Р Е Ш Е Н И Е № 260026
25.08.2020 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа гр.дело № 1829 по описа за 2020г. на Окръжен съд
– Пловдив, VІ гр.с., докладвано от съдия Виделина Куршумова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.А.С.,
ЕГН:********** с адрес: ***, в качеството си на длъжник, чрез пълномощника по
делото адв. Н. А., против Разпореждане от 10.02.2020 г. по изп.д.№ 20138250400356
по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 от КЧСИ, с което е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания
за незаконосъобразност на обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че на 09.12.2013 г. е
наложен запор върху трудовите възнаграждения на солидарните длъжници С.А.С. и В.С.С.,
както и че производството е спряно на 30.12.2013 г. с постановление на съдебния
изпълнител на осн.чл.432, т.2 ГПК. Твърди се, че на 15.03.2017 г. е постъпила
молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател на основание
цесия от 14.11.2016 г. Възразява се, че С.А.С. не е бил надлежно уведомен от
първоначалния кредитор за цесията, от което се прави извод, че липсва годно
основание за предприемането на изпълнителни действия спрямо него по искане на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, както и че не са били извършвани законосъобразни действия.
Твърди се, че на 19.07.2017 г. по молба на първоначалния кредитор - ПИБ,
въпреки цесията от 14.11.2016 г. и конституирането по изп.дело на новия
взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е наложен запор на трудовото възнаграждение на С.А.С..
Твърди се, че изп.дело е прекратено
спрямо С.А.С. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години и законосъобразни такива не се извършвани от 09.12.2013 г. до настоящия
момент. Моли да се отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство
на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да се укаже на ЧСИ да издаде надлежен акт, с
който да констатира прекратяването на изп.производство спрямо С.А.С. като
солидарен длъжник поради неизвършването на изпълнителни действия в продължение
на срок по-голям от две години. Претендира разноските по делото, включително за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата - „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК:*********, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Г.А.,
е подал отговор на жалбата, с който взема становище за нейната неоснователност.
Оспорва твърдението за прекратяването на изпълнителното производство по право с
довода за извършването на изпълнителни действия. По отношение уведомяването на
длъжника за извършената цесия се сочи, че писменото уведомяване не представлява
форма за действителност, длъжникът бил уведомен устно за прехвърляне на
вземането посредством проведени телефонни разговори от служители на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Не претендира разноски.
Длъжникът В. С.С. не взема
становище по жалбата.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Стефан Горчев счита жалбата за допустима, но по същество за
неоснователна. Поддържа, че не
са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното
производство, за
което излага подробни съображения.
Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и
прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена
от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е
допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати
производството, съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
По същество съдът намира
следното:
Производството по изп.д.№ 20138250400356 по описа на ЧСИ Стефан Горчев,
рег.№ 825 от КЧСИ, с район на
действие ПОС, е образувано на 03.07.2013г. по молба на „Първа Инвенстиционна банка“АД,
ЕИК:*********, в последствие заместена поради частно
правоприемство от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК:********* за
събиране на вземане от В.С.С. и С.А.С. по изпълнителен
лист от 19.04.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 6566/2013 г. на ПРС, XV гр.с. въз основа на заповедта за изпълнение на парично
задължение, издадена на 19.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 6566/2013г. на ПРС.
С разпореждане от 01.11.2013г.
съдебният изпълнител е насрочил опис за
13.12.2013 г. на движими вещи, собственост на длъжниците в жилището им в ******
По молба на взискателя от
06.12.2019г., на 09.12.2013 г. е наложен запор върху трудовите възнаграждения
на длъжниците - получаваното от В.С.С. от ******** гр. С. и получаваното от С.А.С.
от ***************
На 30.12.2013 г. е депозирана
молба от взискателя с искане за спиране на изп.дело и вдигане на наложените
запори. С разпореждане от същата дата ЧСИ е спрял изп.дело на осн.чл.432, ал.2 ГПК и е постановил вдигането на запорите.
На 21.03.2017 г. е постъпила
молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател, придобил
вземането от „Първа Инвенстиционна банка“АД с договор за цесия, и с
разпореждане на ЧСИ от същата дата е конституиран като взискател на осн.чл.429 ГПК.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало
молба на 13.06.2017 г. за продължаване на принудителното изпълнение, проучване
на имуществото на длъжниците и за налагането на запори и възбрани.
С разпореждане от 19.07.2017 г.
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на С.А.С., получавано от ******
и ************, както и върху настоящите и
бъдещите му вземания по банкови сметки в
„Първа Инвенстиционна банка“АД и „Уникредит Булбанк“АД. Със същото
разпореждане е наложен запор и върху настоящите и бъдещите вземания на В.С.С. в „Първа
Инвенстиционна банка“АД.
Представено е споразумение,
сключено на 26.07.2017 г. между „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и В.С.С. за разсрочване на дълга по делото.
Констатира се, че за периода от
14.08.2017г. до 13.07.2020 г. по изп.дело
са постъпили общо 41 броя постъпления на суми от запор от трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжника С.А.С..
С оглед на така установеното от
фактическа страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а процесуален
преклузивен срок, с изтичането на който срок се погасява само правото
на взискателя да продължи започналото изпълнително производство.
Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия са
- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съдебната практика на ВКС
еднозначно приема също така, че разрешенията, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС относно това, кое изпълнително действие е валидно и прекъсва
давността по смисъла на чл. 116 б."в"от ГПК намират приложение и при
фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Обобщавайки съдебната
практика и теория по приложение на чл. 433ал.1, т. 8 от ГПК се стига до извода, че фактическия състав
на правната норма ще бъде осъществен, когато в продължение на две години от последното извършено
валидно изпълнително действие, взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни
действия. Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и
дезинтересованост от изпълнителното производство.
В настоящото производство не се
установява прекратяване на изпълнителното производство по право, на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК,
поради настъпила перемпция.
По делото се установява, че след
сочената от длъжника дата 09.12.2013 г. делото е било спряно по молба на
взискателя от 30.12.2013 г., подадена поради сключването на извънсъдебна
спогодба между взискателя и длъжниците С.А.С. и В.С.С.. В тази връзка се
констатира, че за периода от 27.12.2003 г. до 16.07.2016 г. са постъпвали извънсъдебни
плащания на дълга към първоначалния взискател, видно от представената по делото
справка на лист 356 от изп.дело. Извършените плащания
следва да се ценят
като признание на вземането, с които се прекъсва давността за същото по смисъла на чл.
116 б."а" от ЗЗД, поради което следва да се счита, че от следващата плащането дата е
започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
След като последното плащане е
било извършено на 16.07.2016 г., двугодишният срок е бил прекъснат на
13.06.2017 г. с молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагането на запори и
възбрани. В случая неоснователно се възразява за липсата
на основание от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за предприемането на изпълнителни
действия по делото. По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.11.2016 г. между
„Първа
Инвенстиционна банка“АД в
качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД в качеството на цесионер, ведно с
Потвърждение за извършената цесия с отбелязването, че цедираните вземания са
подробно индивидуализирани и описани в Приложение № 1 към договора. Представено е и извлечение от посоченото Приложение и в него е отбелязано за прехвърляне на вземането
по изп.д.№ 20138250400356 по описа на ЧСИ Стефан Горчев като дължимо по договор за банков кредит № 006LD-R-001251. Съдът констатира от изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение на парично задължение, издадена на 19.04.2013 г. по ч.гр.д.№
6566/2013г. на ПРС, че изпълнителното дело е образувано за събиране на вземане
по договор за банков кредит № 006LD-R-001251, сключен между ПИБ и В.С.С. като кредитополучател, както и че с
договор за поръчителство от 05.07.2010 г. С.А.С. като поръчител се е задължил
да отговаря за изпълнение на задълженията по договора.
Според разпоредбата на чл.
99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника,
прехвърлянето на вземанията трябва да бъде съобщено на последния от предишния
кредитор / цедента/. Целта
на уреденото в закона задължение на цедента за уведомяване на длъжника за
извършената цесия, от изпълнението на което е обусловено действието на договора
спрямо това лице, е за длъжника да бъде осигурена
възможността да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Поръчителството има акцесорен
характер, поради което, за да се приеме, че договорът за цесия има действие
спрямо поръчителя, следва да бъде установено, че той е произвел действие по
отношение на главния длъжник, което от своя страна е предпоставено от
получаване от последния на съобщение по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, изпратено
от стария кредитор. С оглед принципа на
свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) и тъй като действията
по съобщаването на
цесията на длъжника
не са от
личен и незаместим
характер ,няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД. В случая по делото се доказва, че с пълномощно от 14.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите на
законните представители на цедента, цесионерът е надлежно упълномощен от цедента с
права за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжника за прехвърляне на
вземанията по
договора от 14.11.2016 г. и приложението към него. Доказва се, че кредитополучателят е бил уведомен от цесионера за
прехвърляне на вземането, за което свидетелстват изричните изявления на В.С.С.,
удостоверени в изготвения по изп.дело протокол по чл.41, ал.4 ГПК. Съобщаването
на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД се доказва и от представеното споразумение за
разсрочване на парично задължение от 26.07.2017 г., между „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и В.С.С., подписано от страните
за уреждане на отношенията си относно
прехвърленото вземане. Съобщаването по чл.99, ал.3 ЗЗД е действително като в закона не е предвидена определена форма за неговото извършване.
Ето защо, съдът намира, че съобщението за прехвърляне на вземането надлежно е достигнало до длъжника. Поради това, прехвърлянето
на вземането е породило действие и за поръчителя, защото поръчителството, регламентирано от чл. 138
и следв. на ЗЗД, по своето естество представлява обезпечение на вземането, както личи от систематичното място на
уредбата му в общата част на ЗЗД,
раздел VІІ- Обезпечение на вземанията. Следователно цесионерът надлежно се легитимира като частен
правоприемник на взискателя по
издадения изпълнителен лист.
На следващо място, съдът
констатира, че запорите върху трудовите възнаграждения и банковите сметки са
наложени от ЧСИ на 19.07.2017 г. въз
основа на молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 13.06.2017 г. Поради това невярно се
твърди в жалбата, че са наложени въз основа искане от първоначалния взискател
след прехвърляне на вземането.
След налагането на запорите върху
трудовото възнаграждение и банковите сметки на С.А.С. на 19.07.2017г., за
периода от 14.08.2017г.
до 13.07.2020 г. са постъпили общо
41 броя плащания от третите задължени лица ***********“
и „Уникредит Булбанк“АД, като всяко от тези постъпления представляват изпълнително действие,
прекъсващо 2 годишния срок по т. 8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК, съгласно т.
10 от ТР № 2/ 2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното настоящият
съдебен състав приема, че отказът на ЧСИ Стефан
Горчев да прекрати изпълнителното производство по изп.дело
№ 20138250400356 по молба на длъжника С.А.С. на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК се явява законосъобразен. Ето
защо жалбата ще бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото
неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
производството, такива се следват на ответника по жалбата, но тъй като същият
не претендира разноски, с решението не се присъждат разноски в производството.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С.А.С., ЕГН:********** с
адрес: ***, в качеството си на длъжник, чрез пълномощника по делото адв. Н. А.,
против Разпореждане от 10.02.2020 г. по изп.д.№ 20138250400356 по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, рег.№ 825 от КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.