Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 5201 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 308647/20.04.2021
г. по описа на СГС на Г.Ф.Г. срещу разпореждане от 22.02.2021 г. по ИД
20218410400022/2021 г. на ЧСИ Н.М., с което ЧСИ е отказал да уважи възражението
на длъжника срещу присъдения размер на адвокатското възнаграждение за
взискателя. Излагат се твърдения, че на първо място липсва доказателства за
действително заплащане на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. Оспорва се и размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, като се
сочи, че длъжникът е заплатил дължимите
суми по ИД в срока за доброволно изпълнение. Поради това се твърди, че
действителни размер на дължимото адвокатско възнаграждение би следвало да е 200
лева, колкото е предвидения по Наредба 1 от 09.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело.
Взискателят
Г.В.Ж., оспорва искането. Сочи, че по ИД е представен договор за правна защита
и съдействие, от който се установява действителното плащане на адвокатското
възнаграждение, а същото се установява и от пълномощното, което съдържа
подписите и на упълномощител и на пълномощник.
Частният
съдебен изпълнител Н.М. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи че, присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно, с оглед
предвидените размери по Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи се, че и извършеното плащане е след получаване на поканата
за доброволно изпълнение, както и , че е представено пълномощно, от който е
видно осъщественото плащане.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело д. № 20218410400022 е образувано на 06.01.2021 г. по молба на Г.В.Ж. чрез
адв.Х. въз основа на изп. лист по гр.д. № 27312/2016 г. на СРС за принудително
събиране на сумата от 1000 лева, и законната лихва от 01.02.2021 4 г. и
разноски в размер на 250 лева.
С
молбата е възложено на ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжника.
На ЧСИ са възложени и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Към
молбата е приложено пълномощно за адв. Х., в което е посочено, че уговореното
адвокатско възнаграждение от 400 лева е заплатено на адвоката.
По
делото е връчена ПДИ на 15.02.2021 г. на длъжника Г.Ф.Г., в която са включени и
разноски в размер на 400 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
На
16.02.2021 г. е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения, че на 16.02.2021
г. е било извършено пълно погасяване на задължението, с изключение на
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като е посочено,
че липсват доказателства за реално
заплатени разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение. Прави се
възражение и за прекомерност на така
уговореното адвокатско възнаграждение с оглед
осъщественото плащане в пълен размер
в срока за доброволно изпълнение.
Със
становището си от 19.02.2021 г. взискателят е представил договор за правна защита
и съдействие от 05.01.2021 г., в който също се съдържа отбелязване за заплащане
на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
С
разпореждане от 22.02.2021 г. ЧСИ М.оставя
без уважение искането на длъжника за намаляване на присъдения адвокатски
хонорар за длъжника.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има разпореждане за разноските от 22.02.2021
г., с което е оставено
без уважение възражение на длъжника за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя (аргумент
от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата в частта относно
сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение за взискателя
Възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е
прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК.
В посочената разпоредба е предвидено, че Съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В
цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на
съдебния изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде
попълнена чрез тълкуването му. Разпоредбата на
чл. 78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за
исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно, съдебният
изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника,
да се произнася по искането за намаляване размера на разноските, когато е
прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Тази процедура е спазена в конкретния
случай, но възражението на длъжника е оставено без уважение.
По
отношение оплакването за недължимост на адвокатското възнаграждение Съдът
намира, че същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Установява
се по ИД, че взискателят е представляван от адвокат.
Неоснователен
е довода, е липсва доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
намирал, че с оглед представеното пълномощно, подписано от взискателя в позла
на упълномощения адвокат, както и, че пълномощното се представя от самия
адвокат, следва да се приеме, че посочения документ представлява разписка за
направените разноски. Съдът намира, че ако се приеме, че неправилно е
представен неподписан документ в подкрепа на твърденията за извършено плащане,
Съдът (съответно ЧСИ) дължи указания за представяне на подписан документ. Такъв
е представен със становището по жалбата – договор за правна защита и съдействие
от 05.01.2021 година. Поради това и възражението за недължимост на уговореното
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Относно
прекомерността на присъденото адвокатско възнаграждение:
Упълномощеният адвокат на взискателя е
депозирал молба за образуване на изпълнително производство, в която ЧСИ е оправомощен
по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Във връзка с действията на длъжника по ИД – подаване на
възражение срещу разпореждането в частта относно разноските, е депозирано
становище, представено е и становище по подадената частна жалба по чл. 435 от ГПК от длъжника. Упълномощеният адвокат е взел становище и по направеното
изявление за прихващане, за което са наведени аргументи и пред ЧСИ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
с оглед действително предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия
процесуален представител по образуване на делото, в което искане се съдържа и
упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ, както и спецификата на конкретното дело –
липсата на оспорване от страна на длъжника на дълга, за който е образувано ИД,
и осъщественото доброволно изпълнение, при оспорване на разноските в срока за
доброволно изпълнение, се обосновава адвокатско възнаграждение в размер на 250
лева.
В тази връзка, Съдът намира за
необходимо да отбележи, че се опира на минималните размери, посочени в Наредба
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед определяне на
разумната рамка, в която следва да се определят тези възнаграждения, но от
друга страна намира, че не е обвързан от тези размери, по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато
същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите
дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието най-напред,
че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но
че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във
вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която
разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на
иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата
съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели,
съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима
за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по
делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението
Simmenthal II 106/77).
По изложените съображения, както бе
изложени и по-горе, с оглед данните по делото, обемът на извършената дейност от
процесуалния представител на взискателя, съпоставима с дейността по подаване на
молба по дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране,
справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя, според
настоящата съдебна инстанция следва да се определи 200 лева, което включва
възнаграждение за образуване на ИД.
Относно
искането за разноски в настоящото производство.
С
оглед изхода на производството, Съдът намира, че на ответника по частната жалба
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от жалбата - за адвокатско възнаграждение
- в размер на 100 лева.
Водим
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 22.02.2021 г. по ИД 20218410400022/2021 г. на ЧСИ Н.М., с което ЧСИ е
отказал да уважи възражението на Г.Ф.Г. срещу присъдения размер на адвокатското
възнаграждение в частта за сумата над 200 лева до 400 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
разпореждане от 06.01.2021 г. по изпълнително дело № 20218410400022 по описа на
ЧСИ Н.М., в частта относно разноските като НАМАЛЯВА
присъденото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до сумата от 200
лева.
ОСЪЖДА
Г.В.Ж., ЕГН **********, съдебен адрес:г*** адв. С. Х. да заплати на Г.Ф.Г., ЕГН **********, съдебен адрес:г***,
офис 11, , адв. Г.Г.Ф. сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
- на страните по производството и на ЧСИ Н.М. по ИД 20218410400022/2021 г..