О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 24.10.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр. д.№491 по описа за 2019 г. на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод постъпила частна жалба от С.И.П., ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. КР.КР., със съдебен адрес:***,
партер, насочена срещу определение от 28.08.2019 г., постановено от Районен съд– гр. Дупница по
ч.гр.д.№1562/2018 г. по описа на съда.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е оставил
без уважение молбата на С.И.П., с искане да бъде допуснато тълкуване на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 02.08.2018 г. по ч.гр.д.№1562/2018 г. по
описа на ДнРС.
Частният жалбоподател релевира довод за неправилност
на обжалваното определение. За погрешен
се приема изводът на районния съд, че в случая се касае за искане за допълване
на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което искане съдът е
приел за просрочено. Сочи, че в случая длъжникът няма право да иска допълване
на издадената заповед за изпълнение, доколкото това право е предоставено на
страната, по чието искане съда не се е произнесъл изцяло. Не се споделя и изводът
на съда, че неясното основание в заповедта не пречи на изпълнението й. Изтъква,
че основанието е от значение за правилата за отпадане на несеквестириемостта по
чл.445 ГПК. Счита, че неясното основание на заповедта за изпълнение нарушава
защитата й, доколкото ако е налице неяснота относно отделните задължения по
размер, падеж и правопораждащ факт, няма как да прецени кои дължи, респ. кои е
погасила и кои не. Подържа, че на тълкуване подлежат всички съдебни актове,
които водят до невъзможност да се изведе действителната им воля. Иска уважаване
на жалбата с последица отмяна на обжалваното определение и допускане тълкуване
на издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е
подала отговор по частната жалба.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството пред
РС- Дупница по ч.гр.д.№ 1562 по описа за 2018 г. е образувано по заявление на „*****************************“
ЕАД срещу длъжника С.И.П.. По делото е издадена на 02.08.2018 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която длъжникът
С.И.П. е осъдена да заплати на заявителя „*****************************“
ЕАД, гр. София следните суми: 908.11 лв. – главница; 108.57 лв.– Договорна
лихва по договор за заем за периода от 20.09.2017 г. до 20.04.2018 г.; 91.52
лв.– Сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 20.09.2017 г. до 20.04.2018 г.; 686.40 лв. – Застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 20.09.2017 г. до 20.04.2018 г.;
Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда– 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; 35.28 лв.– Лихва за забава по договор
за заем за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 01.08.2018 г.; 26.99 лв.– Лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 21.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда– 01.08.2018 г.; Разноски по делото –
37.14 лв.– държавна такса и 50 лв.–
юрисконсултско възнаграждение, като в заповедта е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за заем CrediHome+ №
1181-10166453 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1181-10166453.
С молба
вх.№10043/19.07.2019 г. длъжникът в заповедното производство е поискала на
основание чл.251 ГПК тълкуване на издадената заповед за изпълнение. В молбата
се твърди, че част от сумите по заповедта, които молителката е осъдена да
заплати са описани като: 91, 52 лв. - по договор за допълнителни услуги, което
описание е твърде общо и неясно, включвало няколко различни задължения, които
не са описани по пера- по вид, размер и основание, не е посочена и дата на
договора; 686, 40 лв.- застрахователна премия по договор- не е посочен такъв договор и датата на
сключване; в заявлението, т. 12 е
посочено, че вземането е придобито с цесия, което според молителя изменя
титулярите в различните периоди и следва да бъде отразено в заповедта, в
заповедта не е посочена цесия и според него така сумите могат да бъдат
претендирани многократно и от различни лица. Предвид горното моли на основание
чл. 251 ГПК да се допусне тълкуване на заповедта за изпълнение.
С обжалваното в
настоящото производство определение ДнРС е оставил без уважение молбата за
тълкуване на процесната заповед за изпълнение. Изложил е доводи, че молителят
по-скоро иска допълване на заповедта за изпълнение, което искане обаче е приел
за просрочено към датата на депозирана на молбата. Приел е също така, че в
случая няма неяснота или двусмислие на съда при произнасянето му в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Несъгласна с така постановеното определение частната жалбоподателка
го обжалва в настоящото производство.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е
допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По
същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока
са следните:
На тълкуване по реда
на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и
приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този им
порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Съгласно т. 7 от ТР 4/2013 гр.София от
18.06.2014 год. на ВКС, ОСГТК разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК
намират приложение в заповедното производство. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда
ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникването
на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до затруднение или
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил.
Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на
съдебния акт, и съдържащи се в неговия диспозитив. В настоящия случая не се
констатира такова противоречие или двусмислие в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, водещо до затруднение или
невъзможност да се изведе действителната воля на съда. В процесната заповед за
изпълнение е посочено, че сумата от 91.52 лв. е дължима като допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.09.2017 г. до
20.04.2018 г., а сумата от 686.40 лв. е дължима като застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 20.09.2017 г. до 20.04.2018
г. Настоящият състав на въззивната
инстанция споделя довода на заповедния съд, че няма неясното или двусмислие на
съда при произнасянето му в производството по издаване на процесната заповед.
Съдебната теория и
практиката приемат, че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение, което е
неясно от гледна точка на приложение на правните последици на решението –
изпълнителна сила, конститутивно действие и не може да бъде изпълнено, без
допълнително изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат
да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. В
случая не е налице неяснота относно правните последици на процесната заповед за
изпълнение и по-точно нейната изпълнителна сила, доколкото същата може да бъде
изпълнена без допълнително изясняване волята на съда.
По изложените
съображение и доколкото е налице съвпадане крайните изводи на заповедния съд с
тези на настоящия състав на въззивната инстанция, обжалваното в настоящото
производство определение се приема за правилно и ще бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството на частната
жалбоподателка не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.08.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по
ч.гр.д.№1562/2018 г. по описа на съда.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.