Р Е
Ш Е Н
И Е
№…264………/11.08.2020г., гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
П.ШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова,
като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №318 по описа
на Съда за 2020година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Обжалва се решение №264 постановено на 24.02.2020г. по
гр.дело №1825 по описа на П.шкия районен съд за 2019г., с което е отхвърлен
иска на „АМ-АС“ ЕООД – гр. П., ЕИК *********, срещу „ВИК – Илинова“ ЕООД – гр. П.,
ЕИК *********, и И.П.И.,***, за осъждането на ответниците да заплатят солидарно
на ищеца сумата в размер на 21 519
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – преки загуби от
унищожено или повредено обзавеждане в помещение собственост на ищеца, в
резултат на пожар, причинен на 18.12.2018 г. от И.И. при работа, възложена от
„ВИК – Илинова“ ЕООД, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
08.05.2019 г. до изплащането на сумата.Присъдени са сторени съдебно –деловодни
разноски в полза на ответниците.
С
въззивна жалба в срок въззивникът „АМ-АС“ ЕООД, представлявано от управителя С.
обжалва решението с твърдението ,че е неправилно. На първо място, въззивникът
твърди,че неправилно
съдът е възприел, че не се е установило правило за противопожарна безопасност,
което да е било нарушено от И.И. или други наети от дружеството наемател
лица.Нарушени са били изискванията на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и по
-конкретно чл.9 ал.2, чл.12 и чл.36, които налагат изключване на ел
.захранването след края на работния ден. Тези неправомерни действия се
установи, че са извършени пряко от И.П.И.-служител по трудов договор и съпруг
на собственичката.Съдът неправилно тълкувал фактите по делото, като ги подвеждал
под цитираната разпоредба погрешно. Категорично се установило, че климатикът
като електрически отоплителен уред е бил включен и че е оставен без наблюдение
през нощта при затворен и неработещ обект, за което е установена категорична
забрана в чл. 36 от цитираната наредба. Ал.1 т.7 от чл.41 на същата наредба
сочи, че не се допуска оставянето без наблюдение на отоплителни уреди с
изключение на тези с автоматичен режим на работа, която също е
нарушена.Съжденията на съда, че климатикът е уред, за който важат изключенията
на наредбата, били неправилни и
необосновани.Съдът сам е приел, че действаща към момента е Наредбата от 2014г.,
но изводите си гради на отменената от 1997г. такава. Въззивникът твърди,че
общоизвестните за него факти са, че денонощен консуматор представляват
единствено хладилник, хладилна витрина и светлинен надпис „изход". Нямало
определение за денонощен консуматор в наредбата така ,че изводите могат да са и
в двете посоки. Твърди въззивникът ,че И.И. е проявил груба небрежност, като не
е положил достатъчна грижа и е допуснал в търговският обект, в който работи, да
не изключи предпазителя на ел.таблото за климатика, за който още през деня е
станало ясно, че има известни проблеми с работата му като отоплителен уред и с
това му е причинил щета в посочените
размери. Същият не е положил и най-елементарната грижа, която и най-небрежният
човек би положил за опазване на имуществото си. От събраните доказателства било
ясно,че климатикът е работил в условия, които не са могли да гарантират
безопасната му експлоатация и те са станали предпоставка за възникване на
техническа повреда, причинила пожара. Всички разпитани свидетели, както и
вещото лице,а и самият ответник са дали показания/обяснения за известни
отклонения на климатика от нормалното му функциониране в деня, предхождащ
пожара,което на практика водело до
извода, че ако ответникът е бил проявил дължимата грижа и взискателност би
могъл да предотврати настъпването на пожара.
Късото съединение вследствие износване на кабели и т.н. не можело да се
окачестви като случайно събитие, тъй като няма характер на непредвидимо
обстоятелство, което без намеса на човешката воля причинява вреди. Късото
съединение е предвидимо и предотвратимо при вземане на съответните мерки.
Наемателят е бил длъжен да се грижи за имота с грижата на добър стопанин, а не
да го излага на риск, за което следва да понесе съответната
отговорност.Искането е решението да бъде отменено, а исковата претенция
уважена.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба,с изложени
съображения за неоснователност на жалбата.
П.шкият окръжен съд като съобрази
наведените от въззивника доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт ,отговора на въззиваемата страна и събраните по делото
доказателства, прие за установено:
Относимите обстоятелства са следните:
С исковата си молба против
„ВИК-Илинова“ЕООД и И. И. ,ищецът „АМ-АС“ ЕООД твърди,че между двете търговски дружества
е сключен договор за наем от 01.09.2018 г. –с предмет: собствен на ищеца
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Х.С." № 1 – кафе клуб и кухня
/нотариален акт № 163/07.03.2007 г. и удостоверение № 30/02.03.2011 г. за
въвеждане в експлоатация/,а вторият ответник е служител в ответното дружество и
съпруг на управителката и едноличен собственик на дружеството.Ищецът твърди,на
18.12.2018 г. през нощта в имота е възникнал пожар, като причината е била запалване
на оставен да работи след края на работното време климатик Осака. Допускането
до работа на климатика при затворен и неработещ обект, т.е. след края на
работното време - 23.00 ч. е от страна на дружеството-наемател, чрез управителя
му К.Н.,с което били нарушени изискванията на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014
г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите,по
конкретно разпоредбите на чл.9, ал.2, т.4, чл.12 и чл.36, които налагат
изключване на ел. захранването след края на работния ден. Пряко, тези
неправомерни действия са били извършени от И.П.И. - служител по трудов договор
и съпруг на собственичката. Представителят на дружеството е потвърдил
непосредствено след инцидента пред служителите на МВР и PC
„ПБЗН", че климатика е оставен да работи на максимални градуси и обороти.
Нещо повече, касаело се за уред, който е бил зареден непосредствено /в деня/
преди инцидента от П.Н.А..Вследствие на описаната груба небрежност през нощта
на 18.12.2018 г.е възникнал пожар,
причинен от работещия климатик. Това довело до почти пълно унищожаване на
залата за клиенти в заведението - изгорели облицовки по стени и тавани; ел.
инсталация, дограма, бар плот с обзавеждане, интериорни елементи и много други.
Съгласно договора за наем обекта е бил предоставен „в състояние отлично за
ползване". Това обстоятелство е добре известно на ответниците, тъй като
през м.05-06.2018 г. заведението е реновирано и така е прието за експлоатация.
Ищеца твърди,че нанесените материални щети са на стойност 24 580 лв.,като отделно
се налагало закупуване и монтаж на нови климатична и ел. система. От друга
страна ,ищецът е бил лишен от
възможността да получава наемни вноски или да експлоатира собствената си
вещ по предназначение. Наложило се дружеството да вложи собствени материални и
човешки ресурси в продължителни ремонти. Били закупени редица материали, които
се вложили в ремонтните работи.Твърди,че е направил опити за доброволно
уреждане на спора, включително преговори през м.01.2019 г. в кантората на адв.
Н. Б., ПзАК, при които И. не е отрекъл вината си. Впоследствие е била изпратена
нотариална покана, per. № 1330/12.03.2019 г.,
получена от двамата ответника на 15.03.2019 г. ,но без резултат за уреждане
доброволно на спора. Формулира искане ,ответниците да му заплатят сумата от 21
519 лв, представляваща стойността на вредите, причинени на недвижимия имот,
настъпили на 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от
датата на завеждане на исковата претенция.
С отговора на исковата молба
ответникът И. е оспорил допустимостта на така предявения иск по отношение на
него. Ответниците оспорват основателността на иска, като твърдят,че не може да
им се ангажира имуществена отговорност.Твърденията,
че причина за пожара е оставен да работи на пълна мощност климатик, считат за
голословни, както и твърденията, че пряк виновник за пожара е И.И.. Считат, че
няма противоправно действие от страна на ответниците – те стриктно, съвестно и
своевременно са изпълнявали задълженията си, следващи от закона и от договора
за наем. Недопустимо било да им се вменява във вина техническата неизправност
на климатика. Тъй като климатикът е бил зареден от лице, натоварено от ищеца,
според ответниците е възможно причина за наличието на евентуална повреда да се
търси в действията на това лице. Оспорва се и твърдението за отлично състояние
на помещението при сключването на договора за наем. Искането е претенцията да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство решение,
първоинстанционният съд е приел,че първоначално е допуснал грешка при
определяне на правната квалификация на иска ,като с решението си е квалифицирал
претенцията по чл.233,ал.1 от ЗЗД.
Искът е с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят
се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между
страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да
върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на
ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която
той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи обезщетение и
за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите
пренаематели /чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233,
ал. 1, изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта
е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима
презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от
наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното
правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол,
установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата
презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е
получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е
предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на
ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената
тежест за установяване на съответното състояние е негова.
Първоинстанционният съд е приел,за безспорно
установено по делото, между двете търговски дружества е бил сключен
договор за наем от 01.09.2018 г. с предмет недвижим имот с площ 99,36 кв.м.,
собственост на ищеца. Вторият ответник И.И. е служител на дружеството ответник
и същевременно съпруг на К.И., която е собственик на капитала и управител на
това дружество.В наетия имот наемателят започнал да извършва търговска дейност
като заведение за хранене,съобразно предназначението на имота. / в който смисъл
е и приложеното удостоверение за експлоатация от 2011г. / На 18.12.2018 г. рано
сутринта в обекта избухнал пожар, водещ началото си от климатик в обекта, който
довел до унищожаване на част от вещите в обекта и обзавеждането му. Вредите за
имуществото на наемодателя възлизали на обща стойност 27 990 лв. Причина
за пожара според заключението на вещото лице, неоспорено в тази част от никоя
от страните, е станало късо съединение в захранващия кабел на климатика.
Образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК
(палеж по непредпазливост), било прекратено, тъй като по преценка на прокурора
липсвал обективен признак от състава: пожарът е причинен от късо съединение във
вътрешното тяло на климатика и това късо съединение не е резултат от нечии
действия. Съдът е приел,че спорът се
свеждал до слените обстоятелства: в какво положение е бил климатикът – работещ,
изключен с бутона на дистанционното управление или изобщо с прекъснато
захранване, както и до въпроса за причинната връзка на пожара с действията на И.,
т.е. дали късото съединение е щяло да настъпи и съответно дали пожарът е щял да
възникне, ако климатикът е бил с напълно изключено захранване. В тази връзка
съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е стигнал до извода,че причина
за пожара е късо съединение по захранващия кабел на климатика. Приел,че възрастта
на уреда и свързаното с това износване на всички части, както и фактът, че е
фабрично поставеният захранващ кабел е бил подменен, вероятно са
благоприятствали настъпването на късото съединение. Въз основа на така
установеното фактическо положение, съдът е приел,че липсва противоправно поведение, съответно неизпълнено
задължение по договора за наем,и отговорност за настъпилите вреди не следва да
се носи нито от дружеството наемател, нито от И.И..
Изводите на съда са неправилни. Както се посочи по-горе,относимият
правен въпрос е състоянието на вещта. Ако
вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което
не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние,едва
тогава наемателя се освобождава от отговорност.Презумпцията на чл. 233, ал. 1,
изр. 4 ЗЗД не е оборена от ответника /наемател/, поради което се налага извод,
че процесният климатик е предаден от ищеца /наемодател/ на ответника /наемател/
на 01.09.2018г. в добро състояние, отговарящо на ползуването, за което е нает.
/ чл. 2.4 от Договора : „ имота се дава в отлично състояние за ползване“. От
показанията на св. А.- неоспорени от страните се установява,че предния ден е
извършена диагностика на уреда, допълнен е фреона, както и че е климатикът е
показал отклонение от нормалната си работа. Въпреки,че свидетелят е указал на
ответника да изключи климатика през нощта, последния не е сторил това,т.е
констатирана е повреда по време на действие на наемния договор – на
17.12.2018г. : „ ще отида да видя,защо е изгаснал и им казах да не го пускат“;, ответника: „
пуснах го да работи и след около половин час започна да духа студено“.,но
въпреки това не го и изключил.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Посочената правна
норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя
през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че
вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената
тежест е негова. В настоящия случай такива доказателства не са представени от
ответната страна.
Въз основа на изложеното
съображения, настоящият съдебен състав счита,че решението следва да бъде
отменено ,в частта,с която исковата претенция против дружеството-наемател е
отхвърлена като неоснователна. В
останалата част решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на ответника –физическо лице не са установени деликтни действия. По
делото е установено наличието на необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на имота
– предмет на договора за наем вреди на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД:
1/ Между страните е възникнало правоотношение по договор за наем от 01.09.2018г.,; 2./ предметът на договора за
наем : кафе –клуб и кухня – е предаден на ответника в отлично състояние;. 3 /
кафе-клубът и кухня е върнат на ищеца с нарушенията, подробно описани в
заключението на съдебно-техническата експертиза
на вещо лице-инж. П.;3/ Посочените вреди са възникнали през периода след
предаване на имота от ищеца – наемодател на ответника – наемател до връщане на
държанието след 18.12.208г. арг. в подкрепа на този извод,е заключението на
вещото лице Попов,че е подменен от наемателя захранващия кабел на
климатика,който е бил къс с нестандартна връзка,липсвала е „лустер клема“. Ответникът
не е оборил презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като не е доказал, че
вредите се дължат на причина, за която той не отговаря.
Ответникът – наемател е поел задължението да полага грижата на добър стопанин и
да пази имота от повреждане и погиване.Нанесените върху имота щети не се дължат
на обикновено му употребление , поради което следва да бъдат репарирани.
Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени на имота на основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД, като по делото не са налице факти и обстоятелства, обуславящи
отпадане на неговата отговорност.Съгласно заключението на съдебната техническа
експертиза стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на
посочените увреждания върху имота е 27 990,00 лева. Изменение на размера
на претенцията не е поискано от ищеца, поради което искът се явява доказан в
претендирания размер от 21 519,00 лева.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски в размер на
3 696,38 лева ,съобразно списъци по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения,П.шкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№264 постановено на 24.02.2020г. по гр.дело №1825 по описа на П.шкия районен
съд за 2019г.,в частта,с която е отхвърлен иска на „АМ-АС“
ЕООД – гр. П., ЕИК *********,против „ВИК
– Илинова“ ЕООД – гр. П., ЕИК *********, за осъждането му да заплати на ищеца
сумата в размер на 21 519 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – преки загуби от унищожено или
повредено обзавеждане в помещение собственост на ищеца, в резултат на пожар,
причинен на 18.12.2018 г. заедно със законната лихва върху сумата, считано от
08.05.2019 г. до изплащането на сумата и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ВИК
– Илинова“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. П.,ул.“Х.Б.“№57,ет.4,ап.13, представлявано от К.Н.-управител да заплати на
„АМ-АС“ ЕООД, булстат *********,със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.П. к,ул. „ Х.С.“01Г, представлявано от А.С.- управител на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер
общо на 21 519,00 / двадесет и един петстотин и деветнадесет/ лева ,
представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на
недвижим имот: кафе-клуб и кухня по силата на Договор за наем от 01.09.2018г. ,ведно
със законната лихва, считано от 08.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ВИК
– Илинова“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. П.,ул.“Х.Б.“№57,ет.4,ап.13, представлявано от К.Н.-управител да заплати на
„АМ-АС“ ЕООД, булстат *********,със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.П.,ул. „ Х.С.“01Г, представлявано от А.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 3 696,38
/ три хиляди шестстотин деветдесет и шест и 0,38 / лева- представляваща
направени разноски за първоинстанционното и въззивното съдебни производства.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове:
1.
2.