Р Е Ш Е Н И Е
№ V-
213 Година 2020, 13.10 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тридесет
и първи август година две хиляди и двадесета
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя Белева
2.мл.с. Александър Муртев
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 1693 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК
и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№18600/01.06.2020г., подадена от И.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв.Здравка
Малчева-БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Перущица“№25, срещу Решение №1038/22.04.2020г.,
постановено по гр.д.№2900/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, с
което съдът е отхвърлил
иска на И.Г.Т. против С.И.Т., и М.И.Т.,
двамата с адрес:гр.Бургас, ул.,,Перущица“№28, чрез адв.Божанов-БАК, за отмяна на дарението, обективирано в
нотариален акт №142, том І, рег.№1789, дело №121/29.05.2017г. на Нотариус
Аделина Илиева, рег.№460 на НК, поради неосигуряване от надарените на
необходими на дарителя издръжка и помощ. Със същото решение, съдът е осъдил И.Г.Т.
да заплати на ответниците С.И.Т. и М.И.Т., направените по делото разноски в
размер на 500 лв.
С жалбата се изразява
недоволство от постановения съдебен акт, като се излагат доводи за неговата неправилност и
необоснованост. Твърди се, че същият е постановен в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила.
Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че от страна на
дарителя не било отправено искане за заплащане на издръжка. Посочва се, че
ищецът /въззвиник/ отправил такова до ответниците (въззвиаеми) чрез
компетентните органи на полицията в Дрезден на 10.04.2018г. Пояснява се значението на използваните в
писмото/поканата/ думи и конструкции на немски език (,,Unterstutzung“-
определена сума пари, с която някой бива подпомагнат).
Излага се становище
относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.227, ал.1,б.,,в“ от ЗЗД. Подчертава се, че в конкретния случай,
исковата молба следвало да се счита като покана до ответниците за
изпълнение на тяхното задължение за предоставяне на помощ и издръжка.
Подробно са описани обстоятелствата и социалните условия,
при които въззивникът(ищец) бил поставен. Последният получавал социални помощи
в размер от 320 евро и ниски трудови доходи( 213 евро), които не му позволявали
да води нормален живот в Германия. Жалбоподателят заявява, че поради влошеното
си здравословно състояние, нямал
възможност да си осигури приходи от имуществото в България.
Посочва, че въззиваемите (ответници) отказали да получат
изпратената до тях покана за издръжка. Горното се потвърждавало и от събраните
по делото доказателства, включително свидетелските показания.
Навеждат се доводи, че дарителят бил в състояние, което
изисквало не само финансова издръжка, но и болнични грижи (трайна нужда и липса
на средства за съществуване).
Развиват се съображения, че задължението на надарения за
издръжка, при наличието на такава необходимост, произтичало от закона (чл.227, ал.1,б.
,,в“ ЗЗД), като неизпълнението на
горното било основание за отмяна на дарението. Излага становище относно
правната природа на договора за дарение.
Жалбоподателят изтъква, че въпреки изричната писмена
покана до надарените от него близки,
последните не само, че били абсолютно дезинтересирани от състоянието на
дарителя (техен баща), но и категорично отказали да получат поканата и да
предоставят нужните средства, поради което не следвало да черпят права от
собственото си недобросъвестно поведение.
Иска се отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен сключеният
договор за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот №142, том № I,
рег.№1789, дело№121 от 29.05.2007г. на нотариус Аделина Илиева, рег.№460 НК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
ответниците – С.И.Т. и М.И.Т., чрез адв. Божанов–БАК, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло.
Въззиваемите
намират атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Считат подадената
въззивна жалба за неоснователна и се моли за нейното отхвърляне. Оспорват се наведените от въззивника доводи,
като се твърди, че дарителят се явявал собственик на недвижими имоти, подробно
индивидуализирани в отговора на въззивната жалба. Твърди се, че въззивникът
(ищец) не се нуждаел от издръжка и с предявяване на настоящата искова
претенция, преследвал други цели. Развиват се подробни съображения в тази
насока.
Посочва се, че
правилно първоинстанционният съд преценил, че за да бъде уважен иск за отмяна
на дарение, искането за издръжка следвало да достигне до знанието на надарения.
В настоящия случай, посочената предпоставка не била налице. Изтъква се, че след като въззивникът притежавал
редица имоти (жилище, земеделски земи и имот с търговско предназначение),
възниквал въпросът относно неговото пребиваване в Германия и необходимостта от издръжка. Твърди се
злоупотреба с предоставената от закона възможност за предявяване на иск за
отмяна на дарение.
Изразява се
несъгласие с твърденията на дарителя за непризнателност на децата към своя
баща. Подчертава се, че последните погасявали натрупани негови задължения (за
заплащане на данъци, като и такива, произтичащи от образувани срещу него
изпълнителни дела).
Навеждат се
доводи, че преклузивният срок за предявяване на иска за отмяна на дарение е
изтекъл (една година от отказа за предоставяне на издръжка).
Иска се от съда,
атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
В съдебно
заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.
Въззиваемите чрез процесуалния си представител изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261
от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционното
решение, поради което е са допустима и
следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по повод
искова молба от И.Г.Т., чрез адв. Здравка Марчева, против С.И.Т. и М.И.Т..
Предявената претенция е за отмяна на направено от ищеца в полза на ответниците
дарение, обективирано в нотариален акт № 142, том I, рег.№ 1789, дело №
121/29.05.2007г. на Нотариус с рег.№ 460 на НК,
на 1/12 ид.ч. от УПИ VIII-266, с площ от 510 кв.м., находящ се в гр.Бургас,
ул.“Перущица“ № 28. Ищецът твърди, че е баща на ответниците, като от 2009г.
няма контакт с децата си, които заминали за Германия. След раздялата с децата и
съпругата си, започнал да злоупотребява с алкохол, напуснал работа и също
заминал за Германия. Същият искал да установи контакт с тях, но те отказвали.
През 2016г. ищецът се разболял от туберкулоза и бил настанен за лечение в
Евангелска клиника за белодробни болести в Берлин за период от година и
половина и през юли 2018г. бил изписан. След лечението получил увреждане на
слуха, довело до инвалидност, поради и което не можел да работи пълноценно.
Твърди, че през парил 2018г.
изпратил писмо до полицията в гр. Дрезден, с което искал да уведоми децата си,
че се нуждае от тяхната помощ. От полицията го уведомили, че дъщеря му
категорично отказала да приеме писмото, и същият бил предупреден от полицията
да не прави повече опити да се свърже с нея. Твърди, че се намира в тежко
финансово положение, инвалидност в резултат на тежкото белодробно заболяване и
невъзможност да получава трудови доходи. Иска от съда направеното от него
дарение да бъде отменено, поради неосигуряване на страна на надарените на
издръжката и помощта, която му е необходима.
Правното
основание на исковата претенция е чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Ответниците чрез процесуалния си представител
адв. Божан Божанов оспорннат предявения иск, като считат същия за недопустим
като предявен извън преклузивния срок, както и за неоснователен. Твърдят, че
писмото, с което ищецът иска подкрепа от близките си не е достигнало до тях, М.Т.
е отказала да го получи. Сочат, че ищецът притежава недвижими имоти, от които
може да се издържа, както и парични средства от продажба на недвижим имот.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си.
По делото не е спорно, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 142, том I, рег.№ 1789, дело №
121/29.05.2007г. на Нотариус с рег.№ 460 на НК, с район на действие Бургаски
районен съд, И.Г.Т. е дарил на двете си деца М.И.Т. и С.И.Т., при равни
квоти собствената си 1/12 ид.ч. от УПИ VIII-266, с площ от 510 кв.м., находящ се в гр.Бургас,
ул. „Перущица“ № 28. Не е спорно, че страните по делото не поддържат близки
отношения, липсват контакти между тях.
По делото е
представено писмено изявление, изпратено по пощата с клеймо от 10.04.2018г., до
Дирекция „Полиция“ в гр. Дрезден, Германия, на немски език, съответно с превод
на български, изходящо от ответника, с което същият посочва, че е настанен в
болница в Берлин, където се лекува от туберкулоза, като в резултат от тежкото
боледуване е загубил слуха си, като същият е с призната инвалидност и му е
осигурен слухов апарат. Отправено е искане да бъдат уведомени децата му, които
най-вероятно се намират в Дрезден, че той се намира в болница до 30.06.2018г. и
има нужда от тяхната помощ и подкрепа.
Видно от писмен отговор
на Полицейското управление в гр. Дрезден, с дата 19.04.2018г., И.Т. е уведомен,
че лицето, до което е било изпратено
писмото му, е отказало да приеме същото. И.Т. е предупреден да се въздържа от
изпращане на други писма, както и да не се свърза със своята дъщеря.
Представени са
удостоверения, издадени от Евангелска белодробна клиника Берлин, с дата
19.02.2018г. и 27.04.2018г., видно от които И.Т. е постъпил в болницата на
28.12.2016г. по повод тежко белодробно заболяване.
Представена е справка от
Служба по вписванията гр. Бургас за лицето И.Г.Т. за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персонална партида № 41625.
По делото е разпитан
свидетеля Р. Т., брат на ищеца, от показанията на който се установява, че И.Т.
е заминал за Германия на 09.09.2010г., като до 2017г. не е имал контакт с него.
След като е разбрал, че брат му е в болница, го е посетил лично и установил, че
същият е в тежко състояние, бил на легло, оглушал в резултат на силните
лекарства. Брат му споделил, че е търсил децата си, опитал да се свърже с тях,
но те са отказали да се виждат с него. Свидетелят посочва, че се е обадил на
племенниците си, но те са заявили, че не искат да имат какъвто и да е контакт с
него.
Уважаването иск за
отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" ЗЗД изисква установяване кумулативното наличие
на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал
такава от дарения, който да му е отказал престирането й. Надареният дължи
издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Ако надарения откаже да
даде издръжката, това е основание да се иска от дарителя отменяване на
дарението.
По делото безспорно е
установено, че към април 2018г. ищецът се е намирал в болница, където се е лекувал
от тежко заболяване, т.е. обективно не е имал възможност да реализира редовно
месечни доходи. С оглед липсата на месечни доходи от трудово или друго
правоотношение, безспорно се установява,
че ищецът се е нуждаел от издръжка към онзи момент. Безспорно установено е
обаче, че лечението, което е получавал през периода от декември 2016г. до юни
2018г. е било безплатно за него и се е поемало изцяло от болницата, в която е
бил настанен.
Вторият елемент на
фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е необходимостта
дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана е в
доказателствена тежест на ищеца, като същият следва да установи, че е отправил
покана и че същата е достигнала до знанието на ответниците. Формата на поканата
е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена,
същата може да касае цялостно
подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди, но при
всички случай следва да е изрично заявена нуждата от издръжка, финансова помощ.
В настоящия случай, не може да се приеме, че изявлението на дарителя,
представено по делото е достигнало до знанието на ответниците. По категоричен
начин се установява, че дъщеря му е отказала да получи писмото, т.е. тя не е запозната
с неговото съдържание, т.е. не е поканена да предостави издръжка на своя
дарител, което не може да се счита за отказ на надарения да даде исканата
издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, и това не стигне до
знанието на надарения, независимо от обективната трайна нужда от такава на
дарителя, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е
скрепено със санкция. По делото не са ангажирани никакви доказателства, до
втория ответник – С.Т. да е достигнало каквото и да е изявление от ищеца.
Следва да бъде посочено,
че от представеното по делото писмено изявление не може да се бъде обоснован
извода, че с него дарителят отправя изрично искане за издръжка-парична помощ.
От представения превод на български език, е видно, че същият съобщава, че ще се
намира в Евангелска клиника за белодробни болести до края на месец юни 2018г.,
че страда от тежко заболяване, в резултат на което е загубил слуха си.
Съобщава, че в тази връзка са му издадени документи за инвалидност и му е осигурен
слухов апарат. В контекста на така посочените обстоятелства, ищецът иска децата
му да бъдат уведомени, че ще се нуждае от тяхната помощ и подкрепа. От
гореизложеното, не може да се приеме, че помощта и подкрепата, която иска от
тях е такава за издръжка.
По отношение на
оплакването във въззивната жалба, че исковата молба също следва да бъде считана
като покана за издръжка настоящата
инстанция намира следното: ако се приеме, че исковата молба представлява такава
покана, то правилно районният съд е посочил, че нуждата от такава издръжка
следва да се установи към момента на предявяване на иска или към момента на
приключване на съдебното дирене. Ищецът не е ангажирал доказателства за
получаваната от него парична сума в размер на 320 евро, които според
твърденията му представляват социална помощ. По отношение на претендираната
издръжка, съдът следва да прецени дали ищецът е разполагал с доходи и
имущество, с които да удовлетворява нуждата си от издръжка и в каква степен,
т.е. какви доходи е имал от полаган труд или някакво обезщетени или социална
помощ, както и какви доходи е било възможно да бъдат реализирани от
осребряването или ползването на притежавано от него имущество. В процесния
случай се установява по делото, че ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.619,47.1.276 по КККР на гр.Бургас,
който се отдава под наем. Видно от справката по лице от Служба по вписванията –
Бургас, ищецът е реализирал продажба на недвижим имот с идентификатор 07079.619.47.276
по КККР на гр.Бургас. Наличието на недвижими имоти в патримониума на дарителя, които той е могъл да използва за
набавяне на доходи посредством отдаването им под наем, аренда или продажба,
следва да бъде взето предвид при изследването на въпроса относно нуждата на
дарителя от издръжка и изпадането му в трайна нужда. Трайната нужда от издръжка
ще е налице, когато нито паричните доходи на ищеца, нито цялото притежавано
недвижимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество,
не са достатъчни за преживяването му, което не е се установява в процесния
случай.
Фактът, че децата на ищеца не желаят да
осъществяват контакт със своя баща не е основание за уважаване на предявения
иск. Отказът на надарените да комуникират със своя баща не може да бъде квалифициран
като форма на непризнателност. Отмяната на извършено дарение е изключителна
мярка, която се допуска от закона само ако е налице непризнателността и тя е
приела драстична форма.
В този
смисъл съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба,
същата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на въззивника разноски не се дължат. Въззиваемите не са
ангажирали доказателства за извършени разноски.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1038/22.04.2020г., постановено от БРС по гр.д.№2900/2019г.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: