Решение по дело №647/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 41

гр.Пловдив, 16.03.2020г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ  ГАТОВ 

                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  РАНГЕЛОВА    

                                                МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                                                                                                         

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора И. Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 647 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С определение № 728/28.08.2019г., постановено по НОХД № 5287/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 3 н.с., влязло в сила на 28.08.2019г., подсъдимият И.М.М. е признат за виновно извършил следните престъпления:

  1. чл.343б, ал.2 от НК, за това, че на 02.07.2019г. в гр.Х., област П., е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „***”, без регистрационни табели, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, след като е бил осъден с влязла в сила присъда - Определение № 564/06.08.2014г., постановено по НОХД № 4684/2014г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., влязло в сила на 06.08.2014г., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а именно за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е определено наказание десет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението на съда за одобряване на споразумението.

2. чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 02.07.2019г. в гр.Х., област П., е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „***”, което не е регистрирано по надлежния ред, и на основание чл.54 от НК му е определено наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК така определените наказания са групирани и е наложено едно общо най-тежко наказание десет месеца лишаване от свобода, условно.

На основание чл.23, ал.3 от НК към така наложеното едно общо най-тежко наказание десет месеца лишаване от свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 500 лева. 

Одобрено е и съгласието на страните относно веществените доказателства по делото.

Поради липса на процесуална възможност за въззивно и касационно обжалване, определението на Районен съд гр.Пловдив е влязло в сила на датата на постановяването му.   

Главният прокурор на Република България е сезирал Пловдивския апелативен съд с искане за възобновяване на НОХД № 5287/2019г. по описа на Районен съд  гр.Пловдив, 3 н.с., за отмяна на постановеното по него определение  № 728/28.08.2019г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Развиват се доводи, които очертават наличието на основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че законът е приложен неправилно, тъй като деянието на осъдения е несъставомерно по чл.343б, ал.2 от НК, както и, че съдът, в нарушение на чл.382, ал.7 от НПК, е одобрил споразумение, което противоречи на закона, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че не е отчетена настъпилата реабилитация на дееца за предходно осъждане, че деятелността му, субсумирана под състава на чл.343б от НК, представлява административно нарушение, че са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК за престъплението по чл.345 от НК.

Пред Пловдивския апелативен съд представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа искането за възобновяване на Главния прокурор на Република България.

Осъденият М. и неговият защитник намират, че искането е основателно, следва да се уважи и да се възобнови делото.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.1 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е частично основателно.

Изразената в него претенция за неправилно приложение на материалния закон е основателна.

Осъденият  М. е осъждан два пъти.

С присъда № 93/02.07.2001г., постановена по НОХД № 149/2001г. по описа на Районен съд гр.Карлово, влязла в сила на 18.07.2001г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на  15.11.2001г., е осъден на глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца. 

С определение № 564/06.08.2014г., постановено по НОХД № 4684/2014г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., влязло в сила на 06.08.2014г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на  29.07.2014г., му е определено наказание пробация, със задължителните пробационни мерки, за срок от една година и осем месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Санкцията пробация е изтърпяна на 19.04.2016г., а лишаване от правоуправление на 09.09.2016г.   

За осъждането по НОХД № 149/2001г. по описа на Районен съд гр.Карлово е реабилитиран по право на  основание чл.86, ал.1, т.3 от НК.

За това по НОХД № 4684/2014г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., е настъпила абсолютната реабилитация по право по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, тъй като е изтекъл двегодишен срок от изтърпяване на наказанието.

Следователно към инкриминирана дата, 02.07.2019г., осъденият не се явява осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците от него.

В чл.343б, ал.2 от НК е криминализирано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред. Необходимо изискване за съставомерността на деянието е водачът да е осъден с влязла в сила присъда за престъпление  по чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

В чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК са уредени два различни престъпни състава.  В чл.343б, ал.2 от НК законодателят не си служи  с понятието „повторно”. Престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, макар да наподобява на „повторно” извършване на деянието по ал.1, не е „такова” /еднакво по вид, едно и също престъпление според  Постановление  № 2/27-29.04.1970г. на Пленума на ВС/, за което деецът е осъден преди това с влязла в сила присъда, както изисква чл.28, ал.1 от НК. Тъй като не се касае за престъпление,  извършено при повторност по смисъла на чл.28 от НК, не следва да се прилага и разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, която изключва реабилитацията в петгодишния срок след изтърпяване на наказанието за предишното осъждане. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 588/17.12.2012г. на ВКС по н. д. № 1831/2012г., I н. о., НК/.

В случая осъденият М. е управлявал МПС с надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,96 на хиляда. Не следва да се счита осъден за престъпление  по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като последиците от това му осъждане са заличени поради настъпила реабилитация. Липсата на един от признаците от обективна страна на престъпния състав на чл.343б, ал.2 от НК прави деянието несъставомерно.

С оглед алкохолната концентрация, която е по-ниска от 1,2 на хиляда, не е налице и престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.  Осъщественото от осъдения деяние представлява административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Несъобразявайки горните обстоятелства Районен съд  гр.Пловдив е допуснал нарушение на материалния закон.

Одобрявайки споразумение, което противоречи на закона, е нарушил и чл.382, ал.7 от НПК. С това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, довело до нарушаване процесуалните права на осъдения М..

Пловдивският апелативен съд не споделя изразеното виждане в искането, че са налице нарушения и относно престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се излагат съображения, че е следвало да се приложи институтът на чл.78а от НК.

Настоящата инстанция намира, че с оглед предвидената за това деяние санкция, личността на дееца, който е реабилитиран, липсата на съставомерни имуществени вреди, са налице част от основанията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба. Не е изпълнено обаче относимото за случая ограничение, предвидено в чл.78а, ал.7 от НК, а именно деецът да не е бил в пияно състояние.

Осъденият е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,96 на хиляда, т.е. той е в пияно състояние съгласно задължителните указания на Постановление  № 1/17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС.

Видно от Тълкувателно решение № 2/29.11.2007г. по т.н.д. № 2/2007г. на ОСНК на ВКС дадените с Постановление  № 1/1983г. на Пленума на ВС „указания във връзка с понятието „пияно състояние” следва да се отнасят до всички престъпления, при които това състояние е елемент от фактическия им състав. Без значение е дали той е обективен признак от състав, който, сам по себе си, обуславя наличието на самото престъпление,  или е допълнителен квалифициращ признак към основен състав, обуславящ по-тежка наказуемост.”. В Тълкувателното решение  ОСНК на ВКС е приело, че с въвеждане на ограничението по чл.78а, ал.7 от НК „действителното намерение на законодателя е било да изключи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, винаги когато „пияното състояние” на дееца буквално или имплицитно се явява елемент на престъпния състав не само на едно, а на неограничен брой престъпления.”.

Въпреки изразените резерви за искането в частта относно престъплението по чл.345 от НК, наличието на посочените по-горе съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните  правила по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на делото, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Съдебният акт на Районен съд гр.Пловдив следва да се отмени изцяло, тъй като съгласието на страните е формирано и постигнато с оглед вменените на дееца две престъпления, извършени в условията на идеална съвкупност, и не трябва механично да се разделя виждането им за престъпната деятелност по състави. 

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав  намира, че искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на делото на Районен съд гр.Пловдив и отмяна на определението се явява основателно и законосъобразно, макар и частично, и следва да се уважи.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 5287/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 3 н.с.

 

ОТМЕНЯ определение № 728/28.08.2019г., постановено по НОХД № 5287/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 3 н.с.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

 

               

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    

 

                            

                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                  2.