Решение по дело №696/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 213

27.10.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                Председател: Василка Желева

                                                                                        Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                     Павлина Господинова

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 696 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Х.З.Р. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №260038/05.05.2021, постановено по а.н.д. №33/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като било необосновано и не било постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства не се установявало със сигурност мястото на извършване на нарушението. По отношение на същото били налице противоречия в показанията на свидетелите Х. Б. и М. Д.. От показанията на свидетеля П. Р.и жалбоподателя Х.Р. пък ставало ясно, че рибите не били уловени от един и същ водоем и в един и същи времеви диапазон. Поради това мястото на нарушението не било установено по делото и същото не било доказано от обективна страна. Освен това не било доказано точно какъв бил размерът на уловените риби и дали действително те били с размери под законоустановените граници. Измерването на уловените екземпляри било извършено от свидетеля Б., а другото лице, посочено като свидетел, не присъствало при измерването и при съставянето на акта. Същото положило подписа си в качеството на свидетел на нарушението. Също така, преценка за реалните размери на рибите не можело да бъде направена, тъй като се установило, че част от тях били почистени – без люспи и глави, което навеждало на мисълта че размерът им бил предполагаем, като по този начин бил определен и видът им. С оглед на това не можело да се извърши преценка дали уловените риби попадат в границите по Приложение №2 към чл.38, ал.1 от ЗРА, а именно 30 см. за шаран и 15 см. за каракуда. На следващо място се навеждат доводи за маловажност на случая, с аргумента, че уловените екземпляри били малко на брой и Х.Р. нямал предишни нарушения по ЗРА. Наложената санкция била прекомерна с оглед малозначителността на деянието. Така бил нарушен принципът на пропорционалност на деянието. Изводите на съда били необосновани, необективни, формални и некоректни, а преценката му за доказателствата неправилна.

Моли се атакуваното решение и наказателното постановление да бъдат отменени. Претендират се разноски по делото.

С отделна жалба се оспорва Определение №260145/03.06.2021г., постановено по АНД №33/2021г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е  допълнено  Решение №260038/05.05.2021, постановено по същото дело, в частта за разноските, като такива са присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, гр.Б. в размер на 80.00лв. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Ответникът, Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ - Пловдив, в писмен отговор, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за отмяна на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор по частната жалба против определението за допълване на обжалваното решение в частта за разноските, излага съображения за нейната неоснователност. Допълнителни доводи се развиват в писмена молба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира оставяне в сила на решението на районния съд.

По касационната жалба:

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в касационата и частната жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно постановление (НП) № 25-102 от 25.11.2020г. на Началник отдел „Рибарство и Контрол- Южна България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Б., с което за нарушение на чл.38, ал.1  от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.75, ал.1 от ЗРА, на Х.З.Р. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са законосъобразни от формална и процесуална страна. Същите били издадени от компетентни органи, при спазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени били и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Правилна била правната квалификация на нарушението. Установената в съдебното заседание фактическа обстановка, описана в НП давала основание да се приеме, че Х. Златанов Р. уловил 7 бр. шарани под минимално допустимия размер, в нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА. По несъмнен начин било установено, че жалбоподателят извършвал улов на язовир, намиращ се в землището на с.Коларово, общ.Харманли. Налице бил и субективният момент от състава на нарушението - извършване на същото при пряк умисъл. Поради изложеното, административнонаказателната отговорност на нарушителя била законосъобразно ангажирана, като наложената му санкция била правилно определена. На следващо място, нямало основание за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съответно за прилагане на посочената разпоредба. Уловеният брой правел по-висока тежестта на нарушението. Правилно, според въззивния съд, с НП административнонаказващият орган постановил отнемане на средството на извършване на нарушението - 1 брой телескопична въдица и 1 брой макара, в съответствие с чл.90, ал.1 ЗРА и чл.20, ал.1 ЗAНН.

С Определение №260145/03.06.2021г., постановено по НАХД №33/2021г., районният съд допълнил Решение №260038/05.05.2021, постановено по същото дело, в частта за разноските, като осъдил Х.З.Р. да заплати такива в полза на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, гр.Б., в размер на 80 лева. За да постанови определението, съдът изложил съответните мотиви.

По касационната жалба:

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилно въззивният съд е приел, че АУАН и НП са законосъобразни от формална и процесуална страна. В посочените актове е направено достатъчно ясно описание на изпълнителното деяние, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата по извършването, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изрично е отразено от съответните органи, че на 11.10.2020г. в 18.00 часа, на намиращ се в землището на с.К., общ.Х. язовир, Х.З.Р. извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица, потопена във водата, като уловената риба – 7 бр. шаран, е била с размери под допустимите 30 см., а именно 20 см. Ясно е посочено и че рибите са били премерени със  служебна рулетка и е установено, че са  с дължина по 20 см. Ето защо, при така даденото описание на фактите от обективната действителност в НП, напълно достатъчно е конкретизирано вмененото на касатора нарушение. От друга страна не е налице противоречие или неяснота между фактическото описание на нарушението и посочените за нарушени разпоредби.            

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че безспорно пред районния съд се установява и доказва извършването на процесното административно нарушение от страна на санкционираното лице. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗРА, който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл.38, ал.1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА, забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл.3, ал.1, т.1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Във това приложение се съдържа списък на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми, като съгласно същото, за шаран (т.29) се определя размер от 30 см. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че уловените от касатора шарани и установени от контролните органи при проверката са били с размери под минимално допустимите, а именно 20 см. Показанията на свидетелите Б. и Д. са ясни, еднопосочни и недвусмислени, като от същите се потвърждава опасаната в АУАН и НП фактическа обстановка по случая. От показанията се стига до извода, който е направил и АНО в санкционния акт, а именно, че с действията си на 11.10.2020г. в 18.00 часа на намиращ се в землището на с.К., общ.Х. язовир, Х.З.Р. е реализирал хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗРА, тъй като е извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица, потопена във водата, и уловил 7 бр. шарани с размери 20 см.,  който размер е установен с годно техническо средство. Категорично свидетелите потвърждават и описаното в АУАН и НП място на извършване на нарушението, като посочват, че язовирът, на който се извършвал риболовът от нарушителя, бил близо до с.Коларово. Предвид изложеното не се споделят доводите за недоказаност на мястото на извършване на деянието.

Неоснователни са възраженията за невъзможност да се извърши преценка дали уловените риби попадат в границите по Приложение №2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. От всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни, по категоричен начин се доказва правнорелевантният факт, а именно, че уловените от касатора риби от вида „шаран“ са били с размери под допустимите от закона – 30 см., регламентиран в Приложение №2 (т.29) към чл.38, ал.1 от ЗРА за улов от вида „шаран“. Основателно   въззивният съд не  кредитирал с доверие частично показанията на св. Руменова, а именно,  че рибата е уловена в с. О. и че част от  същата е била от вида“каракуда“. Доводите на районният съд  в тази насока са подробни и  обосновани и доколкото изцяло се споделят от настоящия съдебен състав,  не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

  Обосновано  съдът е отчел и правилното приложение на  разпоредбата на чл. 90, ал.1 от ЗРА.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че в случая по несъмнен начин се установява извършване на нарушението, което е описано в АУАН и НП.

Касационната инстанция намира за неоснователно твърдението за маловажност на случая. Обстоятелствата по извършване на конкретното нарушение не обосновават квалифицирането му  като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,  тъй като същото не  се характеризира  с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.

   Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да се остави в законна сила.

 По основателността на частната жалба:

   С оглед изхода на спора по законосъобразността на санкционният акт, то изводът на  районния съд за наличие на основания за допълване на постановеното решение в частта на разноските, като бъде осъден Х.З.Р. да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, гр.Б. разноски по делото е законосъобразен.  Съгласно новосъздадената ал.3 на чл.63 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019г. (ДВ бр. 94 от 29.11.2019г.), в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според ал.5 на същата норма в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение  в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, кат размерът  му не може да надвишава  максималният размер  за съответният вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В случая ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, с приложено към въззивното производство пълномощно и  искането за присъждане на  разноски е сторено своевременно – до приключване на последното по делото открито съдебно заседание.  поради което на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН правилно  с оспореното определение въззивният съд е  допълнил съдебното решение, като е присъдил  на юридическото лице, към чиято структура се числи издателят на  санкционният акт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила, съобразно регламентацията по чл.248 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК.

При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски съдът намира за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното Административен съд – Хасково

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260038/05.05.2021, постановено по  а.н.д. №33/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №260145/03.06.2021г., постановено по АНД №33/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.

ОСЪЖДА Х.З.Р., с ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, гр.Б., сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                              Членове:  1.   

 

 

                                                                                      2.