Решение по дело №2459/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№   738

гр. Пловдив, 20 април 2023 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        Административен съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:       

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 2459 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на Г.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.,  против уведомително писмо изх. № 02-160-6500/4375#4 от 19.08.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, в частта, в която е отказано плащане по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017 г. в размер на 2306,06 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото уведомително писмо. Посочва, че за Кампания 2017 г. на жалбопобоподателя е било издадено уведомително писмо от 31.01.2021 г., което е било частично обжалвано, отменено в тази част от съда и преписката е върната за ново произнасяне. Последното представлява предмет и на настоящия правен спор. В останалата си част това предходно уведомително писмо е влязло в сила и не е предмет и на настоящия правен спор. Посочва, че твърденията на административния орган, изложени в процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 изх. № 02-160-6500/4375#4 на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” София от 19.08.2022 г., че било налице несъответствие в декларираните от жалбоподателя в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017 г. площи за обработване и установеното при извършени административни проверки. Счита, че заявеното от органа не съответства с дадените от Върховен административен съд указания в Решение № 7199/ 18.07.2022 г. по административно дело № 2515/2022 г. на ВАС - Пето отделение, относно извършените автоматични проверки и административните проверки по смисъла на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които са две различни проверки. Според жалбоподателя в издадения административен акт отново има позоваване на извършени административни проверки, които, видно от решение № 7199 от 18.07.2022 г. по адм.д.№ 2515/ 2022 г. по описа на ВАС, са негодни да установят наличие на несъответствие на декларираното от жалбоподателя в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017 г. и установеното от Разплащателната агенция. Посочва, че такова несъответствие би могло да бъде установено единствено след извършена проверка на място, каквато проверка не е извършвана. Последното е установено и от извършената съдебно-техническа експертиза по делото, неоспорена от страните. Не е установено и наличие на недопустими площи. По тези и подробно развити в жалбата и в писмената защита съображения моли съда да отмени издадения административен акт като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.

Ответникът –  заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. М. намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пловдив, Четиринадесети състав, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за процесуално допустима. Жалбата е депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, видно от датата на съобщаване на атакувания административен акт с обратна разписка на 24.08.2022 г. /л.24 по делото/ и датата на подаване на жалбата, съгласно датното клеймо на представения пощенски плик на жалбата - 02.09.2022 г., от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

Административният акт е издаден във връзка с влязло в сила решение № 126 от 24.01.2022 г. по адм. дело 1587/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с № 02-160-6500/4375 от 30,01.2021 г. и се връща преписката за ново произнасяне от страна на административния орган, ДФ „Земеделие”, при съобразяване с указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел I от Административно-процесуалния кодекс, преразгледа отново подаденото от Вас заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017. За да издаде оспорения акт, административният орган е прел, че

съгласно декларираните данни от лицето и след извършване на посочените в таблица 4 проверки по отношение на посочени площи, са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане.  Посочено е, че за тези площи Разплащателна агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, както и разпоредбите на чл.13 на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Така в Таблица 1 и съдържанието съм нея е прието, че площта на БЗС/парцела 78029-31-15-3, землище с.Цалапица, заявен в размер на 2,8 ха, с декларирана култура – люцерна, същият е установен в размер на 2,78 ха след извършването на всички административни проверки по заявлението. Констатира се, че в колона 7 от Таблица 1 е посочена разлика в размер на 0,02ха между декларираното и установеното, която е изключена от специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“. Посочва се от жалбоподателя, че тази площ е минимална и не е предмет на жалбата.

В Таблица 1, колона 7 и Таблица 4, колона 6, по отношение на декларирания парцел 78029-2364-1-1, землище на с. Цалапица, със заявена площ от 0.27ха с декларирана култура – сливи, изцяло е изключен за подпомагане от специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“.

В Таблица 1, колона 7, по отношение на декларирания парцел 78029-31-15-4, землище на с. Цалапица, със заявена площ 0,46 ха, с декларирана култура - сливи е изключена изцяло от специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“.

Така в Колона 7 на Таблица 1 на стр.2 от уведомителното писмо с изх. № 02-160-6500/4375#4 на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” София от 19.08.2022 г. е посочена „Разлика между декларираната и установена площта площ на БЗС/парцел /наддекларирана площ/ в размер на общо 0,74 ха.

По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните. В него се установява, че проверките за допустимост на площите са извършени чрез дешифриране на актуалната за 2017 г. цифрова ортофотокарка, изработена на база актуални самолетни снимки /посочена е дата на самолетното заснимане на района на процесните парцели 25.06.2017 г./ и представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели, в специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние“, които от своя страна включват площите в добро земеделско състояние.

От представените от Министерството на земеделието извадки на ЦОК за кампания 2017, където са отразени заявените площи и е изчертан допустимият слой, не е ясно поради каква причина тези площи са приети за недопустими. От ортофотокартата се виждат площи, които са обработени и на които се забелязват насаждения, които може да се определят като овощни дървета. Върху площите няма нежелана растителност, нито храстовидна или дървесна, къпина, папрат и др. Вещото лице посочва, че от ортофотокартата се виждат площи, които отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, т.е. те са в „добро земеделско състояние“.

Вещото лице е констатирало, че от направената справка в Министерство на земеделието се установява, че няма данни за извършени теренни проверки за процесните парцели. Посочва, че за кампания 2017 по заявлението на жалбоподателя Г.Т. няма установени площи, заявени от други земеделски стопани (т.е. двойно заявени площи).

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от правна страна следното.

Няма спор между страните, че обжалваното уведомително писмо от 19.08.2022 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед за упълномощаване на л.14 и сл. по делото – заповед № 03-РД-2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби поради недоказаност.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания отказ фактически обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна разпоредба. Следователно материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание.

В акта е налице дословно възпроизвеждане на нормите на закона и съответната наредба. В същото време липсва излагане на конкретни съображения защо органът приема и въз основа на какви доказателства наличието на основание за прилагането им, както и защо органът приема като недопустими посочените в Таблица 1 площи. Оспореният акт на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление, не само за да мотивира взетото от него решение, но и за да осигури правото на защита на лицето.

На първо място се установява, че оспореното писмо отново се позовава на извършени административни проверки, които са негодни да установят наличие на несъответствие на декларираното от жалбоподателя в подаденото от него Заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017 г. и установеното от Разплащателната агенция. Както и по отношение на предходния административен акт е посочено, че автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни по ЗДП и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г. автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.

 В конкретния случай и въз основа на установеното със съдебната експертиза се установява, че заключенията на административния орган се базират вероятно, предвид представените по делото ортофотокарти, именно на данните от самолетно заснемане, но изобщо не става ясно защо тези площи са приети за недопустими. Въз основа на огледа им, вещото лице е констатирала площи, които отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, т.е. площите по заявените Съгласно нормата на чл.30, ал.6 от ЗПЗП Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и информационната система по ал. 5., която в случая Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол”.

Съгласно чл. 166 от посочената наредба Всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, т.1 и 2 министърът на земеделието, храните и горите одобрява със заповед проекти на специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане", която се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд "Земеделие". Съгласно чл. 15, ал.2, т.1 и 2 от Наредбата Цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели - физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1.          дешифриране на актуална ЦОФК. изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане;  2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2021 г. в сила от 20.04.2021 г.) отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП.

От анализа на сочените разпоредби става ясно, че се отнася за текущата година, а не за предходната. Посочената като основание в административния акт заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, горите и храните, с която бил одобрен окончателен специализиран слой „Площи подходящи за подпомагане”, е издадена през 2018 г., т.е. на следващата година, поради което не може да има обратно действие за процесната 2017 г. Няма как отнапред кандидатът при подаване на заявление за подпомагане за съответната година да знае какво ще е съдържанието на заповедта на министъра, която определя слоя "Площи, допустими за подпомагане". Ето защо жалбоподателят не би могъл отнапред да съобрази декларираните от него за 2017 г. и обработвани от него през 2017 г. площи с изискванията на заповед, издадена през следващата година, с действие за предходната такава.

Във всички случаи обаче от приетата по делото СТЕ се установява, че заявените за подпомагане парцели за кампания 2017 г. са поддържани като добро земеделско стопанство – върху площите няма нежелана растителност, нито храстовидна или дървесна, къпина, папрат и др., поради което е следвало да попаднат в допустимия слой за подпомагане на обработваеми площи. За това говори и фактът, че за същите площи за предходната 2016 г. и следващата 2018 година няма разлика в заявените площи /видно от изготвеното заключение по присъединеното адм.д.№ 1587/2021 г. по описа на Административен съд -Пловдив към настоящото/, както и че за кампания 2018 г. жалбоподателят няма недопустими за подпомагане площи.

В тази връзка се налага извод, че органът не е доказал наличието на соченото в оспорения акт основание за намаляване на заявения за подпомагане размер досежно недопустимостта на площите.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде отменен оспореният акт.

Предвид изхода от делото и направеното жалбоподателят е искане за присъждане на разноските по делото в размер на 410 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-160-6500/4375#4 от 19.08.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, в частта, в която е отказано плащане по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 16/260617/76979 за кампания 2017 г. в размер на 2306,06 лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Г.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба му пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: