№ 3021
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М.М. Гражданско дело №
20211110144793 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците В. ЛЮБ. З. и КР. ИВ. Ч., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ..., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят
констативни протоколи. Твърди, че ответниците не са погасили процесните вземания,
поради което претендира сумите, както следва: 406,71 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 69,24 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
17.06.2021 г., 15,29 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 3,63 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
17.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното плащане, при условията на разделност и
при следните квоти: по отношение на В. ЛЮБ. З. – 1/2, а именно: 203,35 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 34,62 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., 7,64 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 1,82 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 17.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
1
на подаване на исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на
КР. ИВ. Ч. – 1/2, а именно: 203,35 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 34,62 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., 7,64
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2019 г., както и 1,82 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 17.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
29.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. ЛЮБ. З. е подала отговор на исковата
молба, с който не оспорва предявената претенция. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищеца, тъй като след смъртта на майка – АГН. П. ЗДР. – на
23.08.1994 г. до настоящия момент тя не е била абонат на ..., като през този период
включително и през процесния такъв –01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. в имота е живял сина –
КР. ИВ. Ч., който не е сменил партидата на негово име. Поддържа, че не е било известно
съществуването на процесните задължения, изразявайки готовност за заплащане на
претендираната от нея сума в общ размер на 247,43 лв. Сочи, че не е дала повод за
завеждане на делото срещу нея, поради което счита, че не следва да бъде осъждана за
заплащане на разноски по него. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Отговор на исковата молба е постъпил и от ответника КР. ИВ. Ч., който оспорва
исковете при твърдението, че процесният имот не е топлофициран, тъй като радиаторите са
демонтирани и затапени, за което служители на „... са съставили протокол № 05553 от
08.12.2003 г. Позовава се и на издадена от страна на ищеца фактура № ********** от
06.02.2001 г., в която също е отбелязано, че радиаторите са изключени. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
2
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период всеки от двамата ответници - В. ЛЮБ. З. и КР. ИВ. Ч. се легитимира като носител на
по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Най-
напред, от съдържанието на представения нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 128, том XXI, нот. дело № 4128/1969 г. /л. 17-18 от
делото/ се установява, че наследодателката на ответниците – А. П. Ч.а е призната за
собственик на апартамент № 11, находящ се в ..., ведно със зимнично помещение и 1,255 %
идеални части от общите части на сградата. По делото не се твърди, а и не се доказва към
момента на осъществяване на горната придобивна сделка - 11.08.1969 г. посоченото лице да
е било в брак, поради което съдът прави извод, че Ч.а е станала изключителен собственик на
имота, предмет на същата. На следващо място, въз основа на данните, удостоверени в
представеното удостоверение за наследници с изх. № РВТ21-УФ01-665/30.08.2021 г.,
издадено от длъжностно лице при Столична община, р-н „Витоша“ /л. 43 от делото/, става
ясно, че АГН. П. ЗДР. е починала на 23.08.1994 г., оставяйки за свои наследници по закон –
В. ЛЮБ. З. – дъщеря и КР. ИВ. Ч. – син, като по делото няма данни същите да са се отказали
от наследството на наследодателката си или да са го приели по опис, поради което съдът
приема, че по силата на наследствено правоприемство ответниците са станали носители на
по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 11, за който
се отнася исковата претенция – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Нещо повече, от страна на ответниците
не се оспорва, че след смъртта на майка им на 23.08.1994 г. те са станали собственици на
включения в наследствената маса недвижим имот при посочените от ищеца квоти – по 1/2,
още повече, че по делото няма данни за осъществяването на последващи юридически факти,
довели до промяна в обема от правата в съсобствеността, поради което съдът прави извод,
че включително и в рамките на исковия период ответниците все още се легитимират като
негови собственици. Ето защо, следва да се приеме, че като носители на по 1/2 идеална част
от правото на собственик върху него в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. всеки от
ответниците В. ЛЮБ. З. и КР. ИВ. Ч. е имал качеството на потребител на топлинна енергия,
респ. на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във
връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и
потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение, като ирелевантно се явява обстоятелството реално кой от двамата е ползвал
имота, още повече, че това оспорване на ответницата З. е останало недоказано.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на по
1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 11 съдът прави
извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
3
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.03.2002 г. и списък към него,
договор от 08.05.2002 г. /л. 20-23 от делото/, индивидуална справка за топлинна енергия и
протокол за отчет /л. 81-82 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, София, ж. к. „Красно село“, бл. 10,
вх. А, Б и В, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - „....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана
чрез определени от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на отоплително тяло
без уред за дялово разпределение на топлинна енергия /щранг лира в банята/, тези за битово
гореща вода - въз основа на показанията от 1 брой водомер, снети при извършен редовен
отчет, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 108 куб.
м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са
преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
4
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 406,75 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури /383,24 лв./ и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки /23,51 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период. В случая, този извод на съда не се
разколебава от данните, съдържащи се в представените от ответника К.Ч. писмени
доказателства - констативен протокол № 05553 от 08.12.2003 г. и фактура № ********** от
06.02.2001 г. /л. 58-61 от делото/, които удостоверяват, че през 2003 г. радиаторът в кухнята
на апартамент № 11 е бил демонтиран, тъй като от една страна касае обстоятелство преди
процесния период, а от друга страна то не изключва възможността за законосъобразното
начисляване на топлинна енергия в имота за отопление /при наличието на щранг лира в
банята, отдаваща топлинна енергия/, за битово гореща вода /при наличието на редовно
отчетен 1 брой водомер/ и за сградна инсталация, каквито констатации е направило
заключението по съдебно-техническата експертиза. Единствено по отношение на
начислената от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за
необходимо да изясни още, че потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6
ЗЕ, като ирелевантно се явява реалното ползване или неползване на такава от собствениците
и носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ,
изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на
самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия,
то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение №
5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/.
От страна на ответниците не се твърди и не се доказва плащане на процесната сума,
поради което следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. се равнява на посочения по-горе размер от 406,75
лв., като при съобразяване на дълга на всеки от ответниците – по 1/2, то В. ЛЮБ. З. и КР.
ИВ. Ч. дължат заплащане на сума от по 203,37 лв. всеки от тях. С оглед принципа на
диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, отговорността им следва да бъде ангажирана до
размера от по 203,35 лв. всеки от тях, поради което предяявените срещу тях главни искове за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. се явяват основателни
и следва да се уважат изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 15,29 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, то
В. ЛЮБ. З. и КР. ИВ. Ч. дължат заплащане на сума от по 7,64 лв. всеки от тях, колкото е и
заявеният размер, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. също се явяват
5
основателни и следва да се уважат изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 29.07.2021 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. От страна на
ответниците липсва оспорване, че размерът на лихвата за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., се равнява именно
на посочената от ищеца сума от 69,24 лв. Отново при съобразяване на дълга на всеки един
от ответниците – по 1/2, то В. ЛЮБ. З. и КР. ИВ. Ч. се явяват задължени за сумата от по
34,62 лв. всеки от тях, поради което предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
17.06.2021 г. също са основателни и следва да се уважат изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 29.07.2021 г. и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и
следва да се отхвърли спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следва да се присъди сумата от 456,62 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. При това положение дължимите от всеки от ответниците
разноски се равняват на сумата от по 228,31 лв. /1/2 от 456,62 лв./, като с оглед това, че към
момента на подаване на исковата молба – 29.07.2021 г. ищецът е бил носител на изискуеми
неудовлетворени парични притезания спрямо всеки от тях, то сторените от него разноски
следва да се понесат и от двамата ответници. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата В. ЛЮБ. З. следва да се присъди сумата от 2,21 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 09.03.2022 г. /л. 78 от делото/, в който е
отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка. В полза
на ответника КР. ИВ. Ч. не се следват претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове, тъй
като същият не доказва реалното извършване на такъв разход, доколкото в представения
договор за правна защита и съдействие от 10.11.2021 г. /л. 56 от делото/ е отбелязано, че
уговорената сума от 300 лв. е заплатена по банкова сметка, без обаче да са представени
доказателства в тази насока – банкови документи, извлечение от банкова сметка и др. – арг.
т. 1 от ТР № 6/2012 г.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ЛЮБ. З., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 203,35 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
сумата от 7,64 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на
подаване на исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34,62 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 1,82 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА КР. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ..., вх. А, ет. 4, ап. 11, да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ, сумата от 203,35 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
сумата от 7,64 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на
подаване на исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34,62 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 1,82 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА В. ЛЮБ. З., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 228,31 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА КР. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес: ..., вх. А, ет. 4, ап. 11, да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
228,31 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на В. ЛЮБ.
З., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2,21 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7