Н.о.х.д. №904/2016 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу
подсъдимия Н.Д.С.
ЕГН ********** *** е повдигнато, за това, че през м.май 2007г., в
гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, като посредствен извършител, чрез Н.А.И.
*** и чрез използване на МПС – товарен автомобил „К.“ с ДК№ Х ****АН,
собственост на ЕТ“Ина – Гинка Николова – С.А.“, с управител С.А., отнел чужди
движими вещи, а именно – лек автомобил марка *****и автомобилна газова уредба „Star Gas“ на обща стойност от 455
лв., от владенитео на Р. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК.
РП-Хасково поддържат обвинението. Пледират за налагане на ефективно наказание
„лишаване от свобода”. Условното осъждане било неприложимо защото настоящото деяние било извършено при опасен рецидив и в изпитателен срок на друго условно
осъждане. Освен това
прокурорът сочи, че не поддържа обвинението за деяние при опасен рецидив по 29
ал.1 б.“б“ от НК, защото двете присъди, актуални към настоящия момент били за
деяния извършени при условията на съвкупност. Пледира за наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, ефективно, при първоначален „строг“ режим.
Следвало на осн.чл.68 ал.1 от НК да се приведе в
изпълнение отложеното наказание по НОХД №817/2015г. – а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, което следвало да се изтърпи изцяло, ефективно,
отделно и преди наложеното с настоящата присъда наказание, при първоначален
„строг“ режим, в затвор. Следвало да се уважи и предявения граждански иск по
чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди. Относно газовата уредба – лекият автомобил
бил комби, така че “в багажника“ и „в купето“ било едно и също, поради
специфичната конструкция на автомобилите-комби.
Гражданският ищец Р.М.Р. поддържа претенцията си по чл.45 от ЗЗД за
сумата в размер на 455 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на престъплението.
Моли
съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимият Н.Д.С., не се явява и не взема
становище по повдигнатото му обвинение. Производството по делото протече по
реда на чл.269 ал.3 от НПК.
Защитникът на подсъдимия твърди, че
обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като обстоятелствата,
свързани с наличието и липса на уговорка между страните за вдигане на колата и
предаване на вторични суровини, се твърдяли от
заинтересовани в това производство страни. Освен това, бил учудващ фактът, че
лицето точно знаело какви са намеренията на пострадалите и ги изпълнило. Не се
събрали и достатъчно данни да била налице и въпросната газова уредба. Изрично
бил попитан пострадалия дали била свалена тази газова уредба и къде била
поставена, а той заявил, че е в купето, а не в багажника, както се опитал да
твърди в противоречие с твърденията си на досъдебното производство свидетелят Н.А.И..
Освен това на същото лице Н.А.И. не следвало да се вярва, без да се провери
версията, не следвало да му се придава качеството на посредствен извършител и
заблудено лице, поради факта, че на първо място, подсъдимият нямал документи,
освен за колата, нямал и лични документи и всеки гражданин би следвало да се
замисли дали не помага за извършването на едно престъпление, ако било налице
такова.
Пледира за оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, изцяло приема за установено от фактическа страна, изложеното в
обвинителния акт, а именно:
В началото на 2007г., свидетелят Р. ***
оставил личния си лек автомобил марка „ВАЗ 2102”, който бил с поставена газова
уредба „Star Gas“ на
съхранение в ”Осеменителна станция” гр.Хасково, до
база „Петрол“, където работел като пазач, и заминал със съпругата си да работи
в Р.Италия.
Автомобилът бил бракуван в КАТ, не бил
в движение и бил без регистрационни номера. Свидетеля Р. имал намерение да го
продаде на части или за скрап, поради което го бил разглобил и оставил частите
в купето на автомобила, като само двигателя бил отвън до автомобила. Газовата
уредба също била вътре в автомобила.
След като се върнал в Р.България, в
края на месец юни на 2007г., Р. установил,
че колата му я няма там. След разговор със свидетелката М.К.П., същата му
обяснила, че в през месец май 2007г., в станцията дошъл подсъдимия Н.С., който
се представили за негов баджанак и заявил, че имали уговорка с Р. за колата,
взел същата ведно с двигателя, като я натоварил на нает от него товарен
автомобил и я закарал за вторични суровини.
Подсъдимият Н.С. се препитавал с
продажба на употребявани и неизползваеми железни части за скрап. Познавал
визуално св.Р., знаел, че оставения автомобил на съхранение в ”Осеменителна станция” гр.Хасково е негов и той се намира в
чужбина, поради което решил да заблуди свидетелите П. и пазача на станцията Г.С.М.,
че е роднина на св.Р. и да отнеме автомобила, за да го предаде на вторични суровини.
За целта, в началото на месец май
2007г. Н.С. посетил свидетеля С.Г.А. - управител на фирма за вторични суровини ЕТ
„Ина - Гинка Николова - С.А.“. Обяснил му, че има негова кола, която иска да
предаде за скрап в неговата фирма, но нямал документи за колата и нямал с какво
да я транспортира, тъй като била без номера и не се движела самостоятелно.
По това време свидетелят Н.А.И. работел
като шофьор на товарен автомобил марка ”К.”“, с ДК № Х ****АН към фирма за
вторични суровини ЕТ”Ина- Гинка Николова - С.А.“***. На камиона имало монтирана
щипка за товарене на различни стоки, включително и леки автомобили.
След разговора на подсъдимия С. със св.А.,
последният се обадил на св.И. и му казал, че С. имал някаква кола за товарене,
която щял да продава на вторични суровини. След като св.И. оформил пътния лист,
двамата със С. се качили на камиона и тръгнали. По пътя св.И. попитал чия била
колата, която щели да вдигат, а Н.С. казал, че била на някакъв негов приятел,
който бил в Италия и му бил казал да вземе колата и да се оправя с нея.
Отишли в ”Осеменителна
станция” гр.Хасково и паркирали камиона в двора на станцията, където имало една
жигула, без номера, синя на цвят. Двигателят бил
изкаран извън колата, като главата му липсвала. Преди да натоварят колата,
подсъдимият С. отишъл да говори със св.М.П. и след 10 минути се върнал, като
съобщил на св.И., че всичко било готово и можели да товарят колата и двигателя
й.
Със щипката на товарния автомобил, св.И.
натоварил лек автомобил марка „ВАЗ 2102” и двигателя му отзад на камиона, после
тръгнали с подсъдимия С. към кантара, който се намирал срещу бившия ДАП в
гр.Хасково, за да я претеглят. Като пристигнали, претеглили колата и двигателя
й, взели разписка на която св.И. не можел да си спомни колко килограма пишело,
че са колата и двигателя й.
После се върнали с подсъдимия С. в
тяхната фирма, където св.И. разтоварил стоката и дал разписката на Началник-базата,
за да можела тя да плати на подсъдимия. В края на работния ден Н.С. се появил в
Базата за вторични суровини и счетоводителката - свидетелката В.К.П. му
изплатила сумата от 260 лева.
Св.Р. е категоричен, че никога не е
правил никакви уговорки с подсъдимия Н.С. или с трети лица да продават
автомобила му от негово име или за негова сметка.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че инкриминираните вещи, предмет на престъплението - а именно лек
автомобил марка „ВАЗ 2102“ и автомобилна газова уредба „Star
Gas“, към момента на извършване на деянието се
равняват на обща стойност 455 лева.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от разпита на свидетелите.
Св.Р.Р., който е и пострадал дава ясни
обяснения на хронологията на събитията във връзка със собствения му лек
автомобил „******”. Неговите показания се допълват от тези на св.М.К.П., която
е работила в „Осеменителна станция“ гр.Хасково и
присъствала в деня , когато Н.С. е вдигнал лек автомобил „****” и го е откарал
за вторични суровини. Св.Е.Р. е съпруга на св.Р.Р. и нейните показания допълват
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка. Св.В.П. е работела през
2007г. във фирмата за вторични суровини, където е бил оставен автомобила – тя е
счетоводителката, която е платила на подсъдимия Н.С. сумата от 260 лв. Св.Г.М.
е бил пазач в „Осеменителна станция“ гр.Хасково през
2007г. и също е присъствал на вдигането на лек автомобил „ВАЗ 2102”. Св.Н.И. е
управлявал товарния камион с щипка, който е вдигнал автомобила. Показанията му
са в унисон с останалите свидетели и допълват и доизграждат фактическата
обстановка. Св.С.А. е собственика на фирмата за вторични суровини. Разказва
всичко за докарването и изкупуването на лек автомобил „ВАЗ 2102”. Подсъдимият Н.С.
е бил разпознат на досъдебното производство от св.Н.И., св.В.П. и св.С.А..
Подсъдимият
Н.С. е осъждан нееднократно.
С
Присъда №9/17.01.2006г. по НОХД №817/2005г. на Районен съд Димитровград влязла
в сила на 02.02.2006г., същият е осъден на основание чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК на наказание „лишаване
от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
С
Присъда №259/19.04.2006г., влязла в сила на 04.05.2006г. по НОХД №1211/2005г.
на Районен съд Хасково, същият е бил осъден
на основание чл.195, ал.1, т.4, предл.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
и чл.54, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ” режим на изпълнение.
Горецитираните
осъждания квалифицират настоящото деяние, като извършено при условията на опасен
рецидив по б.”а” на чл.29 ал.1 от НК, тъй като за тях не е изтекъл 5 годишният
срок по чл.30 ал.1 от НК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Подсъдимият Н.Д.С. ЕГН **********
*** е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, като през м.май 2007г., в
гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, като посредствен извършител, чрез Н.А.И.
*** и чрез използване на МПС – товарен автомобил „К.“
с ДК№ Х ****АН, собственост на
ЕТ“Ина – Гинка Николова – С.А.“, с управител С.А., отнел чужди движими вещи, а
именно – лек автомобил марка *****и автомобилна газова уредба „Star Gas“ на обща стойност от 455 лв., от владенитео на Р. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено-опасните последици.
Налице е от субективна страна и специфичното за кражбата своително намерение.
Подсъдимият е осъждан и настоящото деяние е осъществено при
опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Делото протече по реда на чл.269 ал.3 от НПК и се разгледа в отсъствие на подсъдимия.
В тази връзка съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин :
Съставът на чл.196 ал.1 т.2 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” от 3 – до 15 години. Съдът обсъди съотношението
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът взе в предвид изтеклия
доста дълъг период от време от образуване на досъдебното производство - 9
години. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът цени лошите характеристични
данни на подсъдимия. В тази връзка съдът прие наличие на изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът определи наказанието на С. по чл.55 ал.1
т.1 от НК, като слезе под специалния минимум от 3 години „лишаване от свобода”.
Съдът счете наличие на превес на смекчаващите вината обстоятелства и споделя
пледираните размери от прокурора, които са над минималния размер и под средата
в интервала 3 месеца – 3 години. Съдът счете, че ефективно наказание от 1
година „лишаване от свобода” напълно би постигнало целите на индивидуалната и
генералната превенции. Ето защо съдът определи това наказание на подсъдимия.
Същото следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор.
Настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на условното осъждане по НОХД №817/2005г. на РС-Димитровград.
Ето защо с оглед чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца по НОХД №817/2005г. на
РС-Димитровград, което следва да се изтърпи ефективно, изцяло, отделно и преди
наложеното с настоящата присъда наказание, при първоначален „строг“ режим, в
затвор.
Претенцията по предявения граждански
иск по чл.45 от ЗЗД е основателна. Налице са кумулативно елементите на
фактическия състав на генералния деликт – противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка.
Претендират се имуществени вреди в размер на 455 лв., която сума е стойността
на откраднатия лек автомобил „*****”, заедно с газовата уредба „Star Gas“ към момента на
извършване на деянието. Претенцията е основателна, поради което съдът я уважи
изцяло. Няма претенция за лихва.
С
оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати и направените по
делото разноски в размер на 50 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и ДТ
върху уважената част от гражданския иск.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.П.