ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „З. х. В. Т.“ ЕООД със седалище гр.В.Т.,
чрез пълномощника му адв.Св. М. от ВТАК, против Определение №255/09.02.2021г.,
постановено по Гр. д. №3221/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което е прекратено
частично производството по Гр.д.№3221/2020г. по описа на ВТРС, поради оттегляне на
исковата молба в частта относно претенцията за главница в размер на 7476,67лв.,
представляваща задължение по фактури, описани в ИМ. Изложени са твърдения, че за
главницата от 7476,67лв. по оттегления иск е по - рано образувано във ВТРС Ч.гр. д.
№3219/2020г. по неговия опис между същите страни по подадено от МДТ „Константин
Кисимов“ гр.В.Т.против „З. х. – В.Т.“ ЕООД със седалище гр.В.Т. заявление по чл.417 от
ГПК, поради което по - късно образуваното гр.д.№3221/2020г. по описа на ВТРС за
главницата от 7476,67лв. е следвало да бъде прекратено на основание чл.126 ГПК. Посочено
е, че по гр. д. №3221/2020г. на ВТРС е уважена молба от ищеца по чл.63 ал.1 ГПК за
продължаване на срока за внасяне на дължимата ДТ до произнасяне от същия съдия –
докладчик по ч.гр.д.№3219/2020г., висящо пред ВТРС, след което е постановено
обжалваното определение по чл.232 ГПК, с което по делото не е внесена изцяло дължимата
ДТ, която е следвало да бъде събрана, и е ощетен бюджетът на ВТРС, с довод и че
удължаването на срока за внасяне на ДТ е в разрез с чл.76 ГПК. Моли съда, да постанови
определение, с което да отмени обжалваното определение №255/09.02.2021г. по гр.д.
№3221/2020г. по описа на ВТРС като недопустимо, при условията на евентуалност – като
неправилно, и върне делото на първоинстанционният съд с указания на основание чл.126
ал.2 ГПК да прекрати делото като недопустимо. Претендира направените в настоящото
производство съдебни разноски.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от насрещната
страна – ищец – Музикално – Драматичен театър „Константин Кисимов“ гр.В.Т., чрез
пълномощника му адв.А. – САК, с който заема становище за процесуална недопустимост на
частната жалба и моли да бъде оставена без разглеждане. Излага, че в настоящият случай
ищецът още преди размяната на книжа е оттеглил претенцията си за осъждане на ответника
да заплати сумата от 7476,67лв. – главница по договор на наем и след като по аргумент от
чл.232 ГПК в случая съгласието на ответника не е изискуемо за оттеглянето на иска, то за
ответника не съществува и правен интерес от обжалване на атакуваното определение.
Претендира направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
1
възнаграждение. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните
оплаквания, запозна се с отговора по жалбата и данните по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№3221/2020г. по описа на РС – Велико Търново е било
образувано по предявени с ИМ вх.№17363/31.12.2020г. от ищеца МДТ „Константин
Кисимов“ със седалище гр.В.Търново против ответника „З. х. – В. Т.“ ЕООД в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание
чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница в размер на 7 476,67лв., произтичаща от
сключен между страните договор за наем от 30.03.2017г. по фактури №
№**********/12.12.2017г., **********/02.01.2018г., **********/01.11.2019г. , иск по чл.86
ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 2136,24лв., ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното
изплащане.
Видно от представеното с частната жалба удостоверение изх.№910/15.02.2021г. , изд.
от ВТРС, на основание заявление по чл.417 ГПК с вх.№17360/31.12.2020г. е образувано
Ч.гр. д.№3219/2020г. по описа на ВТРС със страни – МДТ „Константин Кисимов
гр.В.Търново като заявител срещу „З. х. – В.Т.“ ЕООД като длъжник с предмет –
претендирана сума в размер на 7476,67лв., като паричното вземане произтича от
незаплатени суми до договор за наем от 30.03.2017г., сключен между заявителя и длъжника,
за месеците април 2017, януари 2018г. и ноември 2019г. по фактури № №
**********/12.12.2017г., **********/02.01.2018г., **********/01.11.2019г., за която е по-
късно образувано и Гр.д.№3221/2020г. по описа на ВТРС.
С Разпореждане №50/05.01.2021г. ВТРС е оставил ИМ по Гр.д.№3221/2020г. по описа
на ВТРС без движение за нередовности на ИМ по смисъла на чл.128 т.1 и т.2 от ГПК , вкл. и
за внасяне на общо дължима за двата обективно съединени иска ДТ в размер на 384,50лв.
Ищецът МДТ „Константин Кисимов“ гр.В.Т. в срока по чл.63 ал.1 ГПК е подал молба
вх.№1535/28.01.2021г. за продължаване срока по чл.129 ал.2 ГПК за внасяне на дължимата
ДТ за предявените искове, поради висящо ч.гр.д.№3219/2020г. по описа на ВТРС, по което,
в случай на издаване в полза на ищеца – заявител заповед по чл.417 ГПК ще отпадне
правният му интерес от иска за главница в размер на 7 476,67лв., предмет на по-късно
образуваното Гр.д. 3221/2020г. по описа на ВТРС.
С Разпореждане №435/28.01.2021г. ВТРС на основание чл.63 ал.2 ГПК удължава
срока за отстраняване на нередовности на ИМ с една седмица, считано от изтичане на
първоначално определения срок.
С молба вх.№2014/04.02.2021г. /преди осъществяване връчване на ответника по реда
на чл.131 ГПК/ ищецът МДТ „Константин Кисимов“ гр.В.Търново, чрез пълномощника
адв.А. – САК, поради издадена след подаване на ИМ в полза на ищеца – заявител заповед по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3219/2020г. по описа на ВТРС, оттегля иска с правно основание
чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница в размер на 7 476,67лв.
С обжалваното Определение №255/09.02.2021г. производството по гр.д.№3221/2020г.
по описа на ВТРС е частично прекратено на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне от
ищеца на предявения иск за главница в размер на 7476,67лв., за което на този етап съгласие
от ответника не се изисква.
Обжалваното определение №255/09.02.2021г. е връчено на ответника „З. х.– В.Т.“
ЕООД на 10.02.2021г., а настоящата частна жалба е подадена в едноседмичният срок за
обжалване по куриер на 17.02.2021г.
С Разпореждане №628/09.02.2021г. ВТРС е разпоредил на основание чл.131 ГПК
2
връчване на ответника на препис от ИМ и приложенията към нея, препис от молба вх.
№2014/04.02.2021г. и препис от Определение №255/09.02.2021г., връчени му на 10.02.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в рамките на едноседмичният срок по чл.275 ал.1 от ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт. За допустимостта на процеса съдът следи
служебно. Съдът счита, че не е налице правен интерес у частния жалбоподател – ответник
по делото, да атакува обжалваното определение №255/09.02.2021г., постановено по гр.д.
№3221/2020г. по описа на ВТРС, с което на основание чл.232 от ГПК производството по
делото е частично прекратено, поради оттегляне от ищеца – ответник по частната жалба на
предявения иск по чл.232 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница от 7 476,67лв., поради
което частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, респ. производството по делото прекратено.
На основание чл.232 ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието
на ответника до приключване на първото заседание по делото. В процесният случай ищецът
е оттеглил главния си осъдителен иск за главница от 7 476,67лв. преди осъществяване
връчването на ответника по реда на чл.131 ал.1 ГПК, т.е. до приключване на първото
заседание по делото, поради което и по аргумент от чл.232 ГПК не е необходимо съгласието
на ответника, предвид което и у последния – частен жалбоподател не е налице правен
интерес от обжалване на постановеното определение по чл.232 ГПК, предмет на частната
жалба. След като в случая съгласието на ответника не е изискуемо от закона за оттеглянето
на главния иск от ищеца, то за ответника – частен жалбоподател не съществува правен
интерес от обжалване на Определение №255/09.02.2021г., постановено по реда на чл.232
ГПК по гр.д.№3221/2021г. по описа на ВТРС, което обуславя и процесуална недопустимост
на подадената против същото частна жалба. Обстоятелството, че с обжалваното определение
по чл.232 ГПК и при връчването му на ответника от първоинстанционният съд е указана
възможност за обжалването му и от двете страни по делото, при съществуваща такава и
интерес само за ищеца, не поражда право на жалба у ответника – частен жалбоподател, при
липса на правен интерес у същия от обжалване.
Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, респ. производството по делото прекратено.
На основание чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
С оглед изхода по частната жалба и оставянето й без разглеждане като процесуално
недопустима, на частния жалбоподател не се следват направените в настоящото
производство съдебни разноски и претенцията му за присъждане на такива следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, предвид което съдът не се произнася и по
възражението по чл.78 ал.5 ГПК, направено от ответник – жалба.
На основание чл.78 ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, приложима за настоящото производство на основание чл.278 ал.4 вр. чл. 273
ГПК. С оглед прекратяване на настоящото производство, поради процесуална
недопустимост на частната жалба, на ответник – жалба на основание чл.78 ал.4 ГПК се
следват направените по същото съдебни разноски за заплатено адв. възнаграждение за един
адвокат в размер на 200лв., които следва да бъдат възложени в тежест на частния
жалбоподател.
Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от „З. х. В. Т.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.“Ц.Ц.“ №., с ЕИК ......, чрез пълномощника му
3
адв.С.М., против Определение №255/09.02.2021г., постановено по Гр. д.№3221/2020г. по
описа на РС – Велико Търново, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, поради липса
на правен интерес у частния жалбоподател, и ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д.
№242/2021г. по описа на ОС – Велико Търново.
На основание чл.278 ал.4 вр. чл. 273 вр. 78 ал.4 ГПК ОСЪЖДА „З.х.В. Т.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.“Ц.Ц.“ №.., с ЕИК ....7, ДА ЗАПЛАТИ на
МУЗИКАЛНО – ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „КОНСТАНТИН КИСИМОВ “, БУЛСТАТ
..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т. 5000, ул.“В. Л.“ №., сума в размер на 200 лв.
/двеста лева/, представляваща направени в настоящото производство съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване от частния жалбоподател с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му, пред ВТАС.
Препис от определението да се връчи на ответник – жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4