Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № от 10.2009г. по гр. д. № / 2009г. по описа на Великотърновски РС е признато за незаконно уволнението на Н. А. Б. от гр.В.Т., извършено със Заповед № / 27.02.2009г. на Изп.директор на „К. Б.” -гр.С., с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Б., отменено е като незаконно същото, възстановен е Б. на заеманата длъжност „компютърен специалист” , Завод гр.В.Т. при „К. Б.” -гр.С., осъден е „К. Б.” -гр.С. да заплати на Б. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 05.04.2009г. до 14.07.2009г. в размер на 2685,38 лв. и 400 лв. разноски по делото; оставен е без разглеждане предявеният от Б. срещу „К. Б.” -гр.С. иск по чл.225 ал.1 от КТ за времето от 15.07.2009г. до 05.10.2009г. като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от „К. Б.” -гр.С. чрез пълномощника адв.Г. Атакува решението в частта, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр.чл.225 ал.1 от КТ, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно по изложени за това подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове, по изложени за това съображения в жалбата. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба и от Н. Б.. Атакува решението в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от него иск по чл.225 ал.1 от КТ. Сочи, че действително към датата на постановяване на решението от ВТРС не е бил изтекъл визираният от закона шестмесечен срок на оставането му без работа, но към настоящия момент този срок вече е изтекъл, като и сега той е безработен, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.225 ал.1 от КТ за дължимостта на обезщетението. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл.225 ал.1 от КТ и за периода от 15.07.2009г. до 05.10.2009г. в размер на 1949,62 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски. В писмен отговор на въззивната жалба на „К. Б.” -гр.С. Н.Б. оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по изложени за това съображения. В с.з. пълномощникът на Н.Б. заема становище, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд същото да бъде потвърдено по изложени за това съображения в отговора на въззивната жалба.Претендира разноски. Отговор на въззивната жалба на Н.Б. не е постъпил в законоустановения срок от „К. Б.” -гр.С.. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени същите обстоятелства,приети за установени от районния съд. Във въззивното производство са приети като доказателства по делото регистрационна карта на Н.Б. от Агенция по заетостта и трудова книжка № на Н.Б., серия И, № . От приетите за установени обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1 т.2 и т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и съответно издадената за това заповед на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращение в щата са незаконосъобразни по следните съображения: Тежестта на доказване при спор за незаконно уволнение лежи върху работодателя, тъй като твърдението на работника, че уволнението е незаконно се основава на упражнено от работодателя право на уволнение, като работодателят трябва да докаже ,че законосъобразно го е упражнил. В случая не са налице събрани доказателства, въз основа на които може да се направи изводът, че законосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.До този извод съдът достига като прецени следното: При прекратяване на трудовия договор с отправено предизвестие при наличие на фактическите основания, визирани в чл. 328 ал.1 от КТ, моментът на прекратяване на трудовия договор е денят, в който е изтекъл срокът на предизвестието по чл. 326 ал.2 от КТ, в случая-04.04.2009г. Няма законова пречка предизвестието да е инкорпорирано в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както е в случая, която заповед е връчена на Б. на 04.03.2009г. Моментът, към който се преценява дали правото на работодателя да уволни съществува и дали е надлежно упражнено, е отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовия договор-обективиране на волеизявлението. Към този момент се упражнява правото, поради което и към този момент следва да се преценява дали е валидно упражнено.С връчването на предизвестието волеизявлението за прекратяване на трудовия договор достига до знанието на работника и служителя и от този момент започва да тече срокът на предизвестие-това е моментът, в който волеизявлението поражда действие. С изтичане срока на предизвестие настъпват правните последици от волеизявлението-прекратяването на трудовия договор. Заповедта за ´рекратяване на трудовото правоотношение има само констативен характер относно факта на прекратеното трудово правоотношение. В случая към момента на връчване на заповедта за уволнение и към момента на отправеното предизвестие-04.03.2009г., по отношение на Н.Б. е била налице закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, тъй като същият е бил започнал ползването на разрешения му от здравните органи отпуск за временна нетрудоспособност по чл.162 от КТ, видно от приложения по делото болничен лист № 1621628/ 58 от 04.03.2009г., издаден от „ИППМП ЛК д-р С.П.”-гр.В.Т.. Ирелевантен е фактът, че болничният лист е представен на работодателя на следващия ден-05.03.2009г., тъй като работникът има задължението съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. А ако работодателят е имал съмнение по отношение на този болничен лист, както е посочено в отговора на исковата молба, то същият е разполагал с правомощията по чл.112 от Закона за здравето, които не е упражнил. Същият не е спазил изискванията на чл.333 ал.1 от КТ за искане на предварително разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на Б., поради което дори само на това основание издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Същата е незаконосъобразна и на други основания: Установява се по делото от представените доказателства, че е налице съкращаване на щата досежно длъжността „компютърен специалист”, но липсват доказателства за това, че заеманата от Б. длъжност „компютърен специалист” е единствена такава бройка по щатно разписание при ответното дружество. По делото няма представено утвърдено по съответния ред от работодателя щатно разписание на длъжностите преди и след извършеното съкращение. Приложено е само препис-извлечение от щатно разписание, актуално към м.януари 2009г., Завод В.Т., като от този препис-извлечение не е ясно, че това е щатното разписание именно на ответното дружество, няма данни, че това е пълното щатно разписание на ответното дружество, а освен това липсват данни за неговото утвърждаване по съответния ред от работодателя. С оглед на това, работодателят не е доказал безспорно, че заеманата от ищеца длъжност „компютърен специалист” е единствена такава бройка по щатно разписание и предвид на това, че не е имал задължението за извършване на подбор, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е негова. Съгласно константната съдебна практика само при съкращаване на единствена щатна бройка за съответната длъжност, работодателят не е длъжен да прави подбор, какъвто в случая не е извършван. Освен това, при наличието на длъжности, които имат сходна, идентична трудова функция с тази на съкращаваната длъжност, съгласно константната практика, работодателят също е длъжен да направи подбор между работещите на тези длъжности. Същият не е представил доказателства в тази насока, въпреки възражението на ищеца за това и въпреки, че съдът е изискал от него да представи длъжностните характеристики на трима служители, с указания за приложението на чл.161 от ГПК. По изложените по-горе съображения, въззивният съд прави извод за незаконност на уволнението и основателност и доказаност на исковата претенция, предявена на основание чл. 344, ал. 1, т . 1 КТ. С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че уволнението следва да бъде признато за незаконно и като такова следва да бъде отменено заедно с атакуваната заповед. По обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. С оглед уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т. 1 от КТ-незаконността на уволнението и неговата отмяна възникват права по т. 2 и т. 3 от същия текст. Искът за възстановяване на предишната работа следва да бъде уважен-достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му. Налице са всички изискуеми се предпоставки, визирани в чл. 225, ал. 1 КТ, за възникване на задължението на работодателя да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение. Към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, са били налице предпоставките на чл.225 ал.1 от КТ само за времето от 05.04.2009г. до 14.07.2009г. и искът за останалия период-от 15.07.2009г.-до 05.10.2009г. е бил преждевременно заведен. Към настоящия момент обаче е изтекъл изцяло ше±тмесечният срок след незаконното уволнение на ищеца, като за останалото време-от 15.07.2009г. до 05.10.2009г., видно от приложената регистрационна карта на Н.Б., издадена от Дирекция „Бюро по труда”-гр.В.Т., с № / 24.04.2009г., Б. е бил безработен. Размерът на дължимото му се обезщетение за целия шестмесечен период е изчислен от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза-4635 лв., от което с атакуваното решение са му присъдени 2685,38 лв. Предвид на това, дължимото обезщетение на ищеца по чл.225 ал.1 от КТ за останалия период от време-15.07.2009г.-05.10.2009г. възлиза на 1949,62 лв. Тази сума ще следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на исковата молба-30.04.2009г. Предвид на изложеното, съдът счита, че решението на районния съд в частта, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр.чл.225 ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В частта, с която е оставен без разглеждане предявеният иск по чл.225 ал.1 от КТ за времето от 15.07.2009г. до 05.10.2009г. и е прекратено производството по делото в тази част, решението на ВТРС следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с което да бъде уважен този иск в размер на 1949,62 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-30.04.2009г. При този изход на делото жалбоподателят „К. Б.” -гр.С. ще следва да заплати на Н.Б. направените разноски по делото пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 400 лв., както и посметка на ВТОС държавна такса върху уважения размер на иска по чл.225 ал.1 от КТ-77,98 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № от 10.2009г. по гр. д. № / 2009г. по описа на Великотърновски районен съд в частта, с която признато за незаконно уволнението на Н. А. Б. от гр.В.Т., извършено със Заповед № /27.02.2009г. на Изп.директор на „К. Б.” -гр.С., с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Б., отменено е като незаконосъобразна заповедта, възстановен е Н. А. Б. на заеманата длъжност „компютърен специалист”, Завод-гр.В.Т. при „К. Б.” -гр.С., осъден е „К. Б.” -гр.С. да заплати на Н. Б. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 05.04.2009г. до 14.07.2009г. в размер на 2685,38 лв., ведно със законната лихва от 30.04.2009г. и 400 лв. разноски по делото, и е осъден „К. Б.” -гр.С. да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху уважените искове и възнаграждение на вещо лице в общ размер на 277,42 лв. и 5 лв. за изп.лист. ОТМЕНЯ решение № от 22.10.2009г. по гр. д. № / 2009г. по описа на Великотърновски районен съд в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от Н. А. Б. от гр.В.Т. иск срещу „К. Б.” -гр.С. иск по чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 15.07.2009г. до 05.10.2009г. като процесуално недопустим и е прекратено производството по делото в тази му част, вместо което постановява: ОСЪЖДА „К. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., район Слатина, ул.”П.” № 67А да заплати на Н. А. Б. от гр.В.Т., ул.”О.” № 12, В.Д, .5, А.14, ЕГН *, на основание чл.225 ал.1 от КТ обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 15.07.2009г. до 05.10.2009г. в размер на 1949,62 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки, ведно със законната лихва от 30.04.2009г. до окончателното му изплащане. ОСЪЖДА „К. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”П.” № 67А да заплати на Н. А. Б. от гр.В.Т., ул.”О.” № 12, В.Д, .5, А.14, ЕГН *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 400 лв. ОСЪЖДА „К. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”П.” № 67А да заплати по сметка на ВТОС държавна такса върху уважения размер на иска по чл.225 ал.1 от КТ-77,98 лв. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от 24.06.2010г. Председател: Членове: |