№ 45
гр. К., 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело №
20235100900034 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
367 и следващите от Търговския закон, за заплащане на сума в общ размер на
140 744.60 лева.
Ищецът твърди, че с ответника на 22.03.2021 г. са сключили безсрочен
договор за транспортни услуги, по силата на който същия му възложил, а
ищецът е приел да извърши превоз на работниците му по посочените в чл.1 от
договора маршрути. С анекси към този договор от 01.02.2022 г. и 03.05.2022
г. с ответника предоговорили заплащането по договора с оглед промяната в
цените на дизеловото горивото, които договорки бил в съответствие с
договора. По силата на разпоредбите на договора страните придобили права и
поели задължения - подробно описани в самия договор и анексите към него. С
оглед договореностите ищецът приел да извършва услуги, като извозва
работниците на ответника два пъти дневно, с два автобуса по посочените в
договора маршрути. Добросъвестно, изцяло и точно изпълнявал, а и
понастоящем изпълнява поетите от него задължения по договора е ответника,
без да е имало каквито и да е възражения за това от негова страна затова. По
силата на договореностите им, на 30-то число на всеки месец представял на
ответника фактури за извършения от него превоз, като ответникът
(възложител по договора), съгласно договорните му задължения, е следвало
до 20-то число на следващия месец да му изплаща изцяло стойността на всяка
1
една от фактурите за предходния месец. Фактурираните суми за извършените
услуги ответникът следвало да заплати на ищеца изцяло, по банков път, с
начин на плащане - с платежно нареждане по негова сметка. До месец март
2022 г. ответникът спазвал договореностите им, като заплащал на ищеца
сумите по договора, респ. издаваните от ищеца ежемесечно фактури за
извършените му транспорти услуги. От месец април 2022 година до
настоящия момент, ответникът е спрял да заплаща договорените и извършени
от ищеца транспортни услуги, които ищецът продължава да извършва.
Твърди, че понастоящем ответникът не е изпълнил договорното си
задължение към него да му заплати за извършените от него транспортни
услуги по следните фактури: Фактура № **********/30.04.2022 г. - за сумата
в размер на 4 000 лева, която е останалата част от непълно неразплатената в
размер на 8 940 лева по фактурата; Фактура № *********/31.05.2022 г. - за
сумата в размер на 9 288 лева; Фактура № *********/30.06.2022 г. - за сумата
в размер на 12 552 лева; Фактура № *********/31.07.2022 г. - за сумата в
размер на 8 616 лева; Фактура № **********/31.08.2022 г. - за сумата в
размер на 8 049 лева; Фактура № *********/30.09.2022 г. - за сумата в размер
на 11 040 лева; Фактура № *********/31.10.2022 г. - за сумата в размер на
11 916 лева; Фактура № *********/30.11.2022 г. - за сумата в размер на 11 532
лева; Фактура № *********/31.12.2022 г. - за сумата в размер на 8 952 лева;
Фактура № *********/31.01.2023 г. - за сумата в размер на 11 916 лева;
Фактура № *********/28.02.2023 г. - за сумата в размер на 10 644 лева;
Фактура № *********/31.03.2023 г. - за сумата в размер на 11 352 лева;
Фактура № *********/30.04.2023 г. - за сумата в размер на 9 312 лева и
Фактура № *********/31.05.2023 г. - за сумата в размер на 11 580 лева, или
понастоящем общо за всички фактури по договора ответникът дължал на
ищеца сумата общо в размер на 140 744.60 лева - само главници по тези
фактури. Няколкократно, след 20-то число на всеки месец, следващ
издаването на всяка една от фактурите, ищецът е канил ответника да му
заплати дължимите суми - натрупани до момента неразплатени, а и по всяка
една от представените фактури поотделно, но същият е отказал да стори това.
Твърди, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му за плащане на сумите по посочените 14 броя фактури. Моли
съда, да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 140 744.60
лева, представляваща главница по посочените по-горе 14 броя фактури,
2
подробно описани в исковата молба, както и законна лихва върху дължимата
сума, считано от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът „А.Б.“ ЕООД гр. К., в представен в срока по чл. 367, ал. 1 от
ГПК писмен отговор, не оспорва исковата претенция и признава, че
процесните фактури действително не са платени, като причината за това е, че
дружеството не било в състояние да плати задълженията си. Поради това по
искане на ответника било образувано дело в Окръжен съд – К. за откриване
на производство по несъстоятелност на дружеството. Признава, че липсва
спор по настоящото дело, като в тази връзка прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатска защита.
Предвид изрично заявеното от ответника, че не оспорва исковата
претенция, като признава, че липсва спор по делото и че процесните фактури
не са платени, съдът намира, че е налице признание на иска по смисъла на чл.
237, ал. 1 от ГПК. При това положение, следва да се приеме, че предявеният
иск за заплащане на сумата в общ размер на 140 744.60 лева, представляваща
главница по посочените по-горе 14 броя фактури, дължима на основание
сключен между страните договор за транспортни услуги, е основателен и
доказан, като следва да се постанови решение при признание на иска. В
случая не са налице и отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК.
Ето защо, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
размер общо на 140 744.60 лева, представляваща главница по 14 броя
фактури, както следва: фактура № **********/30.04.2022 г., фактура №
*********/31.05.2022 г., фактура № *********/30.06.2022 г., фактура №
*********/31.07.2022 г., фактура № **********/31.08.2022 г., фактура №
*********/30.09.2022 г., фактура № *********/31.10.2022 г., фактура №
*********/30.11.2022 г., фактура № *********/31.12.2022 г., фактура №
*********/31.01.2023 г., фактура № *********/28.02.2023 г., фактура №
*********/31.03.2023 г., фактура № *********/30.04.2023 г. и Фактура №
*********/31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 140
744.60 лева, считано от датата на завеждане на иска – 30.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
3
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски за платена държавна такса (5 630
лева) и адвокатски хонорар. В тази връзка, съдът намира направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. В случая липсва фактическа и правна сложност на делото, като
предвид признанието на иска на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокат в минимален размер, който с оглед цената на иска (140 744.60 лева) и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 10 280
лева. В останалата част искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. К.,
бул. „Б.“ №*, ЕИК *********, да заплати на едноличен търговец Л.Ю.М., с
ЕГН **********, с фирма „Л. – Л.М.“ със седалище и адрес на управление: с.
А., общ. К., ул. „Д.“ №*, ЕИК *********, сумата в размер общо на 140 744.60
лева, представляваща главница по 14 броя фактури, както следва: фактура №
**********/30.04.2022 г., фактура № *********/31.05.2022 г., фактура №
*********/30.06.2022 г., фактура № *********/31.07.2022 г., фактура №
**********/31.08.2022 г., фактура № *********/30.09.2022 г., фактура №
*********/31.10.2022 г., фактура № *********/30.11.2022 г., фактура №
*********/31.12.2022 г., фактура № *********/31.01.2023 г., фактура №
*********/28.02.2023 г., фактура № *********/31.03.2023 г., фактура №
*********/30.04.2023 г. и Фактура № *********/31.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 140 744.60 лева, считано от 30.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото
разноски в размер на 15 910 лева, от които 5 630 лева – заплатена държавна
такса и 10 280 лева – адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на едноличен търговец Л.Ю.М. с
фирма „Л. – Л.М.“ за присъждане на разноски за адвокат над размера от
10 280 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П. в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
5