№ 1528
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205060 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-3389-000148 от 07.04.2021
г. на Н.А.К., на длъжност *** РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ 06 Пловдив,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н.А.Ч. от
***, ЕГН ********** са наложени административни наказания – глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено
че на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР се отнемат 10 точки.
С жалбата от Н.А.Ч., чрез адв.М.Н. се прави искане за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, а
наложените наказания се считат за явно несправедливи.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител адв. М.Н., която поддържа жалбата. В
пледоарията си представи доводи до същество на искането си за отмяна на
НП. Претендират се разноските по дело, като се ангажират писмени
доказателства във връзка с това.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в
1
съдебно заседание. Преди даване ход на делото е депозирана писмена молба
- становище от ***а на Шесто РУП –Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, в
която излага доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и за
неговото потвърждаване. Прави и алтернативно искане при уважаване на
жалбата, съда да намали размера на адвокатския хонорар до предвидения в
закона минимум.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 31.03.2021г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков №
939367 против жалбоподателя Ч., за това че на 31.03.2021г. в 14:00 часа в гр.
Пловдив на ул. „Удроу Уилсън“ № 2, управлява лек автомобил „Мерцедес А
170 ЦДИ“, рег. № ***, под въздействието на алкохол. Пробата е извършена с
техническо средство Дрегер – Алкотест 7510 с фабричен № ARBA – 0084,
който е отчел 1,19 промила в издишания въздух. Издаден е талон за
медицинско изследване № 071294 и 8 броя стикери А 020959. С деянието си
жалбоподателят виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен
в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и
не е имал възражения срещу установеното нарушение. Актът е подписан от
посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на
съставянето на АУАН е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка за извършеното действие, неразделна част от АУАН.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП против
жалбоподателя Ч., на който са му наложени следните административни
наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. В издадено НП е посочено че на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, затова, че управлява МПС, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаденото НП е връчено лично на
жалбоподателя на 20.07.2021г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС
гр.Пловдив, поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложените
административни наказания.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените
доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на
разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят С., който
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, както
и основанието за компетентността му да съставя актове. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото. Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор
/по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административнонаказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно
той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
3
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери, дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението
на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че
АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от
оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед №
317з-7914-20.12.2019г. на директора на ОД на МВР- Пловдив, Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, относно
допълнение на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Както в АУАН, така и в НП
са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34,
4
ал.1 от ЗАНН срок. В този смисъл описанието на нарушението е пълно, точно,
ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя Н.Ч. е
осъществено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 по ЗДвП. Нарушението е
установено с техническо средство, в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и
Наредаба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол/или наркотични вещества или техни аналози на Министерство на
здравеопазването, Министерство на Вътрешните работи и Министерство на
правосъдието, което при извършената проба на 31.03.2021г. е отчело, че
жалбоподателят Ч. управлява МПС след концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 1,19 промила на хиляда. Съдът счита, че
липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от
полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили
същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което има право да борави с
техническо средство Алкотест Дрегер, издаден е талон за медицинско
изследване. По делото не се установи от страна на жалбоподателя да е дадена
кръвна проба и да е проведено медицинско изследване в Специализирана
химическа лаборатория.
При неявяването на лицето за даване на кръвна проба в срока
определен с Наредба №1/2017г. и неизвършване на медицинско изследване
съгласно чл.15, ал.6 от Наредбата се приемат показанията на техническото
средство, както в настоящия случай, като Дрегер Алкотест 7510 + с фабричен
№ ARBA – 0084, е отчело 1,19 промила на хиляда в издишания въздух от
жалбоподателя.
Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано,
че на процесната дата и място жалбоподателят Н.Ч. е управлявал МПС в
нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Настоящия съдебен състав при
ПРС счита, че административно- наказващия орган е посочил доказателствата
въз основа, на които е установено административното нарушение, като в
издаденото НП е изрично посочен резултатът от извършената проба с
техническо средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административно наказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на
5
чл.174, ал.1 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Във връзка с така
посоченото, съдът прие че относно размерът на наложените наказания - глоба
в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12
месеца, че същите съответстват на закона, тъй като са определени във
фиксиран размер и не подлежат на редуциране от страна на съда.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Горното безусловно
влече и потвърждаване на постановеното от наказващия орган „отнемане на
10 контролни точки“, което няма самостоятелна правната природа, а следва
на основание наложеното административно наказание или принудителна
административна мярка. То се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление и не съставлява санкция, подлежаща на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, имащо предупредителна за водача и информационно-статистическа
за контролните органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в
сила наказателно постановление. Необходимо да се отбележи, че това
отнемане на контролни точки е законосъобразно постановено на основание
чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013г., в сила от
4.02.2013г./, съгласно която разпоредба за наложено наказание по реда на
чл.174, ал.1 от ЗДвП, свързано с управление на МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
6
хиляда включително се отнемат 10 контролни точки.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за
разноски за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и
извършени действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в
съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.
Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,
претенцията на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3389-000148 от
07.04.2021 г. на Н.А.К., на длъжност *** РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ
06 Пловдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
на Н.А.Ч. от ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, както и че на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР се отнемат
общо 10 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7