№ 191
гр. Плевен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500198 по описа за 2023 година
Въззивно обжалване.
С РЕШЕНИЕ № 1839/15.12.2023г. постановено по г.д.№ 3503/ 2022 г.
Плевенски районен съд ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
УВОЛНЕНИЕТО на Д. Н. Г., ЕГН**********, от гр. П.,извършено със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №242/05.05.2022г. на изп.
директори на ЗК „ЛЕВ ИНС“ ЕИК ***-В.И. и С.А., за НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ същата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, извършването на
ПОПРАВКА НА ОСНОВАНИЕТО за прекратяване на трудовото
правоотношение между Д. Н. Г.,ЕГН**********, от гр. Плевен и ЗК „ЛЕВ
ИНС“ ЕИК ***, в трудовата й книжка и във всички други документи,
свързани с прекратяването на трудовия договор, като ВМЕСТО „на основание
чл. 190, ал.1, т.2 от КТ“,считано от 10.май.2022г, ДА СЕ СЧИТА „на
основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 21.април.2022година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал.1 от КТ, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Н. Г.,ЕГН**********, от гр. П., сумата от 1038,86лв. /брутна
сума/,съставляваща обезщетение за неспазено преизвестие, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ-23.06.2022г. до окончателното й
изплащане,като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1040лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Н. Г.,ЕГН**********, от гр. П., сумата от 10лв.- лихва за забава върху
главницата от 1038,86лв, за периода 15.05.2022г. -22.06.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Н. Г.,ЕГН**********, от гр. П., сумата от 1640,40лв.- /брутна
сума/,съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30
работни дни, за календарните 2020г, 2021г и 2022г, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ- 23.06.2022г., до окончателното й
изплащане,като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1735лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 работни дни,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Н. Г.,ЕГН**********, от гр. П., сумата от 15лв.- лихва за забава върху
главницата от 1640,40лв, за периода 15.05.2022г. -22.06.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Н. Г.,сумата 1086,93лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС, сумата от 216,22лв.-държавна такса върху уважените искове,
както и сумата от 180лв.-деловодни разноски.
Това решение е било връчено на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД на 06.01.2023г. с оглед
на което срокът за неговото въззивно обжалване за тази страна е изтекъл на
20.01.2023г.
На 20.01.2023г. по пощата е подадена въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ
ИНС“,АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш.,
***,чрез пълномощника В. В. срещу РЕШЕНИЕ № 1839/15.12.2023г.
постановено по г.д.№ 3503/ 2022 г. на Плевенски районен съд.
При проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба Плевенски
окръжен съд установи следното :
Жалбата е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса . Жалбата има необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК.
С нея не са направени доказателствени искания за събиране на нови
доказателства от въззивната инстанция и не са представени нови писмени
доказателства.
Представен е бил препис от въззивната жалба ,който е бил връчен на
въззиваемата страна по делото,чрез пълномощника и адв.А. Д.,от която е
подаден и писмен отговор.В писмения отговор не са направени искания за
събиране на нови доказателства ,нито са представени нови писмени
доказателства.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
2
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и
допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не
страда от сочените във въззивната жалба пороци,поради което следва
да бъде потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията
на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен , в които са изложени
съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси ,в
т.ч. и по наведените от ответната страна възражения, като ще бъдат
изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените
от РС-Плевен изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото
,както и по отношение на приложението на материалния закон към тази
правилно установена фактическа обстановка.
Всъщност по фактическата обстановка ,която е възприета от Плевенски
районен съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства няма спор и между страните, и тя включва следните действия
на страните по делото,предхождащи неговото образуване :
-извършване на проверка от вътрешни одитори за спазване на трудовата
дисциплина от служителите на ЗК „Лев инс „ АД в гр.Плевен и по –
конкретно в офис на агенцията в гр.П. , ул. А.Х. „ *** /където е било
работното място на Д. Г. като оперативен счетоводител / , в два
последователни работни дни – на 12 и 13 .04.2022г. при която било
установено ,че офисът не работи и изготвяне на докладна записка на
14.04.2022г. за установените при проверката обстоятелства .
- изпращане от Д. Г. по куриер на 20.04.2022г. до работодателя на заявление с
което на осн. чл. 327,ал.1 т.2 от КТ прекратява трудовото си правоотношение
,считано от 21.04.2022г. ,което заявление е било връчено на работодателя на
21.04.2022г.,като в него е посочен съдебен адрес за кореспонденция със
заявителя – гр.П. , ул.“Ал.С. „ *** / адв.А. Д. /.
- изпращане от работодателя на искане до работника /служителя/ Д. Г. с изх.
№ 3089/27.04.2022г. за даване на обяснения за посочените в докладната
записка нарушения на трудовата дисциплина , което е било връчено на
29.04.2022г. на адв.А. Д. ,която е отбелязала върху това искане,че трудовото
правоотношение вече е прекратено,считано от 21.04.2022г.
- издаване на заповед № 242/ 05.05.2022г. на изпълнителния директор на
ЗК“Лев инс „ АД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение „ и
прекратяване на трудовия договор с Д. Г. ,като тази заповед е била връчена
отново на адв.А.Д. на 10.05.2022г.,която отново е отбелязала ,че трудовото
правоотношение вече е прекратено,считано от 21.04.2022г.
Особено съществено за изхода на спора е да се съобрази хронологичната
последователност на тези действия на страните по делото ,тъй като от нея
може косвено да се направи извод за спорния въпрос между страните по
3
делото – дали е налице злоупотреба от работника с правото му да прекрати
трудовото правоотношение по чл. 327,ал.1 от КТ, за да избегне налагането на
дисциплинарното наказание „уволнение „ в какъвто случай съдебната
практика приема ,че трудовото правоотношение няма да е прекратено на осн.
чл. 327, ал.1 от КТ с изявлението на работника до работодателя / в т.см. са
посочените от РС-Плевен Решение № 159/ 15.03.2021г. на ВКС по гр.д.№
4433/2019г. ІІІ г.о. и решение № 289/ 18.11.2014г. на ВКС по гр.д.№
1289/2014г. ІV г.о./ .
В т.вр. правилно ПлРС е посочил оборимата презумпция ,която се извежда
от чл.8, ал.2 във вр. с ал. 1 от КТ / Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Чл.8(2)
Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното/ , като правилно е разпределил и
доказателствената тежест ,която е върху работодателя за оборване на тази
законова презумпция.
При съвместната преценка на посочената по-горе хронология на събитията
,заедно със свидетелските показания на разпитания пред РС-Плевен свидетел
Г.Г. ,който сочи ,че той / като един от одиторите ,извършили проверката на 12
и 13 .04.2022г. / не е разговарял в дните на проверката , нито по-късно , нито с
ръководителя на проверения офис ,нито със самата Д. Г. от което може да се
направи извода ,че Д. Г. не е знаела нито за извършената проверка ,нито за
изготвената докладна записка от 14.04.2022г. ,така че няма как при подаване
на заявлението до работодателя от 21.04.2022г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 327, ал.1 от КТ да е била мотивирана от желание
да избегне евентуална дисциплинарна отговорност . Недобросъвестността на
работника би намерила израз именно в това – единствената или поне главната
причина за изготвянето и изпращането на заявлението по чл. 327,ал.1 от КТ за
прекратяване на трудовия договор да е съзнанието у работника , че е
извършил дисциплинарно нарушение и че предстои ангажирането на
дисциплинарната му отговорност за това нарушение. След като не се доказа
по делото знание у работника към 21.04.2022г. /когато е връчено
уведомлението по чл. 327,ал.1 от КТ на работодателя / за извършената
проверка и за изготвената докладна записка за констатирани нарушения на
трудовата дисциплина,то няма основание да се предполага ,че действията на
работника по подаване на заявлението за прекратяване на ТПО са били
мотивирани от желание да избегне налагане на дисциплинарно
наказание,каквото работникът не е могъл да знае ,че работодателят
възнамерява да му наложи. Фактът ,че работникът се е обърнал за съдействие
към адвокат А. Д. за изготвяне на посоченото заявление на осн. чл. 327,ал.1
т.2 от КТ и че искането за даване на обяснения и самата заповед за налагане
на дисциплинарно наказание са получени от адв.Д. ,която е изписала върху
тях текста че „ трудовото правоотношение вече е прекратено на осн. чл. 327,
ал.1 т.2 от КТ ..“ , не може да се третира еднозначно като доказателство за
това ,че Д. Г. е потърсила правна помощ от адвокат именно и само защото е
предполагала или знаела ,че е възникнало основание за ангажиране на
нейната дисциплинарна отговорност,тъй като прибягването да такава правна
4
помощ е законосъобразно упражняване на правото на работника да ползва
правна помощ при уреждане на всякакви въпроси ,произтичащи от трудовото
му правоотношение и това не може де се тълкува в негова вреда.
Поради това правилно ПлРС е приел ,че „при добросъвестно упражняване
на потестативното право от работника за прекратяване на трудовия договор
на осн. чл. 327,ал.1 от КТ , с получаване на уведомлението от страна на
работодателя ,трудовият договор се счита прекратен ,дори независимо от
това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание за
прекратяване“ и поради това е заключил ,че това прекратяване на трудовият
договор е настъпило още на 21.04.2022г. с оглед на което по-нататък е
направил и логичният извод,че няма как втори път да бъде валидно
прекратен същият трудов договор,но вече на друго основание –със заповед
№242 / 05.05.2022г.за налагане на дисциплинарно наказание от
работодателя.
Въззивната инстанция споделя този извод, който е в унисон и със съдебната
практика, обективирана в решение №289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр.д.
№1289/2014 г., IV г.о. Според него, „разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ
не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от
това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия
договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били
налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление
на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от
основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в
изявлението на работника или служителя основание“.
Според решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III
г.о., „с получаването на писменото волеизявление за прекратяване на
трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е настъпило действието на
прекратяването /чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ/ и връчената след това заповед за
дисциплинарно уволнение е безпредметна… Извършеното дисциплинарно
уволнение е незаконно, поради липса на трудово-правна връзка към момента
на връчване на заповедта… При наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано… Поради
това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да
се уважи… Основателен е иска за промяна на основанието за уволнение“.
С оглед гореизложеното и в заключение Плевенски Окръжен съд намира,
че трудовото правоотношение е автоматично прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ – с получаването от работодателя на 21.04.2022 г. на
писменото изявление на работника, поради което към 10.05.2022 г., когато е
връчена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение „ , вече не е съществувало трудово правоотношение, което да
бъде прекратено с нея.Поради това и Уволнението е незаконно и правилно е
5
отменено.
Правилно е допусната и исканата поправка в трудовата книжка ,тъй като
действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
различно от посоченото от работодателя . Поради това обжалваното
решение в частта му, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от
КТ следва да бъде потвърдено.
Няма основание за отмяна на обжалваното решение и в другите му части – с
които са уважени исковете по чл. 221,ал. 1 от КТ и по чл. 224 ,ал.1 от КТ ,тъй
като решението се основава на събраните по делото доказателства в т.ч. и на
приетата съдебно-икономическа експертиза ,изготвена от в.л. Т.Илиева по
повод на която страните по делото не са направили никакви възражения при
нейното изслушване в о.с.з. на 18.11.2022г.
Правилно е решението и по отношение на акцесорните искове по чл. 86, ал.1
от ЗЗД ,чиито изход е функция от уважаването на главните искове .
Поради тези съображения,Плевенски окръжен съд намира,че обжалваното
решение на ПлРС следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед на това следва въззивникът да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски ,които според
списъка по чл. 80 от ГПК и според доказателствата за тяхното извършване са
в общ размер на 1250лв. Съдът намира ,че възражението на въззивника за
прекомерност на разноските в частта им за претендираното адвокатско
възнаграждение не е основателно ,тъй като адвокатското възнаграждение за
адв.Д. е определено според съда дори под минималния размер по чл. 7, ал.1
т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения що се касае до иска по чл. 344,ал.1 т.1 от КТ, както и под
минимума за исковете по чл. 221 ,ал.1 от КТ и по чл. 224 , ал.1 от КТ
,съобразно чл. 7, ал.2 т.1 от същата Наредба.
Водим от горното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваното РЕШЕНИЕ № 1839/15.12.2023г.,
постановено по гр.д.№ 3503/ 2022 г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.Ш., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Н. Г. с ЕГН**********, от гр. П., сумата 1250 лв.- разноски по
делото,направени за производството пред въззивната инстанция .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните само в частта му, касаеща иска по чл.
344,ал.1 т.1 от КТ, а в другите части не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл. 280, ал. 3 т. 3 от ГПК .
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7