№ 156746
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110144308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ***, с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на *** срещу Х. Т. Т., за
следните суми, дължими на основание сключения между *** чийто универсален
правоприемник е ***, и Х. Т. Т., договор за *** 1/. за сумата 27690,98 лв. – главница по
договора за кредит; 2/. за сумата 10187,38 лв. – възнаградителна лихва за периода
17.07.2017 г. – 17.05.2023 г.; 3/. за сумата 5142,98 лв. – неустойка за забавено плащане
на главниците за периода 17.07.2017 г. – 17.05.2023 г., уговорена в чл. 9.1 от договора
(„лихвена надбавка за забава“); 4/. за сумата 3468,65 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за забавено плащане за периода 18.05.2023 г. – 24.04.2024 г. на главниците, ведно
със законната лихва върху посочените суми от 25.04.2024 г. (подаване на заявлението)
до окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това.
В случая заявителят претендира вземания по договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2023 г., който е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като сключена в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, евентуално нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като сключена с цел заобикаляне на забраната по чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, е клаузата на чл. 9.1 от договора за кредит , предвиждаща, че
1
върху просрочените погасителни вноски се начислява и лихва („наказателна
надбавка“) в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент.
Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, съдът намира, че съществува обоснована вероятност
цитираната по-горе разпоредба от договора да е неравноправна по смисъла на чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.
С оглед изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата
5142,98 лв. – обезщетение за забава („лихвена надбавка за забава“) за периода
17.07.2017 г. – 17.05.2023 г., претендирана на основание чл. 9.1 от договора за кредит.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над сумата 827,52 лв.
до пълния заявен размер от 929,80 лв. – разходи за платена държавна такса и над
сумата 133,50 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на дружеството в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № *** с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на *** срещу Х. Т. Т., в
частта за сумата 5142,98 лв. – обезщетение за забава („лихвена надбавка за забава“) за
периода 17.07.2017 г. – 17.05.2023 г., претендирана на основание чл. 9.1 от договора за
кредит, както и в частта относно искането за присъждане на разноски за държавна
такса над сумата 827,52 лв. до пълния заявен размер от 929,80 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата 133,50 лв. до пълния предявен размер от 150 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2