РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Монтана, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско
дело № 20211600500241 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното
производство П. Т. М., чрез пълномощник адв.М.Любомиров,с която се
обжалва решение № 260202 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. №
2578/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана,с което в производство по
предявен установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, съдът е признал за
установено в отношенията между страните, че ответницата П. Т. М. дължи на
ищцовото дружество „хххххх“ ЕООД, сумата в размер на 600 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за кредит № хххх, сключен
между хххххх/ и ответницата, ведно със законната лихва от 16.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като съответно са присъдени и разноски
за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди неправилност на решението,като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Сочи
се,че съдът не се е произнесъл по направеното от жалбоподателката
доказателствено искане ,обективирано в подадена от нея молба-становище по
делото, да задължи ищеца да представи в оригинал двата договора за кредит
1
и ОУ към договора за кредит,направено във връзка с оспорването ,че между
нея и ищеца не е налице.валидно правоотношение.Твърди се,че исковият съд
неправилно е приел,че договорите за кредит не са оспорени.Поддържа,че
съдът не е изследвал дали договорът за кредит е действителен поради
противоречието му със задължителните разпоредби на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД и дали
съдържа нищожни клаузи.Твърди,че не е доказано по безспорен начин, че е
налице подписан между страните договор за кредит-на жалбоподателката не
са известни нито самия договор за кредит,нито общите условия към него и
такива не са подписвани от нея.Сочи,че законодателят е приравнил
електронния на писмения документ,но представените по делото на хартиен
носител договор и общи условия не са годно доказателствено средство,тъй
като не са заверени от нея,а от друго лице и не установяват тя да ги е
подписала.На следващо място,в условията на евентуалност счита,че
договорът за кредит е изцяло недействителен, като противоречащ на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП-не са и известни и не е подписвала нито
договорът ,нито общите условия към него. Отделно от това в специалните
условия на договора за кредит не е включен размер на лихвен процент на ден
в нарушение разпоредбата на чл11,ал.1,т.20 от ЗПК, което води до пълна
недействителност на договора.Поддържа и че лихвения процент по договора
/ГЛП/ в размер на 40.88% противоречи на добрите нрави ,като надхвърля
повече от три пъти размера на законната лихва.Сочи,че при пълна
недействителност на договора, кредитополучателят дължи връщане само на
чистата стойност-евентуално 600 лв., ако ищецът установи,че сумата реално е
получена от кредитополучателя. Излага съображения и относно клаузата за
наказателна лихва. Оспорва , че вземането е валидно цедирано на ищеца с
твърдения,че по делото не е представен пълния рамков договор за
цесия.Оспорва,че представеното приложение №1 към договора за цесия
установява прехвърляне на процесните вземания. Твърди,че по делото не е
установено, да е надлежно уведомена за цесията. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да се произнесе с акт по същество,като отхвърли
предявения иск.Претендира разноски пред двете съдебни инстанции и в
заповедното производство. Направено е искане въззивният съд да задължи
ищеца да представи в оригинал двата договора и общите условия към
договора за кредит във връзка с оспорването, че между ответницата и „ххх
не е налице валидно облигационно правоотношение.
2
С писмен отговор на въззивна жалба, въззиваемата страна „хххххх чрез
пълномощник-юрисконсулт Г. К са заявени доводи във връзка с направените
в жалбата оплаквания, като същите се считат за неоснователни. Излагат се
съображения по същество.Моли решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено изцяло,като правилно и законосъобразно.Претендира
разноски за настоящото производство, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивният съд констатира, че жалбата е допустима-подадена е от
надлежна страна, в определения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
При служебната проверка на решението, извършена по чл. 269 от ГПК,
Окръжен съд-Монтана намира, че същото е валидно и допустимо. Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422,ал. 1 от ГПК, предявен от хххх против П. Т. М. за
установяване в отношенията между страните,че ищецът има изискуемо и
ликвидно вземане срещу ответницата в размер на 600.00 лв., представляващо
неплатена главница по договор за кредит №хххх ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане
на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.12.2015 г. между „хххх
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „хххх и
ответницата П. Т. М. е сключен договор за кредит №хххххх по реда на чл. 6
от ЗПФУР, оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ и
при спазване на съответните процедури. Кредитополучателката е подала
заявка за отпускане на кредит в размер на 350 лв. и ползване на услугата
експресно разглеждане на заявката след регистрация в системата на ххххх“ на
интернет страницата на кредитодателя –хххххкато на посочената страница се
предоставят стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация и Общите условия към договора, които кредитополучателят
трябва да приеме. След подаване на заявката , проект на договора за кредит се
предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „ххххх и с
натискане на бутон „подпиши“, кредитополучателят трябва да подпише
договора,ако го прима.С натискането на бутона „подпиши“ от
3
кредитополучателя се счита, че е подписана всяка страница от договора и
ОУ. Така на ответницата бил отпуснат заявения кредит в размер на 350 лева
за период от 30 дни,с падежна дата 18.01.2016 г., която сума,съгласно
заявката и условията на договора й била преведена по нейна банкова сметка
хххххх на 21.12.2015г. Твърди се, че на 29.12.2015 г.ответницата заявила
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250 лв., като отново
заявила услугата експресно разглеждане на заявката.При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващия договор за кредит се изменя чрез
подписване на нов договор за кредит ,като всички условия по съществуващия
договор с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени.
Договорът е изменен на същата дата-29.12.2015г. Посочва се,че съгласно
клаузите на изменения договор за кредит и на основание т.8.3 от ОУ ,за всеки
изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси .С
изменението на договора,ответницата се е задължила да върне сума в размер
на 731.71 лв.,от които главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер
на 17.39 лв.за периода на ползване на кредита и такса експресно разглеждане
в размер на 114.32 лв. Твърди се,че ответницата се е възползвала от правото
си да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т. 11 от ОУ, като по този
начин крайният срок на погасяване е бил удължен на новата падежна дата-
22.04.2016г., откогато поради неизпълнение на задълженията си по договора,
ответницата е изпаднала в забава. Твърди се също, че съгласно клаузите на
договора и т.13.3 от ОУ ,от 23.04.2016г.кредиторът е започнал да начислява
наказателна лихва върху неизплатената главница за периода на просрочието.
На адреса на ответницата са изпратени четири напомнителни писма ,но
въпреки това ответницата не е погасила задълженията си. Ищецът посочва, че
на 23.11.2018г. вземанията към ответницата , произтичащи от договора за
кредит № ххххв общ размер на 1 573.15 лв., от които главница-600
лв.,договорна лихва-17.39 лв.,такса за експресно разглеждане-114.32
лв.,наказателна лихва -811.44 лв. и такса събиране -30 лв.,подробно описани в
приложение №1 към договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-
033/23.11.2018г.са прехвърлени от хххх на ищеца ххххх.По силата на
сключения договор за цесия ,цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на задължението му.
Такова уведомление е изпратено от „хххх и е получено от ответницата лично
на 27.12.2018г.На 17.08.2020г. ххххххх е подало заявление за издаване на
4
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,в което се претендира главница в
размер на 600 лв.и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.Образувано е ч.гр.д.
№ 1755/2020г.по описа на МРС.Срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено възражение по чл.414 от ГПК , поради което
ищецът е предявил иска за установяване на вземането си.
Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК.Преди първото по делото заседание е подала писмено
становище,в което е оспорила иска с доводи , идентични с изложените във
въззивната жалба.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения
положителен установителен иск за неплатена главница по договор за кредит,
районният съд е приел за установено, че междуххххххи ответницата е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
кредит от разстояние със задължение в общ размер на 731.71 лв.след
изменението на договора с искане за отпускане на допълнителен кредит,с
падеж-22.04.2016г.,от които 600 лв.главница, претендирани със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Съдът е приел,че при
сключване на договора са спазени разпоредбите на относимото
законодателство-ЗПФУР,ЗЕДЕУУ,ГПК,като договорът за кредит-
първоначален от 19.12.2015г. и изменен от 29.12.2015г. и ОУ към него е
представен по делото на хартиен носител на осн.чл.184,ал.1 от ГПК ,като
препис,заверен от страната,неоспорен от ответната страна в срока по
чл.131,ал.1 от ГПК и не изискан в оригинал. Като доказателство за сключване
и едновременно с това за усвояване на кредита от ответницата са
представените с исковата молба 2 бр. платежни нареждания,с които по
банковата сметка на П. Т. М. са преведени 350 лв.и след това още 250
лв.Ответницата не е погасила дължимите суми и с настъпване на падежа на
договора-22.04.2016г.е изпаднала в забава.С договор за цесия № ххх г.,
сключен между хххх и „х, вземанията към ответницаххххххта са прехвърлени
на купувача-ищцовото дружество,описани в Приложение № 1 към договора и
ответницата е надлежно уведомена за цесията.
Въззивният съд изцяло приема за правилни изводите на районния съд.
Твърденията на ищеца за сключването на процесния договор за кредит от
5
разстояние при посочените от него клаузи и неизпълнение на задълженията
по договора, както и за прехвърлянето на вземанията с договора за цесия, не
са оспорени от ответницата. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от П. Т. М. и в този срок тя не е направила възражения за
недействителност на договора за кредит, вкл. и поради липса на съгласие и за
неуведомяване за извършената цесия. С изтичане срока за отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, възраженията на ответника срещу
предявения иск се преклудират.След като в срока за отговор на исковата
молба,ответницата не е оспорила представените по делото документи и в
подаденото по-късно писмено становище не се е позовала на пропуск да
стори това поради особени непредвидени обстоятелства, правилно районният
съд е оставил без уважение направените със становището доказателствени
искания и не е разгледал направените извън срока по чл.131,ал.1 от ГПК
възражения и оспорвания.
От своя страна,след като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата
страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към
предмета на спора доказателства, въззивният съд приема следното:
От представените по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява наличието на облигационно правоотношение между хххххх
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марках и
отвеххтницата П. Т. М. по сключен между тях по реда на чл. 6 от ЗПФУР
договор за кредитхот 19.12.2015 г.хххх ,изменен с допълнителен договор от
29.12.2015 г., вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя х на
ищеца по дехххлото х с договор за цесия №х., като на 27.12.2018г.
ответницххата е лично уведомена за цесията от упълномощения цесионер, в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Ответницата е получила по
своята сметка сумата от 600 лв., главница по договора за кредит, като няма
данни същите да са върнати на ищеца. С оглед същността на договора за
кредит, като реален договор, с получаване на сумата, ответницата се е
задължила да я върне на падежа,настъпил преди подаване на заявлението от
ищеца за издаване на заповед по чл.410 от ГПК на 17.08.2020г.
С исковата молба са представени на хартиен носител в заверен препис
процесния договор за потребителски кредит/първоначален от 19.12.2015г.и
6
изменен от 29.12.2015г./с общите условия към него, в които е разписана
процедурата, при която се сключва договора от разстояние по електронен
път. В същите е посочено, че кредитополучателят подава искане за отпускане
на кредит в съответствие с формуляра, предоставен на началната
страницаххххх а за да завърши регистрацията на профила, той трябва да се
запознае и да приеме общите условия на договора за кредит на началата
страница (т. 1. 1 и т. 1. 3 от ОУ). В т. 1. 4 от ОУ е посочено, че бланката на
стандартния европейски формуляр за предварителната договорна
информация е налична на началната страница на кредитора, след като
кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита.
Съгласно т. 1. 8 от ОУ, след регистрацията,проект на договора за кредит се
предоставя на кредитополучателя на началната страница, той трябва да
прочете договора за кредит и ако го приеме, да го подпише електронно, като
натисне бутон "Подпиши".С натискането на бутона „Подпиши” се счита, че е
подписал всяка страница на договора, включително на ОУ.С подписването на
договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на договора и бланката на стандартния европейски формуляр, че
желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът
да му преведе сумата по кредита/допълнителния кредит по описаната банкова
сметка.Договорът за кредит и ОУ не са подписани с параф, но безспорно е
сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние/без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя – § 1,
т. 2 ДР на ЗПФУР/.При разписаната процедура на сключване на процесния
договор за кредит от разстояние с използването на уеб страницата на
„хххняма как договора и общите условия към него да бъдат подписани с
параф и писмено приети.Тези документи не съдържат и характеристиките на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на
чл.13,ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕП ,но с оглед установените по делото обстоятелства
относно разменените между „хххи П. Т. М. електронни изявления през
системата на дружеството на адреса хххххх, наличието на информация в
7
електронна форма, логически свързана с електронните заявления,
позволяващи установяването на тяхното авторство по смисъла на чл. 13, ал. 1
от ЗЕДЕП следва да се приеме, че същите носят обикновен електронен
подпис, в случая имащ значението на саморъчен такъв съгласно чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП,каквато възможност е уговорена в т.1.8 от ОУ към договора за
кредит. Касае се за електронно изявление на ответницата по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗЕДЕП и писмената форма се смята за спазена,ако е съставен
електронен документ-чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП, като възпроизвеждането му върху
хартиен носител не променя неговите характеристики. Съгласно чл. 184, ал. 1
от ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на
хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. В случая
представения от ищеца на хартиен носител електронен документ не е бил
оспорен от ответницата в срока по чл.193,ал.1 от ГПК,което е лишило тази
страна от правото да оспори истинността на документите и районният съд не
е имал основание да приеме, че не е установено авторството на изявлението и
съдържанието на документа, и да изследва условията по чл. 184, ал. 2 от
ГПК.В заключение следва да се приеме,че представените на хартиен носител
заверени преписи от договорите за кредит и общите условия към него,
представляващи електронни документи, са годно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание и удостоверяват
твърдените договорни отношения.
Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител.
Процесният договор за кредит,сключен между ххххх и ответницата се урежда
от специалния ЗПК.Съгласно чл.22 от с.закон, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен,но в случая дори
да се приеме,че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК ,то в чл.23 от ЗПК са уредени последиците при обявена
недействителност на договора,а именно,че потребителят връща само чистата
стойност на кредита, каквато единствено се претендира в заповедното
производство-само неплатена главница по договора за кредит,поради което е
безпредметно обсъждането на останалите договорни клаузи.
Правилен е и извода на районния съд за надлежно уведомяване на
8
ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията. Съгласно чл. 99, ал.
4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая, към
исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г., изходящо от цедента хххх ЕООД, с което се уведомява
длъжника П. Т. М. за извършената цесия. Уведомлението е получено лично от
адресата на 27.12.2018г.,видно от приложеното на л.23 от делото известие за
доставяне от адресата.
По изложените съображения ,предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК се
явява основателен и доказан, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Поради неоснователност на въззивната жалба и на осн.чл. 78, ал. 3 от
ГПК,въззиваемата страна има право на разноски по въззивното
производство,в случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00
лв., платими от жалбоподателката.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3
от ГПК.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260202 от 17.05.2021 г., постановено
по гр.дело № 2578/2020г.по описа на Районен съд-Монтана.
ОСЪЖДА П. Т. М. , ЕГН **********,с адрес: гр.ххх, бул хх,вххх,апхх
да заплати на „хххххх ЕООД, ЕИК: *********, сумата 150 /сто и
петдесет/лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9