РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102087 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД против против П. Ж. М., за установяване със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
648.50 лв. – непогасена главница по договор за паричен заем № ****/ ***2018
год., сключен между него и „****” АД; 39.90 лв. – договорна лихва по
посочения договор за кредит, за периода от 06.12.2018 год. до 14.03.2019 год.;
105.59 лв. - мораторна лихва, за периода от 07.12.2018 год. до 28.01.2021 год.,
както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от
29.01.2021 год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на
ищцовото дружество с приложение № 1/01.01.2020 год. към договор за цесия
от 16.11.2010 год. и за които суми по ч.гр.д. № ******/2021 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява
в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна
молба от 30.08.2021 год., поддържа исковете.
Ответникът не се явява и представлява. Пълномощникът му
е депозирал отговор по реда на чл.131 от ГПК, оспорвайки исковите
претенции.
Бургаският районен съд, след като се запозна с изявленията
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, че на *** год. между „****” АД и М. е сключен
договор за паричен заем № ****, по силата на който посоченото дружество, в
качеството на заемодател, е предало в собственост на ответника - заемател
сумата от 1500.00 лв., срещу задължението на последния да я върне, ведно с
договорената лихва, на 20 двуседмични вноски, всяка от 86.05 лв.
С чл.4 от договора страните са се съгласили, че връщането
на заема ще бъде обезпечено с поръчителство, дадено от лице, отговарящо на
1
конкретни изисквания или с банкова гаранция, а при непредставяне от страна
на заемателя на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, той
дължи неустойка в размер на 1051.80 лв., платима разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, към която се добавя сума от 52.59 лв., съгласно
погасителния план.
Заемателят изрично е удостоверил с подписа си, положен
върху договора, че е получил заемната сума в брой - чл.3.
На 16.11.2010 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
– цесионер (купувач) и „******” АД – цедент (продавач), са сключили
договор за прехвърляне на вземания на цедента, произтичащи от договори за
потребителски кредит, индивидуализирани в списък, представляващ
приложение № 1.
В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал
потвърждение за станалата цесия, съгласно приложението с № 1 от 01.01.2020
год. На ред 69 от същото е вписано вземане на „*****” АД към ответника,
произтичащо от договор с № 3242453, по който общо дължимите по кредита
суми са в размер на 2772.80 лв., а непогасеният остатък - 1158 лв., вкл.
мораторна лихва в размер на 60.20 лв.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащо от
името и за сметка на „******” АД, по силата на изрично пълномощно, е
изпратило уведомление за станалата цесия, получено на 10.01.2020 год. от
лице, различно от ответника.
На 19.05.2020 год., по молба на ответника, „******“ АД е
издало уведомление до същия, за заплатените от него до 12.11.2019 год. суми
по заема/кредита, възлизащи на 1675 лв.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано на
01.02.2021 год., по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
При тази фактическа съвокупност, предявените искове са
неоснователни.
Очевидно е, че „*****” АД и П.М. са били в облигационно
правоотношение по повод предоставен паричен заем, който е подлежал на
връщане. Така сключеният договор се подчинява на режима, установен със
ЗПК, но от прочита му настоящият състав е на мнение, че същият е
недействителен, съгл. чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4 и чл.22 от ЗПК.
Договорната „неустойка“ за непредставяне на обезпечение,
възлизаща на 1051.80 лв., уговорена с чл.4 от договора, всъщност е част от
възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като
отделно вземане, привидно условно, с цел да се заобиколи ограничението на
чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Същата, макар да не се претендира в настоящото производство, опорочава
договора - съгл. § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички
разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. Т.нар. „неустойка“ не фигурира в общите разходи за
потребителя, макар стойността й да е пряко свързана с кредита и да се
отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на
разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от
ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Тази неустойка е изначално известна и
изначално дължима за целия погасителен срок, още при сключване на
договора, т.е. е дължима не при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя и за да обезщети евентуални вреди от неизпълнението,
каквито впрочем трудно биха се обосновали с непредставяне на обезпечение,
а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на
възнаграждението на кредитора.
Затова потребителят дължи връщане само на чистата
2
стойност на кредита, съотв. на неплатения остатък, без възнаградителни
лихви (иначе дължими по действителен договор) или други разходи по него -
чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетения за забава, т.к. от изначалната
недействителност на договора следва, че приложима за забавата е
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Или едва с исковата молба, която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита депозирана от постъпване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда, ответникът би бил поставен в забава и дължи лихва.
Следователно, с договора за цесия „Агенция за събиране на
вземания” АД е могло да придобие от „********” АД само вземането за
чистата стойност на отпуснатия заем - 1500 лв., респ. неплатения остатък, и
то при условие, че това вземане не е било погасено. Но, както се каза по -
горе, ответникът е изплатил по договора за заем общо 1675 лв., с което е
върнал в пълен размер чистата стойност на кредита преди цесията.
Ето защо, предявените искове следва да се отхвърлят, като
на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗАдв., на адвокатския
пълномощник на ответника се присъди хонорар в размер на 300 лв.,
определен по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С. и платим от
ищцовото дружество.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление: гр.***, бул.” **********”,
представлявано от Ю* Ю****, предявени против П. Ж. М. от гр.Б*, ж/к
„********, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо,
че на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 648.50 лв. – непогасена главница по
договор за паричен заем № ****/ 06.06.2018 год., сключен между него и
„******” АД; 39.90 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за
периода от 06.12.2018 год. до 14.03.2019 год.; 105.59 лв. - мораторна лихва, за
периода от 07.12.2018 год. до 28.01.2021 год., както и законната лихва,
начислена върху главницата, за периода от 29.01.2021 год. до окончателното
плащане, които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с
приложение № 1/01.01.2020 год. към договор за цесия от 16.11.2010 год. и за
които суми по ч.гр.д. № *****/2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адв. М.Л. Л. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3