Р Е Ш Е Н И Е
№..1265/4.11.2019г.…..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И. ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1300 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по
повод депозирана въззивна жалба вх. № 43710/17.06.19 на „Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс –
Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Н.Б. – ВАК, адрес ***, срещу
Решение № 2329/29.05.2019 г. по гражданско дело № 19263/2018 г. по описа на ВРС,
с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че ищецът –
М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на въззивника по настоящото
производство сума в размер от 528,78 лева, представляваща съгласно Фактура № **********
от 18.12.2019 г., корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.
енергия за обект находящ се в гр. Аксаково, ул. „Йордан Енчев“ № 5, за
потребител, с клиентски № ********** и абонатен № 02011311032, за периода от
27.09.2018 г. до 11.12.2018 г., както и сума в размер от 355,00 лева,
представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната
жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно като е направено искане
то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което искът да
бъде отхвърлен.
Твърди се, че
„Енего – Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на
електрическа енергия по договор сключен с М.И.Н., в чийто имот (присъединен към
електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.
Сочи се, че на 11.12.2018
г. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № 1400940/11.12.2018,
на която е установено въздействие върху процесния СТИ – оперативният нулев
проводник от СТИ към нулева шина е монтиран в изолация, а към СТИ е монтиран
нулев проводник, който заедно с изходящ фазов проводник влизат в жилището
откъдето се въздейства върху функцията на СТИ, като по този начин консумираната
електрическа енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща. Съставена е Справка
за корекция № 50706/12.12.2018, за периода от 27.09.2018 до 11.12.2018 г. – 2675,2
кВтч, чрез която да конкретизира размера на оспореното вземане и въз основа на
която е издадена Фактура № **********/18.12.2018 за сумата от 528,78 лева,
представляваща цена за потребена електрическа енергия за периода от 27.09.2018
до 11.12.2018 г. Навежда се, че въззиваемият не е заплатил цената за реално
потребената електроенергия в пълен размер.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В
законоустановения срок е подаден отговор № 50422/09.07.2019 на въззивната
жалба, в който е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение. В отговора се поддържа, че въззиваемият не е обвързан от ОУ на
въззивника, както и че ПИКЕЕ са незаконосъобразни, тъй като са приети от орган,
който не разполага с нормотворчески фунцкии. Сочи се, че ПИККЕ противоречат на
чл. 82 от ЗЗД, както и на европейското законодателство.
Направено е
възражение за прекомерност за възнаграждението на процесуалния представител на
въззивника, ако то надхвърля минимума определен по Наредба № 1/09.07.2004 за
минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Предявен е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, от Михал И.Н.,
ЕГН: **********, против „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК *********, за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 528,78 лева, по Фактура от 18.12.2018 г., начислена за периода
27.09.2018 г. - 11.12.2018 г., общо за 76 дни, представляваща корекция на сметка,
а не реално доставена и потребена ел. енергия за партида с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. Аксаково, ул.
„Йордан Енчев" № 5.
В исковата молба
се посочва, чe при проверка на текущите си задължения в електронната страница
на „Енерго-Про Варна" ЕООД ищецът установил, че има задължение в размер на
528,78 лева, за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес
на потребление: гр. Аксаково, ул. „Йордан Енчев" № 5. На ищеца му било
разяснено, че въз основа на извършена проверка и на база констативен протокол
му е начислена допълнителна сума в размер на 528,78 лева, за периода от
12.09.2018 г. - 11.12.2018 г., за което била издадена фактура от 18.12.2018 г.,
и същия следва да заплати сумата до 28.12.2018 г. Средството за търговско
измерване, респ. неговата схема на свързване, не било манипулирано от
представители на ищеца, нито била потребена ел.енергията, начислена за периода
12.09.2018 г. - 11.12.2018 г., на обща стойност 528,78 лева. Оспорва да е
осъществена нерегламентирана намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта на
потребление, както и че е изразходвано някакво допълнително количество ел.
енергия. Изрично оспорва твърдението за наличието на прекъснат нулев проводник.
Такива констатации водели до липса на показания на дисплея на СТИ. Въпреки това
обаче при ежемесечното отчитане инкасаторите отчитали регулярно месечното
потребление.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Посочва, че с ищеца са в договорни отношения за процесния обект.
На 11.12.2018 г., в изпълнение на чл. 44 ал. 1 от ПИКЕЕ, била извършена
техническа проверка на средството за търговско измерване - електромер с
фабричен № 1127021804006361, от служители на „Електроразпределение Север"
АД. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
1400940/11.12.2018 г., в който било установено неправомерно въздействие върху
функцията на СТИ - оперативен нулев проводник от СТИ към нулевата шина бил
монтиран с изолацията, а към СТИ бил монтиран нулев проводник, който заедно с
изходящия фазов проводник, влизали в жилището откъдето се въздейства върху
функцията на СТИ. По този начин консумираната ел. енергия не се измервала от
СТИ и съответно не се заплащала от абоната. Констативният протокол №
1400940/11.12.2018 г. бил подписан от двама свидетели, които не били служители
на ответното дружество, с което била спазена разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ. Във
връзка с направените констатации, била съставена справка за корекция. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена
била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за 90 /един отчетен период/ по одобрената от ДКЕВР методика
в изпълнение на чл. 48 от ПИКЕЕ. На 18.12.2018 г., с оглед изчисленията
извършени в справката за корекция, ответникът издал фактура № **********, с
което била определена цената на електрическата енергия, потребена от 27.09.2018
г. до 11.12.2018 г., а именно 528.78 лв. Процесното вземане се дължало на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 48 от ПИКЕЕ.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че М.И.Н.,
ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен №
02011311032, с адрес на потребление - гр. Аксаково, ул. „Йордан Енчев“ № 5 и че процесният обект е захранван с
електрическа енергия от дружеството въззивник.
От Констативен протокол № 1400940 се
установява, че на 11.12.2018 г. служители на „Енерго - Про мрежи” АД са
извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която е установено неправомерно
въздействие върху СТИ, като оперативният нулев проводник от СТИ към нулева шина
е монтиран в изолация, а към СТИ е монтиран нулев проводник, който заедно с
изходящ фазов проводник влизат в жилището откъдето се въздейства върху функцията
на СТИ. Към момента на проверката СТИ е с неработещ броителен механизъм, като
по този начин потребената електрическа енергия не се измерва и заплаща. Възстановена
е правилната схема на свързване като таблото е пломбирано с пломба с № ЕК3881.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и
адреси.
Съставена е
Справка за корекция № 50706/12.12.2018, с която за периода от 27.09.2018 до
11.12.2018 г., е начислено допълнително количество електрическа енергия в
размер от 2675,2 кВтч. Въз основа на справката е съставена Фактура № **********/18.12.2018
г., за сумата от 528,78 лева, представляваща стойност на коригирани количества
електроенергия.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата
инстанция се установява, че не е възможно СТИ да е измерил цялата потребена
електроенергия в периода, посочен в корекционната сметка, защото изолацията на
проводника променя параметрите. Въз основа на протокола от проверката е
възприето, че е налице техническа неизправност на СТИ. Прието е, че е налице
неотчитане на електроенергията преминала по захранващия кабел към абоната. Математическите
изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.
Съдът ръководейки се от
разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата
на страните приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за
неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от
въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Сделките с електрическа
енергия по своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с
предмет електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях
да бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано
механично или софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една
страна обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите, нито в Гражданския-процесуален кодекс.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното начисляване
на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195
ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази
връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 11.12.2018 г., тоест след тяхната отмяна.
Предвидените в ПИКЕЕ
хипотези, при които доставчикът на електрическа енергия може да начисли
допълнителни количества електрическа енергия по партидата на потребителя, респ.
да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този
подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ,
приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл.
83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и действително преминалите количества електрическа
енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по
реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Съгласно чл. 47 ал. 1
ПИКЕЕ (отм.) при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа
определени реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на
разпоредбите на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от
ПИКЕЕ – отм.) за установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната
до обектите на абонатите електрическа енергия, включително и за установяване на
промяната на схемата на свързване на електромера към електроразпределителната
мрежа, както и начина на обективиране на проверката, при която е констатирано
промяна на схемата на свързване, а именно – чрез съставянето на констативен
протокол, съдържащ точно определени реквизити, който протокол установява
наличието на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни
количества електрическа енергия по партидата на абонатите в хипотезите на чл.
48 ал. 1, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, то и служебното начисляване на процесните
количества електрическа енергия по партидата на ищеца е лишено от законно
основание. С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които
препраща чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на наличността
на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни
количества електрическа енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл.
48-50 ПИКЕЕ не би могло да бъде осъществено.
По
тези съображения сумата от 528,78 лева съставляваща стойност на служебно
начислено за периода 27.09.2018 г. – 11.12.2018 г. количество електрическа
енергия от 2675 кВтч за обект на потребление гр. Аксаково, ул. „Йордан Енчев“ № 5 за потребител с клиентски №
********** и абонатен № 02011311032, за която сума е издадена Фактура № *********
от 18.12.2018 г., е недължима.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в обществен
интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по тълкувателно
дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното нарушение да
не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” следва да бъде осъден, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***,
сума в размер 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2329/29.05.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 19263/2018 г. по описа на РС-Варна, с което,
на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сума в размер от 528,78 лева, представляваща,
съгласно Фактура № ********** от 18.12.2019 г., корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност, за обект находящ се в гр. Аксаково, ул.
„Йордан Енчев“ № 5, за потребител, с клиентски № ********** и абонатен №
02011311032, за периода от 27.09.2018 г. до 11.12.2018 г., както и сума в
размер от 355,00 лева, представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***,
сума в размер от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:……………..
Членове:
1….…………;
2………….….