Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №  260 036

гр.Пловдив, 19.10.2020 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и трети септември през….две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                           Румяна Панайотова

 

при участието на секретаря…Нели Богданова………..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №357 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №19/22.01.2020г., постановено по търг. д. №47/2019г. по описа на Окръжен съд Кърджали, ответникът З. „А.Б.” АД, ***, с ЕИК * е осъден да заплати на Б.Х.Ш. ***, ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на нейния брат - Б. Х.Ш., починал при ПТП на 30.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на произшествието - 30.10.2014г. до датата на окончателното изплащане. З. „А.Б.” АД е осъдено да заплати на адвокат Р.М. от САК, разноски по делото в размер на 2 030лв., както и да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд ДТ в размер на 2 000лв.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника – З. „А.Б.” АД, ***. Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика - съдът не е установил всички предпоставки, обуславящи материалноправната активна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, произтичащи от ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. Изложени са подробни съображения в тази насока. Незаконосъобразността на решението се обосновава и с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Като процесуални нарушения се сочи, че съдът не е разпределил доказателствената тежест и неоснователно е отклонил доказателствените искания на страната. Посредством заявяването на доказателствени искания с въззивната жалба - за допускане на допълнителна съдебноавтотехническа експертиза, се поддържа и заявеното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Ответник – жалбата Б.Х.Ш., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство – Б.Х.Ш. е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 30.10.2014г., около 22,45 часа в гр. К., л.а. марка „К.“, модел „С.“, с peг. № …, управляван от К. К. Д., след употреба на алкохол и поради движение с несъобразена скорост, на ляв завой, излязъл извън пътното платно вдясно и ударил пешеходеца Б. Х.Ш., ЕГН ********** – брат на ищцата, който в това време се намирал в баластрираното уширение на разстояние около 4-5 метра от платното движение, в близост до ул. „З. З.“ в кв. „В.-П.“. В резултат на удара Б. Х.Ш. получил черепномозъчна травма и бил настанен за лечение в Отделение по анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/ на МБАЛ „Д-р А. Д.”, гр. К., където въпреки оказаната му медицинска помощ, починал на 31.10.2014г. За настъпилото пътно произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №75/2014г. и образувано съдебно производство - НОХД №182/2016г. по описа на Окръжен съд Кърджали. С Присъда №2/15.02.2017г., постановена по НОХД №182/2016г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, влязла в законна сила на 21.03.2018г., К. Д. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „б” и б. „в”, във вр. с чл.342, ал. 1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.2, ал.2 от НК и бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, като на основание чл.343г от НК, във връзка с чл.37, ал. 1, т.7 от НК му било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години и 8 месеца.

Твърди се, че вследствие смъртта на брат си, ищцата е претърпяла и търпи душевни болки и страдания. Исковата молба съдържа подробно изложение за наличието на изключително близки отношения между брат и сестра, които живеели в едно домакинство, съществуваща дълбока обич и уважение, семейна сплотеност и взаимопомощ.

Отговорността на ответника се основава на твърденията, че към момента на настъпване на пътното произшествие за лек автомобил марка „К.“, модел „С.“, с peг. № … е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № …, валидна до 04.12.2014г. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на брат й – в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на произшествието - 30.10.2014г. до датата на окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З. „А.Б.” АД оспорва така предявения иск. Поддържаните пред първата инстанция възражения, относими за въззивното производство, са възпроизведени във въззивната жалба и посочени по-горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на своя брат, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговата сестра – ищцата по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля М. А. Х. – бивш съпруг на ищцата и свидетеля Ф. Ф. Ш. – близък на семейството, приятел на починалия Б., по безспорен начин се установява, че ищцата и починали й брат са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка - били изключително привързани един към друг, „неразделни“. Според показанията на свидетеля Х., бракът му с ищцата е прекратен през 2014г., като, както преди това, така и след прекратяването на брака им, семейството на ищцата и семейството на Б. живеели в едно домакинство – в апартамент – собственост на родителите им. Б. също се развел със съпругата си и двамата със сестра си взаимно се подпомагали, включително и за отглеждането и възпитанието на децата си, които са на близка възраст. Свидетелят Х. депозира показания: „Б. по всяко време и начин помагаше на Б. морално, финансово, подкрепяше я във всичко и тя също му помагаше, споделяха си за всичко“. Идентични в тази насока са и показанията на свидетеля Ш.: „Б. и Б. се разбираха много добре, бяха повече от брат и сестра, бяха приятели“. От показанията на двамата свидетели се установява, че силно изградената близка емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, се предала и на децата им. Починалият Б., освен че бил морална опора за сестра си и материално я е подпомагал, полагал изключителни грижи и за детето й. Свидетелят Ш. депозира показания: „Тя има едно момиче и Б. има едно момиче. Двете деца израснаха при тях. Те са като сестрички, навсякъде заедно ходеха. Б. се грижеше много за детето на сестра си, винаги ги разхождаше заедно.“ И двамата свидетели са идентични и убедителни в показанията си, че смъртта на Б. се е отразила изключително негативно на психическото и здравословно състояние на ищцата. Преди смъртта на пострадалия ищцата била лъчезарен и много общителен човек, а след това била съкрушена, защото починалият й брат й бил опора за всичко. Затворила се, спряла да споделя; не излизала с приятели. Усамотявала се в стаята на починалия си брат и плачела. Показанията и на  двамата свидетели са идентични, че това негативно психо-емоционално състояние не е преодоляно и понастояшем. Свидетелят Х. депозира показания за настъпили негативни последици и в здравословното състояние на ищцата – „автоимунно заболяване“. По повод на това заболяване свидетелят е пояснил, че понастоящем ищцата често пребивава при дъщеря си, която живее в Л.. Тези му показания касаят факти, настъпили след смъртта на Б. и не биха могли да рефлектират върху извода за наличие на трайно установена и силна емоционална връзка между родствениците по съребрена линия. По тази причина настоящата инстанция отклони доказателственото искане на жалбоподателя за събиране на доказателства относно адресна регистрация на ищцата и починалия й брат и относно наличието на задгранични пътувания, което доказателствено искане е заявено и пред първата инстанция и правилно оставено без уважение от окръжния съд, като преклудирано и неотносимо към спора. В този смисъл оплакването на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, изразяващи се в недопускане на посочените доказателства, се явява неоснователно.

От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по съребрена линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. А преценката на депозираните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, които, като непосредствени и убедителни се кредитират изцяло и от настоящата инстанция, води до извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя за липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата за репариране на вреди, причинени от смъртта на нейния брат и оплакването, че първоинстанционният съд не е установил наличието на предпоставките, обуславящи правото й на обезщетение.

Ето защо установени са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на нейния брат – Б. Х.Ш.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „К.“, модел „С.“, с peг. № … - К. К. Д. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила /на 21.03.2018г./ присъда по НОХД №182/2016г. на ОС Кърджали. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия или при настъпила смърт – от неговите близки, неимуществени вреди, за които в наказателното производство не е предявен граждански иск.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица № …, със срок на действие 05.12.2013г. - 04.12.2014г.

Отчитайки обусловеността на задължението за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.  Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, емоционалната връзка между пострадалия и претендиращия репариране на вредите при настъпила смърт на родственик. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

За определяне размера на обезщетението, доколкото имуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, относими са посочените по-горе гласни доказателства. /Св. Х.: „Все още не е превъзмогнала смъртта на брат си. Все още й липсва. След смъртта му животът й стана много по-тежък…“; Св. Ш.: „Тя беше много съкрушена, коренно променена. ….. Когато се спомене нещо за брат й, винаги плаче…“. При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение, въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 50 000лв. е справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищцата болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек - брат. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от възрастта и работоспособността на увреденото лице - отчитайки, че според данните по делото Б. Ш. е бил в трудоспособна възраст – на 44 години; че е бил морална опора за сестра си, а и за нейното дете; установеният по делото интензитет на търпените душевни болки; внезапността на такова трагично събитие. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. /В тази насока Решение №70/03.06.2019г. на ВКС по т.д. №755/2018г., второ т.о.; Опр. №291/07.05.2020г. на ВКС по т. д. №2108/2019г., II т.о и др./ Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура. А към момента на настъпване на процесното събитие /30.10.2014г./ лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие - телесно увреждане или смърт са за всяко събитие при едно пострадало лице - 2 000 000лв.; за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000лв. /чл.266 ал.1 от КЗ–отм./. Ето защо оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на така определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение са неоснователни.

Следващият спорен въпрос, очертан с предметните предели на въззивната жалба, е наличието на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия в отговора на исковата молба се сочи, че пострадалият е имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП, но въпреки това, не е предприел такива. Това поведение на пострадалия се поддържа и във въззивната жалба, посредством заявяването на доказателствено искане - за допускане на допълнителна съдебноавтотехническа експертиза. По повод възражението на ответника за наличие на съпричиняване и изясняване механизма на ПТП-то, при първоинстанционното разглеждане на делото е допусната съдебна автотехническа експертиза. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, настоящият жалбоподател своевременно е заявил оспорване по реда на чл.201 от ГПК и е поискал допълнителна експертиза, с поясняващи въпроси, произтичащи от констатациите на вещото лице. Констатирайки допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, /тъй като при своевременно оспорване по реда на чл.201 от ГПК, съдът неоснователно е отклонил доказателственото искане/, въззивната инстанция допусна допълнителна автотехническа експертиза. Представеното заключение от допълнителната експертиза, което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло, не опровергава изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалия. Съгласно приетата при първоинстанционното разглеждане на делото автотехническа експертиза, както и според приетата във въззивното производство, механизмът на ПТП-то е следният: в тъмната част на денонощието, около 22,45ч., лекият автомобил, управляван от водача Д., се е движел по платното за движение, в посока от изток на запад и при равен участък на пътя в зоната на ляв завой, е напуснал платното за движение и е ударил пешеходците Б. Ш. и Е. Ю. На мястото на ПТП не е имало тротоари или обособени места за движение на пешеходци, но пострадалите са стояли на място извън платното за движение - оширение, което не кореспондира с траекторията на движение на автомобила. Съгласно приетото при настоящето разглеждане на делото автотехническа експертиза, ударът е настъпил вдясно /северно/ от платното за движение, в зоната на завоя и на около 4-5м от границата на платното за движение. На местопроизшествието не е имало пътни знаци, пътна маркировка, както и съоръжения, препятстващи движението на пешеходци. ПТП е настъпило на площ без настилка, която е с широчина по-голяма от широчината на платното за движение и която може да се ползва за движение на пешеходци. Пострадалият Б. Ш. се е намирал около 4-5 м. вдясно, извън платното за движение, бил е с гръб към платното за движение, следователно е нямал възможност да забележи движещия се по платното за движение лек автомобил. Според заключението от допуснатата при настоящето разглеждане на делото експертиза, пешеходец, който наблюдава посоката, от която наближава лекият автомобил, би забелязал неговото отклоняване от траекторията на завоя на около 15-20м. преди автомобилът да напусне платното, а като се добави 4-5м. път, изминат след напускането до удара, то отклоняването на автомобила от нормалната траектория на движение би могло да бъде забелязано 1,32 -1,74 с. преди момента на удара. На пешеходец, наблюдаващ движението на автомобила, му е необходимо време около 1.2 с. да забележи отклоняването на автомобила от траекторията на завоя, при което би имал около 0.54с. да извърши преместване от мястото, в което се е намирал, като за това време може да се премести на около 0.99м. Като се има предвид, че автомобилът има широчина 1.9м., както и че пострадалият Б. Ш. е бил с гръб към платното за движение, то същият не е имал техническа възможност да напусне коридора на движение на внезапно отклонилия се от платното за движение лек автомобил. Т.е. – пострадалият не е имал изобщо възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно, както и да предприеме каквито и да е действия, с които би могъл да предотврати настъпване на ПТП. А за да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, каквото поведение в случая не е установено.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че като е стигнал до същите изводи, при правилни указания относно разпределението на доказателствената тежест, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.1 от ЗА – л.43. /При това положение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от насрещната страна, се явява неоснователно/. Определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на адв. Р.М. – САК, адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на Б.Х.Ш., в размер на 2 030лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №19/22.01.2020г., постановено по търг. д. №47/2019г. по описа на Окръжен съд Кърджали, с което З. „А.Б.” АД, ***, с ЕИК * е осъдено да заплати на Б.Х.Ш. ***, ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на нейния брат - Б. Х.Ш., починал при ПТП на 30.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на произшествието - 30.10.2014г., до датата на окончателното изплащане; З. „А.Б.” АД е осъдено да заплати на адвокат Р.М. от САК, разноски по делото в размер на 2 030лв., както и да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд ДТ в размер на 2 000лв.

ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ***, с ЕИК * да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. Р.М. – САК, адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на Б.Х.Ш., в размер на 2 030лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                    

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: