РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Русе, 08.04.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 10 март през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5891 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът
„Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответника Д.В.Ц., била потребител на
електрическа енергия. В периода от 28.07.2018 г. до 26.04.2019 г., била доставена в имота му, находящ се в гр. ******,
общ. ******, обл. ******, ул. „*******” № *****, електрическа енергия на
стойност 2270,75 лв., за което били издадени фактури и 19 лв.- такса за прекъсване на ел.
захранването за обект с абонатен номер № **********. Поради неплащане в срок на
задължението той дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 55,59 лева,
от падежа на всяка една фактура до 22.07.2019 г. Дружеството подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано гр. д. № 4681/2019 г. по описа на РРС и издадена заповед
за изпълнение, поправена с Определение от 27.01.20120 г., с която било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2289,75 лв., представляваща главница за
незаплатена електрическа енергия по фактури
издадени за периода от 13.02.2019 г. до 09.07.2019 г. за обект с
абонатен номер **********, за обект в гр. ******, ул. ******* ***, по кл. №
**********, мораторна лихва в размер на 55,59 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура от датата на падежа на същата до 22.07.2019
г., ведно със законната лихва считано от 29.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 46,91 лв. – разноски по
делото за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради което е предявен настоящия
иск. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 2289,75 лв. – главница дължима по фактури издадени в
периода от 13.02.2019 г. до 09.07.2019 г., мораторна лихва за периода от датата
на падежа на всяка фактура до 22.07.2019 г. в размер на 55,59 лв., ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът
Д.В.Ц. оспорва исковете.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2019 ,
поправена с Определение от 27.01.20120 г., по гр. д. 4681/2019 г. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника да заплати сумата от 2289,75 лв.,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода от 13.02.2019 г. до
09.07.2019 г. за обект с абонатен номер **********, за обект в гр. Ветово, ул.
Петко Каравелов 28, по кл. № **********, мораторна лихва в размер на 55,59 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура от датата на падежа
на същата до 22.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от 29.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 46,91
лв. – разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът подал в срок възражение по чл.414 от ГПК и съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ищецът
е бил потребител на доставяна от ответника електрическа енергия с адрес гр. *********, общ. ******, обл. *****,
ул. „******” № ***, като ползваната от него електроенергия била заплащана по
счетоводна партида с аб. № **********. Били издадени фактури през периода 13.02.2019
г. до 09.07.2019 г. на обща стойност 2289,75
лв. който ответникът не заплатил в срок.
Тези обстоятелства се установяват
и от приетите по делото писмени доказателства.
Съгласно назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза общият
размер на доставената до процесния обект ел. енергия за периода от 28.07.2018
г. до 26.04.2019 г. била 12 105
кв/ч на стойност 2767.04 лв. Във фактура № ********** от 09.07.2019 г. бил
посочен друг електромер, поради извършена подмяна на СТИ на 10.09.2018 г. Съществували
просрочени и незаплатени задължения по фактури издадени в периода 13.02.2019 г. до 09.07.2019 г. на стойност 2289.75 лв. Размерът на дължимата
мораторна лихва до 22.07.2019 г. била 60.84 лв. Ел. захранването за процесния
период било прекъснато на 08.04.2019 г., като след тази дата нямало консумация
на ел. енергия. Съществували просрочени задължения за периода 13.02.2019 г. до
09.07.2019 г.- по издадени фактури на
стойност 1587.54 лв., по фактури за такса за прекъсване на ел. захранването на
стойност 19 лв. и по издадени фактури във връзка със Споразумителен протокол на
стойност 683.21 лв. или общо на стойност 2289.75 лв.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за такса за възстановяване на ел. захранването
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Ответникът е страна по валиден
договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН
България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
По делото не се спори, че
ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. *****, общ. *****,
обл. ******, ул. „*********” № ***, с аб. № **********, и който съгласно представените по делото
писмени доказателства е имал сключен
договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него
имот.
От представени общи условия за
продажба на ел енергия– чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да
заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите
условия. Видно от представените фактури, се установява по категоричен начин,
че ищецът доставил ел. енергия в имот с
аб. № **********, ползван на ответника,
за периода от 28.07.2018 г. до 26.04.2019 г.
на обща стойност 2270.75 лв.,
който не му е заплатил тази сума. Той дължи и сумата от 19 лв.- такса за прекъсване на ел.
захранването. По изложените съображения и с оглед приетото по делото заключение
на назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът цени, с оглед
притежаваните от вещо лице специални знания, съдът приема, че предявеният иск
за установяване на дължимостта на начислената от ищеца сума се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представените общи условия, които се прилагат към сключения договор, по който
страна е наследодателя на ответника– чл.38 указва, че потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния случай ответникът
не бил заплатил претендираните суми в срок. С оглед приетото в заключението на
назначената експертиза, ответникът дължи и лихва за забава, за периода от
падежа на всяка фактура до 22.07.2019 г. в размер на 60.84 лв., поради което
следва да се уважи изцяло претендирания размер от 55,59 лв.
С оглед изхода на спора, разноските в заповедното
производство следва да се дължат от ответника на ищеца в размер на 96.91 лв.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по
делото 395.04 лв. /заплатена държавна такса – 95.04 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП в
размер на 100 лв., и 200 лв.- за назначената по делото експертиза /направени от
ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, Д.В.Ц., ЕГН: **********,***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258,
Варна Тауърс – Г, сумата от 2289,75 лв.
– главница, дължима по фактури издадени в периода от 13.02.2019 г. до 09.07.2019 г. за
обект с абонатен номер 0300502018г., мораторна лихва за периода от датата на
падежа на всяка фактура до 22.07.2019 лева, в размер на 55,59 лв., ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.07.2019
г., поправена с Определение от 27.01.20120 г., по гр. д. 4681/2019 г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Д.В.Ц.,
ЕГН: **********,*** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 96.91 лв. разноски, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.07.2019
г., поправена с Определение от
27.01.20120 г., по гр. д. 4681/2019 г.
по описа на РРС, както и сумата от 395.04
лв.- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: