***6006
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110122649 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба с вх.
***18611/28.04.2023 г., предявена от Д. Н. В., ЕГН **********, чрез адвокат
В. О. против „з“ АД, ЕИК ****.
Ищецът твърди, че на 08.12.2022 г., около 22:00 часа, в гр. София, по
бул. Александър Малинов, в района на кръстовището срещу магазин „***“, с
посока на движение от ул. Самара към ул. ******, **** управлявал лек
автомобил Фолксваген Битъл, рег. № *********, като поради управление на
автомобила със скорост, която не е била съобразена със състоянието на пътя
/мокра настилка/, реализирал ПТП с намиращия се пред него и спрял за
изчакване на разрешителен сигнал на светофарната уредба, регулираща
преминаването през бул. Александър Малинов, товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ****, управляван от Д. Н. В., като в резултат от удара товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № **** се изместил напред в посоката му на
движение и осъществил удар със спрелия пред него автомобил „Фолксваген
Транспортер, рег. № ******.
1
Поддържа, че в резултат от описания по-горе пътен инцидент на ищеца
Д. Н. В. били причинени следните травматични увреждания: повърхностна
травма на окосмената част на главата; два подкожни хематома с еритем в
окципиталната област; изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и
ставните връзки на ниво шия; дискова херния на ниво C6-C7; дискова
протрузия на ниво С5-С6.
Посочва, че след инцидента, ищецът бил транспортиран до УМБАЛ
Царица Йоанна – ИСУЛ ЕАД, където му били извършени образни
изследвания и прегледи.
На 20.12.2022 г., поради продължаващи болки в областта на шията, на
ищецът е извършено МРТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб –
нативно, от което се установило, че още преди инцидента дегенеративна
ставна и дискова болест на гръбначния стълб от спондиолозен и
остеохондрозен тип, но същите не са провокирали болка при ищеца, която да
налага лечение.
На 20.12.2022 г., във връзка с оплаквания от болки в областта на врата
и главоболие, ищецът бил прегледан в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД,
където е извършено МРТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб –
нативно.
Ищецът твърди още, че във връзка с процесното ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***531356 от 09.12.2022 г.
по описа на ОПП-СДВР и на виновния за реализиране на проишествието
водач бил съставен АУАН. Посочва, че към датата на реализиране на
процесното ПТП /09.12.2022 г./ „Гражданската отговорност“ на
автомобилистите на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
Фолксваген Битъл, рег. № *********, включително на водача ****, била
застрахована при ответното дружество. Твърди, че пред ответното дружество
е образувана преписка по щета във връзка с отправено от ищеца искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, по която бил постановен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното, моли, съдът да се произнесе с решение, с
което да осъди ответното дружество „з“ АД, ЕИК **** да заплати на ищеца
Д. Н. В., ЕГН **********, сумата от 830,04 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди /извършени
2
разходи за лечение/, в резултат от причинени травматични увреждания,
вследствие от ПТП, реализирано на 08.12.2022 г., около 22:00 часа, в гр.
София, на бул. Александър Малинов, по вина на водача на лек автомобил
Фолксваген Битъл, рег. № ********* – ****, чиято „Гражданската
отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при ответното
дружество към датата на проишествието, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от заявяване на искане за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество /19.01.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „з“ АД, ЕИК **** е
депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично
признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие,
обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /09.12.2022 г./,
сключено между ответното дружество и собственика на лек автомобил
Фолксваген Битъл, рег. № *********.
Оспорва се, че твръдените от ищеца увреждания се намират в пряка
причинно-следствена връзка и са следствие от процесното проишествие.
Оспорва се претенцията и по размер, като се излагат съображения, че
ищцовата претенция е силно завишена.
Поддържа се, че извършени медицински разходи не са необходими,
като в тази връзка се излагат твърдения, че разходите са извършени във
връзка с лечение на хронично заболяване, което е било обострено от
травмите, получени при процесния инцидент, поради което и не могат да
бъдат възложени в тежест на ответника – застраховател.
Оспорва се, че във връзка с процесното ПТП ищецът е получил два
подкожни хематома с еритем в окципиталната област.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил, настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния
размер, както и причинната връзка с противоправно виновно поведение на
деликвента. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването
на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг, забава на ответника и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното
ПТП /09.12.2022 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
Фолксваген Битъл, рег. № ********* е била застрахована при ответното
дружество.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число Протокол за ПТП ***531356
от 09.12.2022 г., Удостоверение рег. № 433200-39266/05.04.2023 г., издадено
от МВР-СДВР, отдел „Пътна полиция“, Акт за установяване на
административно нарушение № 782961 от 09.12.2022 г., съставен на лицето
****, в качеството му на водач на лек автомобил „Фолксваген“, рег. №
*********, Наказателно постановление № 22-4332-027381 от 23.12.2022 г.
съставен на лицето, разпита на свидетеля Б. М. Б. и заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна
автотехническа експертиза. От горепосочените събрани по делото
доказателства се установява следния механизъм на процесното ПТП: на
4
08.12.2022 г., около 22:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Битъл“, рег. №
*********, управляван от водача ****, се движи по бул. Александър
Малинов, с посока на движение от ул. Самара към ул. ******, в гр. София,
като в района на кръстовището срещу магазин ***, поради движение с
несъобразена скорост, реализира ПТП с намиращия се пред него товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ****. Вследствие на удара товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ****, се завърта и измества напред и
реализира ПТП с намиращия се пред него товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“, рег. № ******.
Относно механизма на реализиране на проишествието събраните по
делото доказателства са еднопосочни и разкриват именно описания по-горе
механизъм на реализиране на процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза се установи в
производството, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген
Битъл“, рег. № *********, доколкото същият е управлявал автомобила със
скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната
зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ****.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява в
производството, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген
Битъл“, рег. № *********, доколкото същият е управлявал автомобила със
скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната
зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ****.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Протокол за ПТП ***531356 от 09.12.2022 г.,
Удостоверение рег. № 433200-39266/05.04.2023 г., издадено от МВР-СДВР,
отдел „Пътна полиция“, Акт за установяване на административно нарушение
№ 782961 от 09.12.2022 г., съставен на лицето ****, в качеството му на водач
на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № *********, Наказателно
постановление № 22-4332-027381 от 23.12.2022 г. съставен на лицето, разпита
5
на свидетеля Б. М. Б. и заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза,
съдът намира, че са установени по делото, при условията на пълно и главно
доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието
на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и
вината на същото за настъпване на процесното ПТП от 08.12.2022 г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от
заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на
процесното ПТП Д. Н. В. е претърпял контузия с хематоми на тилната област
на главата, като са налице и клинични данни за травма на шията. Установява
се, че поради продължаващи оплаквания от болки в шията Д. Н. В. се е
самонасочил към провеждане на високо информативно образно изследване
МРТ, каквото е проведено на 20.12.2022 г. на шиен отдел на гръбначен стълб,
като на по-късен етап за установената дискова херния на последните шийни
прешлени, при клиничен преглед е прието, че същата е травматична.
Установява се също, че на 09.01.2023 г., при продължаващи оплаквания,
пациентът е насочен за извършване на контролно ЯМР изследване, при което
е отчетено освен персистиране на ниво C-6 и C-7 и налична дискова
протрузия на ниво С-5 и С-6 с данни за стенозиране на предното епидурално
пространство и компресия на дурата. От заключението по съдебно-
медицинската експертиза се установява още, че извършените от ищеца
информативно образно изследване МРТ от 20.12.2022 г. и контролно ЯМР
изследване от 09.01.2023 г. са били необходими за изясняване причината за
продължаващите оплакванията на същия, като след изследването от
09.01.2023 г., на ищеца е назначено медикаментозно лечение с миорелаксант,
НПВС и витамини, като е предписана и имобилизация на шията. Установи се,
че като част от лечението се е наложило носенето на шийна яка, както и че
6
извършените разходи за закупуване на медикаменти са били необходими за
лечение на травмата на шията, получена от ищеца във връзка с процесното
ПТП. Установява се също, че при продължаващи оплаквания от болки в
областта на шията, ищецът се е нуждаел от консултативни прегледи с цел
корекция на лечението, поради което разходът за заплащане на преглед от
лекар – неврохирург, следва да се приеме, като такъв необходим за лечението.
От събраните в производството доказателства, в това число
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза, медицинска документация и
разходно-оправдателни документи, се установява в производството, че всички
посочени от ищеца в исковата му молба разходи, са направени във връзка с
лечението на травматичните увреждания, получени в резултат от процесното
проишествие.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45,
ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи да заплати
обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице, каквото
като пострадал се явява Д. Н. В..
Неоснователно се явява възражението, че разходите са извършени във
връзка с лечение на хронично заболяване на ищеца, което е било обострено от
травмите, получени при процесния пътен инцидент. От събраните по делото
доказателства се установи, че за лицето Д. Н. В. няма данни за извършени
прегледи и консултации от невролог и неврохирург за периода 08.12.2021 г. –
31.05.2023 г. Същевременно, във връзка с получените травми от процесното
ПТП и поради продължаващи оплаквания от болки в шията, са извършени
процесните разходи за провеждане на адекватно лечение от пострадалия, като
горните обстоятелства се установиха по безспорен и категоричен начин от
събраните в производството доказателства.
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер.
7
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение от 19.01.2023 г. до
окончателното изплащане на същото, съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната сума представлява
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се
лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл.
429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ / отм. /
новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
8
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.
3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената
с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
«Гражданска застраховка» на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното се налага извод, че в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
9
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането /в този смисъл Решение
***28/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./
Процесното ПТП е реализирано на 08.12.2022 г. Ищецът е заявил
писмена претенция пред застрахователя на 19.01.2023 г. С оглед изложеното
по-горе за периода от датата на деликта 08.12.2022 г. до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца вреди се дължи от делинквента на
основание чл. 86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор, като на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. от
19.01.2023 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава
/какъвто е и процесния случай/. Ето защо за периода от 19.01.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за претърпените имуществени
вреди искането за заплащане на обезщетение за забава е основателно,
доколкото се претендира лихва за самата забава на застрахователното
дружество, предвид липсата плащане на обезщетение от застрахователя в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза в
размер на 300 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-медицинска експертиза в
размер на 200 лева, за депозит за свидетел при режим на призоваване в размер
на 60 лева и за заплатена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5,00 лева.
10
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„з“ АД, ЕИК ****, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Д. Н.
В., ЕГН **********, сумата от 660,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
От името на ищеца се претендира и адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото
производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 23.06.2023 г., сключен между Д. Н. В. и адвокат В. В. О., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба *** от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът „з“ АД, ЕИК ****, следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат В. В. О. сумата от 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ и съдействие в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „з“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
******. "*****" *** да заплати в полза на Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ********* ********, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата от 830,04 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди /извършени разходи за лечение/, в резултат от
причинени травматични увреждания, вследствие от ПТП, реализирано на
08.12.2022 г., около 22:00 часа, в гр. София, на бул. Александър Малинов, по
вина на водача на лек автомобил Фолксваген Битъл, рег. № ********* – ****,
чиято „Гражданската отговорност“ на автомобилистите е била застрахована
11
при ответното дружество към датата на проишествието, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от заявяване на искане за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество
/19.01.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА з“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
******. "*****" *** да заплати в полза на Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ********* ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
660,00 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. №
22649/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА з“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
******. "*****" *** да заплати в полза на адвокат В. В. О.,, ЕГН ********** с
адрес: ** ***3, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба *** от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата от 480,00 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на Д.
Н. В. в производството по гр.д. № 22649/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12