Р Е Ш Е Н И Е
№ 535/2.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 522 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Регионална
Дирекция по Горите Пазарджик против Решение № 260051/05.03.2021 г.
постановено по АНД № 838/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 125, издадено
на 22.05.2020 г. от Директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с
което на Е.А.Б. на основание чл. 83м от ЗЛОД за нарушение на чл. 65, т. 10, във
вр. с чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. /двеста лева/.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се
отмяна на решението, както и да се потвърди изцяло издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба - Е.А.Б. - чрез
процесуалния си представител в писмено становище счита касационната жалба за
неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На
01.05.2020 г. около 21.10 часа свидетелят А. В. забелязал от терасата си
автомобил, който карал бавно и се отбил по черния път към нивите в землището на
с. Славовица. Тъй като свидетелят бил част от ловната дружинка на с. Славоввица
и следял за бракониери на ловната територия, стопанивана от дружинката, се
обадил на горския стражар – свидетелят Л. К., след което отишъл до тях и го
взел с автомобила си, за да проверят дали не се извършва незаконен лов.
Тръгнали по посоката на забелязания от свид. В. автомобил и след няколко завоя
го открил покрай една изорана нива, находяща се в местността „Славското поле“ и
представляваща поземелен имот с идентификатор № 67009.453.42. Свид. К. слезнал
от автомобила, за да извърши проверка. На място установил, че автомобилът е
марка „VW Caddy“ с рег. № ***, управляван от А. Б.. На предната седалка до него
се намирал свидетелят Г.В., а на задната седалка Е.Б., като в краката му се
намирало извадено от калъфа ловно оръжие - ловна карабина "Тика" 308
№ Х81629 с монтирани термокамера и супресор. На място за оказване на съдействие
пристигнали други ловци от ловната дружинка на Славовица. За случая К.
сигнализирал и в РУ – Септември, като на място пристигнал полицейски инспектор
по КОС, който извършил оглед на оръжието, което към момента на пристигането му
същото било без патрони и без поставен пълнител, със завит супресор и със
свалена термокамера, намираща се на задната седалка на автомобила. При
извършената проверка не се установило наличието на убит или уловен дивеч. К.
преценил, че с поведението си Е.Б. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
83м, във вр. чл. 65, т. 10, във вр. с чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД,
за което нарушение на 05.05.2020 г. му съставил АУАН с
бл. № 000139, който му предявил лично. Б. се запознал със
съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че не е
съгласен с написаното и ще даде писмени възражения. Получил и препис от АУАН.
Свид. К. отбелязал мястото на нарушението в извадка от ловната карта на ЛРД с.
Славовица. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Е.Б. депозирал писмени възражения
срещу констатациите в акта в насока, че на посочените дата и място в АУАН
не е ловувал, а синът му го е помолил да изпробват новозакупена от него оптика,
като я сравнят с оптиката, монтирана на ловното му оръжие. АНО не приел
възраженията му и въз основа на акта, издал обжалваното наказателно
постановление.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд правилно е приел от една страна, че АУАН не е издаден при
спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН, като в е нарушена разпоредбата на
чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Това нарушение се изразява в неправилното посочване на
мястото на извършеното нарушение, доколкото в АУАН е посочено най-общо, че
същото е извършено в местност „Баладжа“. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза обаче се установява, че действителното място на
извършване на нарушението е в поземлен имот с идентификатор № 67009.453.42,
находящ се в различна местност от посочената в акта, а именно „Славското поле“.
По този начин направената констатация в акта за мястото на нарушението не
кореспондира със събраните по делото доказателства. След като неправилно описаната
фактическа обстановка е била възприета изцяло от наказващия орган, то с
последното е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
наказващият орган не е доказал съществен факт от предмета на делото – мястото
на извършване на нарушението. На следващо място РС е приел, че Е.Б. е санкциониран с НП № 123/27.05.2020 г. на Директора
на РДГ Пазарджик, при същите факти и обстоятелства, предмет на настоящото дело,
но за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД – за това, че е ловувал с извадено от
калъф и сглобено оръжие с редовно заверен билет за лов, но без писмено
разрешително за лов. В този смисъл е намерил, че в случай на действително
извършено нарушение от страна на Б., същият е следвало да бъде санкциониран за
едно нарушение – по квалифициращия състав на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, предвиждащ
отговорност за лицата, които ловуват без писмено разрешително, използвайки
забранено средство, а не за две отделни нарушения - едно по основания състав на
чл. 84 и едно за това, че жалбоподателят е ловувал, използвайки забранено
превозно средство. По този начин АНО недопустимо е разделил единното деяние на
два отделни състава, санкционирайки нарушителя с две отделни наказания.
При
постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал
спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки
един от доводите на касатора, които са приети за неоснователни. Тези правни
изводи се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа
дата и място на извършване на нарушението, както и законните разпоредби, които
са нарушени. Тези реквизити от съдържанието на акта са установени по
императивен начин и всяко отклонение от тях води до нередовност на съставения
акт, като основание за издаване на наказателно постановление и налагане на
административно наказание. Това е така, тъй като актът поставя началото на
административнонаказателно производство спрямо определено лице за извършено от
него виновно административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Липсата на
тези реквизити опорочава акта, тъй като е пречка да се установи по безспорен
начин извършеното нарушение. В конкретния случай в съставения АУАН липсва
правилно посочване на мястото на извършване на нарушението. Посочено е
погрешно, че нарушението е извършено в м. „Баладжа“ в землището на с.
Славовица, общ. Септември, като от неоспореното заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че местоположението на
извършеното нарушение е в ПИ с идентификатор 67009.453.42, който обаче се
намира в м. „Славското поле“ в землището
на с. Славовица. Актът за установяване на административно нарушение се явява
важна предпоставка за издаване на наказателното постановление. Функциите и
юридическият ефект на същия могат да се проявят, само ако е редовен. По
изключение, те се проявяват и ако е допусната несъществена нередовност,
съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Настоящата инстанция не споделя
направеното в касационната жалба възражение, че този порок е несъществен. Това
е така, защото такива пороци на акта водят до невъзможност да се установи по
безспорен начин, по какъв начин е осъществено нарушението. Констатираното
процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Изискванията за точно посочване на мястото на
нарушението по чл. 42, точка 3 от ЗАНН имат за цел да осигурят на
привлеченото към отговорност лице възможността да организира ефективно защитата
си както по фактите, така и по правото. Неяснотата относно фактическите
твърдения на наказващия орган, винаги е съществено процесуално нарушение,
когато допуснатите пропуски създават реална несигурност относно правните и
фактически твърдения на контролните и наказващи органи. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и
тъй като административно - наказателното производство е започнало въз основа на
АУАН, който е съставен в противоречие на сочената разпоредба, само на това
основание НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Освен това този
порок е възпроизведен и не е отстранен и
в самото НП. Това е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно, в каквато насока е и трайната и
безпротиворечива съдебна практика.
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
В
касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза
на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено
съгласно изхода на делото, като се осъди касатора да заплати сумата в размер на
400 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства за
заплащането му – договор за правна защита и съдействие.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260051/05.03.2021 г. постановено по АНД № 838/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „А.
Стамболийски“ № 50 да заплати на Е.А.Б. с
ЕГН ********** *** сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторените разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/