 ал.2 от НПК от
18.10.2018г.
Свидетелят Т.Т. изпробвал подсъдимата Ю. за употреба на
алкохол с техническо средство, което отчело нулев резултат. За това действие
той съставил Талон за изследване № 0028499, който бил подписан от водача Ю. с отбелязване,
че приема резултата. Този ден свидетелката Ж.И. изготвила и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2018- 1036-312 ведно с План- смеха.
Подсъдимата Е.Ю. била отведена до лечебното заведение,
където й била взета кръв за медицинско изследване. Назначената съдебно-
химическа експертиза не установила наличие на етилов алкохол в кръвта на Е.Ю..
От заключението на
съдебномедицинска експертиза се установява, че на Е.Е.М. е причинено избиване
на първи горен десен зъб и на първи и втори горни леви зъби; травма на лявата
колянна става с излив на кръв в същата; охлузвания на кожата на гръдния кош,
корема и крайниците. Избиване на първи горен десен зъб и на първи и втори горни
леви зъби е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, травмата на
лявата колянна става с излив на кръв в същата е довело до разстройства на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични
увреждания причинили болка и страдание.
От назначената съдебно- автотехническа експертиза се
установява, че мястото на удара се намира на пешеходната пътека на бул.Христо
Ботев до бл.11 в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, при скорост на автомобила в
момента на удара от 17,01км/ч., а преди ПТП- 41,40км/ч. Водачът Ю. не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Тази фактология бе установена от обясненията /частично/
на подсъдимата, от показанията на свидетелите Е.М., Ж.И., Т.Т., А.Ч., Е.Е.,
частично от свидетелските показания на Б.Ю. и Г.С., от писмените такива-
Протокол за оглед на пътно- транспортно местопроизшествие от 18.10.2018г. ведно
с фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018- 1036-312 ведно
с План- смеха, Талон за изследване № 0028499, както и назначените по делото
Съдебно- автотехническа, Съдебно- медицинска и Съдебно химическа експертизи.
Настоящата инстанция приема, че произшествието е
настъпило на пешеходната пътека, което се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Е.М. и Е.Е., както
и от автотехническата експертиза. И ако Е.М. е пострадала от престъплението, то
св. Е.Е. е напълно незаинтересован от изхода на делото, поради което съдът
особено цени показанията именно на този свидетел. Изложеното от свидетелят- очевидец Е. е от позицията му
на незаинтерисован и непредубеден участник в
процеса, който има преки и непосредствени
впечатления за настъпилото ПТП и излага същите детайлно при
наличието на ясен спомен. При очертаното противоречие с обясненията на
подсъдимата, съдът дава вяра на изложеното именно от страна на този свидетел.
В подкрепа на тези
доказателства са и показанията дадени от свидетелите А.Ч., Ж.И. и Т.Т., които
свидетелстват, че пострадалата пешеходка се е намирала на земята в
непосредствена близост до пешеходната пътека, който факт съвпада с извода на
вещото лице Д., изготвило съдебната автотехническа експертиза, че свидетелката М.
е паднала върху предния капак на автомобила управляван от подсъдимата Ю. и е
пренесена на известно разстояние след удара, когато е паднала на земята. Изложената в обвинителният акт фактическа обстановка,
възприета от съда, безспорно се установява от показанията на изброените по-
горе свидетели, които съдът кредитира изцяло като обективни,
еднопосочни и безпротиворечиви.
Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на обясненията
на Е.Ю., на нейната дъщеря Б.Ю. и на свидетеля Г.С. досежно твърденията, че ПТП
не е настъпило на пешеходната пътека, тъй като техните показания са изолирани и
не са подкрепени от другите събрани по делото доказателства, както и са
заинтересовани предвид близките им отношения с подсъдимата- Б. е дъщеря на Е.Ю.,
а Г. е бил неин приятел към датата на настъпилото ПТП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимата Е.Ю.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343
ал.3 б.”а” вр.ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на
18.10.2018г. в гр.Кърджали при управление на МПС- лек автомобил марка „Опел Корса”
с рег.№ К0769ВК, нарушила правилата за движение- чл.116 от ЗДвП като водачът на
пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците;
чл.119 ал.1 от ЗДвП като при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре; чл.119 ал.2 от ЗДвП
като при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът
на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която
да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци,
и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Е.Е.М. ***, изразяваща
се в избиването на първи горен десен зъб и на първи и втори горни леви зъби, което
е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното, като деянието е извършено
на пешеходна пътека.
От фактите по делото е безспорно, че подсъдимата е
нарушила правилата за движение, уредени в чл.119 ал.1 от ЗДвП като при
приближаване към пешеходна пътека тя като водач
на нерелсово пътно превозно средство не е
пропуснала преминаващата
по нея пешеходка Е.М., като нито е намалила
скоростта или спряла. Налице е и нарушение на чл.119 ал.2 от ЗДвП, тъй
като при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство тя
не се е движила с такава скорост, която да й позволи да спре, за да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци. При нарушението и на двете посочени норми е
настъпило пътно- транспортно произшествие и по непредпазливост причинила средни
телесни повреда на пострадалото лице. Безспорно от Съдебно медицинската
експертиза се установява, че на Е.М. са избити първи горен десен зъб и първи и втори
горни леви зъби, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното.
Това от своя страна представлява средна телесна повреда съгласно разписаното в
чл.129 ал.2 от НК.
Деянието е извършено по непредпазливост при формата
небрежност, като деецът не искал настъпването на обществено опасните последици,
но е имал субективната възможност да предотврати тези последици.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът, като взе предвид степента на обществена опасност, която е типична, предвид
на начина на извършване на произшествието, така също и наличието на смекчаващи обстоятелства
у дееца- добри характеристични данни, чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност, съжалението от извършеното и липсата на
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
отегчаващите- причинени са три средни телесни повреди и множество леки телесни
повреди, намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. На основание чл.54 от НК наложи на
подсъдимата Е.Ю. наказание в абсолютния предвиден законов минимум, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Така определеното наказание
„лишаване от свобода”, с оглед тежестта на деянието, личността на дееца и
липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, възможността
осъдения да се поправи без да бъде отлъчван от свойствената му социална среда,
може и следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК настоящата
инстанция наложи на дееца Е.Р.Ю. наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, тъй като по този начин намира, че ще се реализират целите
на наказанието заложени в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимата Ю. направените по делото разноски, както следва: да заплати по сметка на ОДМВР- гр.Кърджали сумата в размер
на 721,47лв., на Районен съд- Кърджали- сумата от 420,00лв. и на частния
обвинител Е.М.- 1800лв. за адвокатска защита.
Настоящата инстанция постанови веществените доказателства
приложени по делото представляващи част от зъб с неправилна форма без корен, зъб
с корен и зъб с корен със засъхнало червеникаво вещество по него, да бъдат унищожени.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: