НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 63/18.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №1413/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр.
чл.99 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 04.03.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и отв. А. А. е
сключен Договор за кредит №********** по реда на чл.6 ЗПФУР. Сочи, че съгласно
визираната разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. Твърди, че сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на
договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс” ЕООД и е в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Излага, че
кредитополучателят подава заявка на страницата на кредитодателя – www.vivus.bg.
На посочената страница „Вивус” предоставят общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл.8 ЗПФУР като след подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”
и кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутон „Подпиши”. Излага също, че с натискането на
бутон „Подпиши” от кредитополучателя, се счита, че се подписват всяка страница
от договора и приложимите общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. Заявява, че с подписването на
договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка ***. Твърди, че на 04.03.2015 г. страните са сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под №**********. Сочи, че в заявката си отв.
А. А. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 200.00 лв. Сочи още, че
кредитът е отпуснат за период 30 дни с падежна дата 03.04.2015 г. Твърди, че
съгласно заявката на отв. А. и условията по договора, сумата е отпусната от
кредитодателя чрез паричен превод в „УниКредит Булбанк” АД на 04.03.2015 г.
Сочи, че съгласно специалните условия по договора уговорената между страните
договорна лихва е в размер 0.00% и сумата, която следва да бъде върната от
кредитоискателя на датата на падежа е в размер 200.00 лв. Твърди, че с
настъпване на падежа по договора – 03.04.2015 г. кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора
и т. 13.3 от Общите условия, от 13.07.2015 г. „4финанс“ ЕООД („Вивус”) е
започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент в размер на законовата лихва към уговорения договорен лихвен
процент. Твърди още, че до ответника са изпратени три броя напомнителни писма,
съдържащи информация за срока на просрочие и размера на задължението, като
съгласно т.13.5. от Общите условия писмата се таксуват по 10.00 лв всяко и са
за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди също, че въпреки
отправените покани отв. А. не е погасил вземанията. Ищецът твърди, че на
01.02.2018 г. „4финанс” ЕООД (Вивус) в качеството си на цедент сключил с
„Кредитреформ България” ЕООД в качеството на цесионер Договор за прехвърляне на
вземания №ВGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор №********** в общ размер 519.80 лв, от които:
200.00 лв – главница, 289.80 лв - наказателна лихва и 30.00 лв – стойността на
3 бр. изпратени напомнителни писма. Сочи, че структурата и размерът на
задължението на отв. А. към датата на цесията са подробно описани в Приложение
№1, неразделна част от договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл.26 от
договора за прехвърляне на вземания „4финанс“ ЕООД упълномощил „Кредитреформ
България” ЕООД да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на
вземането. Излага, че съгласно условията на чл.99, ал.3 ЗЗД, „Кредитреформ
България“ ЕООД изпратило уведомление до ответника за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която е върната с отметка
„Непотърсено“. Излага още, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл.99, ал.4 ЗЗД „4финанс” ЕООД предоставило на „Кредитреформ
България” ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г.
Заявява, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на
ответника продължава. Моли съда, да осъди отв. А. А. да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД единствено сумата в размер 2000.00
лв, представляваща непогасена главница по Договор за кредит №********** от
04.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира и заплащане
на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
Съдът
като взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за
връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК)
– приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК)
– приложение №1, ведно с Определение №2287 от 26.11.2019 г.,
са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството
разноски в размер 150.00 лв, от които: 50.00 лв д. т., и
100.00 лв възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.А.А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Кредитреформ
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 200.00 лв (двеста лева, 00 ст.), представляваща непогасена главница
по Договор за кредит №********** от 04.03.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 150.00 лв (сто и петдесет лева, 00 ст), от която: 50.00 лв д. т., и
100.00 лв възнаграждение за юрисконсулт, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: