Решение по дело №604/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е образувано по жалба от Р. Г. Г., с [ЕГН], от [населено място], [жк], вх. , ет. , ап. , подадена чрез адв. С. С., срещу решение № 2153-03-25/29.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] , потвърждаващо разпореждане № 031-00-5883-3/04.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването на безработица при ТП на НОИ – Варна.

В жалбата до съда се заявяват оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и по-специално чл. 9, ал.1, 2 и 4, както и чл. 36 , ал.1 АПК. Според оспорващото лице административният орган не е изследвал всички относимите към случая факти и обстоятелства, поради което неправилно е достигал до извод, че центърът на жизнените му интереси е Конфедерация Швейцария. Изтъква се, че за да се определи центърът на жизнени интереси , следва да се приложи правилото на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на основния Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се и неправилно приложение на материалноправните разпоредби .Посочва се, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица /14.11.2023 г./ Г. е отговарял на условията за отпускане на исканото обезщетение, тъй като трудовото му правоотношение е било прекратено на 13.11.2023 г. и той няма връзка с държавата-членка по последна заетост. След подаване на заявлението той постоянно живее в [населено място], не е работил в друга държава-членка на ЕС, с което се определя и центърът на жизнени интереси в България, а не както е заключил административният орган в Конфедерация Швейцария. Счита че са изпълнени и условията на решение № U3 от 12.06.2009 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност и разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 следва да бъде приложена. Твърди , че разполага със собствено жилище на територията на Република България, като постоянният и настоящият му адрес също са в България. Полага грижи за съпругата и малолетната си дъщеря. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание неговият пълномощник поддържа жалбата , а в писмени бележки излага подробна аргументация за нейната основателност.

Ответникът-директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор на жалбата /л. 100 от делото/, счита обжалваното решение за законосъобразен индивидуален административен акт. Твърди, че по повод претендираното от Г. право на парично обезщетение за безработица компетентната институция е тази на Конфедерация Швейцария, тъй като това е държавата по последна заетост на жалбоподателя и същият няма принос в осигурителната система на Република България. Отправеното искане към съда е да отхвърли жалбата . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78 ГПК.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Р. Г. Г., със заявление вх. № 302-6862/14.11.2023 г., рег. № 031-00-5883/14.11.2023 г. /л. 51-53 от адм. преписка/, е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че последното му трудово правоотношение с работодател в Конфедерация Швейцария – „GRC Global River Cruises“, е прекратено, считано от 13.11.2023 г. Декларира, че за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е упражнявал трудова дейност в друга държава – Конфедерация Швейцария за времето от 23.03.2023 г. до 13.11.2023 г.. Към заявлението са приложени декларация относно определяне на пребиваване по чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 – Швейцария за времето от 10.07.2021 г. до 07.12.2021 г.; от 06.03.2022 г. до 01.01.2023 г. и от 23.03.2023 г. до 13.11.2023 г. с работодател „GRC Global River Cruises“ - Швейцария /л. 46-49 от адм. преписка/.

С разпореждане № 031-00-5883-1/23.11.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица е спрял производството на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО с цел събиране по служебен път на данни за осигурителните периоди и доходи от компетентната институция на Конфедерация Швейцария, необходими за преценка правото на обезщетение /л. 41 от адм. преписка/.

Заявителят е представил преносим документ ПД U1, издаден от компетентната институция на Швейцария на 20.01.2023 г., с който е удостоверен периодът на осигурена заетост от 06.03.2022 г. до 01.01.2023 г., а за удостоверителен доход е посочен в размер на 29 155.00 CHF бруто, а за причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане срока на договора“.

Адм. производство е възобновено с нарочно разпореждане на 13.12.2023 г. /л. 26 от адм. преписка/.

На 13.12.2023 г. Р. Г. е депозирал преносим документ ПД U1, издаден от компетентната институция на Швейцария на 30.11.2023 г., с удостоверен период на осигурена заетост от 23.03.2023 г. до 13.11.2023 г.; доход 26 152.95 CHF бруто и причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане срока на договора“ /л. 27-31 от адм. преписка/.

С разпореждане № 031-00-5883-3/04.01.2024 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на Р. Г. Г., с мотив, че лицето за периода от 2013г. - 20203г. е имал трудова заетост в Швейцария от 6 год. , 09 мес. , 12 раб. дни. което обосновава дълготрайна и стабилна трудовоправна връзка с Швейцария и тя е компетентната държава да се произнесе по правото на обезщетението за безработица на лицето, тъй като тя е държавата на последна заетост. Разпореждането е било получено на 25.01.2024 г. / л. 21 от адм. преписка/.

На 30.01.2024 г. Р. Г. е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Варна срещу цитираното разпореждане, който на 29.02.2024г. е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата, приемайки за неоснователни възраженията на Г.. В мотивите на този акт се посочва ,че за последните 13 години заявителят няма принос към осигурителната система на Република България, като той се е осигурявал в друга държава-членка – Конфедерация Швейцария, чиято институция, според чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., е компетентна да се произнесе по отношение правото на парично обезщетение за безработица. Държавата по пребиване съвпада с държавата по последна заетост, тъй като при изтичането на 5 години, през които лицето работи в друга държава-членка, същото е придобило право на пребиваване в съответната държава-членка.

Решението е било връчено на Г. на 06.03.2024 г.

От свидетелските показания на Д. К. Г. се установява, че Г. от години осъществява сезонна работа по пасажерски кораби. Той заедно със семейството си живее в [населено място], като полага труд само през периода от м. март до м. октомври – ноември. През периода, когато Г. е на работа в чужбина , съпругата и детето му живеят при родителите  във Велико Търново. Пояснява, че съпругата му работи като учител във Велико Търново и постоянно пътува Варна – Велико Търново, тъй като тя се притеснявала да стои сама. Свидетелката посочва, че Г. няма адресна регистрация в Конфедерация Швейцария и няма собствено жилище там, понеже живее и работи на пасажерски кораб .

От свидетелските показания на Б. К. се установява, че са работили заедно с Г. на пасажерски кораб, който пътувал по реките Рейн, Майн, Дунав. Посочва , че това е сезонна работа и че Г. работи като сервитьор. Свидетелят споделя, че когато Г. е в България , се виждат постоянно. Когато Г. е на кораба, съпругата и детето му са при родителите  във Велико Търново, а там тя работи като начална учителка. Посочва, че Г. няма имот в Конфедерация Швейцария, тъй като той живее на кораба. Твърди, че Г. не е искал да се установява в Конфедерация Швейцария.

Жалбоподателят представя сключен на 30.11.2016 г. сезонен договор с работодател, който е със седалище в Конфедерация Швейцария, според който през всеки плавателен сезон / м. март- м. ноември/ жалбоподателят работи като сервитьор , на кораб определен от работодателя /л. 141-149/.

Р. Г. е семеен, има сключен граждански брак на 18.06.2018 г. /л. 24 / . Има една дъщеря , родена през 2014 г. /л. 25/.

На 21.10.2008 г. той е закупил апартамент , изпълнен на етап груб строеж , находящ се в сграда на [улица] в [населено място] /л. 29-31/.

Настоящият адрес на Г. е в [населено място] от 20.04.1997 г. / л. 36/, а постоянния му адрес е в същия град от 19.09.2001г. / л. 37/.

По повод предходно заявление на Г. за отпускане на обезщетение за безработица от дата 07.01.2020 г. с разпореждане от 23.03.2020г. искането му е било удовлетворена /л. 56/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С определение № 3247/29.03.2024 г. /л. 68 от делото/ съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата, а при изследването по същество съдът прецени нейната основателност.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Варна представлява изричен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Същото е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.

Обжалваният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

Основателно е оплакването на Г. за неспазване на чл. 9, ал.2 и чл. 36 АПК, тъй като ответникът не е изпълнил нормативно вмененото му задължение по служебен почин за събиране на „всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица“. Предписанието на чл.11 , §1 от Регламент № 987/2009г. въвежда предпоставките, които е нужно да се изследват по повод определяне пребиваването , а именно продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Видно от материалите на представената преписка адм. орган се е задоволил да събере единствено декларация на Г. за определяне на пребиваване и информация по линия на международното сътрудничество относно социалното му осигуряване . Не са събрани данни за естеството и специфичните характеристики на упражняваната от заявителя последна заетост, поради което не е установено, че се касае за сезонна работа . По проверка достоверност на заявените обстоятелства в декларацията на Г. ответникът не е събрал данни за жилищното положение на заявителя , за неговото семейно положение и родствени връзки , не е изследвал причините за неговото преместване в Швейцария. Адм. орган не е събрал доказателства и съответно не е изследвал коя е държавата , в която Г. пребивава за целите на данъчното облагане . Процесуалната пасивност на административния орган има за правна последица постановен изричен отказ за отпускане на обезщетение за безработица при неизяснени факти и обстоятелства , обуславящи незаконосъобразност на крайното решение на органа.

Р. Г. Г. е гражданин на Република България, която е държава-членка на ЕС, поради което намират приложение разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и Регламент ЕО) № 987/2009 по неговото прилагане .

В персоналния обхват на Регламент № 883/2004г. попадат граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица /чл. 3/, а сред материалният му обхват попадат обезщетенията за безработица / арг. чл. 4 , б. „з“ от Регламента /.

Държавата по последна заетост на Р. Г. преди подаване на заявлението за парично обезщетение е Конфедерация Швейцария и същата по аргумент на чл.1, б“ т“ от цитирания регламент е компетентната държава-членка по казуса, тъй като посоченият основен регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент за прилагане (ЕО) № 987/2009 се прилагат не само за всички държави-членки на ЕС, но и за Швейцария въз основа на Споразумението за свободно движение на хора между Швейцария и ЕС.

Събраните по казуса доказателствени източници и най-вече представеният трудов договор на Г. сочат за сезонен характер на неговата последна трудова заетост през последните шест години . По подадено от него идентично заявление за предходен период – през 2020г., ответникът е уважил молбата му за отпускане на парично обезщетение за безработица, докато по заявлението му от 2023г. е отказал , мотивирайки се с определението от 24.03.2023г. на съда на Европейския съюз по дело С-30/22 г. , според което чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава- членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията, на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава-членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

По това производство е установено ,че държавата по последна заетост на лицето е и държава по пребиваване, докато фактите по настоящото дело са различни . Поради тази причина позоваването от ответника на цитираното определение на СЕС е неправилно.

Новелата на чл. 65, §2 от Регламент № 883/2004 г. гласи , че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата - членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване / чл. 65 , §5 от Регламента / .

Съгласно решение U3 от 12.06.2009 г. напълно безработно лице в съответствие с чл.65, §2 от Регламент № 883/2004г. е лице , което вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост / например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл / .

Г. е напълно безработно лице, защото на 14.11.2023г. сезонният му трудов договор с швейцарски работодател е бил прекратен поради изтичане на срока и на същата дата той е подал в България заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Предвид предписанието на чл. 65 от Регламент № 883/2004г. е от значение изясняване коя е държавата по пребиваване на Р. Г..

Според чл.1, §3, б. „и“ от Регламент № 883/2004г. „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно .

Цитираното по-горе правило на чл.11 от Регламент № 987/2009 г. посочва критериите , по които се определя пребиваването : продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Съгласно т. 29 от решение от 25.02.1999 по дело С-90/97 на Съда на ЕС държавата-членка по пребиваване е „държавата, в която съответните лица пребивават обичайно и в която се намира обичайният център на техните интереси“, като „..в този смисъл следва да се вземе предвид по-специално положението на семейството на заетото лице, причините, които са го принудили да се премести, продължителността и непрекъснатостта на пребиваване, фактът, че е на постоянно работно място, и намеренията му, които са видни от тези обстоятелства.“

Доказателствените източници ,събрани в съдебното производство , сочат за шестгодишна сезонна работа на Г. , като сервитьор на кораб с работодател , който е със седалище в Конфедерация Швейцария . Тази дейност той осъществява въз основа сключен договор през 2016г., като ежегодно след приключване на всеки плавателния сезон Г. се връща в България- неговата държава по произход . В България е неговото семейство- съпруга и дете. В България са неговите роднини. Семейното му жилище е в България , като той няма такова в Швейцария, понеже живее на плавателния съд, на който работи . Трудовата му заетост е всяка година , считано от 2016 г., но има сезонен характер-плавателния сезон . Съгласно т. 4.2. от част ІІІ на Практическия наръчник относно приложимо законодателство, изготвен на основание чл. 76 от Регламент № 883/2004г. , за да бъде един работник сезонен, е необходимо същият временно да престоява в държавата-членка на заетост, като намерението му е да се завърне в държавата на произход. Именно такъв е и настоящия случай, Г. временно престоява в държавата-членка на заетост – Конфедерация Швейцария, но няма намерение да живее там постоянно, тъй като ежегодно след приключване плавателния сезон се връща в България /неговата държава по произход/ . Няма данни за упражнявана неплатена дейност от Г. както в България, така и в Швейцария. По повод притежаваната недвижима собственост данъчното му облагане е в България. Освен това съгласно чл.6 от сезонния му договор Г. е отговорен за заплащане на дължими данъци в неговата държава на местожителство /това е Република България/ , а работодателят е отговорен само за данък при източника , платим в Швейцария . Изложените различни по вид и характер обстоятелства навеждат на заключение, че държавата по произход на Г. е и държава на неговото пребиваване.

Подобен е изводът на съда и при правоприлагането на точка 2 на чл.11 от Регламент № 987/2009 г. , която предписва ,че за определяне на действителното място на пребиваване следва да се съобрази намерението на лицето , включително причините за преместване. Причините за преместване на Г. са финансови . Неговото намерение е чрез сезонна работа като сервитьор през плавателния сезон на кораб на швейцарски работодател да осигури средства за издръжка на неговото семейство , което живее в България , поради което всяка година след приключване на плавателния сезон той се завръща в България , където са неговите близки и роднини и където е семейното му жилище. Центърът на жизнените му интереси е България, понеже веднага след прекратяване на срока на трудовото му правоотношение той се е завърнал в България. Освен това въпреки дългогодишната му заетост към швейцарски работодател, Г. през периода 2016г. -2023г. не се е установил в Швейцария, наемайки или придобивайки жилище .

В контекста на изложеното се налага извод , че държавата на пребиване на Р. Г. е Република България , а не Конфедерация Швейцария, както е преценил ответника , поради което постановеният негов изричен отказ е незаконосъобразен индивидуален адм. акт, подлежащ на отмяна. Следва преписката да се върне за ново разглеждане при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона , както и за изследване регламентацията на КСО по конкретния случай като приложимо законодателство.

При този изход на делото, срочно предявената претенция на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва да бъзе разгледана. Същият представи списък на разноските, включващ адв. хонорар от 1 200 лв. с доказателства за неговото заплащане по банков път. Има и доказателства по делото за платена държ. такса от 10 лв. Ответникът направи възражение за прекомерност по чл. 78 ГПК. Съгласно правилото на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване е 500 лева.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.".

В определение № 4082/ 04.04.2024 г. по адм. дело № 5871/2023г. ВАС посочва, че задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита / .

В тази връзка , ползвайки за аналог регламентацията на Наредба № 1/2004 г., както и отчитайки отсъствието на фактическа или правна сложност на делото, провеждането само на едно открито съд. заседание справедливата пазарна цена на предоставена правна услуга от адв. С. С. е 500 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна

 

 

ОТМЕНЯ решение № 2153-03-25/29.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане № 031-00-5883-3/04.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Р. Г. Г. от [населено място], [жк], вх. , ет. , ап. , сумата от 510 /петстотин и десет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО.