Р Е Ш Е Н И Е
№3592/2.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на втори юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4437 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 21162/ 28.03.2018 г. от
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление *** * срещу П.Р.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с
искане до съда да постанови решение, с което да:
- приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 47.94 лв., представляваща сбор от абонаментни такси за
далекосъобщителни услуги, начислени за периода 05.02.2016 год. – 05.05.2016
год., както следва: 15.98 лв. по фактура
№ **********/ 05.03.2016 год., 15.98 лв. по фактура №
**********/ 05.04.2016 год. и 15.98 лв. по фактура № **********/ 05.05.2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за
което вземане по ч. гр. д. № 18263 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена
Заповед № 9883/ 04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК;
- приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 197.97 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за мобилно
устройство,
начислени за периода 05.02.2016 год. – 05.05.2016 год., както следва: 65.99 лв. по фактура №
**********/ 05.03.2016 год., 65.99 лв. по фактура №
**********/ 05.04.2016 год. и 65.99 лв. по фактура № **********/ 05.05.2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за
което вземане по ч. гр. д. № 18263 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена
Заповед № 9883/ 04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК;
- осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 41.97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
допълнително споразумение от 26.05.2015 год., касаещо абонатен номер *;
- осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 725.89 лева,
представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг, сключен към абонамента
за мобилен номер *, за която сума е издадена фактура № **********/
05.07.2017 год.
Претендират се и извършените
в настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни
услуги, по силата на който ответникът е ползвал доставените от ищеца
далекосъобщителни услуги. Уговорено е заплащането на цената да се извършва въз
основа на месечна фактура, издавана на името на абоната. Ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване за визираните
задължения.
Ответникът – П.Р.Я., чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на исковете. Оспорва възникването на
облигационното правоотношение между страните при посочените от ищеца параметри,
а също и предоставяне на мобилното устройство на ответника. Релевира възражение
за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 10.01.2013 год. между “*” ЕАД и П.Р.Я. е сключено Допълнително
споразумение по програма “*” към Договор за мобилни/ фиксирани услуги с номер *,
за срок от 24 месеца, при абонаментен план * мин, с посочени брой минути за група „*, цени на разговори, кредитен лимит
и др. Посочено е, че с подписване на договора, потребителят
получава устройство *. Договорът съдържа подпис на
представител на мобилния оператор и на потребителя.
С Допълнително споразумение от 26.05.2015 г. Абонаментния
план е изменен, като е между страните е постигнато съгласие за заплакщане на
месечна абонаментна такса от 13.32 лв. без ДДС, респ. 15.98 лв. с вкл. ДДС. Отразено
е също така, че потребителят получава устройство *.
Приобщена на л. 11 е ценова листа за абонаментни
планове на частни лица от 26.05.2015 год.
На 26.05.2015 год., на потребителя – П.Р.Я. е
предоставен подписан от оператора екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД, видно от
приобщената на л. 12 декларация – съгласие.
На 26.05.2015 г. е сключен Договор за лизинг, съгласно който “Т. Б.”АД
предоставя на П.Р.Я. за временно възмездно ползване мобилно устройство марка *,
с телефонен номер *. Видно от съдържанието на същия, между страните е
постигнато съгласие за заплащане от страна на лицингополучателя, на обща
лизингова цена в размер на 1583.76 лева, която съгласно обективирания з
договора погасителен план е платима на 23 месечни вноски, по 65.99 лв., всяка. Съгласно отразеното в чл. 4 от договора, от страна
на линизгополучателя е направено изявление за потвърждаване, че устройството му
е предадено от лицингодателя. Договорът съдържа подпис на представител на
лизингодателя и на лизингополучателя.
Приобщени по делото са 5
бр. фактури, издадени от „Т.Б.“ ЕАД, с посочен получател- П.Р.Я., както следва:
- № **********/ 05.03.2016 год., за отчетен период 05.02.2016 г. – 04.03.2016
год., на обща стойност 81.94 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС
– месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска, и след приспадане
на надплатена сума за предходен период;
- № **********/ 05.04.2016 год., за отчетен период
05.03.2016 г. – 04.04.2016 год., на обща стойност 163.91 лв. с ДДС, формирана
както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. –
лизингова вноска; 81.94 лв. с ДДС – задължения за предходен период;
- № **********/ 05.05.2016
год., за отчетен период 05.04.2016 г. – 04.05.2016 год., на обща стойност
245.88 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и
еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска; 163.91 лв. с ДДС – задължения
за предходен период;
- № **********/ 05.06.2016
год., за отчетен период 05.05.2016 г. – 05.06.2016 год., на обща стойност
309.35 лв. с ДДС, формирана както следва: 65.99 лв. – лизингова вноска и 245.88
лв. с ДДС – задължения за предходен период;
- № **********/ 05.07.2016
год., за отчетен период 05.06.2016 г. – 04.07.2016 год., на обща стойност
1177.09 лв. с ДДС, формирана както следва: 141.85 лв. – начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, 725.89 лв. – лизингови вноски, 309.35 лв.
– задължения за предходен период.
От заключението на вещото лице Р.Х. по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза се установява следното: за ползваните услуги, за номер **********,
за периода 05.02.2016 год. – 04.07.2016 год., са фактурирани следните суми: по
фактура № **********/ 05.03.2016 год., за отчетен период 05.02.2016 г. –
04.03.2016 год., 81.97 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с
ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска, с отчетено
плащане от 0.03 лв.; по фактура № **********/ 05.04.2016 год., за отчетен
период 05.03.2016 г. – 04.04.2016 год., 81.97 лв. с ДДС, формирана както
следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова
вноска; по фактура № **********/ 05.05.2016 год., за отчетен период 05.04.2016
г. – 04.05.2016 год., на обща стойност 81.97 лв. с ДДС, формирана както
следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова
вноска; по фактура № **********/ 05.06.2016 год., за отчетен период 05.05.2016
г. – 05.06.2016 год., 65.99 лв. – лизингова вноска, като е приспадната сумата
от 2.52 лв.
Гореустановената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по
заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 18263/
2017 г. на ВРС.
Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури,
вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски. Предвид
съвпадението между номерата, датата и сумите на фактурите посочени от заявителя
в заповедното производство и от ищеца в настоящото, и до колкото договорът за
лизинг на мобилно устройство е сключен във връзка с предоставените от ищеца
далекосъобщителни услуги, то следва да се приеме, че в случая е налице
идендитет между спорното вземането по заповедното и в настоящото производство.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни
услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на
далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата
вещ, въз основа на които съглаза ответника е възникнало задължение за заплащане
на търсените цена, лизингови вноски и неустойка; настъпване изискуемостта на
задълженията.
В тежест на ответника е да установи
положителните факти, на които основава възраженията си.
На първо място, от представеното допълнително
споразумение от 26.05.2015 год. се установява наличие на валидни облигационни
отношения между стратите, с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца
към ответника, при уговорена месечна абонаментна такса от 15.98 лв. с ДДС С
подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил
съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси, при описаните условия. Следователно,
за ответника е възниквало задължението за заплащане на абонаментна такса по
процесния договор в размер на 15.98 лв., месечно. До колкото предмет на спора е
вземането на оператора за абонаметни такси, ирелевантен в случая е начина на
отчитане и фактуриране останалите предоставени услуги – разговори, кратки
съобщения, уведомяване за просрочено задължение и др.
На следващо място – от приобщения по договор за
лизинг се установява облигационна обвързаност между страните по силата на
договор за лизинг, относно мобилно устройство. С подписа си, положен в договора
и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил съгласие
за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към датата на
приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната вноска.
Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23
лизингови вноски от 65.99 лв. месечно.
На следваща място – ответникът не ангажира
доказателства, установяващи погасяване на задължението за абонаментни такси по
договора за мобилни услуги, а също и за заплащане на дължимите вноски договора
за лизинг.
Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни
искове относно вземанията, съставляващи абонаментни такси и лизингови вноски, са
основателни и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на претенциите за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 41.97 лв., съдът приема следното:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението
за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид
неизпълнение, за което е уговорена.
В случая, ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в процесния договор и
приложенията към същия, съгласно които в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него или Общите
условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на
услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът
има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на всички
месечни абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в
договора срок.
Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга, по смисъла на § 13, т. 1 ДП на ЗЗП, поради което и
приложение в отношенията между страните следва да намерят правилата на ЗЗП.
Съгласно дефиницията, дадена в чл. 143 ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно
предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, доколкото това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (така и
Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, ТР № 1/ 05.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на
ОСТК на ВКС , т. 3). Преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в
този смисъл т. 3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС).
При осъществяване на тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации -
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга.
При
прекратяване на договора за мобилни услуги операторът не получава съответната
абонаментна такса, но е налице възможност да предостави съответния номер на друг
клиент, от което да реализира пропусната печалба. В случая, ирелевантно е и позоваването на споразумението, сключено между
ищцовото дружество и
* от 2018г, по силата на което ищецът се е задължил да намали
прилаганите от него неустойка спрямо своите нови клиенти, тъй като промяната в
клаузата не е в състояние да засегне вече прекратените през 2016 г. отношения с
ответника. Същевременно императивния режим на закрила на потребителите изключва
изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на
насрещните страни. Напротив законът предвижда именно нищожност на клаузата, а
не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред именно за да осигури и
превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил
при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Ето
защо, независимо от предприетото намаляване на претенциата, последиците на
неустоечната клауза следва да бъдат отречени, поради нейната неравноправноправност.
Уговорката за неустойка в полза на
мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга, поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Предвид така изложеното предявените искове
за присъждане на неустойка за
предсрочно прекратяване на процесния договор се явява неоснователни и следва да се отхвърлят, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на заявените
с заявлението вземания, възлизат на 72.77 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 652.57 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Р.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумите от 47.94
лв. (четиридесет и
седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сбор от абонаментни такси за
далекосъобщителни услуги, начислени за периода 05.02.2016 год. – 05.05.2016
год., както следва: 15.98 лв. по фактура
№ **********/ 05.03.2016 год., 15.98 лв. по фактура №
**********/ 05.04.2016 год. и 15.98 лв. по фактура № **********/ 05.05.2016 год. и 197.97 лв. (сто деветдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща сбор от лизингови вноски за мобилно
устройство,
начислени за периода 05.02.2016 год. – 05.05.2016 год., както следва: 65.99 лв. по фактура №
**********/ 05.03.2016 год., 65.99 лв. по фактура №
**********/ 05.04.2016 год. и 65.99 лв. по фактура № **********/ 05.05.2016 год., ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които
вземания по ч. гр. д. № 18263 по описа на ВРС за
2017 год. е издадена Заповед № 9883/ 04.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Р.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумата от 725.89
лева,
представляваща неизплатени 11 (единадесет) вноски
по сключен между страните договор за
лизинг от 26.05.2015 год., дължими в периода 26.06.2016 год. – 26.04.2017 год., за която сума от ищеца
е издадена фактура № **********/ 05.07.2017 год., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * срещу П.Р.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск за присъждане на сумата от 41.97 лв. (четиридесет и един лева и
деветдедсет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключен между страните договор мобилни/ фиксирани услуги с мобилен/ фиксиран номер *,
изменен с допълнително
споразумение от 26.05.2015 год., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Р.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумата от 72.77
лв. (седемдесет и две лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Р.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
*сумата от 652.57
лв. (шестстотин петдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) представляваща
извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: