Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 19.01.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря
Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12248 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №138389 от 11.06.2019г., постановено по гр.дело №7684/2018г.
по описа на СРС, ГО, 25 с-в, е признато за установено по предявени от „М.“ЕООД
с ЕИК****** срещу „Х.С.“ЕООД с ЕИК******, искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че „Х.С.”ЕООД дължи
на „М.“ЕООД сумата от 8571 лева, дължима на основание чл.З, т.2 и чл.4, ал.З от
Анекс от 28.07.2017г. за прекратяване на Договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 15.06.2016г. между страните, ведно със законната лихва за периода от
31.10.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по гр.дело №77900/2017г. по описа на СРС, 25 състав, като е
отхвърлен искът за признаване за установено, че „Х.С.“ЕООД дължи на „М.“ ЕООД,
сумата от 10590лв. на основание чл.З, т.З и чл.4, ал.4 от същия анекс към договор
за сътрудничество и съвместна дейност.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца „М.“ЕООД. Жалбоподателят
поддържа, че ответникът не е оспорвал съществуването на вземането и
получаването на всички суми, а само изискуемостта му. Твърди, че между страните
е уточнено с процесния анекс разпределянето на сумите
от съвместната им дейност и затова ищецът е издал фактури за полагащите му се
суми, които са подписани от представител на ответника. Ответникът обаче
заплатил само сумата по една от фактурите. Моли решението на СРС да бъде
отменено в отхвърлителната част, а исковете– уважени
изцяло. Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца,
ответникът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че е налице основание за
прихващане с насрещно вземане за неустойка по чл.6, ал.1 и 2 от анекса към процесния договор, за което е направил своевременно
възражение. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в отхвърлителната му част.
Срещу
решението в осъдителната му част е подадена в срок въззивна
жалба от ответника по делото „Х.С.“ЕООД. Изложените съображения преповтарят
отговора на въззивната жалба на ищеца и се основават
на дължимата според ответника неустойка и направеното възражение за прихващане.
Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, а исковете- отхвърлени
изцяло. Претендира разноски.
Ищецът
оспорват въззивната жалба на ответника като
неоснователна и моли обжалваното решение в осъдителната част да бъде
потвърдено. Твърди, че клаузата относно неустойката е нищожна, тъй като
ограничава правата на избор на търговска дейност на ищеца и представляващия го В.
Рибаров, както и поради накърняване на добрите нрави.
Твърди също така, че извършването на конкурентна дейност е и недоказано.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното
съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По правилността на решението настоящият състав намира
следното:
По въззивната жалба на ищеца „М.“ЕООД:
Въззивната жалба на ищеца е основателна. Съгласно чл.4, ал.4
от процесния анекс от 28.07.2017г. за прекратяване на
Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.06.2016г. между страните, сумата
от 10590лв. следва да бъде заплатена от ответника на ищеца на вноски с падеж
всяко 15-то число на месеца в период от една година, всяка от които в размер на
882,50лв. Условието за настъпване изискуемостта на вноските по тази сума е
заверяване сметката на ответника с пълния размер на дължимите суми по фактури с
№240, 241 и 243 в общ размер на 21180лв. Първостепенният съд е отхвърлил иска
за установяване на тази претенция с мотива, че по делото не е установено от
представените доказателства да е настъпило уговореното между страните условие.
От заключението на изслушаната пред въззивната
инстанция съдебно- счетоводна експертиза обаче се установява, че на
31.07.2017г. в счетоводството на ответника е осчетоводена заплатена сума по
въпросните три броя фактури на обща стойност 21180,24 лева, с което изцяло е
погасено задължението на трето за спора лице към ответника. Следователно
вземането на ищеца за сумата от 10590 лева е изискуемо, доколкото са настъпили
падежите на дължимите вноски по същото. Съдът споделя становището на
жалбоподателя, че в случая не се касае за периодични плащания, а погасяване на
едно задължение на части, каквато е и константната практика на съдилищата. Ето
защо въззивната жалба на ищеца е основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него
постановено друго с което положителният установителен
иск се уважава изцяло.
По въззивната жалба на ответника „Х.С.“ЕООД:
В тази част съдът намира обжалваното
решени за правилно като краен резултат. Действително от заключението на
изслушаната във въззивната инстанция
съдебно-фармакологична експертиза се установява, че разглежданите лекарствени
продукти спадат към фармакотерапевтичната група на цитостатиците- медикаменти прилагани при лечението и
профилактиката на онкологични и онкохематологични
заболявания. Всички продукти, фигуриращи както в офиртите
на „Б.“, така и на ответника „Х.с.“ са неразрешени (нерегистрирани) за употреба
в България и могат да бъдат внасяни и използвани само по условията на Наредба
№10/17.11.2011г. Продуктите се дублират в двете оферти. От заключението се
установява също така, че на българския пазар съществуват генерични аналози на
предлаганите от двете фирми медикаменти, които са с други имена и са разрешени
за употреба в България. Не се установява обаче от събраните по делото
доказателства В. И.Р.да е предлагал лекарства от името на „Б.”ЕООД. Представеното
по делото писмо то „СБАЛХЗ“АД представлява частен документ по смисъла на чл.180
от ГПК и като такъв съставлява доказателство само за това, че изявлението в
него е направено от подписалото го лице- изпълнителния директор на болницата,
но не и относно посочените в него факти и обстоятелства. Още повече, че изявлението
на изпълнителния директор всъщност опосредява
(преразказва) възприятията на друго лице- ръководителя на болничната аптека Ц.В..
По делото не са събрани гласни доказателства от тези лица по установения в ГПК
ред, следователно твърденията на ответника са недоказани и възражението за
прихващане е неоснователно. По така изложените съображения въззивната
жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на
жалбоподателя- ищец следва да се присъдят още 1265,24 лева разноски в първоинстанционното производство и 1211,80 лева разноски
във въззивното производство, или общо 2477,04 лева. Възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от ответника.
Решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №138389 от 11.06.2019г., постановено по
гр.дело №7684/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен
предявения от „М.“ЕООД с ЕИК****** срещу „Х.С.“ЕООД с ЕИК******, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за сумата от 10590лв. на основание чл.З, т.З и чл.4, ал.4 от от Анекс от 28.07.2017г. за прекратяване на Договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 15.06.2016г. между страните, ведно със
законната лихва за периода от 31.10.2017г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело №77900/2017г.
по описа на СРС, 25 състав, както и В ЧАСТТА С КОЯТО ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „М.“ЕООД
с ЕИК****** срещу „Х.С.“ЕООД с ЕИК******, иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че „Х.С.”ЕООД дължи
на „М.“ЕООД сумата от 10590лв. на основание чл.З, т.З и чл.4, ал.4 от Анекс от
28.07.2017г. за прекратяване на Договор за сътрудничество и съвместна дейност
от 15.06.2016г. между страните, ведно със законната лихва за периода от
31.10.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело №77900/2017г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „Х.С.“ЕООД с ЕИК****** да заплати на „М.“ЕООД с
ЕИК****** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 2477,04 лева (две хиляди четиристотин седемдесет и седем лева
и 4 стотинки)- разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/