Решение по дело №1880/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 96
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20211520101880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, във вр. с чл. 415 от с.к.

„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. Бенч марк, Бизнес център, е предявило срещу Б. ИВ. СТ.,
ЕГН **********, от гр. .... № 74 искове да бъде признато за установено между
страните,че ответникът с електроснабден имот, находящ се в гр. ..... дължи на
ищеца суми, както следва: 216,94 лв. главница за използвана и неплатена
електрическа енергия за периода 12.06.2019 г. – 10.09.2019 г.; 24,37 лв. –
законна лихва за забава, считано от 13.08.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството
по ч.гр.д. № 770/2021 г. от описа на КРС. Претендират се и сторените
разноски в заповедното и настоящто производства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна не е
депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством
1
предварително депозирана в този смисъл молба от ищцовата страна.
Ответникът се явява лично, като не оспорва предявените искове и прави
признание на иска така, както е приет за разглеждане с доклада по делото.

КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните няма спор, че на основание приети и обнародвани от
ответното дружество Общи условия /л. 27-30/ между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество като
доставчик на електрическа енергия за електроснабден имот на ищеца на адрес
в гр. ......, с клиентски номер 310246121674, в исковия период от 12.06.2019 г.
до 10.09.2019 г. доставяло електрическа енергия, цената на която не била
платена от задълженото лице.

Видно от представените и приети като доказателство по делото 3 броя
фактури, а именно: фактура № **********/ 19.07.2019г., № **********/
21.08.2019г. и № **********/ 19.09.2019г., всичките с доставчик ищцовото
дружество и получател – ответника по делото, се установяват задължения на
ответника съответно: за периода 12.06.2019г. до 11.07.2019г. в размер на
65,90 лв.; за периода – 11.07.2019г. до 10.08.2019г. – 72,40 лв. и за периода
11.08.2019г. до 10.09.2019г. – 78,64 лв.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства, като необсъдените доказателства не променят крайния извод
на съда.

Съдът като съобрази установеното и стореното признание на иска по реда
на чл.237, ал.1 от ГПК, съответно искането за постановяване на решение при
признание на иска от страна на процесуалния представител на ищцовото
дружество, счита, че следва да постанови положително решение без да излага
мотиви по същество.

Въпреки горното, исковата претенция е основателна, защото от
писмените доказателства по делото се установи, че:

1.Вземанията на ответното ТД се основават на реално възникнало валидно
облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия, като
липсва спор за размера на самите вземания;
2. Няма спор по изискуемостта на вземанията;
3. Няма спор и относно размера на вземанията.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 276,00 лв., съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1
ГПК, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Б. ИВ. СТ., ЕГН **********, от гр. .....
ДЪЛЖИ НА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление – гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
№ 159, бл. Бенч марк, Бизнес център, сумата в общ размер на 241,31 лв.
/двеста четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки/, от които 216,94
лв. главница за използвана и неплатена електрическа енергия за периода
12.06.2019 г. – 10.09.2019 г.; 24,37 лв. – законна лихва за забава, считано от
13.08.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /26.11.2020г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. ИВ. СТ., ЕГН **********, от гр. .... . ДА ЗАПЛАТИ на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
бл. Бенч марк, Бизнес център сумата от 276,00 лв. /двеста седемдесет и шест
лева/, представляваща сторените по делото разноски по ч.гр.дело №770/2021
г. по описа на КРС и в настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.



Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3