Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в
публично заседание на втори февруари
две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОН
УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Радка
Георгиева и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х.д. № 5906 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда постановената на 22.12.2016 г.,
СРС, НО, 12-ви състав, подсъдимият С.К.Я., ЕГН **********, признат за ВИНОВЕН в
това, че на 25.10.2007 г. в гр. София, в Министерство на образованието и
науката, находящо се на бул. “Княз Ал. Дондуков“ №2 А, съзнателно се е ползвал
пред В.Г.С.– старши експерт в Дирекция
„Административно обслужване“ в МОН от неистински официален документ за
завършено образование, а именно Диплома за средно образование серия А-05 №
012431, рег. № 605-67/28.06.2005г., на името на С.К.Я., на която е придаден
вид, че е издадена от **СОУ „Георги Стойков Раковски“ и представлява конкретни
писмени волеизявления на Е.Ц.Л.като директор и на лицата Ю.Е.И., К.К.Ч., Т.И.Х.-Г., С.Г.К.и М.В.П.като членове на зрелостната
комисия, а подписите в графа „Директор” и „Зрелостна комисия” не са били
положени от лицата, от чието име изхождат, а отпечатъците от кръгли печати в
графи „Директор” и в областта на снимката не са положени от печатите на **СОУ
„Г.С.Раковски”, като от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност
за самото съставяне на неистинския документ, поради което и на основание чл.
316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК е отнето в полза на държавата
приложеното по делото веществено доказателство – диплома за средно образование
серия А-05 № 012431, рег. № 605-67/28.06.2005г. на името на С.К.Я..
Срещу
присъдата е подадена жалба на защитника на подсъдимия С.К.Я., в която се
твърди, че присъдата е неправилна, като се оспорва приложението на материалния
закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Изтъква се, че
с действията си подсъдимият не е реализирал състава на престъплението, тъй като
документите са били предназначени за ползване в чужбина. Затова се поддържа, че
правните последици от представянето им не биха възникнали в момента на
заверката им, нито пред заверяващия орган, а единствено ако са били представени
в този си вид пред надлежния орган в страната, за която са били предназначени. На
тази основа се обосновава, че инкриминираната деятелност представлява
приготовление към ползване на документ, което обаче не е въздигнато в
престъпление. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Прокурорът при Софийска градска прокуратура оспорва
основателността на жалбата и моли постановената първоинстанционна присъда да
бъде потвърдена като правилна.
Защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, моли да бъде отменена
първоинстанционната присъда, както поради основанията, посочени във въззивната
жалба, така и поради факта, че в самия обвинителен акт прокурорът изрично е
посочил, че българските образователни документи са били предназначени за
чужбина. Поддържа, че описаното по този начин в обстоятелствената част на
обвинителния акт деяние изцяло противоречи със становището на прокуратурата, че
документът се ползва пред лицето, пред което е представен за заверка. Изтъква,
че единственото възможно тълкуване е, че документът е предназначен за
евентуално ползване в чужбина. Едновременно с това, защитникът сочи, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита
на подсъдимия, защото възпрепятства възможността да разбере в какво точно е
обвинен, защото както в постановлението за привличане на обвиняем, макар и при
условията на задочно производство от 14.07.2016 г., така и впоследствие в обвинителния
акт не било уточнено в какво точно се състояло твърдяното ползване на неистинския
документ. Възведено било единствено, че подсъдимият се е ползвал от документа пред В.Г.С.– старши експерт в
съответната дирекция, без да бъде уточнено в какво точно се състои това
ползване, именно защото не е имало ползване на документа. Признава, че
поведението на подзащитния му е било укоримо, защото с всичките си действия е
подготвил съответния документ за ползване за чужбина, но не се е ползвал от
този документ. В заключение моли подсъдимият Я. да бъде признат за невинен по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно, моли въззивният съд да приеме, че е
налице процесуално нарушение и да върне делото на прокурора за отстраняването
му.
Подсъдимият С.К.Я. изразява съжаление за
случилото се, което определя като пълна глупост от негова страна.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
Жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният
съд е събрал и обсъдил всички възможни относими доказателства чрез показанията
на свидетелите и способите
за събиране на доказателства,
приобщени по реда на чл. 372,
ал. 3 вр. Чл. 371, т. 1 НПК, след като
районният съд е одобрил съгласието на подсъдимия и
защитника да не се разпитват в съдебното
производство свидетелите и вещите
лица, а именно показанията на свидетелите
М.М., Е.Л., В.Б., В.С.; заключението на комплексната експертиза; писмените доказателства – справка
за съдимост; заявление от 25.10.2007 г. представено пред Министерство на образованието
и науката, копие на
диплома, с нотариална заверка, извлечение от регистър на нотариус, спесимен от
подпис на нотариус, писменото
веществено доказателство – диплома
в оригинал.
Въззивният съд след собствен
комплексен анализ на всички събрани
по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния
съд е обоснована и почива
на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани
в тяхната съвкупност.
Обосновано първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият С.К.Я. *** на *** г., неосъждан е има основно
образование, австрийски гражданин, живее и работи в Република Австрия.
На 25.10.2007 г. в гр. София подс. Я. се
явил в Министерство на образованието и науката, находящо се на бул. “*****,
където подал пред св. В.Г.С., старши експерт в Дирекция „Административно
обслужване“ в МОН, заявление за заверка на български образователни документи,
предназначени за чужбина, № 94СС- 1798/25.10.2007 г. Ведно със заявлението,
подс. Я. представил пред св. С.и диплома за средно образование серия А-05 № 012431,
рег. № 605-67/28.06.2005 г., в която било отразено, че е издадена на негово име
от **СОУ „Георги Стойков Раковски“.
Такава диплома за средно образование серия
А-05 №012431, рег. № 605-67/28.06.2005 г. от **СОУ „Георги Стойков Раковски“ на
името на С.К.Я. никога не е била издавана. В документа подписите на Е.Ц.Л.като
директор в графа „Директор” и на лицата Ю.Е.И., К.К.Ч.,
Т.И.Х.-Г., С.Г.К.и М.В.П.като членове на зрелостната комисия, в графа
„Зрелостна комисия” не били положени от тези лицата, а отпечатъците от кръгли
печати в графи „Директор” и в областта на снимката не били положени от печатите
на **СОУ „Г.С.Раковски”.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички
годни доказателствени материали, без някои от тях да са били необосновано подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или извращаване на техния смисъл. Събраните доказателства са еднопосочни по отношение на представянето на дипломата от подсъдимия пред старши експерта С.в
Дирекция „Административно обслужване“ в МОН за заверка, както
и на факта, че дипломата не е истински документ. Поради това по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр.
2 не се налага и детайлното
им обсъждане поотделно.
Основните оплаквания
в жалбата са свързани не с правилното изясняване на релевантните факти, които не се оспорват, а с тяхното правно значение.
На тази фактическа основа въззивният съд
намира, че правните изводи на първостепенния за съставомерността на деянието са
законосъобразни. От обективна и субективна страна подс. С.К.Я. действително е осъществил състава на
престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. По
отношение на всеки от елементите на състава районният съд е изложил подробни и
верни съображения, за които въззивният съд не констатира необходимост да бъдат
изменяни или допълвани.
Според защитата на подсъдимия деянието на подс. Я. е укоримо, но не и
престъпно, защото представлявало приготовление за предстоящо ползване на
неистинската диплома в чужбина, но не и самото ползване, а приготовлението за
ползването на неистински документ не е възведено в самостоятелно престъпление.
Въззивният съд намира, че доводите на защитата са неоснователни, тъй като незаконосъобразно
стесняват съдържанието на ползването на неистинския документ.
Престъплението
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК представлява злоупотреба с
документната форма в смисъл на престъпно ползване на престъпно създадени
документи от трето лице. В съдебната практика и доктрина последователно се
извежда точното съдържание на криминализираното деяние – установена е
наказателна отговорност за всички случаи, при които деецът, който не е участвал
в неправомерното създаване на документ, съзнателно се е ползвал от него
съобразно претендираното правно значение на този документ все едно той е
валиден (в настоящия случай – като да е истински). Процесният документ –
диплома за средно образование, на която е бил придаден вид, че представлява
писмено изявление, изхождащо от компетентните училищни власти за образователния
статус на подсъдимия, който фактически нямал завършена такава образователна
степен, представлява неистински официален документ съгласно дефинитивните
разпоредби на чл. 93, т. 5 и т. 6 НК. Предявеният от подсъдимия документ в МОН
бил с форма, която имитирала формата на диплома за завършено образование,
доколкото на документа бил придаден вид, че е издаден по установения ред и
форма от длъжностни лица (директор и членове на зрелостна комисия) в кръга на
службата им, без това да отговаряло на действителното положение – такава
диплома никога не е била издавана, посочените лица не са правили отразеното
изявление, не са полагали подписи, нито печати на учебното заведение. Оттук
нататък всяко представяне на този неистински официален документ, който е от
категорията на изрично изброените в чл. 308, ал. 2 НК, за да се докаже
съществуването му или действителността на отразените в него обстоятелства,
представлява ползване по смисъла на чл. 316 НК. Ползването като изпълнително
деяние означава употребата на документа пред лице, което може може да е адресат
(рецепиент) на претендираното правно значение на документа. Поради това и престъплението
е довършено с факта на употребата на противоправно съставения документ. Не е
необходимо да настъпи конкретна вреда от ползването, като престъплението е
довършено и в случаите, когато нередовността на документа бъде разкрита в
момента на неговото предявяване. Във връзка с изясняване на значението на
съставомерната употреба следва да бъде съобразено, че документите се създават, за да бъдат
използвани в обществените отношения по предназначение – съобразно техните
функции и правно значение. Видно от
естеството на процедурата по заверка на документи за завършено образование в
МОН, предназначението на заверения документ е било той да се използва извън
страната за доказване на образователен статус на подсъдимия, който той в действителност
нямал. Тази насоченост на употребата на заверения документ обаче изобщо не
изчерпва формите на ползване на наистинския документ изобщо, включително без и
преди заверката му. Процесното деяние, такова, каквото е възведено напълно
недвусмислено в обвинителния акт, не е за приготовление на ползването на
заверения неистински официален документ в бъдеще и в чужбина, а за самото
ползване на неистинския официален документ пред държавните власти в лицето на
МОН за получаване на властническата заверка. В този смисъл правилно районният
съд е приел, че подсъдимият е реализирал изпълнителното деяние на ползването на
неистински официален документ за завършена образователна степен, като го е
представил пред трето лице, експерт в МОН. Това е така, тъй като представянето
му с искане да бъде заверен по същество е употреба, насочена към установяване
на факта на съществуването на такъв документ, респективно на отразената в него
информация за образователния статус на подсъдимия. Документираното изявление, което в случая е
неистинско, само по себе си представлява правно релевантен факт и неговото
предявяване пред държавната администрация представлява употреба на документа по
предназначението му. Подсъдимият е ползвал документа пред компетентните
държавни власти, за да докаже, че той отговаря на законовите изисквания, така
че са налице предпоставките да получи държавната санкция за извъннационална
употреба на дипломата за завършено средно образование.
В насоката на изтъкнатите доводи въззивният съд намира за неоснователно
и оплакването на защитата на подсъдимия, че е останала неясна тезата на
прокуратурата по отношение на ползването в обвинителния акт. Видно е от реализираната
линия на защита, че не става въпрос за неяснота на обвинението, а за изразено
несъгласие с придаденото правно значение на въведените в обвинителния акт
твърдения. Както беше посочено, става въпрос за две различни форми на употреба
– на незаверения и на заверения неистински документ, поради което не е налице
противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият е обвинен
за приключилото ползване на неистинския документ пред представител на
държавната власт в сектор образование, за да докаже правото си да получи
заверка на документ за завършено средно образование, а преследваната цел с тази
употреба, която не е съставомерна, е била документът, след като получи заверка
на държавен орган, да може в бъдеще да се използва в чужбина по предназначение. Поради това въззивният съд намира, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на
подсъдимия и да налага връщането на наказателния процес в предсъдебната му
фаза.
Оттук нататък въззивният съд установи, че първостепенният съд
изчерпателно е изяснил формата на вината на подсъдимия – пря умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че представя неистинска диплома за официална заверка в
МОН, което е общественоопасно деяние, защото обективно е годно да засегне
правилното управление на документооборота, предвиждал е общественоопасните
последици от деянието – да създаде представа, че документът отразява
действително положение – че е издаден от училищните власти на съответното
учебно заведение за завършено от него средно образование, като е искал именно
тяхното настъпване – да получи заверка, което да му осигури незаконната
възможност да употребява наистинската диплома в чужбина.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на подсъдимия,
което означава, че наложеното му наказание не би могло да бъде увеличавано и в
частта относно индивидуализацията на наказателната отговорност е допустимо да
бъде извършвана преценка само относно това дали наказанието е явно несправедливо
завишено.
Районният съд е определил наказанието при условията на чл. 54 НК, като е
приел, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй
като доказателствата по делото не установяват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подс. Я. обстоятелства. Въззивният съд намира за
законосъобразна тази преценка, като същевременно установи, че правилно са били
индивидуализирани по вид и тежест всички смекчаващи и отегчаващи отговорността,
в резултат на което е достигнато до оразмеряване на справедливото наказание.
Обосновано районният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства
със сериозна тежест чистото съдебно минало на подсъдимия и отдалечеността на
деянието, след което няма доказателства подсъдимият да е извършвал каквито и да
било други противообществени прояви. Тези факти съвкупно установяват, че
деянието е инцидентна проява в иначе законосъобразния начин на живот на
подсъдимия. На следващо място смекчаващо отговорността обстоятелство е трудовата
ангажираност на подсъдимия, който работи като технически сътрудник в лекарски
кабинет във Виена. Като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд
съобрази обществената опасност на деянието, която не може да бъде подценявана –
подсъдимият е употребил документа пред държавни органи, за да си набави
заверка, която би му позволила да ползва неинстинския документ в чужбина, с
което да злепостави държавната дейност по удостоверяване на автентичността и
достоверността на документооборота. На
тази основа въззивният съд намира, че индивидуализираното наказание на подс. Я.
при решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер,
съвсем близък до минимума за този вид наказание – 4 месеца лишаване от свобода,
е обосновано и законосъобразно, като постига предупредителния ефект на целите
на наказателната репресия без да е прекомерно. Същевременно законосъобразно, с
оглед добрите характеристични данни за личността на подсъдимия и чистото му
съдебно минало, районният съд на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил
изпълнението на наказанието за минималния предвиден в закона срок – 3 години от
влизане на присъдата в сила. Така определено комплексно като вид и начин на
изпълнение наказанието въздейства с достатъчно категорична сила върху подсъдимия,
за да се въздържа от извършване на противообществени прояви в бъдеще, без да
възпрепятства правилната му социална и трудова интеграция в чужбина.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция намира жалбата на
защитника на подсъдимия за неоснователна, като не констатира основания за изменение или отмяна на
присъдата, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, 12 състав, от 22.12.2016 г.
по н.о.х.д. № 13466/16 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.