№ 31
гр. Котел, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно
наказателно дело № 20222210200067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на ИВ. К. К. против наказателно
постановление (НП) № 22-0287-000064/01.04.2022г. на Началника на РУ на
МВР Котел, с което му налагат административни наказания глоба в размер на
200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДП и глоба в размер на 10.00 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. Жалбоподателят счита НП за неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М.Г. от АК
Сливен и поддържа жалбата.
За ОД на МВР Сливен не се явява представител. Представено е
становище на юр. К., с което пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от
лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо. Разгледана
по същество, жалбата се явява частично основателна.
На 20.03.2022 г. свидетелите Б.В. – младши автоконтрольор при РУ на
МВР Котел, заедно с колегата си Я.Х. – охрана по обществения ред в РУ
„Полиция“ Котел, при посещение на бензиностанция „Петрол“ на по път II-48
при 39 800 км. посока от село Градец към град Котел, за да се зареди
1
служебният автомобил, виждат лек автомобил „Фоклсваген голф“ с
регистрационен номер ********, извършващ маневра по изпреварване в
участък, в който не се допуска, при видима по – висока скорост от
допустимата за населено място. Органите на РУ Котел предприели действия
за спиране водача на автомобила, като подали сигнал със стоп палка, за да
отбие водача на автомобила. Водачът на описаното МПС не предприел
действия по спиране на автомобила от движение и продължил движението си
в посока гр. Котел. Служителите на РУ Котел подали сигнал до колегите си,
които се намирали на главния път на ул. „Васил Левски“, да спрат
автомобила. Независимо от подадения от тях сигнал до колегите им, те
предприели движение след автомобила с рег. № ********, като подали
звуков и светлинен сигнал, при който шофьора на автомобила, а именно
жалбоподателя да спре. Когато автомобилът спрял контролните органи
поискали документите за проверка и установили, че водач е жалбоподателят
И.К., който бил сам в автомобила. Жалбоподателят не представил на
полицейските служители свидетелство за управление на МПС и контролен
талон, като обяснил, чене ги носи. На въпроса защо не е спрял на подадения
със стоп палка сигнал, той заявил, че не е разбрал, че сигнала се отнася за
него, тъй като бързал да се придвижи до село Ябланово. На място при
извършване на проверката свидетелят Б.В. - младши автоконтрольор при РУ
на МВР Котел съставил АУАН, в който описал следната фактическа
обстановка : „На 20.03.2022 г. около 16:00 часа в град Котел, по път II-48 при
39 800 км. посока от село Градец към град Котел, до бензиностанция
„Петрол“, управлявайки собствения си автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №
********, не спира на стоп палка подадена от контролен орган и продължава
движението си напред увеличавайки скоростта си. Водача не представя
СУМПС и КТ“.
Прието е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.103 от ЗДП и
чл.100 ал.1, т.1.от ЗДП, видимо от връченият му АУАН. Жалбоподателят се
запознал със съдържанието на АУАН, подписал го и получил препис, като
възражение вписал внезапното спиране от полицейските органи. Въз основа
на описания и представен на съда в оригинал АУАН бл.№ 110559 ясно се
вижда описаната фактическа обстановка.
На 01.04.2022 г. е съставено обжалваното НП, в което е възпроизведена
описаната обстановка, като нарушенията извършени от жалбоподателя са по
2
чл.103 от ЗДП и чл.100 ал.1, т.1.от ЗДП. Административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДП и
чл.100 ал.1, т.1.от ЗДП, поради което на основание чл.53 от ЗАНН и му
наложил административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.103 от ЗДП и глоба в размер на 10.00 лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1. НП е съобщено на наказания на 06.04.2022г., който го е обжалвал пред РС
Котел при спазване на четиринадесет дневния преклузивен срок съгласно
чл.59 ал.2 ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 110559 връчен на
жалбоподателя, показанията на призованите по делото свидетели Б.В. –
младши автоконтрольор при РУ на МВР Котел и Я.Х. – охрана по
обществения ред в РУ „Полиция“ Котел, както и воденият от жалбоподателя
св. К. Г., издаденото от административно наказващия орган НП №22-0287-
000064/01.04.2022г., договор за правна защита и съдействие сключен между
адв. М.Г. и наказания И.К., справка за нарушения на жалбоподателя и въз
основа на установените факти съдът стигна по правния извод, че обжалваното
НП следва да бъде частично потвърдено и изменено в частта за размера на
две от наложените наказания. Съдът, след като се съобрази със задължението
си служебно да провери дали са спазени всички правила при провеждане на
административнонаказателната процедура, констатира, че не са допуснати
особено съществени нарушения, които, от една страна, да ограничат правото
на защита на наказаното лице, и от друга, поставят съда в невъзможност да
провери правилността на обжалваното НП. Административното нарушение е
описано с неговите обективни и субективни признаци, както и
обстоятелствата, при които е извършено.
На следващо място, описаното нарушение е подведено под
съществуваща и съответстващата му правна норма, установяваща правилото
за дължимото поведение. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение като
нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал
за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото
3
се установява по безспорен начин, че в по път II-48 при 39 800 км. посока от
село Градец към град Котел, до бензиностанция „Петрол“ на жалбоподателя е
бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с ръка от полицейски
служител със стоп палка, водача на автомобила и жалбоподател И.К. не е
изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното място и е
продължил движението си в посока град Котел. В подкрепа на изложеното са
показанията на свидетелите Б.В. и Я.Х., които са преки очевидци на
поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката. И
двамата свидетели в съдебно заседание заявяват, че проверката е била
извършена, в светлата част на денонощието, непосредствено пред
бензиностанция „Петрол“, където са се намирали и полицейските служители,
като автомобилът на жалбоподателя е бил в движение, а подадения на
жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет, но не
изпълнен. В този смисъл и двамата свидетели твърдят, че след възприемане
на сигнала жалбоподателя ги е подминал и е продължил движението си в
посока град Котел, което налага извода, че ясно е възприел подадения от
полицейските служители сигнал за спиране, но не е изпълнил даденото му
разпореждане. В подкрепа на този извод са и дадените от свидетелите
показания, в които същите заявяват, че след спиране на жалбоподател,
същият им е заявила, че „не е разбрал, че сигнала се отнася за него, тъй като е
имало и други участници в движението“, и е продължил движението си.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил
нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден
сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.
Отделно от изложеното, административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, съгласно която се наказва с
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до
6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В същото
4
време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно
предвидени наказания в размер на максималния, предвиден в закона, без да
изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Административно-
наказващият орган е следвало да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да
прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, което не е било сторено. Представянето на Справка за нарушител от
региона, от която се установяват извършени и други нарушения от страна на
жалбоподателя, едва в производството по обжалване на наказателното
постановление по никакъв начин не санира задължението на
административно-наказващият орган да обоснове и мотивира решението си
относно конкретния размер на наложената от него санкция. В тази връзка
съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в
тази насока, както и материалите по делото, намира за справедливо санкцията
на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в
закона размер по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а
именно „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец. При определяне размера на тези
наказания съдът съобрази и обстоятелството, че двете кумулативно
предвидени наказания следва да кореспондират помежду си.
Съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на
жалбоподателя, изложени в съдебно заседание, че подадения сигнал за
спиране е бил неясен и жалбоподателя не е могъл да прецени дали това е
сигнал за спиране. Имайки предвид, че както актосъставителят, така също и
свидетеля Х., са били облечени с полицейска униформа и са подали сигнала с
ръка със стоп палка, посочвайки на нарушителя мястото, където следва да
спре, доказва, че подадения сигнал е бил своевременен и ясен и в унисон с
възможностите за спиране, предвидени в разпоредбата на чл.170, ал.3 от
ЗДвП. От материалите по делото и по-конкретно от изложените по-горе
правни съображения се установява по безспорен начин и че същия е бил
възприет от нарушителя.
Обжалваното наказателно постановление в частта по пункт втори се
явява правилно и законосъобразно за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло, в частта по пункт първи следва да
5
бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т.4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-0287-000064/01.04.2022г. на
Началника на РУ Котел ОДМВР Сливен в частта, в която на ИВ. К. К., с ЕГН
********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/
месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, като намалява размера на
наложеното наказание „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева, а
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 /шест/
месеца на 1 /един/ месец и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6