Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 09.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2397/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗЗД.
Ищците „Г.И.“ ЕООД и „Ф.“ ЕАД твърдят, че били участници в гражданско дружество, с което на 21.11.2017 г. ответникът Н.Х.А.подписал договор за възлагане на обществена поръчка за изграждане на нов учебен корпус. Възложената работа била изпълнена точно и в срок и на 12.12.2019 г. била приета с подписването на два констативни акта обр. 15 - един за провеждане на пълно археологическо проучване с укрепване на строителен изкоп и изместване на съществуващ топлопровод и втори - за разширение и реконструкция на сградата. В актовете било удостоверено извършването и на допълнителни строително-ремонтни дейности (СМР), изпълнени в периода 08.02.2018 г. – 11.12.2019 г. Предприемането на една част от тях се наложило от изготвяне по инициатива на възложителя на преработка на проекта, касаещ разширението и реконструкцията на сградата, друга част била обусловена от задължителните предписания на проектантите или от спецификата на основните СМР, спрямо които допълнителните дейности се явявали необходима предпоставка. Изпълнението на всички допълнителни СМР било съгласувано с възложителя, а считано от подписване на актовете обр. 15 същият следвало да заплати възнаграждение за тях в размер от 121 708,14 лв. Тъй като плащане не било извършено, ответникът изпаднал в забава, като за периода 12.12.2019 г. – 03.12.2020 г. дължимата от него лихва била в размер от 12 103,20 лв. Според ищците ответникът дължал горепосочените вземания при условията на активна солидарност, която произтичала от договора за СМР, а също и от договора за създаване на гражданското дружество. Въз основа на изложеното ищците молят съда да осъди ответника да им заплати солидарно главницата в размер от 121 708,14 лв. и лихвата в размер от 12 103,20 лв., ведно със законна лихва от предявяване на исковете до погасяването. В евентуалност (съгласно допуснато в о.с.з. на 06.10.2021 г. изменение на исковете чрез добавяне на евентуално основание) ищците претендират солидарно присъждане на сумата при твърдението, че дори да не е налице възлагане за извършването на процесните СМР, с изпълнението им ищците били обеднели, а ответникът се бил обогатил за тяхна сметка и поради това дължал изравняване на неоснователното си обогатяване. Претендират съдебните разноски.
Ответникът Н.Х.А.отрича процесуалната си легитимация с оглед държавната собственост на имота, върху който били изпълнени СМР. По същество оспорва наличието на възлагане по отношение на процесните допълнителни СМР и счита, че стойността им следвало да се включи в направеното от изпълнителя ценово предложение, с което той участвал в процедурата по избор на изпълнител по реда на ЗОП. Според ответника последващото увеличаване на дължимото възнаграждение би било в нарушение на законодателството, свързано с безвъзмездното финансиране на проекти като процесния, а също щяло да наруши утвърдения му от държавата бюджет. Ответникът сочи също, че съгласно договора стойността на непредвидените СМР била определена на 0 лв., както и че не бил подписан протокол за доказването им. Поддържа също, че изпълнението по договора не било своевременно и пълно, а със забава и с недостатъци. Оспорва и евентуалните искове, като твърди, че договорът съставлявал основание за изпълнение на процесните СМР, поради което не било налице неоснователно разместване на блага. Въз основа на всичко изложено ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на исковете
от гледна точка на пасивната процесуална легитимация.
При твърдението, че имотът, върху който са изпълнени процесните СМР, е държавна собственост, ответникът релевира възражение за недопустимост на исковете поради непредявяването им срещу държавата като надлежна страна. Това възражение, както е посочено и в о.с.з. на 13.05.2022 г., е неоснователно.
Процесуалната легитимация се обуславя от поддържаните от ищеца твърдения относно фактите, от които произтичат съдебно предявените права. Когато се претендират вземания от договор, твърденията относно лицата, между които е сключен договорът, обуславят (при липса на твърдения за правоприемство) активната и пасивната процесуална легитимация.
В настоящия случай се поддържа, че договор е сключен между ищците и ответника, а принадлежността на правото на собственост върху обекта на СМР е ирелевантна, доколкото не собствеността, а възлагането на СМР обуславят задължението за тяхното заплащане по договора. В представената от ответника съдебна практика също е наблегнато на твърденията относно това между кои лица е възникнал спорът, а не върху принадлежността на правото на собственост върху имота, върху който са изпълнени дейностите. В случая не се твърдят факти, от които да се заключи, че спорът е възникнал с държавата, а напротив – твърди се неизпълнение на ответника в качеството му на възложител по договора, в резултат от което спорът е възникнал с него.
Тъй като процесуалната легитимация се определя от твърденията, то следва да се приеме, че пасивна легитимация е налице и по евентуалните искове, доколкото ищците поддържат, че обогатилият се е ответникът в качеството му на лице, на което е предоставено управлението на имота.
По основателността на главния
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за строително-ремонтни дейности, изпълнени съгласно допълнително неформално възлагане от възложителя в хода на изпълнението на писмен договор за изработка. Необходимо е да се установи наличието на договорно правоотношение, по силата на което ответникът е възложил извършването на процесните допълнителни дейности, тяхното изпълнение и размерът на дължимото за тях възнаграждение.
Безспорно е, че ищците са участници в дружество по ЗЗД с наименование „Нова академия 2017“, създадено с договор от 31.07.2017 г. На 21.11.2017 г. в резултат от проведена обществена поръчка е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на гражданското дружество изпълнението на СМР по изграждане на нов учебен корпус съобразно разрешение за строеж № 65/18.07.2012 г. Първоначално договорените дейности са изпълнени и е заплатено дължимото за тях възнаграждение. Ответникът не оспорва също, че в хода на работата са изпълнени и други СМР, непосочени в количествено-стойностната сметка към договора (вж. допълнителния отговор), а именно – процесните. Впрочем, независимо от липсата на оспорване относно изпълнението им, съдът е събрал и доказателства, от които този факт се доказва. Според заключението на основната СТЕ след приключване на всички СМР са съставени два броя констативни актове обр. 15 от 12.12.2019 г. – съответно за строеж „Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване на строителния изкоп“ и „Разширение и реконструкция на сграда: Пристройка – източно крило към съществуваща сграда“, в които е отбелязано, че са изпълнени всички проектни дейности (и скритите), които включват според вещото лице и процесните 38 позиции. Повторната СТЕ също потвърждава, че процесните СМР са описани в актовете обр. 12 и обр. 15, като коригира единствено дейностите по позиция 20.
Щом изпълнението на процесните СМР от страна на ищците е установено, следва да се отговори на въпроса дали им се дължи договорно възнаграждение за тяхното извършване. В тази връзка съдът съобрази следното:
Процесните дейности не са били възложени с писмения договор, съответно не са включени в одобрената с него количествено-стойностна сметка. Т.е. не е налице предварително формално възлагане за извършването им. Няма пречка обаче възлагането да е и последващо, а също така да е дадено неформално предварително, а по-късно да е изразено и формално (с оглед необходимостта от спазване на писмената форма за възлагането по обществена поръчка, съответно за изменение на сключения чрез обществена поръчка договор) чрез писмено одобрение на тяхното извършване.
За установяване наличието на такова последващо възлагане са събрани писмени доказателства и са изслушани заключения на СТЕ. От последните се установява, че в хода на изпълнение на договора по почин на възложителя са били внасяни промени в проектите, по които са изпълнявани ремонтните дейности. Със заповед от 18.05.2018 г. е допълнено разрешението за строеж съгласно одобрен проект за промяна по време на строителството. Въведена е етапност, първият етап е определен за изпълнение на обект „Самостоятелна пристройка – източно крило към съществуваща сграда на ул. „Оборище“ и в него са въведени промени, изразяващи се в изключване на някои дейности и включване на нови. Със заповед № РА51-239/20.11.2019 г. на главния архитект е допуснато съществено изменение на одобрения инвестиционен проект, като разрешението за строеж е допълнено въз основа на одобрен на 20.11.2019 г. инвестиционен проект при условията на чл. 154 ЗУТ по част Архитектурна – предвидено е както отпадане на някои дейности, така и изпълнение на нови детайли. По време на строителството е изготвен и проект за преработка във връзка с издаденото през 2017 г. разрешение за строеж за обект „Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване на строителния изкоп и изместване на съществуващ топлопровод“, като е предвиден демонтаж на досегашния топлопровод и изграждане на топлопровод по ново трасе.
Горепосочените проектни изменения са наложили извършване на някои от процесните дейности – напр. дейностите по изграждане на ограда, посочени в позиции 4-7 от таблицата към повторната СТЕ, за които вещото лице сочи, че са изпълнени в резултат от преработката на проекта (в проекта от 18.05.2018 г., който според вещото лице е бил съобразен при остойностяването, е била предвидена само направа на облицовка на цокъла, а с преработката от 20.08.2019 г. е изготвен проект за нова стоманобетонова ограда); дейностите по отводняване на козирката на главен вход (позиции 24-29 от таблицата към повторната СТЕ) също са резултат от доразработка на проекта по искане на възложителя съгласно заповед № 14/10.09.2019 г.; изменението на инвестиционния проект е довело до отпадане на съществуващия топлопровод и изграждането му по ново трасе.
Други от дейностите пък са били извършени по предписание на проектанта, действащ по възлагане на ответника – напр. в заповед № 2/07.03.2018 г. е предписано укрепване на тръбите на топлопровода; в заповед № 1/19.06.2018 г. е препоръчано да се направи торкретиране на земните откоси, като процесните дейности, свързани с торкретирането, са изпълнени съгласно заповед № 1/22.02.2018 г., заповед № 3/09.03.2018 г. и заповед № 4/12.03.2018 г.; със заповед № 6/09.08.2019 г. проектантът е разпоредил полагане на запечатване на саморазливната замазка; в заповед № 8/13.08.2019 г. главният проектант е предписал да се изпълни обшивка от поцинкована ламарина.
Вещото лице М. обобщава, че процесните СМР са резултат или от изпълнение на предвиденото в одобрените (вкл. след изменението им) проекти и проектантски заповеди, или от налагане на несъществени изменения при изпълнение на проектните решения. От изложеното може да се направи извод, че изпълнението на процесните дейности е било възложено от ответника, като формално съгласието му за тяхното извършване е изразено чрез подписване на актовете обр. 15, с което съдът приема, че е спазена изискуемата законова форма за волеизявяване, ако се приеме, че възлагането има характер на изменение на договора.
Освен наличието на възлагане обаче, трябва да се установи и че заплащането на възнаграждение за тези дейности не е законово или договорно изключено, в каквато насока са релевираните от ответника възражения.
Според вещото лице А. необходимостта от извършване на процесните дейности е била установена или е възникнала след сключване на договора, като изключение правят дейностите по позиции №№ 9, 10 и 11 (шпакловка на стени и таван от гипсокартон и полагане на грунд по стоманобетонови стени и таван). Предвиждането на тази необходимост не е било възможно към момента на сключване на договора освен за изключените три позиции №№ 9, 10 и 11 и същевременно без процесните допълнителни СМР не би било налице точно изпълнение (последният извод се потвърждава и от вещото лице М.). Горепосочените характеристики на допълнителните дейности ги характеризират като такива по чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора – „разходи, свързани с увеличаване на заложени количества СМР и/или добавяне на нови количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация“.
Възражението на ответника, че непредвидените разходи по чл. 7, ал. 1, т. 3 не подлежат на възмездяване, е неоснователно. Действително, в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора е посочено, че непредвидените разходи са в размер на „0,00 лв.“, но тълкуването на тази уговорка във връзка с другите клаузи съгласно изискването на чл. 20, изр. 2 ЗЗД налага извода, че към момента на сключване на договора страните на са определили (максимален) размер за такива разходи без обаче да са изключили възможността за извършване на непредвидени разходи, които да подлежат на заплащане. Напротив, именно затова в чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че такива разходи се доказват с „протокол между изпълнителя, възложителя и консултанта с приложена към него обосновка и документи за необходимостта от извършването им“, а в чл. 7, ал. 3 е предвиден механизмът за определяне на дължимото за тях възнаграждение. Тези две разпоредби са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че непредвидените разходи, отговарящи на определената от страните дефиниция, подлежат на възстановяване от възложителя, а декларирането от изпълнителя, че стойността по КСС е окончателна, извършено в чл. 7, ал. 4 от договора, касае единствено цената за изпълнение на дейностите по КСС. Впрочем, в т. ІІІ от ценовото предложение, представляващо част от документацията по сключване на договора, също е предвидено заплащане на непредвидените дейности, тъй като е определен срок, в който това следва да бъде сторено.
Липсата на протокол по чл. 7, ал. 2 от договора не може да се отрази върху дължимостта на възнаграждение за непредвидените дейности, стига те да са извършени и изпълнението им да е одобрено от възложителя. Протоколът няма конститутивен характер за възникване на това вземане, а единствено доказателствено значение, каквото изрично е посочено и в разпоредбата. Ето защо, ако изпълнението на дейностите и техния непредвидим характер се доказва пълно чрез други доказателствени средства, възложителят не може да противопоставя възражение за липса на съставен протокол.
Следва да се подчертае, че дефиницията на чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора допуска непредвидените разходи да касаят не само увеличаване на количеството договорени СМР, но и включването на нови видове дейности извън посочените в КСС към договора. Дори обаче да се приеме, че част от процесните дейности не съставляват непредвидени СМР по смисъла на договора, а изцяло нови дейности, тяхното възлагане, извършено чрез изменение на проектите и чрез писмено одобрение на изпълнението им, ще се третира като валидно изменение на договора при условията на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7 (предишна т. 5) ЗОП. И тъй като изменението на договора е законово допустимо при предвидените в чл. 116, ал. 1 ЗОП хипотези, то възражението на възложителя, че заплащането на допълнителните/непредвидените СМР би довело до нарушаване на императивни разпоредби от ЗОП е неоснователно. Впрочем, възможността за изменение на договора при условията на ЗОП е предвидена и в чл. 5, ал. 1, т. 1.2 от договора.
Следователно ответникът – като възложител на непредвидени СМР и/или на СМР, имащи допълнителен характер и произтичащи от изменения на проекта, съответно на договора, дължи заплащане на възнаграждение за тяхното извършване. То трябва да се определи по предвидения в договора механизъм на база точните им количества, което е сторено от повторната СТЕ. Според изготвената таблица (стр. 12 от повторната СТЕ) възнаграждението за процесните дейности съобразно установените от актовете обр. 12 количества възлиза на 117 337,63 лв. с ДДС. Сумата е получена в резултат на извършена корекция по позиция № 20, тъй като не е установено наличието на акт обр. 12 за изпълнение на скритата дейност по полагане на ламарина с дебелина 5 мм. под ламаринената обшивка с поцинкована ламарина с дебелина 0,55 мм.
Част от остойностените дейности обаче не притежават характеристиката нито на допълнително възложени, нито на непредвидени дейности – според вещото лице А. дейностите по позиции № № 9, 10 и 11 са били технологично предвидими, а освен това тяхното извършване е било предпоставка за изпълнение на дейности, посочени в КСС към договора – напр. не може да се положи латекс върху стени и таван, какъвто резултат е офериран при сключване на договора, ако не се изпълни шпакловка върху гипоскартон и полагане на грунд. Ето защо следва да се приеме, че предлагайки да изпълнят последващия в технологично отношение етап (нанасянето на латекс), без да изведат като отделна дейност и стойност предхождащите го технологични етапи, изпълнителите са включили тяхното остойностяване в цената за последния етап, а ако са пропуснали да сторят това, извършването им е на техен риск и за тяхна сметка (което е обосновано както със специалната квалификация, която имат строителите, така и с предоставената им възможност за запознаване с цялата информация за строежа и за извършване на собствена предварителна проверка съгласно декларираното от тях в чл. 2, т. 7 от договора).
Изложеното означава, че дейностите по позиции №№ 9, 10 и 11 не са непредвидени и е липсвало възлагане за тях – напротив, възлагането за тяхното извършване се е съдържало косвено във възлагането за постигане на резултата, който не би могъл да бъде постигнат без тяхното изпълнение. Ето защо тяхната стойност (21 565,05 лв. без ДДС) следва да бъде извадена от стойността, определена от вещото лице А. като дължима съгласно договорените единични цени и съгласно установените чрез актове обр. 12 количества изпълнена работа (97 781,36 лв. без ДДС). Дължимото възнаграждение, определено по горепосочения начин и след добавяне на ДДС, възлиза на 91 459,57 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса налице ли е основание за солидарното му присъждане или същото се дължи разделно на двамата участници в гражданското дружество. По този въпрос съдът намира следното:
Страна-изпълнител по процесния договор е гражданското дружеството, в което ищците участват. Тъй като дружеството е неперсонифицирано, правата и задълженията по договора се придобиват от съдружниците. Поемането на задълженията може да е солидарно с оглед разпоредбата на чл. 304 ТЗ, но относно придобиването на правата по договор, сключен от двама и повече търговци на едната страна на правоотношението, не е налице норма, която да предвижда активна солидарност – нито в ТЗ, нито в разпоредбите, уреждащи института на гражданското дружество в ЗЗД. Ето защо дали придобиването на вземанията по договора за СМР ще бъде разделно или солидарно, зависи от самото съглашение с възложителя (уговореното в договора за гражданско дружество е неотносимо, тъй като то поражда ефект само в отношенията между съдружниците, но не и спрямо трето лице, каквото качество има възложителят, а същевременно не може да се приеме, че уговорката за активна солидарност е право за длъжника, уговоряемо без негово участие при условията на чл. 22, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в договора за гражданско дружество).
Уговарянето на активна солидарност трябва да е изрично, но в смисъл на недвусмислено – не е необходимо използване на израза „солидарност“ или друг подобен, достатъчно е от духа на договора да може да се извлече волята на страните да освободят длъжника от дълга, ако престира цялото на когото и да е от кредиторите. Съдебната практика е противоречива по въпроса дали задължаването на възложителя да заплати на „изпълнителя“, имащ качеството на гражданско дружество, може да се тълкува като уговаряне на активна солидарност – в някои случаи се приема, че това е достатъчно, за да се приеме солидарността за уговорена, а в други – че е необходимо допълнително изрично позоваване в тази насока. Според настоящия състав поемането на задължение за плащане към гражданското дружество (към „изпълнителя“), без да е упомената изрична разделност, следва да се тълкува като задължаване към солидарни кредитори-съдружници (вж. напр. в този смисъл Решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 Г., ТК, І т.о. на ВКС, Решение № 213/09.04.2021 г. по т.д. № 2209/2020 г. на Апелативен съд – София). Т.е. изпълнението на паричното задължение към когото и да е от съдружниците би освободило длъжника (възложителя), а кредиторите биха уредили отношенията си съобразно договореното в договора за дружество или съобразно диспозитивните правила на института. Този извод не противоречи на принципа на разделност, доколкото почива на тълкуване на уговорка в договора, а не се извежда като приоритетно правило. Впрочем, подобно тълкуване на договора не е отречено и от ответника, който не е оспорил твърдението за наличие на активна солидарност.
Въз основа на изложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата от 91 459,57 лв. с ДДС.
По основателността на главния
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. При забава в погасяването му длъжникът дължи обезщетение в размер поне на законната лихва. Забавата настъпва при неплащане на падежа, който може да е или уговорен, или да следва от диспозитивно правило на закона.
В настоящия случай е налице уговорка относно падежите на авансовото, междинните и окончателното плащане. Съгласно чл. 10, ал. 3 от договора окончателното плащане се извършва след издаване на акт обр. 15 и в 30 дневен срок от представяне на фактура въз основа на одобрен от консултанта и възложителя сертификат за извършената работа, а с изтичане на 30 дни от представянето на фактурата възложителят дължи лихва (чл. 11, ал. 2). Във всички случаи е предвидено изпълнителят да представи разходно-оправдателни документи, доклад за извършените СМР и други документи, установяващи стойността на изпълнената дейност (арг. чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 2 и чл. 13а от договора).
Горепосочената уговорка относно падежите на отделните плащания касае първоначално посочената в договора сума за изпълнение на дейностите по КСС, но няма причина тя да не бъде приложена и към задълженията за заплащане на непредвидените, съответно възложените при условията на чл. 116 ЗОП дейности, доколкото тяхното извършване също съставлява част от изпълнението на процесния договор. Нещо повече, в ценовото предложение, което е послужило за участие в процедурата по сключване на договора, е посочено, че „всички доказани и одобрени непредвидени работи се заплащат с окончателното изплащане по договора“.
Възложителят обаче не би могъл да дължи плащане, преди да е индивидуализиран неговият размер чрез посочване както на допълнително изпълнените дейности, така и на дължимото за тях възнаграждение и на начина, по който то е определено. Именно поради необходимостта от установяване на размера на окончателното плащане в общия случай страните са предвидили представянето на одобрен сертификат и разходно-оправдателни документи. В случая в акта обр. 15 и в предходно издадените актове обр. 12, които се явяват одобрени от възложителя чрез подписване на акт обр. 15, не са посочени конкретните суми за допълнителните СМР, поради което не може да се приеме, че възложителят изпада в забава от подписване на акта обр. 15, от когато ищците претендират обезщетението за забава. Такава може да настъпи едва след индивидуализиране на размера на дължимото плащане, което е сторено според представените доказателства за първи път с поканата за доброволно плащане, получена от възложителя на 07.04.2020 г. С нея е даден 14-дневен срок за изпълнение, но този срок е едностранно определен от възложителя в противоречие с чл. 10, ал. 3 от договора, съгласно който възложителят следва да плати в тридесетдневен срок от представяне на фактура. При изчисляване на лихвата не е съобразена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от договора, предвиждаща, че възложителят дължи лихва при забавяне на плащането с повече от 30 дни след изтичане на горепосочения срок.
Доколкото фактурата е само документ, индивидуализиращ дълга, то няма пречка началото на течението на срока да бъде поставено с представянето на поканата за доброволно изпълнение, щом това е по-ранно съставеният и представен документ за индивидуализиране на задължението. Следователно възложителят е следвало да плати в тридесетдневен срок от получаване на поканата, а дължи лихва, ако забави плащането с повече от 30 дни от изтичане на срока за плащане. Ето защо началният момент, от който следва да се начислява лихва за забава, е 07.06.2020 г. За периода до 03.12.2020 г. размерът на лихвата върху главицата от 91 459,57 лв. възлиза на 4 573,34 лв., до която сума следва да бъде уважен искът.
По евентуалните искове:
Съгласно решение № 210/27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 5600/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове, ако е приел, че заявеното като главно основание съществува, но е отхвърлил частично главните искове, достигайки до извод за друг размер на вземанията, както е и в настоящия случай (причината за отхвърляне на главните искове е, че част от допълнителните СМР е следвало да бъдат изпълнени по силата на договора, но без да се заплаща непосочено в КСС възнаграждение, тъй като са били предвидими, а за друга част не се установява да са изпълнени, дори да са били възложени). Т.е., когато съдът е приел за съществуващо главното основание (в случая договорът), а отхвърлянето се дължи на причина, свързана с условията на това основание (в случая – с условията на договора), не се счита за сбъднало се вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалните искове.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер от 8 145,53 лв., а ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер от 152,46 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Х.А., адрес гр. София, ул. „*****, да заплати на „Г.И.“ ЕООД, ЕИК *****, и на „Ф.“ ЕАД, ЕИК *****, солидарно на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 91 459,57 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни строително-ремонтни дейности, извършени по договор от 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до погасяването, и сумата от 4 573,34 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.06.2020 г. – 03.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД до предявения размер от 121 708,14 лв. и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до предявения размер от 12 103,20 лв. и за периода 12.12.2019 г. – 06.06.2020 г.
ОСЪЖДА Н.Х.А., адрес гр. София, ул. „*****, да заплати на „Г.И.“ ЕООД, ЕИК *****, и на „Ф.“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8 145,53 лв. разноски.
ОСЪЖДА „Г.И.“ ЕООД, ЕИК *****, и „Ф.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплатят на Н.Х.А., адрес гр. София, ул. „*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 152,46 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: